Защо всички казват колко ужасно е да имаш дете?!?

  • 3 855
  • 80
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 39 136
Поплачи си, ще ти олекне!
Ето сега, любимият ми син нервно потропва по пода, докато се опитвам да му инсталирам една игра. То е...като да имаш нервен шеф 24 часа. Ха ха ха.

# 16
  • Мнения: 9 196
Логистиката е по ~трудна с дете,респективно с две като при нас,но това не попречи да идем до другия край на Европа и да е разчетено всичко.И по 900 км на ден сме минавали.
Всеки си прави животът с детето както го усеща и смята за правилно.
И не, моите златни  яйца не са центъра на света и той не се върти около тях само.

Европа не е екзотична дестинация, никога не е била и няма да бъде. И ако ще прави маратони от по 900 км на ден, с новородено, по-добре да му намери приемно семейство от сега.

Много странно, как не е се въртял света около тях, в първите месеци от живота им. Сигурно са правили всичко, каквото ти кажеш и не си била на разположение 24/7, защото ... какви са тия, някакви деца, ей сега с тях ще се съобразявам ...

# 17
  • Мнения: 18 589
Защото нямат чувство за такт, защото се вживяват както винаги го правят вече миналите по този път, защото трябва да ти покажат колко по-наясно са и, че те вече са го играли този мач. Тъпо отношение, но винаги го има около една бременна. И бъди сигурна, че никой не го мисли насериозно,  или поне аз не съм срещала такава жена-майка, баба, жена имаще дете да твърди, че детото е ужасно нещо. Просто хората обичат да се правят на интересни и всезнаещи. И на мен ги повтаряха-спи сега, че после няма-Ей го, на втора година вече почти минава откато родих-еми спя си и нищо не е свършило.
Много трудно наистина. Времето е супер ограничено. Аз онзи ден направо щях да се разрева като зададох въпроса на мъжа ми"вече , няма ли да имам хобита, не мога да правя нищо, което обичам". Стана ми супер тъпо. Всеки ден съм така-седна да върша нещо любимо, и доникъде не го докарвам. Еднообразно е, отегчително е и определено съм егоист, не съм детишар, но си обичам детето.
Така е, чувствам се и аз по този начин, вече с почти 2 годишно дете. Но се надявам нещата да си дойдат на мястото.

Последна редакция: нд, 16 дек 2018, 15:59 от Мис Каролин Бингли

# 18
  • Мнения: 9 196
Здравейте,


С мъжа ми сме хора на живота, събираме се много с приятели, пътуваме много, и в страната и в чужбина, просто решаваме че ни се ходи някъде и тръгваме без да го мислим много. Това ни прави много щастливи и никога не сме чувствали, че нещо ни липсва. Притесняват ме обаче приказките на всички "доброжелатели", които казват "оооо, забравете вече, за вас всичко свърши".

Ами като е свършило , да ходим да се мятаме от някъде?!?
Знам, че сигурно ще ме оплюете, ще кажете какъв егоист съм само защото задавам такива въпроси. Но не мога да хвърча от щастие представяйки си бъдещия си живот като един КРАЙ. Всички ми казват че трябва да загърбя мечтите си да се развивам в кариерата и да посетя екзотични места по света, заради бъдещото ми дете.
Ами наречете ме егоист, ама какво е животът , ако ти вече не съществуваш заради себе си, а заради някой друг? Какво е животът без мечтите ти? Постоянно плача и не виждам смисълът, момичета...

Заради подчертаното и го казват, но тя пак не може да вдене.

Какво чувство на такт, като виждат за какво става дума хората ...

# 19
  • Мнения: 18 589
И за каква става дума? Ти не си престанал да обичаш себе си и да съществуваш, да бъдеш себе си, защото имаш дете. Това е съсипващо, хора, всеки има мечти и живот извън детето. Има нужда от това. Трябва да има баланс. Иначе не може.
Тя още не е родила, и затова е уплашена, мисли ги нещата, стряхува се, като дойде бебето всичко ще й мине.

# 20
  • София
  • Мнения: 18 798
Абсолютно не се съобразявам.
С кола до екзотична дестинация е доста трудно да се стигна освен ако не е летяща.Grinning
И да пътуват си и не е проблем.
Няма нищо странно,паралелно с грижите си върша и останалите цели.Не се занимавам с децата само.

# 21
  • София
  • Мнения: 39 136
Да, Каролин, съсипващо е. Мен лично ме срина със земята. В един момент бях машина за обслужване на деца. През малкото свободно време седях и блеех в една точка без идея какво да правя. След това се събрах и изградих отново.
Разбира се, има жени със илна психика, които не минават през това.
А има и такива, които си остават вкъщи.

