Камъни в жлъчката - тема 5

  • 41 399
  • 752
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 1 357
В реанимация да те вкарат трябва да се е усложнило нещо,мен ме оперираха в 11ч,докато се събудя и се осеферя и имаше свиждане от 14ч до 16ч и мъжа ми беше при мен.

# 541
  • Мнения: 76
Може да ми се изсмеете, но днес случайно попаднах на една тема, където мацки си коментираха пълните упойки и дренажите след операции за увеличаване на бюста. Казах си"ето жените се подлагат ей така с лека ръка на пълни упойки и лягат под ножа, а аз не мога да живея и спя от страх".

# 542
  • Русе
  • Мнения: 1 911
Здравейте! Повече от месец мина от операцията ми и вече мисля, че съм напълно възстановена.
Имах дренаж, който ми махнаха на изписването - три дни след операцията. Не болеше махането, даже ми олекна, че преди това все ми подпираше и трябваше да го разнасям навсякъде с мен. Една позната дойде да ме види още в деня на операцията. Имаше опция и мъжът ми да спи при мен на походно легло, но решихме, че не е необходимо. Не съм била в реанимация. Събудиха ме в операционната и ме качиха в стаята. Няколко часа след операцията станах и се раздвижих. Не съм имала никакви неразположения от упойката, но не бях яла от 15 ч на предходния ден, а операцията беше в 8:30 сутринта.
В деня на изписването пътувах с кола София - Русе, а 5 дни след това ходих на контролен преглед с автобус в двете посоки. Конците ми ги махнаха на 10тия ден в Русе. С 4 разреза съм.
Пожелавам кураж на всички, на които предстои. Няма страшно, всичко минава бързо.

# 543
  • Мнения: 28
Здравейте! Повече от месец мина от операцията ми и вече мисля, че съм напълно възстановена.
Имах дренаж, който ми махнаха на изписването - три дни след операцията. Не болеше махането, даже ми олекна, че преди това все ми подпираше и трябваше да го разнасям навсякъде с мен. Една позната дойде да ме види още в деня на операцията. Имаше опция и мъжът ми да спи при мен на походно легло, но решихме, че не е необходимо. Не съм била в реанимация. Събудиха ме в операционната и ме качиха в стаята. Няколко часа след операцията станах и се раздвижих. Не съм имала никакви неразположения от упойката, но не бях яла от 15 ч на предходния ден, а операцията беше в 8:30 сутринта.
В деня на изписването пътувах с кола София - Русе, а 5 дни след това ходих на контролен преглед с автобус в двете посоки. Конците ми ги махнаха на 10тия ден в Русе. С 4 разреза съм.
Пожелавам кураж на всички, на които предстои. Няма страшно, всичко минава бързо.

lubito къде се оперира?


Може да ми се изсмеете, но днес случайно попаднах на една тема, където мацки си коментираха пълните упойки и дренажите след операции за увеличаване на бюста. Казах си"ето жените се подлагат ей така с лека ръка на пълни упойки и лягат под ножа, а аз не мога да живея и спя от страх".

Наистина им се чудя на смелостта на тези жени. Аз съм се побъркала последните дни, не спя като хората, нямам апетит, нямам настроение..... Май няма да е лошо и психиатър да посетя....

# 544
  • Русе
  • Мнения: 1 911
Оперирах се в Токуда при Професор Драганов. На 13.03 ме приеха, на 14.03 беше операцията, а на 17.03 ме изписаха.

# 545
  • Мнения: 76
Не знам момичета, аз така съм се филмирала, че не е истина. Минават ми всякакви черни мисли през главата, че от страх ще припадна преди упойката, че няма да се събудя, че после много ще ме боли, как ще се грижа за детето, кога ще се възстановя, страх ме е да не стане нещо и да ме резнат как си трябва... ужасно се чувствам.

# 546
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Не знам момичета, аз така съм се филмирала, че не е истина. Минават ми всякакви черни мисли през главата, че от страх ще припадна преди упойката, че няма да се събудя, че после много ще ме боли, как ще се грижа за детето, кога ще се възстановя, страх ме е да не стане нещо и да ме резнат как си трябва... ужасно се чувствам.
Нормално да се притесняваш, но обективно погледнато, няма основания да се тревожиш. И операцията и възстановяването са бързи. И аз бях с малко дете на 1.6г като ме оперираха. Няма страшно наистина

# 547
  • Мнения: 28
Не знам момичета, аз така съм се филмирала, че не е истина. Минават ми всякакви черни мисли през главата, че от страх ще припадна преди упойката, че няма да се събудя, че после много ще ме боли, как ще се грижа за детето, кога ще се възстановя, страх ме е да не стане нещо и да ме резнат как си трябва... ужасно се чувствам.

