Раздялата (моля за съвет).

Писнало му е да слуша истерии и е сложил точката. Какъв съвет чакаш? Единственото адекватно, което мога да посъветвам, е да си намериш психолог, с когото да работиш.

Страшен е маниашкия метод, който си възприела.

А за какво се карахте, че и често при това, без да живеете заедно?

Ще ти споделя и гледната точка на насрещната страна, понеже ми е позната - никога не ми е бивало по-кофти от това, някой да ме напъва за връзка, която не искам. Даже твоята позиция е по-добра. Можеш да преустановиш контакта, ама той не смее, защото се чувства виновен и най-вероятно ти съчувства. Направил е първата стъпка за раздяла и чака и ти да поемеш и да приемеш. Някои са доста по-резки и категорични. Този човек очевидно не е.
Знаеш ли какъв тормоз е някой да иска от теб нещо, дето ти го не щеш, да те търсят постоянно, да ти пускат съобщения и най-вече, да ти "реват". Това е жива инквизиция. Особено с търсенето на съчувствие /плачът е точно това/. Човек усеща, че го изнудват, все още няма сили да се противопостави, но и набира гняв у себе си против това и другия. И да е положително настроен човек, в един момент му става толкова досадно, че му идва да смаже тоя, дето го тормози. Ама пусто и възпитание - често не позволява. И така той връща обаждания понякога, но поне ясно заявява становището си по въпроса и то, за радост, не е колебливо и неясно. Защото ако беше, щеше да ти е още по-трудно. Не иска човекът и това е.
Искаш, не искаш и ти - за връзка се искат две искания, които се покриват.
Ми спри да го търсиш или ако той ти се обади, не говори за връзката ви, приказвайте си за тривиални неща, като познати. Ако ти е неприятно това - прекрати изцяло контакта.
И още нещо - този тормоз не е израз на обич, а на зависимост. Човек може много да обича, но като види, че другият няма нужда от тази точно обич е добре да вземе, че да пусне другия да си живее живота.

Spiritlight, явно по-добра от твоята!
Не сравнявам себе си с нея, нито преживяванията ми с някой! Гледам нещата отстрани, както момичето иска, а ти набъркваш твойте ухажори и това колко те е плашило тебе някога! Това, че ти си имала нахален ухажор и ти е станал доста бързо досаден, не означава, че и тя е точно като теб и ухажора ти! Дали намираш разликата при мъжете и жените или всички сме с един акъл и действаме по един и същ начин? По твоята логика, да. Разбира се, че ще се уплаша от някакъв си дето сме се виждали два пъти, съвсем различно е от човек, с който съм имала истинска връзка! Правиш ли разлика или две срещи и няколко месеца/години заедно е едно и също според теб?
 И разликата мъж да преследва и досажда от 2 срещи на  жена и жена да звъни на мъжа, който все още и дава някакви надежди, щото все пак са имали някаква връзка е огромна!

Ааа.. И когато не искам да чувам или чета някой го блокирвам и не се занимавам!

Оф, какъв психолог? Какви 5 лева?
Вече и болна психически я изкарахте.
В такъв случай направо да я пращаме при психиатър? Голяма работа станало, звъняла му 5 пъти на ден и пратила 10 смс-а,
много страшно, чак плашещо.
Ще я гледаме по новините тази вечер.
Като и дава надежди, че "я обича", ми к'во прави влюбеният - надява се, когато застане като мъж и ѝ каже всичко директно - ще спре, сигурно.

При психолог не ходят болни хора, а хора с обикновени проблеми. Болните ходят на психиатър. Не знам защо българинът, особено този от средна възраст нагоре, има за обидно да посети специалист, при какъвто хората в белия свят ходят и за по-дребни проблеми. Това е специалист, който с подходящ подход помага на човек  да осмисли по-добре и да преодолее проблемите си - чисти общочовешки проблеми, а не лекува психични заболявания.
Аз, примерно, жената не я пращам на такъв, но смятам, че ако чувства че има нужда - не е лошо да опита. Освен това очевидно проблемът не е точно в раздялата, а в това, как тя изживява нещата и как реагира. Понеже разбира какво трябва да направи, но сама не може да се застави да го стори.
...
А той, човекът, до тук виждам, че заявява ясно позицията си. Авторката не пише за колебания, а два пъти повтаря точно как все едно и също й отговаря.

