Камъни в жлъчката - тема 5

Благодаря ти dimi76!  Всички около мен това ми повтарят, но страха си го имам...Само черни сценарий са ми в главата....

При д-р Радин Цонев - Началник отделение по Гастроентерология.
Не съм съгласна да се генерализира така. Съгласна съм че е индивидуално. Според мен жлъчката с камъни, ако не е възпалена, функционира. Рискове, плюсове и минуси има и в двата случая - на махане или на немахане.
Cveti_vb, успех! Казват, че операцията била лесна, рутинна, дори чух, че някои лекари не я броят за операция.

Малко глупав въпрос, но някой дали може да ми каже какъв багаж да си приготвя за ВМА? Казаха "лични принадлежности", ама какво точно се има предвид не ми е ясно.

Предполагам нощница, чехли, сапун, четка за зъби, козметика, такива неща. Въпреки че не съм си правила такава операция и не съм лежала във ВМА.

Носи си още чаша за чай, вилица, лъжица и нож; тоалетна хартия, сапун, вода за пиене, хавлия/кърпа за баня.

По добре пижама, а не нощница. Доктора ми каза да си взема пижама по удобно е особенно с дрена. И в болницата казаха, че добре съм се сетила за пижамата. Вземи си и влажни кърпички.

Дългото ходене с камъни крие други рискове,да знаете.А това,че са 1см не е успокоително хич.Моите бяха по толкова,но единия се нагнездил в дъното ??? на нещо си и последния минимум месец не ядях нищо освен круши,банани и грозде,понеже правех кризи и възпаления от всичко.
Операцията е рутинна,държат в болница по 2 дни.Най-хубавата част всъщност е упойката.Заспиваш и нищо не усещаш,не се плаши.

Здравейте, нова съм, но ви чета от доста време. Имам камъни в жлъчката, които ми откриха след като имах зверски кризи в продължение на седмици, от болки не можех да спя по цели нощи превивах се като глист, чак плачех от болка, но повечето знаете как е. Ходех на работа вече едвам, отслабвах а си ядях (нямах идея, че имам камъни), мислех че е гастрит. Докато един ден не пожълтях, урината ми стана почти червена, болеше ме вече постоянно. Накрая се реших и посетих джипито, само като видя каза "това е хепатит". Изследвания и прием в нашата болница в Бяла Слатина, лежах 7 дни на хапчета и системи, по осъзнах се. Гледаха ме на ехограф и ми откриха камъните, както и че хепатита е в следствие на запушване на каналите. Изписаха ме на 7я ден, като ми казаха да вървя на операция. Бях чула много добри отзиви, а др Маринов в Троян, но след като се свързах с него и му обясних състоянието си, думите му бяха "не си за мен, първо трябва да се отпушат каналите". Така на следващия ден пътувам с нашите до София ИСУЛ, 6 дни чакане и системи докато професор Владимиров се прибра от чужбина, за да ми направи ЕРЦП-то, такъв страх беше от самата процедура, че не можех да спя, да се храня, Абе ужас. Отпушиха ме сега на 16.05, изписаха ме на 17ти,всичко мина успешно, само леко ми е паднал хемоглобина и свалих за 2 седмици 6 кг, вече съм едва 54 от 60. Свързах се с доктора от Троян и се разбрахме да се видим на 1 май, попитах за багаж дали да си  нося за приемане, каза ми "както прецените", много ми стана странно. Вече си умирам от страх, страх от операцията, страх от упойката, въпреки, че преди седмица бях с пълна упойка за ЕРЦП-то и пак си ме е страх. Имам и детенце на 4 годинки и ми е мъчно, 2 седмици бях по болници и едва издържах а сега пак ще трябва да се отделя от нея. Много се страхувам и ми е едно никакво настроението. Притеснява ме и това, че станах слаба като "клечка ", постоянно съм отпаднала с тази диета, дали ще издържа операцията? На 28 г. съм а се страхувам като малко дете. Извинявам се за дългия ферман.

