Парфюмни размисли и страсти - 222

Vanilla&leather на дюпон го обожавам. Прекрасен е в това време.

Жижи, La Nuit Tresor a la Folie, разкошен е
Chocolate Greedy ми мирише така. ММ по празниците се пръска с него и коментарите бяха, че мирише на вкусни бисквити. Аз пък издивам аромат на голяма купа ванилов сладолед със забодени няколко бисквитки.
Честит , завиждам благородно. За него винаги ще има място в сърцето ми. Освен, че го свързвам с майка ми, понеже дълги години бе нейн парфюмен подпис, бе и моята първа парфюмна любов сред всички нейни парфюми, с които от време на време се пръсках в тънейжърска възраст. Тогава тя ми донесе от чужбина едно огромно кристално ръчно рисувано шише с едт – ееех, това беше най-върховният подарък . А тя още си пази първото й шише едп с останали няколко милилитра на дъното и всеки път, когато ходя при нея, вдъхвам от този красив аромат.
Парфюмната ми равносметка за 2018 и при мен е ... , но открих нови любови. Първата за годината бе Arcipelago Women Acqua dell Elba edp, притежаващ сантиментална стойност за мен, понеже е ароматно олицетворение така любимата ми слънчева Италия. Релаксиращ и безгрижен, женствен, многостранен и слънчев, аромат, който те пренася на почивка в Средиземноморието . (От тази парфюмна къща за почитателите на смокини препоръчвам да пробват Blu Women, а като унисекс е интересен Essenza di un'Isola Altrove, макар и даден като мъжки.)
Следващите бяха Miu Miu L’Eau Bleue, Cartier Carat, Guerlain  L'Instant,  Angel Muse, Mon Guerlain Floral, La Nuit Tresor a la Folie, преоткрих D&G pour Femme; харесахме се с муска на Нарцисо в лицето на Fleur Musc, Poudree и Rouge; сдобих се и с други парфюми, които харесвам. Уиш листът ми е много намалял, засега мисля за Valentino Donna Rosa Verde, а за проба Miu Miu L’Eau Rosеe и Fleur D’Argent и . Има доста време до лятото, но като чета с каква скорост изчезват парфюмите на Валентино, май ще избързам с покупката на Verde.
Мисля, че скоро в темата се споменаваше, ако не бъркам,  Beauty на Елизабет Арден, който лятото не ме впечатли никак, но при проба сега установих, че в студа е много по-хубав. Виждам го като аромат, които да пръснеш, когато искаш да си починеш за малко от зимните сладости.
За L'Instant Magic може ли някой да сподели впечатления от стара и нова версия?

Адикта на Диор, Хипнотичната отрова, Мон Герлен, Пойзън Гърл, Код Армани, но не те съветвам да поръчваш насляпо.

Много благодаря за предложенията ви,записах си всичко и сега ще проучвам,мисля и пробвам доколкото успея:smile:.
Искам да ви попитам и за два други парфюма извън предишния въпрос-Шалимар и Шалимар Суфле,трайни ли са и стават ли за ежедневно носене или са само за поводи?

Аз го пробвах преди няколко седмици и тогава се колебаех дали да го купя... Изхабих една мостра и много ми хареса... Имам предположение, че сменят официалния вносител или не знам... Понеже навсякъде има дефицит изобщо на марката, както вече писах. Не ми се занимава особено с онлайн поръчки, но явно ще се наложи...
Иначе днес пробвах и Valentino Noir Absolu Musk и на моята кожа стои абсолютно идентично с For Her Edp на Narciso.

Благодаря, и във Фрагрантика сега прочетох някои не много ласкави отзиви.

Ми, аз честно казано не бих искала да звуча грубо, защото може да има и хора, за които това е най-прекрасният аромат, но за мен той мирише много неприятно - на мръсно и на тежка пот примесена с парфюм... Просто само като се сетя дори иии...
Иначе с Boss нямам много опит , май няма нещо тяхно да ми е харесало достатъчно, за да го направя част от живота си... Веднъж бях приятно изненадана от Ma Vie, беше много нежен и приятен въпреки, че беше върху приятелка. Та, той май ще да е добро попадение, като композиция..

Обещах да пиша няколко думи за Puredistance, лично за мен една от най-интересните и заслужаващи внимание европейски "инди" парфюмни марки. Създадена е от Ян Вос, холандец, и се управлява изцяло от него и от дъщеря му. За цялото време на съществуването си - 12 години вече, марката е лансирала само 8 парфюма. Ян Вос е истински творчески директор, той има най-напред идея, концепция за парфюма, след това избира парфюмер, на който му се позволява да работи с размах - т.е. с висок бюджет и с качествени суровини. Парфюмите на Puredistance са в концентрация "чист парфюм" или Perfume Extrait, с между 25 и 38 % парфюмно масло. Това си личи и по текстурата - гъста, маслена, когато се пръска от спрея, не се разнася като мъгла, а се нанася като мазно петно върху кожата или дрехата, затова трябва да се пръска внимателно.