Я се успокой и чети с разбиране. "Връзката" от няколко години, която бълнуваш, е виждане през уикендите, в два града са, след това и в различни държави. И не 10, 100 смс-а си призна момичето, рев и всякакъв друг психически тормоз. Психологът не е за болни хора, но какво да ти обяснявам...

Намирам за много верни последните няколко изречения на Judy(предният ти пост) .Judy, не съм съгласна ,обаче за това, че бил възпитан, когато е до възпитание не казваш" обичам те, но няма смисъл", казваш "нямам същите чувства и за това няма смисъл" и приключваш, ако наистина уважаваш отсрещния, не му даваш някакви ненужни надежди, знаейки, че те обича и по този начин го нараняваш.
Хем ѝ казва "обичам те" хем "ама;но", което означава, че едното въобще не е на място!

Точно това казвам, че я изкарват едва ли не болна - за това при психиатър,а не при психолог.

Доста мнения се понатрупаха, благодаря на всички.
Карали сме се, както споменах заради моята несигурност и глупави и инфантилни провокации.
Малко преувеличих със стоте съобщения, пиша 2-3 до 5 (не са смс-и, а фейсбук съобщения, ако това е от значение), но не е като по филмите, може би по начина, по които го представих, така изглежда.

Прави сте, че сама съм го прогонила и нямам право да му искам каквото и да било, но не мога да спра да се надявам така от днес за утре.

И се опитвам да не се държа психо, не звъня като обезумяла с въпроси "къде си, с кого си", да поплаквам си понякога, но съм жена, която обича, не мисля, че съм първата, нито последната с такива постъпки.

Недей! Явно е, че ти не четеш!
Разбира се, че не е писала 100 смс-а.
🤷‍♀️

Щом ти се струва, че всичко е ок, съберете се с авторката и пишете смс-и на воля. Само че ми се струва, че тя има по-ясен поглед върху ненормалното си поведение, докато ти не можеш да схванеш за какво става въпрос в темата. Съвсем възможно е да обичаш някого, но да няма смисъл, между другото. В случая изглежда да е точно така. Той ако нямаше чувства, щеше да е много по-груб и директен, особено с нейното поведение.

Защо, Алексис? Ми той може наистина да я обича. Но не всяка обич е любов и то от интимен характер. Може да е привързан към нея, да харесва и обича нейни черти, но да не желае да са заедно като двойка с планиране на общо бъдеще, точно защото не вижда смисъл. А защо не вижда - той си знае, човекът. Това не е невъзпитано. Напротив. Честно е. Обич и желание за обвързване и интимност не винаги се покриват.

Не си, разбира се. Просто виждам, че сама си усещаш, че трябва да си поставиш граница.

Поведението си го смятам за ненормално от гледна точка на това, че за мен и тези 2-3-5 съобщения, които пиша едно след друго (по-горе поясних, че съм преувеличила със 100те) са много.
Последно като се видяхме го казах и на него, че смятам, че прекалявам, но не мога да спра, поради това, че съм влюбена.
Неговият отговор беше, че не трябва да се чувствам виновна, но просто няма възможност всеки път да ми отговаря на секундата (а явно в моите грешни представи трябва да е така).

Пускай по едно на ден. Сериозна съм. Ограничи се. Пускаш и не чакаш нищо. Ако и когато ти отговори.
И пак - ако това те депресира, просто спри изцяло.
Човекът наистина не е длъжен да отговаря, още повече пък бързо, на всяко съобщение. Още повече, че вече е изразил принципна позиция за връзката ви.
Аз така спрях цигарите преди много години- пробвах със слаби, пробвах нарядко и ефект - никакъв. Накрая ги изрязах и ми се получи. 

Добре де, не ти ли е кофти да се натискаш на мъж с тия съобщения? На мен ми се струва тъпо. Пълно е мъже, не е като с този да се е свършил света. Излагаш се и за какво? Голяма любов, голямо чудо.

Да, кофти ми е, но все пак си мисля, че ако всеки така се отказва от чувствата си при някаква пречка...
Не знам, това са мои мисли, никого не задължавам с тях. Ясно ми е, че любовта трябва да е лесна и не трябва да има никакви нерешими пречки, но ако беше, нямаше да има и други теми като моята.