И аз съм във същия филм.... Принципно на болка търпя и тя не ме притеснява, но упойката и това дали ще се събудя след нея много ме тревожи. Както казах и в някой от предишните коментари имам алергии към упойки, антибитоици и амоняк. Много ме страх да не направя някое усложнение и да не се събудя. Тези дни имам и още едно притеснение, че никъде не намирам коментари за хирурга, който ще ме оперира... Питах в няколко теми, даже и нова тема пуснах и няма един човек да се включи и да каже нещо за него

# 548
  • Мнения: 76
Принципно упойката и мен ме притеснява, но не толкова колкото самата операция, самата дума ме плаши. При разговора с анестезиолига ще обясниш, че имаш алергии и той ще прецени каква да е упойката. За моя лекар също не съм видяла никъде в Интернет отзиви, но хора от града ми че и съседни градове са се оперирали при него и са много доволни. Просто повечето тук са се оперирали в София, аз мислех да е в ИСУЛ, където ми беше и ЕРЦП-то, но първо ми е по-далеч, второ 3 пъти по-скъпо и се отказах да е там.

# 549
  • Мнения: 3 636
Упойките вече са хипоалергични. Също така при алергия към упойки бият урбазон(или нещо подобно) още преди да те преспят. Правят и проби естествено. Няма от какво да се притесняваш. Мен също ме беше страх точно от упойката. Е събудих се и открих че операцията е мн лека и почти няма болка. Аз лично на болки не търпя. Събуждаш се нов и свободен човек.

# 550
  • Мнения: 28
Принципно упойката и мен ме притеснява, но не толкова колкото самата операция, самата дума ме плаши. При разговора с анестезиолига ще обясниш, че имаш алергии и той ще прецени каква да е упойката. За моя лекар също не съм видяла никъде в Интернет отзиви, но хора от града ми че и съседни градове са се оперирали при него и са много доволни. Просто повечето тук са се оперирали в София, аз мислех да е в ИСУЛ, където ми беше и ЕРЦП-то, но първо ми е по-далеч, второ 3 пъти по-скъпо и се отказах да е там.

Аз ще се оперирам във ВМА при доц Пламен Иванов. В темите назад има доста хора, които са се оперирали там, но при други и за тях има доста мнения.... А за този защо така..... Вкарвам си лоши мисли пак.....

# 551
  • Мнения: 1 425
Излишно се филмирате момичета. Не знам колко хора да ви повторят, че няма нищо страшно и, че всичко ще е наред. След всеки пост казвате колко ви е страх. Да нормално е, но няма как да шегнем вместо вас. Фокусирайте се над друго в момента ето Великден е. Това е толкова рутинна операция и както вепе казах, като ми махаха мъдреците болеше в пъти повече. Така че спокойном

# 552
  • Мнения: 28
Излишно се филмирате момичета. Не знам колко хора да ви повторят, че няма нищо страшно и, че всичко ще е наред. След всеки пост казвате колко ви е страх. Да нормално е, но няма как да шегнем вместо вас. Фокусирайте се над друго в момента ето Великден е. Това е толкова рутинна операция и както вепе казах, като ми махаха мъдреците болеше в пъти повече. Така че спокойном

Колкото и да е рутинна, все пак крие всички рискове както всяка една друга операция. Съжалявам ако досаждам с моите страхове. Ще се успокоя едва тогава, когато се събудя и всичко е минало и съм си вкъщи.

# 553
  • Мнения: 202
Аз преди седмица преживях първата си пълна упойка за ЕРЦП-то, беше ми страшно докато ми слагаха апарата за кръвно и ми лепиха едне лепенки по тялото, за да ме следят на монитора кръвно, пулс и т. н, докато заспах съм треперила от страх. Събудих се, когато вече ме караха в стаята, не ми е било лошо, нито ме боляла глава. Бях леко замаяна само около 30 мин. Казаха ми да не ставам до сутринта, освен до тоалетна, но не издържах и излязох вечерта към 19, защото имах с виждане, спокойна, че е минало даже пуших. Ако знам, че ще е така и след операцията ще съм по-спокойна. Иначе и на мен ми казаха, това е сериозна процедура и ала бала. Много страх много паника както е и сега, но мина бързо. Лошото беше, че 6 дни чаках професора в болницата, това ми допринесе много.... Чакането.

Никога не съм била под упойка, нито са ме оперирали. Не мога да си представя какво ще се случва докато спя, как и дали ще се събудя. Цялата тази неизвестност ме побърква. Изпаднала съм в някаква депресия, отчаяна съм.... Да идва датата и да приключвам с това, че не се живее така

И аз никога не съм оперирана, зарова ми е непознато и страшно. Даже дори това, че ще съм гола ме ужасява, вярно, че съм раждала естествено, но тогава беше друго....
Напълно те разбирам! Имам същите притеснения. И аз раждах естествено, бях с нощница, будна и виждах какво се случва... Сега се ужасявам от мисълта, че ще съм чисто гола, че ще ми слагат катетър, тръба в гърлото, че няма да имам контрол над случващото....



По между другото някой може ли да ми каже телефона къде си оставяш по време на операцията? И веднага ли след като те изкарат пускат близките ти?

П. С : Няма ли някой оперирал се във ВМА да се включи, ще ми бъде от полза малко повече информация?
Телефон и други важни неща ги вземат сестрите.Близките не ги пускат при теб, получават информация от доктора как е минало.Успех и не се шашкай толкова!

# 554
  • София
  • Мнения: 8 160
Нормално е да изпитвате страх, но той не е добър съветник. Както вече ви казахме, операцията не е страшна. И страхът не помага. Всичко ще мине!

Общи условия

Активация на акаунт