# 22
  • София
  • Мнения: 8 037
Появява се нов човек, с когото да се съобразяваш и когото да включваш в плановете си. Дотолкова, че понякога неговият интерес става водещ при вземането на решения. Това е основната промяна.

# 23
  • София
  • Мнения: 39 136
Много е странно, защото не се съобразяваш по желание, а някак мозъкът ти минава в автоматичен режим - рев - действие. После всеки по-силен шум вкъщи сигнализира опасност.
И в същото време се опитваш да мислиш трезво "какво пък толкова, нищо не се е променило толкова, сега ще си свърша моите неща".
Да бе да.

# 24
  • София
  • Мнения: 18 798
Хората сме различни.

# 25
  • Мнения: 9 196
И за каква става дума? Ти не си престанал да обичаш себе си и да съществуваш, да бъдеш себе си, защото имаш дете. Това е съсипващо, хора, всеки има мечти и живот извън детето. Има нужда от това. Трябва да има баланс. Иначе не може.
Тя още не е родила, и затова е уплашена, мисли ги нещата, стряхува се, като дойде бебето всичко ще й мине.

Разбира се, че си престанал да бъдеш себе си, това е неизбежно в първите месеци на бебето. Освен ако и преди това не си била таласъм, чиито най-дълъг сън е два часа. Мечтата ти е да се наспиш, ако това наричаш да имаш мечти.

Трябва да има здрав разум и реални очаквания преди всичко, след това може и баланса да дойде. Ако си мечтае, как от родилното ще замине за Южна Африка, баланса ще дойде точно никога.


Хората сте различни, но бебета не са и искат да ядат на час, два, три без да им пука, какъв човек си.

# 26
  • Мнения: 55 004
Има майки и майки. Едните с радост делегират задължения на баби или направо оставят децата на пълно отглеждане и си гледат живота. За тях промяна няма.
Другите, като мен, са в другата крайност, искат всичко сами да правят + работа. За тях е доста голяма промяната. Драстична. Всичко се съобразява с детето. И този период е доста дълъг. При мен продължи около 15 години. Чак ужасно не е, но ограничаващо.

# 27
  • Мнения: 9 196
Е, аз не знаех, че коментираме и този вариант - да го снесе и да го захвърли някъде, от ден първи. Тогава няма какво да се притеснява. Може би малко от лохиите и накълцването, но какво са някакви си лохии пред мечтите. Ражда и на другия ден на спа. Няма да се съобразява с нищо!

# 28
  • Мнения: 18 589
Не си ме разбрала. Мечтата ми не е да се наспя, аз си се наспивам, доста добре като за жена с малко дете. Мечтита ми е да имам повече свободно време, да не живея в рутината-работа-у дома-работа.
Имам хобита, които искам да развивам. Товав момента е невъзможно, и да ти кажа това тежи, и не ми е окей.
Тъй, че да всички сме различни. За едни е достатъчно да са майки и домакини, за други-кариерата е важна, трети -да могат да имат въпреки детето забавления и разнообразия.
Трудно е, никой не казва, че е лесно. И това няма ама абсолютно нищо общо със здравия разум. Детето е на първо място, ти си отговорен за него, но ти си освен майка и жена и нормален човек. Единственото, което искам да кажа е това.  Simple Smile В началото първите няколко месеца, че и година ще бъде ограничена да прави доста неща, но това е нормално, постепенно се свиква докато се нагодиш към бебето.
И пак има хора и хора-аз познавам жени с малки деца и навсякъде пътуват и си ходят с тях, до човек е. Иначе е ясно, че отначалото няма как да стане.

# 29
  • Мнения: 55 004
Не си ме разбрала. Мечтата ми не е да се наспя, аз си се наспивам, доста добре като за жена с малко дете. Мечтита ми е да имам повече свободно време, да не живея в рутината-работа-у дома-работа.
Имам хобита, които искам да развивам. Товав момента е невъзможно, и да ти кажа това тежи, и не ми е окей.
Тъй, че да всички сме различни. За едни е достатъчно да са майки и домакини, за други-кариерата е важна, трети -да могат да имат въпреки детето забавления и разнообразия.
Трудно е, никой не казва, че е лесно. И това няма ама абсолютно нищо общо със здравия разум. Детето е на първо място, ти си отговорен за него, но ти си освен майка и жена и нормален човек. Единственото, което искам да кажа е това.  Simple Smile

Точно това искам да кажа и аз.
Какъвто и план да имам, детето винаги може да го обърка и естествено, че мама остава на заден план.

Общи условия

Активация на акаунт