Публикувана: 19 юни 2006, 19:46 ч.
Последно мнение: 13 дек. 2007, 11:42 ч.

за предчувствията и страховете

5 641
29
1

# 15 14 юли 2006, 20:40 ч.

Балчик
Мнения: 9 290

Аз пък от известно време все си представям как детето ми пада от високо. Не го пускам да излиза на терасата. Направо изпадам в истерия. Само да се доближи до балконската врата и направо крещя като побъркана да не излиза. Защо този страх- не знам. И то имено от високо да не падне. Направо съм психясала на тази тема.
Моля се да е само страх и нищо лошо да не се случи на моето слънчице.

# 16 15 юли 2006, 12:03 ч.

sofia
Мнения: 176

Мила rut, ти като майка сигурно усещаш кое от дечицата ти има по-голяма нужда от внимание и пазене. Сънищата биват и пророчески, но най-често са отражение на страховете ни, така че не им обръщай внимание и гледай да ги забравяш. Намери си нещо, което да те утеши-киприанови молитви ли ще са, подскачане на два крака срещу залеза или каквото и да било, което ще ти даде спокойствие. Както по-горе писаха, колкото и да искаме да контролираме всичко, Бог е над нас и трябва да му вярваме, поне че знае какво прави...На мен лично молитвите ми помагат най-много...Вярвам, че ще съумееш да се пребориш със страховете си, защото от опит знам, че отравят най-хубавите мигове със слънчицата ни...

Цитат на: djemma в пт, 14 юли 2006, 20:40

Като бяхме малки все си спомням как майка ми казваше-много ми е горещо, деца съблечете се Simple Smile

...ако самата ти се страхуваш от високото, нищо чудно да го прехвърляш на детенце...от друга страна и тези блокове са едни страшни. Гледай да обезопасиш балкона-без столчета и табуретки, без нищо за катерене...но не е лошо да излизаш с него на балкона, та да не му е най-интересното място на света, щото е забранено...

# 17 15 юли 2006, 22:53 ч.

Мнения: 2 849

Доста мислих дали да пиша и как да започна . Rolling Eyes

Не искам да плаша никой с моите сънища и предчувствия .Преди да почине Еди 5-6 по-рано ни приеха в болница и вътрешно усещах ,че го губя ,макар да не даваше такива признаци ,външно изглеждаше здраво и щастливо дете .Същата вечер плаках много ,без да мога да се контролирам пред него и той миличкия ме гледаше право в очите с едни големи тъжни очи Cry

Не мога да го обясня това усещане ,че нещо ще се случи ,страшно е само като си го спомням .Вечерта сънувах баба ми ,която почина преди 4 години и която много се грижише за мен и която много обичах ,та яви се на сън и взе Еди при себе си и нищо не каза само ме гледаше .Сутринта станах спокойна и си помислих ,че този сън е знак ,че нещата се оправят ,но не е било така Cry

Имам и много подобни случки ,но са ми рана и не искам да се ровя назад .

# 18 16 юли 2006, 10:48 ч.

Мнения: 2 579

Цитат на: radi-t в сб, 15 юли 2006, 22:53

Доста мислих дали да пиша и как да започна . Rolling Eyes

Имам и много подобни случки ,но са ми рана и не искам да се ровя назад .

много съжалявам за това което си преживяла, майката има много силна връзка с детето и усеща кога нещо не е наред, аз имам много сънища които се сбъдват един вид дежавю и затова се притеснявам толкова, сина се роди седмаче и имаше много проблеми, не се знаеше дали ще живее, всяка сутрин отивах в интензивното със свито сърце дали ще го заваря жив, но никога не съм сънувала, че умира, малката няма никакви проблеми, досега не се е разболявала, опитвам се да се успокоя но тези сънища са периодични, поне веднъж на месец и много реалистични не като кошмари, не мога да ви го обясня точно но просто ми разстройват психиката тотално

# 19 17 юли 2006, 02:11 ч.

Мнения: 932

Знам не е същото,но да кажа и аз.Когато разбрах,че съм бременна,имах много,ама много силно предчувствие,че ще загубя бебето.Рядко имам такова предчувствия и нигока не са ме лъгали.Много сълзи изплаках заради него.Както ,бебето вече е родено и на почти 2 месеца.Така че за така наречените предчувствия-страхът ни може да бъде толкова силен,че да ни внуши всичко.Сигурна съм,че вашите дечица,мами,ще пораснат големи и щастливи

# 20 18 юли 2006, 10:53 ч.

Мнения: 3 591

Цитат на: bebolina1 в сб, 15 юли 2006, 12:03

ако самата ти се страхуваш от високото, нищо чудно да го прехвърляш на детенце...

мдам...ето примерно защо ние живеем на 1 етаж, а преди всички прозорци и врати заключвах - идея нямате какво ключалки имах по прозорците... ooooh!

По същата причина децата ми не могат да плуват - щото аз пищя като наближат водата...
Не е хубаво това обаче - спираме им развитието. Не бива да проектираме страховете си върху тях(ех, че е лесно да се каже, сега остава и да го направя Embarassed

)

# 21 23 юли 2006, 22:55 ч.

Балчик
Мнения: 9 290

При мен едва ли е това. Не ме е страх толкова много от високото и досега не съм се страхувала, детето е вече на 6 г. От няколко месеца са тези страхове. Дано да са неоснователни, а просто предпазливост. Rolling Eyes

# 22 25 юли 2006, 08:40 ч.

София
Мнения: 1 098

djemma предпазливост е по-скоро.Нали за това сме жени,майки и нежни създания,за да бдим и да пазим тези около нас ,които безумно обичаме,и правим всичко възможно те да са добре и косъм да не пада от главите им.

