Камъни в жлъчката - тема 5

  • 41 441
  • 752
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 76
Мили момичета,Цвети и Бензи, СПОКОЙНО,нищо страшно няма! Едва ли има по-страхлив човек от мен,а аз чаках датата на операцията с нетърпение ,понеже последните ми кризи бяха ужасни,казвах си още един ден ме приближава до края на мъките,не се депресирайте,а го приемете като спасение.Аз също никога не бях се оперирала и бях меко казано ужасена.Но само като си спомнех последната криза и... Няма да ви водят голи,чак на масата си сваляте халатчето,което ще ви дадат,много бързо упояват,а след това се събуждате в стаята.Някои хора им се гади,на мен не, след 2 часа ще ви вдигнат да се раздвижите.Поболява малко няколко дни,после до една седмица всичко минава,особено като ви свалят конците. Дават обезболяващи,искайте си. Не се измъчвайте,това са нерви на вятъра,посрещнете си празниците и всичко ще е наред! Не съм чула някой да не се е събудил от упойката.
Потърсете назад в темите,има хора оперирали се се в ВМА. Пожелавам ви весели празници и успешни операции!
Момичета не се филмирайте! Приемете операцията, като път който трябва да се измине, правилния път, пътя към нормалния живот Simple Smile Моя пулс на операционната маса беше 78. Не че не се притеснявах, но повече се притеснявах от камъните в мен. Сега вече са сувенир Simple Smile

Много ти благодаря за куража и написаното. Странно, но жената, която е оперирана в Троян казва, че не е имала конци за сваляне. Дали е възможно или не съм я разбрала?

# 526
  • Мнения: 28
Аз съм оперирана във ВМА преди четири години, но в коремна хирургия - пак лапароскопски. Преди операцията се правят тестове за алергия към упойки и човек трябва да каже, че е алергичен. Ако се наложи дават лекарства за десенсибилизация.
Преди да ме отведат към операционната ми дадоха найлонова мантия и калцуни, с които се облякох и така ме закараха в операционната. Преди да вляза съблякох мантията, но когато легнах ме покриха - не си спомням точно с какво, защото ме заприказваха и започнаха да ме подготвят за упойката. И докато усетя съм заспала. Събудиха ме вече в стаята - на мен малко ми се гадеше  и бях замаяна , но след около час, час и половина бях ок. Телефонът и другите принадлежности се оставят в стаята. Като се оправих след упойката се обадих на близките си, че е минала операцията. Понеже мен ме приеха по спешност, дадоха ми пижама от болницата. С пижама е по-удобно. Катетър не са ми слагали. Хубаво е човек да се зареди с минерална вода и тоалетна хартия, защото моите свършиха по никое време и се наложи да моля санитарката да ми купи. Добре, че беше мила жената.

Благодаря ти много за коментара! Аз имам алергия и затова силно се притеснявам. Даже сега си спомних, че освен към упойки и антибиотици, съм получавала алергичен шок от амоняк, всичко това ще трябва да им го кажа. Само дано не си глътна езика от притеснение, както обикновено става.....

А телефона няма ли опасност така да изчезне?

Мили момичета,Цвети и Бензи, СПОКОЙНО,нищо страшно няма! Едва ли има по-страхлив човек от мен,а аз чаках датата на операцията с нетърпение ,понеже последните ми кризи бяха ужасни,казвах си още един ден ме приближава до края на мъките,не се депресирайте,а го приемете като спасение.Аз също никога не бях се оперирала и бях меко казано ужасена.Но само като си спомнех последната криза и... Няма да ви водят голи,чак на масата си сваляте халатчето,което ще ви дадат,много бързо упояват,а след това се събуждате в стаята.Някои хора им се гади,на мен не, след 2 часа ще ви вдигнат да се раздвижите.Поболява малко няколко дни,после до една седмица всичко минава,особено като ви свалят конците. Дават обезболяващи,искайте си. Не се измъчвайте,това са нерви на вятъра,посрещнете си празниците и всичко ще е наред! Не съм чула някой да не се е събудил от упойката.
Потърсете назад в темите,има хора оперирали се се в ВМА. Пожелавам ви весели празници и успешни операции!

Благодаря ти elinor7! Изчетох всички теми и не на всички въпроси намерих отговори, а на някой просто ми се иска да получа отново отговор за успокоение.... В нито една тема не можах да намеря някой, който се е оперирал при доц. Пламен Иванов....

А ти къде се оперира и колко време беше операцията?

Последна редакция: ср, 24 апр 2019, 21:10 от Cveti_vb

# 527
  • Мнения: 1 425
Аз стщо нямах конци за сваляне. Всичко е с вътрешни конци. Деня след операцията ме изписаха и даже ми махнаха лепенките и казаха да си се къпя нормално и това беше. 😁

Телефона, че и таблета си ги остсвих в стаята. Нищо не ми е изчезнало. Оперирах се в София мед. Отделно масатае нормална маса за операция не е магаре. Говореха ми нршо, аз само казах лека нощ. И се събудих след операцията. Никакви болки нямах наспах се хубаво и после все едно не са ме оперирали.

# 528
  • София
  • Мнения: 8 160
Хора, не си причинавяйте излишен стрес. Няма досега човек, който да не се е събудил от операция за отстраняване на жлъчен мехур. Всичко минава и заминава. Дишайте..

