Парфюмни размисли и страсти - 222

Кристал ноар е определено много хубав. Обаче аз не мога да си представя да поллзвам един аромат с години и постоянно. И винаги съм се чудила на тези хора,които имат запазена марка аромат не им ли омръзва. Примерно свеки откакто я знам ползва един единствен и никога не го сменя. Питала съм я-не обичала да сменя парфюм. Аз не мога да се начудя. На мен много бързо ми омръзват и искам вечно нещо ново да опитам. Може би защото съм си такава по натура или защото не съм открила още нещо,което да ми стане топ фаворит.
Да има аромати,които харесвам и искам винаги да имам,но те са много малко и не мога да не разнообразявам.

Съжалявам, обаче ако ползваш един парфюм от 100 години, какво въобще търсиш в тази тема?

Търси да я зарибя по Мон Герлен,хахаха да забрави това Кристалче на Версаче,шегувам се,наистина има много такива хора,всеки си е различен.Имат по един парфюм,пръскат само него и го купуват до безкрай,не са като нас в темата,това са мои наблюдения от познати.Йоан,страхотни парфюми и снимки. Парфюм за днес ще бъде Цветната бомба,че още не съм се напарфюмирала.

Аз не ползвам само един парфюм, имам доста.!!! Споделям кой е любимият ми аромат и смятам че се връзва с темата. Или греша и темата "Кой най- често си сменя парфюмите"?

Аз разбрах какво иса да каже. Просто това е аромат който най-много харесва от всички. И не може да открие друг такъв. Но просто споменах,че ми е интересно ак хората толкова дълго могат да ползват един аромат-не означава, че казах,че ползва само един. 😉😊

Отговорът ми не е към вас, а към free agent.

Аха, разбрах.

Аз пък си седя без парфюм днес. Малкия се е увил с един мой шал. И ми казва, че мириша много хубаво. А аз се чудя. По едно време усещам, че шала ухае. Май на Nuxe.

Има ли някъде в София където може да се тества Amouage

Farenah concept на цар Калоян.

Затворен е.

Оо не знаех, има Amouage и в MG парфюмерията в сградата на Бул инс срещу Маринела.

Има, но трудно могат да се пробват, даже невъзможно вече.

Ее наистина ли ? Как ще си вземеш парфюм за 300 лева без проба ? Не съм се интересувала ,зашщотж само Люляка ми допада  и ми е в спесък с желяния .
Извинявам се .

Втори опит да си изпиша всичко.

Първо и най-важно, не се подвеждайте по парфюмите, когато ви навеждат към мисли за храна.
В събота така направих голямо прегрешение към себе си. Събудих се с идеята да си доизхабя един Кашмир, който тази зима нямах много желание да нося. Излях го до край върху себе си и веднага ме обхвана усещането за ориенталска сладкарница и сиропирани сладкиши. Набързо строих наличната към онзи момент част от домочадието и отидохме в близката гръцка сладкарница. Натъпкахме се с баклави, саралии и толумбички. Стана ми лошо. В крайна сметка, скоро няма да се сетя нито за сиропирани сладкиши, нито за Кашмир.

Сега, да напиша за Серж Лютенс.
Моняхинята/La Religieuse - уникална красавица, изразяваща се в искрящата чистота на мускус, леката натрапчивост на циветката, нежността на жасмина и всичко това в облак от тамян. Никаква монахиня не си представям. Дори и еклер не си представям (нали същата дума използват французите за еклер). Представям си приказката за Снежанка и онова усещане на майка й, което я е накарало да си мечтае за "момиче с лице бяло като сняг и устни алени като кръв". Моето собствено усещане е за чистота и белота. В същото време е готически аромат, изпълнен с меланхолия и безвремие. Сякаш посипваш кожата си със сняг,но от това не ти става студено, а се успокояваш. Ароматът не е шлейфов, не е и особено траен, но е изключително красив и отличаващ се. Жасминът в него е много красив - тих и ненатрапчив. Носи известна сладост, но тя е точно премерена, за да не избяга от усещането за църковното спокойствие в някой голям, но не особено посещаван храм. Не си представям парфюмът в топло време или на мъжка кожа. Това не е парфюм, който е подходящ за носене от всеки. Дори не е парфюм, който предизвиква комплименти, защото не крещи за присъствието си. Той е интимен, обвиващ тялото като воал и оставящ чувството, сякаш се отпускаш във водите на хладно езеро. Изключителен парфюм, който перфектно импонира с личните ми пристрастия към готиката, в която аз не откривам тъмнина и страх, а спокойствие и самопознание.
Сирачето/l'orpheline - убедена съм, че това е ароматът, на който е ухаела Малката кибритопродавачка, когато са я намерили на сутринта измръзнала и усмихната. Пръскайки се, виждам образа на бледо слабо дете, завито с черен плащ, което е още наивно и невинно, но вече познало голяма болка и тъга. Тамян и мускус - две от нотите, които на моята кожа винаги са красиви и чисти. Учудващо, но е много по-осезаем от Монахинята. В студа сякаш на кожата се загрява и разстила наоколо в предпазващ от стихиите облак. Също е меланхоличен, но по един приятен начин. Мен ме кара да си припомням отминали години, да се връщам в детските спомени, да се усмихвам на образите на скъпи хора, които отдавна не са около мен. Тамянът не е задушлив. Дори на моменти сякаш не е запален, а усещам самите зрънца. Мускусът е точно този, който аз харесвам - остър, сух, на границата с усещането за мъжки одеколон, но без да преминава чертата, оставайки нежен и чист. Понеже него го получих само като отливка, смятам за следващата зима да се "обзаведа" с бутилка.

Fever Ray, прекрасно описание! Струвал си е вторият опит.
И аз онзи ден направих неуспешен опит с описаието на Ботега Венета, писах, писах, цяла страница и точно преди да го кача...отиде по дяволите. Натиснах без да искам ENTER и го пратих в небитието. Сега се подготвям психически за втори.