# 23 25 юли 2006, 10:57 ч.

При мен е по съштия начин всеки път когато едно от децата ми се разболее.веднага си представям какво се случи с първото ми дете. То си отиде от този свят на 5месеца и половина. Сега живея в постоянен страх за децата ми. Дъштеря ми е на 15години синът ми на4 години.Миналата година ми опадна косата от един такъв стрес, невролога ме посъветва да гледам по филосовски на нещата.

# 24 25 юли 2006, 11:48 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: svilenova в вт, 25 юли 2006, 10:57

невролога ме посъветва да гледам по философски на нещата.

Този невролог не е майка предполагам. Simple Smile

Нима е възможно майка да гледа по-философски, когато става въпрос за децата й. newsm78

Смея да твърдя, че що-годе съм разумен и трезвомислещ човек, но когато стане въпрос за здравето и живота на Вики, е трудно да бъда такава. Мислите ми не се ръководят от каквато и да е логика,а от страховете ми и безкрайно силното желание да го предпазя от всякакви беди.

# 25 25 юли 2006, 12:41 ч.

Мнения: 2 579

Цитат на: svilenova в вт, 25 юли 2006, 10:57

как да гледаш филосовски след като си го преживяла, сина го родих в 7 месец, само аз си знам с малката миналата година докато мине този 7 месец какво изживях, опитвах се да съм спокойна, ама като знам че може да се случи отнова какво спокойствие, дори пуших по една цигара на ден, нищо че ги бях спряла преди това, толкова бях изнервена, много е лесно да се каже спокойно, ама като имаш едно на ум не е спокойно

# 26 3 авг. 2006, 13:49 ч.

Мнения: 311

Мила bebolina, родих дъщеря ми и дълго време живях в постоянен страх, че нещо лошо ще се случи с нея. Споделих за тези си страхове с кръстницата й и тя ми разказа за нейна позната, която живеела дълги години с манията, че нещо ужасно ще се случи на детето й. За нещастие, това наистина се е случило и дъщеря й загинала в катастрофа на 14 г. Приятелката ми каза, че тази злощастна майка й е дала един съвет: "никога и по никакъв повод да не се страхува, защото страхът води след себе си всички злини." След този разговор сякаш ме заляха със студена вода и вече не си позволявам да мисля "какво би се случило и как бих реагирала ако..."

# 27 29 ноем. 2006, 14:56 ч.

Мнения: 511

на мен лично също ми се случва да се страхувам за децата си,но вече казах край стига съм мислила толкова лоши неща и като прочетах всичко това сега още по малко ще мисля.да страхувам се след всеки лош сън след всяко пресърбяване на носа и потрепване на окото ме врахлитат лоши мисли но вече край.сега като пиша и се освобождавам от тези лоши мисли явно като споделиш олеква.И ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ДЕЦА МНОГО ЗДРАВЕ ЗАНАПРЕД И ЗАВИНАГИ.

# 28 12 дек. 2007, 23:01 ч.

Mili mami sajeliavam,4e iskam da podnovia tazi tema i 4e pi6a na latinica ,no kompiutara mi niama kirilica . Mimi e da6teria mi i e na 1godina i 9meseca ot niakolko meseca me vrahlitat mnogo stra6ni i 4erni misli otnosno neia i mnogo se strahuvam za tova ,prosto iskam s vas da spodelia moiata izstoria, Moito angel4e se rodi na 1.05.2006 godina mnogo zdravo i prekrasno dete Blagodaria na Gospod o6te e takova i se molia o6te da e takova i da me radva o6te 100 godini.Maja mi e v Canada i ne jivee6 s nas 1ta godina , a 4akahme dokumenti da stanat za da se saberem az jiviah pri svekarva mi i sevkar mi, Praz tazi edna godina izjiviah nai golemia si ko6mar vmesto da se radbvam na moito slancice,az se zanimavah s edna 4ernogleda svekarva i 4ernogledata i da6teria . Neprekasnato mi vnu6avaha kolko lo6i ne6ta mogat da se slu4at na deteto mi i mi predadoha tiahnite strahove, za tova sega poniakoga mi se pla4i ot strah da ne zagubia moito prekrasno detence i vapreki, 4e sme mnogo dale4e ot tiah za6toto ve4e i nie sme v Canada strahovete mi ostanaha.Mnogo tarsih v neta ne6ta i otgovori na tezi moi strahove dokato popadnah na tezi statii, no sa slojeni ne kadeto triabva sporedmen az6toto , ne vseki prejivial zaguba ima tezi strahove . No Vie ste pravi, 4e goliamata liubov koito izpitvame kam na6ite deca i tova , 4e ne davame kosam da padne ot glavite im moje da se kaje , 4e imenno tova ni kara da se pritesniavame za tiah do poluda.Kasmet na vsiki mami i nga Gospod pazi decata i nas za6toto i bez nas te ne mogat.

# 29 13 дек. 2007, 11:42 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 665

След такава травма е нормално да те връхлитат страхове и притеснения, особено ако си по-чувствителна. След като Цвети се загуби на един пазар в рамките на 10 минути мислех, че е открадната, претърпяла е злополука и т.н.-все лоши неща. За щастие я намерих невредима, но тогава загубих съня и спокойствието си-и то заради тази случка, а не мога да си представя какво преживявате всички вие, мили майки. Но тогава при мен течаха непрекъснато сълзи-по най-дребния повод, месеци след това. Когато беше на градина изпадах в паника как е, изобщо-пълна психоза. Тогава отидох на църква, аз съм вярваща, и поговорих с един отец. Прочете ми молитва, записах името на детето да се чете всеки ден в годината в сутрешната молитва за здраве, започнах да приемам хомеопатични продукти за тревогата и безспокойството и вече съм добре.

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: