Какво значи "възпитание на дете"?

Приятелите обикновенно имат толкова жизнен опит, колкото и ти. Което ще рече, те нямат основата , на която да стъпят. Има едно нещо друго, наречено на английски ментор. Обикновенно, това е възрастен, които те съветва и води образно казано.
Приятел и родител са две несъвместими неща. В момента, в който родителят стане приятел, в този момент детето губи родителят. Това е първата голяма загуба, която преживява в живота си.

Докато има такива родители, които вместо родители се държат като приятели, ще има и такива лигави деца, които не могат да направят реална преценка кое е добро и кое лошо. Примери на прогроми от разглезени лигави деца бол, като се почне от детските площадки, мине се през училищата и се стигне до порасналите индивиди с мисленето "светът е мой и ше праа квот си искам".

Е защо да губи родителят? Кое от едното и другото толкова се отричат взаимно?

http://purvite7.bg/kakvo-sm-za-detsata-si-roditel-priyatel-ili-i-dvete/

ето ти едно интересно мение

Те по-горе вече са ти писали какво е отношението на приятел и какво на родител. А и едно е да си възрастен и съвсем друго е да си дете. Ти като възрастна, ако не се правиш с изпита си в университета, понеже вместо да си учила си си играла игри на комп-а, приятел няма да ти дръпне напоително конско защо е важно да учиш и няма да ти вземе лаптопа за 1 седмица. Ама когато едно малко дете получи двойка - родителите му ще направят точно това, няма да му купуват шоколади. Няма как да се държиш приятелски с детето, да гушкаш и награждаваш за ниска оценка, щото нали вкъщи да компенсираме лошите емоции от училище и после да очакваш това дете да има амбиция за високи оценки и някаки успехи.

А моят опит показва,че има начин родителят да бъде И приятел на детето/децата си.И това по никакъв начин не се отразява негативно върху авторитета на родителя.Аз съм дете на такива родители,а също родител-приятел на собственото си дете.Негативи от прилагането на такова възпитание не отчитам.Детето ни,ни има за авторитети в живота му,и в същото време сме му и приятели,с които може да сподели всичко.Естествено когато се налага излизаме от ролята на приятели и хокаме.Така,че има начин родителя да балансира и то съвсем успешно,с двете "роли"-на родител с авторитет и на приятел,с който споделяш всичко!

Позволи ми да не ти вярвам. Детето ти споделя с теб избирателно, но не всичко. И споделя до един момент. Все едно да ми кажеш, че си споделяла/споделяш с родителите си интимните си изживявания....просто няма начин

Какво точно значи човек да е "приятел" с някого? Някаква дефиниция има ли? Спорите за някакви клишета от статии на псевдоспециалисти, изкарващи по някой мизерен лев отгоре като списват за издания от калибъра на "Жената днес".

Всеки влага нещо различно в думата "приятел", така че всички страни са прави в спора. Гледат се конкретни действия, конкретни отношения, а какви етикети някой ще си слага е съвсем отделен въпрос.

Ето една примерна дефиниция за "приятел" - някой, който би ми дал повечко пари на заем и на когото аз бих дал По тази дефиниция аз мога да съм му приятел на детето и даже определено съм му, то няма как да ми е приятел поне докато не започне да работи и изкарва достатъчно (значи най-рано към 20, реалистично след 25, че и след 30). Дефинирайте какво значи "приятел" и тогава спорете вредни ли са подобни отношения или полезни.

Че аз дори с приятелите си не споделям чак толкова интимни преживявания(разбирай секс).С майка ми споделям всичко(без тези последните подробности обаче,но то и не е нужно според мен)

За тези, които не знаят значението на думата приятел ( малко ми е странно да го обяснявам, това се обяснява на дете под 7 годишна възраст), но явно нечии родители не са си свършили работата.  Та за тези, които не знаят значението на дадена дума, има тълковен речник:

прия̀тел
Значение на думата приятел
приятелят, приятеля, мн. приятели, м.
1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения.
2. Вярно и предано същество. Кучето е приятел на човека.
3. Покровител или привърженик. Приятели на книгата.
4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник.
прил. приятелски, приятелска, приятелско, мн. приятелски.

родѝтел
Значение на думата родител
родителят, родителя, мн. родители, м.
1. Остар. Баща.
2. Само мн. Баща и майка по отношение на своите деца. Добри родители.
прил. родителски, родителска, родителско, мн. родителски. Родителска среща.