Парфюмите на Puredistance не са достъпни на много места, а само в избрани лично от Вос бутици. Там, където съм ги засичала, не са просто подредени до останалите, а им е отделено специално място, отделен щанд или витрина. Правило ми е впечатление също така, че консултантите може и да не са съвсем наясно с други предлагани марки и парфюми, но за Puredistance могат да изговорят куп информация, да ги представят подробно и много адекватно, т.е. вероятно отделят време за някакво специално обучение. Лош момент е, че марката не предлага фабрични проби, но пък никога в бутик не са ми отказвали да ми направят. На официалния сайт на марката се продава подаръчен сет от проби от 2 мл на всичките им аромати на доста солената цена от 89 евро - в красива кутия, върху сатенена възглавничка. Писала съм и преди, че съм принципно против продажбата на пробички, която в последните години си е отделен и много печеливш сегмент в търговията с парфюми. В случая за общо 16 мл чист парфюм цената от 90 евро може би не е чак толкова нагла, предвид че най-малката разфасовка - от 17.5 мл е 175. Цените са навсякъде едни и същи, като на официалния сайт.

От 8-те парфюма на марката имам два. Общото за тях, взети като цяла линия, е че стоят някак извън времето. Не мога да кажа за никой от тях (освен донякъде Black може би) - ето, това е модерен парфюм, моден, от тия, дето сега много се търсят. Като че ли не се влияят от модата, а са прицелени в класически ароматни конструкции, имат класическо звучене, затова и много хора вероятно биха ги възприели като ретро. Таргет разпределението във Фрагрантика според мен не е съвсем точно, ще си кажа аз как ги възприемам.

Мъжки: М и Black
М е супер интересен и привлекателен мъжки, дори мъжкарски по субективното ми усещане парфюм. Ян Вос бил голям фен на Джеймс Бонд и създал парфюм за него, възможно е и тази история да ми е повлияла. Момчетата от Basenotes си имат отделен култ към този парфюм, почти като към Авентус. Не съм се возила никога в лимузина, та не знам как мирише вътре коженият салон. "М" ухае на кожа, наистина, но и на хубав одеколон, на ванилова пурета (аз усещам тютюн) и на черен чай. Много тузарско, тежкарско излъчване има като цяло.
Black не е описан като ноти, но за моя нос е безпогрешно разпознаваема версия на Черната орхидея на Том Форд - по-мъжка, по-дълбока, с повече трюфел и шоколад. Усещам го силно дървесен, опушен, и тук долавям тютюн, а за мен това категорично го определя като мъжки.

Унисекс: Sheiduna, Warszawa и White .
Sheiduna е личното ми разочарование от марката, може би защото имах супер високи очаквания предвид създателката му - Cecile Zarokian. Очаквах някаква иновативна, вдъхновена, провокираща композиция, а получих класически ориенталски парфюм - с контраст на ярки, искрящи цитруси и богата балсамова основа. Съчетан е много хармонично, балансиран е, красив е, но просто в този жанр мога да изброя десетки. Качеството на съставките е безспорно, като за всички парфюми на марката.
Warszawa е най-странният им аромат за моя нос. По пирамида го бях нарочила, че ще е много мой тип, нетърпелива бях да го помириша (известно време се предлагаше ексклузивно само в Полша), а когато това се случи първата ми реакция беше едно искрено "Ха!". Всичките тези ноти - ирис, галбанум, жасмин, ветивер и пр. - които го оприличаваха на зелено-цветен шипър, всичките са там и правят един чудесен бекграунд, но над всичките се извисява една остра, пронизителна миризма на дива билка. Рових доста, докато го идентифицирам, нещо от рода на жълта комунига е, идея нямам как мирише в природата, но е остро, звънливо и отровно. Не бих го носила, а и не мога да си представя кой би искал да мирише така, но вкусове всякакви. Може пък на правилния човек да застане ослепително.
White е единият от парфюмите на Puredistance, с който ме свързват крайни, шизофренични отношения на любов-омраза. Любов е в първите 30-40 минути, когато е прелестен и луксозен цветен букет. Тогава наистина мирише на щастие. После идват мускусите и се лисват върху щастието като кофа лепкава пот. У-жас. При това е с най-високата концентрация и няма изкъпване. В случаи, когато съм го носила, а наблизо няма баня, съм била склонна да жертвам крайник. Горещо препоръчвам за проба!!!

Дамски: Antonia , I и Opardu
Antonia е зелен шипър от 70-те, но в най-бляскавата му форма и композиция. Оприличават го на Safari на Ралф Лорън, но аз не съм сигурна дали е така. Спомените ми за Сафари са доста смътни, но са като за пищен цветен аромат, типичен за началото на 90-те и за разточителния стил на Доминик Ропион.
Докато Антония е нежен и деликатен, съвършено балансиран, с искрящ, зелен галбанум в началото и много елегантна, фина база. Отдавна не бях се чувствала толкова красива и специална заради парфюма, който нося, но Антония е такъв парфюм за мен.
I е парфюмът, за който съм страдала като за никой друг. Понеже го усещах толкова чист и бял и добър и цялото ми същество се стремеше към него, а здравият разум не виждаше нищо чак толкова специално или изпъкващо, което да оправдае безумната му цена. Нужни ми бяха месеци да се самоубедя, че в крайна сметка смисълът на парфюмната лудост е да ни причинява радост, че щом толкова страдам по парфюм с мирис на скъп крем за лице, то разумното е именно да си го купя (в голямо шише!). I е зелено пролетно ухание, абстрактно и свежо, с толкова добре съчетани цветни ноти, че никога не съм сигурна дали наистина долавям едно или друго цвете, или си въобразявам. Носи се като облак от чистота около мене и трае с дни.
Opardu е другият парфюм на марката, за който всеки вторник цъквам в базата Фрагрантика Love, а всеки четвъртък dislike. В някои дни, атмосферни условия и настроения ме хвърля в пълна еуфория, в други - директно ме изстрелва към банята (а няма изстъргване!). Много хора го възприемат като преобладаващо люляков, дори солифлор, за мен това възприятие е необяснимо. Аз усещам много, много индол: звънтящ индолов люляк, върху пухкав индолов хелиотроп, върху кремести индолови жасмин и тубероза. Това е може би най-дамският парфюм на Puredistance според мен, макар че съм чела немалко възторжени отзиви за него от мъже, които го носят.

Парфюмът за деня е и най-новата ми (от днес ) придобивка:

Йоан,честита нова радост,очаквам да разкажеш повече за него ако ти се занимава. Има ли разлики с първото издание.

От Удовата серия на Ajmal смятам, че перлата е Amber Wood.  Все отлагах покупката, макар че всеки път, стигайки до Парадайс задължително минавам да го тествам и всеки път се заричам, че ще си го взема, но покрай празниците установих, че докато се наканя и той свършил. Дения, сега имаше ли го наличен?

Amber Wood е най-лесно възприемаемата и подтикваща към влюбване. Като съблазнителна одалиска е.
Sandal Wood е чудовище. Азиатски храм, трансцендентност. Познавам мъж, на когото стои божествено, но той не го харесва, защото го поглъща и според него обезличава.
Hatkora Wood е императрицата - красива и уж лека, със звънлив смях, но много устойчива.
Тези познавам от серията.

По повод Valentino donna rosa verde,  понеже много го коментирате, преди известно време го пробвах и като се напръсках, приятелката, с която бях, изкоментира, че много и напомнял на EA green tea, пръснах и него и наистина имаха много общо,  Valentino само дето беше малко по-закръглен. Това ми бяха впечатленията от парфюма...

Много го харесвам аз това Валентино, толкова е звънливо.

Имам проба от този парфюм,не е изцяло мой тип и не го купих,усещам го много захаросан,но пък и има една такава хубава нота,която те притегля,не е нещо уникално по мое мнение,има много писано за него в старите теми,можеш да потърсиш.Прилича на нещо познато,а в същото време не мога да сетя на какво точно,много добра трайност показва на кожа,бутилката му е много красива,Ковачева има ревю за него.Аз си поръчах проби на Frederic Malle Portrait of a lady/все си мисля,че този аромат съм го пробвала при пътувания обаче нямам ясен спомен за него,а може и да не съм,то един и два ли пробвам,както и на Аmouage Bracken woman,Amouage Imitation woman,Amouage Love tuberose.Всъщност мисля,че само тези не познавам от дамските още,ще ми се да прочета мнения за Love Tuberose моля?Някой,който го познава би ли разказал.

Върху мен стои по абсолютно същият начин, тествах го още като излезе и бях на крачка да го купя, но в базата си е настина едно към едно с  Narciso For Her Edp. Дори писах тук, че за мен това е Valentino е сапунена версия на  Narciso .

Йоан Владимир честит да ти е новият Шанс! Ще чакам с нетърпение да му направиш ревю. Точно вчера се загледах в него и го чакам с нетърпение. Обожавам грейпфрут, още повече от както вече не мога да го ям, а само да го мириша.