Никога не съм била под упойка, нито са ме оперирали. Не мога да си представя какво ще се случва докато спя, как и дали ще се събудя. Цялата тази неизвестност ме побърква. Изпаднала съм в някаква депресия, отчаяна съм.... Да идва датата и да приключвам с това, че не се живее така

И аз никога не съм оперирана, зарова ми е непознато и страшно. Даже дори това, че ще съм гола ме ужасява, вярно, че съм раждала естествено, но тогава беше друго....

Момичета не се филмирайте! Приемете операцията, като път който трябва да се измине, правилния път, пътя към нормалния живот Моя пулс на операционната маса беше 78. Не че не се притеснявах, но повече се притеснявах от камъните в мен. Сега вече са сувенир

Напълно те разбирам! Имам същите притеснения. И аз раждах естествено, бях с нощница, будна и виждах какво се случва... Сега се ужасявам от мисълта, че ще съм чисто гола, че ще ми слагат катетър, тръба в гърлото, че няма да имам контрол над случващото....



По между другото някой може ли да ми каже телефона къде си оставяш по време на операцията? И веднага ли след като те изкарат пускат близките ти?

П. С : Няма ли някой оперирал се във ВМА да се включи, ще ми бъде от полза малко повече информация?

Аз съм оперирана във ВМА преди четири години, но в коремна хирургия - пак лапароскопски. Преди операцията се правят тестове за алергия към упойки и човек трябва да каже, че е алергичен. Ако се наложи дават лекарства за десенсибилизация.
Преди да ме отведат към операционната ми дадоха найлонова мантия и калцуни, с които се облякох и така ме закараха в операционната. Преди да вляза съблякох мантията, но когато легнах ме покриха - не си спомням точно с какво, защото ме заприказваха и започнаха да ме подготвят за упойката. И докато усетя съм заспала. Събудиха ме вече в стаята - на мен малко ми се гадеше  и бях замаяна , но след около час, час и половина бях ок. Телефонът и другите принадлежности се оставят в стаята. Като се оправих след упойката се обадих на близките си, че е минала операцията. Понеже мен ме приеха по спешност, дадоха ми пижама от болницата. С пижама е по-удобно. Катетър не са ми слагали. Хубаво е човек да се зареди с минерална вода и тоалетна хартия, защото моите свършиха по никое време и се наложи да моля санитарката да ми купи. Добре, че беше мила жената.

Там където ще се оперирам аз, една моя близка също се е оперирала миналото лято, разчитах я обстойно. Не са й правили клизма, само не е яла преди операцията, не са й слагали катетър, за дренажа не попитах. Изими ме това, че се лага гола и масата била подобна на "магаре", това ме стресира допълнително. Общо взето страх си ме е и от болки и от вида на операционната и от упойката въпреки, че ми правиха такава преди седмица. Ужасява ме всичко, кой, нае как ще ми олекне като се събудя, така беше и след ЕРЦП-то. Надявам се всичко да мине добре и да си отдъхна спокойна накрая. Някой знае ли дали няма да е проблем като съм доста слаба и кръвното явно ми е ниско, вие ми се свят и доста бързо се задъхвам напоследък.

Мили момичета,Цвети и Бензи, СПОКОЙНО,нищо страшно няма! Едва ли има по-страхлив човек от мен,а аз чаках датата на операцията с нетърпение ,понеже последните ми кризи бяха ужасни,казвах си още един ден ме приближава до края на мъките,не се депресирайте,а го приемете като спасение.Аз също никога не бях се оперирала и бях меко казано ужасена.Но само като си спомнех последната криза и... Няма да ви водят голи,чак на масата си сваляте халатчето,което ще ви дадат,много бързо упояват,а след това се събуждате в стаята.Някои хора им се гади,на мен не, след 2 часа ще ви вдигнат да се раздвижите.Поболява малко няколко дни,после до една седмица всичко минава,особено като ви свалят конците. Дават обезболяващи,искайте си. Не се измъчвайте,това са нерви на вятъра,посрещнете си празниците и всичко ще е наред! Не съм чула някой да не се е събудил от упойката.
Потърсете назад в темите,има хора оперирали се се в ВМА. Пожелавам ви весели празници и успешни операции!