Само да вметна че съм мъж. Не знам защо не излиза отстрани, отбелязал съм го. Да ми вземе лаптопа близък приятел заради невзет изпит може би няма да се случи, ама може да ми дръпне едно напоително конско и няма да му се разсърдя, ако съм виновен. В обратния случай, а защо да не го гушна заради ниската оценка, ако за това си има съвсем обективни причини? Например, преумора или необективен учител или нещо друго силно го е разконцентрирало? Много е удобно да му кажа "имаш двойка щото те мързи да четеш, наказан си" и въпроса да приключи, но често зад ниските оценки стоят някакви съвсем други причини. Дори и "просто мързел" може да си има съвсем друго обяснение - не желае да чете по предмета, защото учителя има сбъркан подход, формалист е... а ако сте виждали сегашните учебници, трябва да ви е ясно, че без учителски подход и такт, изключително трудно се пали интереса на децата и то обикновенно се пали от други източници. Аз както обичам история, няма да ми е трудно да покажа предмета в друга светлина.
Та, ок, има си някакви нива на строгост и взискателност които трябва да се поддържат, но това не може да пречи на приятелското отношение.


Ами според твоя пример, приятел е човек на който имаме голямо доверие. До голяма това покрива и моите представи.

Много интересна гледна точка. Мдам...
Родителят става приятел, когато детето вече не е дете, а самостоятелен мислещ индивид. Ролите преливат от една в друга с годините, но ще ми е интересно когато поколението ти го тресе пубертета, колко ще си родител, и колко приятел?

Да, като родител ме интересуват "проблеми, мисли и желания" на поколението. Но не са ми основна движеща сила в отношенията ни. Мисля в перспектива, облягам се на опита си, и претеглям постоянно ситуациите пред мен/тях. Твоите приятели това ли правят? Чудя си се просто, нищо друго.

Не. Моите приятели не ми дават наклон в живота. Сама съм отговорна за действията си, и сама си преценявам ситуациите. Ако трябва някой друг да дойде да ми отваря очите за подобни глупости, явно не съм дорасла още за живота на "големите".

Е ако познавам детето си добре и разбирам кога и как го движат настроенията му, не трябва да е проблем. Ама сигурно ще трябва бая голямо търпение за тази работа.
Малко са ми толкова близки, но когато имаме време да поговорим, да... стараеме се взаимно. Естествено, личното пространство се пази, нещата въобще не седят по този начин, както в отношенията дете-родител, но що се отнася до нивото на общуване, обсъждаме си проблеми, мисли и желания и то не чисто формално.

Не са си свършили работа Вашите родители, за да ви обяснят, че това е агресивно и заядливо подхвърляне, с което започна и цялата тема - хората,които говорят по подобен просташки начин и раздават оценки на напълно непознати хора и родителите им А в тълковния Ви речник пише, че родител било "баща" само, откъде го изкопахте този речник...

Ами ако действаме по Вашата дефиниция:
1. "Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения." - всички, които казаха, че отношенията между родител и дете покриват приятелството, бяха прави - детето определено е близък познат, даже повече от близък познат и взаимоотношенията е добре да са дружески. Не е добре да са враждебни, служебни, потиснически, любовни и т.н.

2. Вярно и предано същество - явно се има предвид животно, но вярност и преданост също могат да опишат една здрава връзка между родител и дете, особено от страна на родителя.

3. Покровител или привърженик. - абсолютно! Родителят е покровител както и да го погледнем. А детето предполагам е привърженик.

4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник. - ето това значение на приятелството не е подходящо между родител и дете Така че ако това влагате в "приятелски отношения" - не са здравословни подобни приятелски отношения. И нямам предвид само педофилския аспект, а чисто интимния, при който се случва дете да замести в съзнанието на майката вечно отсъстващ или напуснал я партньор - виждал съм го по улиците, майка говори на момченцето си на 5-6 години както вероятно говори (говорила е, би говорила) на баща му. Така че с приятелството между момченце и майка му трябва да се внимава много.


Ако трябва да защитя Вашата теза срещу приятелството - приятелството за повечето хора предполага равенство и реципрочност на взаимоотношенията. В този смисъл не можем да говорим за приятелство между дете и родител, защото (1) липсва равенство (тук родителя може да допусне грешка - да остави у детето впечатлението, че е равно на родителя, а то в никакъв случай не е и не трябва да смята, че е - защото е дете, непълнолетно, незряло, неопитно - в житейски, социален, физически, интелектуален и почти всякакъв план не е равно) и (2) не може да се търси реципрочност - родителят обича много по-силно и безусловно детето, докато то е все още незряло и неговата обич е по-скоро функция на нуждата и зависимостта. Трябва много време да мине преди да може да има реципрочност във взаимоотношенията - това става вече при възрастни хора (пълнолетни и нагоре деца).

За мен точно в това е ключа: човек има едни лични граници за родители и други за приятели. За това двете не са съвместими до като детето не стане "човек".