# 529
  • Мнения: 76
Сега се филмирам охс тези дренажи, звучи и изглежда ужасно, пък и в един форум днес четох,, че махането било доста болезнено и неприятно. В болницата където ще ходя слагали... Ужас Anguished

# 530
  • Мнения: 1 357
Дренаж не слагат на всеки,зависи от състоянието.Аз имах,нищо не се усеща,то е една тръбичка.На другия ден я махат,даже не усетих.

# 531
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Аз нямах дренажи, въпреки че седмица преди операцията бях с възпален мехур и с постоянни болки. Бях с 4 дупки.
Не е приятно да отидеш на операция, но си давайте кураж, че е за добро и че за някой друг ден всичко ще мине. Аз съм много доволна, че се оперирах, първо, че цял месец живях с ужасни болки, които и инжекциите не оправяха, но и че от чисто психологическа гледна точка, като тръгна нанякъде, не треперя да не получа криза.  

# 532
  • Мнения: 1 425
Дренаж не се слага винаги. Аз имах за всеки случай сложен той си остана празен. Не боли изобщо когато се маха. Единствено ме дразнеше, че е там.. Но аз попримцип не понасям да ми е неудобно от нещо.

# 533
  • Мнения: 28
Хора, страшно много ми помагат вашите коментари! Искам и аз да премина през това и да мога да споделя после, че не е било толкова страшно, колкото ми изглежда в момента!


Benzinkata, на теб кога ти е операцията?

# 534
  • Мнения: 76
Хора, страшно много ми помагат вашите коментари! Искам и аз да премина през това и да мога да споделя после, че не е било толкова страшно, колкото ми изглежда в момента!


Benzinkata, на теб кога ти е операцията?
Хора, страшно много ми помагат вашите коментари! Искам и аз да премина през това и да мога да споделя после, че не е било толкова страшно, колкото ми изглежда в момента!


Benzinkata, на теб кога ти е операцията?

Мисля че ще първите дни на май месец. Когато се обадих онзи ден на хирурга и му обясних за положението,каза да отивам, попитах дали да си нося багаж, веднага ли ще ме приемат, тъй като ще пътувам от далеч, каза "както прецените". Та предполагам ако всичко е наред ще е сигурно на 2,3 май. Много се страхувам, но искам вече всичко да мине и да е зад гърба ми. Всеки ден тръпна вече.

# 535
  • Мнения: 28
Хора, страшно много ми помагат вашите коментари! Искам и аз да премина през това и да мога да споделя после, че не е било толкова страшно, колкото ми изглежда в момента!


Benzinkata, на теб кога ти е операцията?
Хора, страшно много ми помагат вашите коментари! Искам и аз да премина през това и да мога да споделя после, че не е било толкова страшно, колкото ми изглежда в момента!


Benzinkata, на теб кога ти е операцията?

Мисля че ще първите дни на май месец. Когато се обадих онзи ден на хирурга и му обясних за положението,каза да отивам, попитах дали да си нося багаж, веднага ли ще ме приемат, тъй като ще пътувам от далеч, каза "както прецените". Та предполагам ако всичко е наред ще е сигурно на 2,3 май. Много се страхувам, но искам вече всичко да мине и да е зад гърба ми. Всеки ден тръпна вече.

Успех и ще чакам да пишеш как е минало! Мен на 13.05 ще ме приемат и на следващия ден ще е операцията.


Въпрос към тези които вече са минали по този път - Разрешиха ли ви да се видите с някой близък преди операцията? И пуснаха ли ги при вас веднага след операцията? Моя мъж ще ме чака там и е убеден, че ще може преди това да се видим и след това, че ще го пуснат, ама на мен нещо не ми се вярва....

# 536
  • Мнения: 107
Аз като се събудих, първия човек който видях е баща ми, Бях му се обадил точно като ме извикаха да ме оперират и хвърлих телефона в раницата.Но в стаята бяхме само мъже /всеки опериран от нещо/.А за дрена като ми го изкараха, хирурга ми каза "вдишай дълбоко" и го дръпна, за секунда останах без въздух, но това било нормално.

# 537
  • Мнения: 76
Там където ще се оперирам аз държат в реанимация до другия ден, което ме стресира също, както и мисля, че там близки не пускат. Frowning1

# 538
  • Мнения: 198
Видях се с мъжа ми и като тръгвах към операционната и когато ме изкараха на влизане в отделението, събудиха ме още долу пред операционната. Говоря за Токуда. Дрен не съм имала.
Всичко минава бързо момичета, не го мислете. И аз отложих почти 2 години точно защото бях с малко дете, не ме притесняваше как ще се оправят, а това че кърмех на поискване. Не си представях да дам на детето си адаптирано мляко, само заради мойте камъни и упойки. Та пазих диети, отлагах и когато кърменето приключи се оперирах. Минаха 2 месеца след операцията и се чувствам прекрасно.

# 539
  • Мнения: 3 636
Дали ще пуснат след операцията твой близък при теб зависи от болницата. Мъжа ми като го оперираха от апандисит не ме пуснаха при него нищо, че не беше в реанимация. Чак на другия ден на свиждането ме пуснаха. А аз като се събудих от упойката той беше при мен. След тази операция май не вкарват в реанимация, но пак зависи от политиката на болницата.

Общи условия

Активация на акаунт