Е, щом едно инфантилно поведение не могат да изтърпят от време на време, не ми се мисли за нещо по-сериозно ако се случи.
- Публикувана: 18 дек. 2018, 12:35 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2022, 21:52 ч.
Раздялата (моля за съвет).
А какви сте вие, девойки в днешно време, които си мислите, че мъжете са длъжни да ви търпят инфантилното поведение? И не визирам авторката.
Търпят, търпят.
Я виж колко уйкенда е стискал зъби и е търпял.
Ако е държал авторката на дистанция още от първия момент, ако не са обсъждали съвместни планове, ако с времето е станал още по - протоколен, вместо обратното, нещата са ясни. Поне нищо не и е обещавал, за да се почувства излъгана.
Авторке, вие не сте имали реална , пълноценна връзка. Изградила си някакъв образ за него, но това не е той. Той не те е допуснал до себе си. Кой знае какъв злодей е. Мисли все по-малко и все по - негативно за него / в смисъл, че ти е загубил времето и е ограбил мечтите ти / и ще го преодолееш. Реално, вие сте си били две отделни единици. Ежедневието ти е ангажирано с твооя си живот, приятели, месторабота , среда. Той ще отсъства по-скоро от мислите ти. Не е чак толкова фатално, както в случай, че да се налага заради раздяла да сменяш всичко, в това число и дом, и местоположение. Я по-ведроо. Просто не е бил твоят човек. Колкото по - скоро спреш да го мислиш и да му мислиш и да му пишеш, толкова по-бързо ще стане. Не си струва усилието и инвестицията на емоционален ресурс. И не тъърси вина у себе си. Ти си си такава, каквато си. Той също. Връзката между двама не трябва да е усилие, насилие и угодия в полза другиму. Проосто не сте един за друг, това е.
Авторке, вие не сте имали реална , пълноценна връзка. Изградила си някакъв образ за него, но това не е той. Той не те е допуснал до себе си. Кой знае какъв злодей е. Мисли все по-малко и все по - негативно за него / в смисъл, че ти е загубил времето и е ограбил мечтите ти / и ще го преодолееш. Реално, вие сте си били две отделни единици. Ежедневието ти е ангажирано с твооя си живот, приятели, месторабота , среда. Той ще отсъства по-скоро от мислите ти. Не е чак толкова фатално, както в случай, че да се налага заради раздяла да сменяш всичко, в това число и дом, и местоположение. Я по-ведроо. Просто не е бил твоят човек. Колкото по - скоро спреш да го мислиш и да му мислиш и да му пишеш, толкова по-бързо ще стане. Не си струва усилието и инвестицията на емоционален ресурс. И не тъърси вина у себе си. Ти си си такава, каквато си. Той също. Връзката между двама не трябва да е усилие, насилие и угодия в полза другиму. Проосто не сте един за друг, това е.
Здравейте на всички!
Скрит текст:
но не мога да спра да го обичам.Имам друг профил във форума, но не мога да вляза, заради това пиша от току-що направен.
Рядко изказвам мнение, но ви чета доста. В много ситуации съм намирала нечий отговори по дадена тема за много полезни и затова реших, че в момента мога да се възползвам и да чуя вашата гледна точка, тъй като в момента съм много наранена и не мога да твърдя, че мисля трезво.
И така, проблемът е познат за някои от вас, а на мен ми се е случвал веднъж в миналото, като тогава просто продължих напред, без рев по телефона и молене.
Сега обаче е различно, може би защото този път се влюбих до полуда в мъжа, с когото бях. Връзката се случи много спонтанно, доста бурна смея да твърдя, може би защото сме млади все още.
Чувствах се наистина желана жена, показваше ми по всякакви начини, че се радва, че ме е намерил. Тъй като живеем в различни градове, имахме възможност да се виждаме само през уикендите, за което и двамата нямахме търпение, а през другото време познатата комуникация- фейсбук и телефонни разговори. Но на мен това в онзи момент не ми се отрази добре, започнах да се съмнявам (по-скоро в себе си, отколкото в него), започнаха караниците, като той по всякакъв начин се опитваше да ми покаже, че това, което говоря и правя е неоснователно.
Прощаваше ми глупавите изблици и казваше, че иска мен, че за втори път му се случва да изпитва толкова силни чувства и не е присъщо за него, а аз всеки път обещавах, че това ми е за последно, взела съм си поуката и пр. и пр.
Още в началото беше казал, че през лятото ще работи за месец в чужбина. Е, замина, а аз броях дните и си казвах, че след еди-колко си време ще го видя, ще го прегърна. Рожденният ми ден беше в този период и тогава отново се скарахме, което след няколко дни доведе до това да се разделим. При което аз си казах, че и друг път сме имали спънки, но сме успявали да намерим път един към друг. Той продължаваше да ми се обажда, всичко си вървеше все едно по старому, с това изключение, че всеки път, когато му кажех, че ми липсва отговорът беше: "ти на мен също, но е по-добре да не сме заедно".
Върна се в България, а аз вече бях в mode откачалка - рев по телефона, 100 съобщения едно след друго и всичко, което може да се сетите. Знам, изтормозих нещата много,
Рядко изказвам мнение, но ви чета доста. В много ситуации съм намирала нечий отговори по дадена тема за много полезни и затова реших, че в момента мога да се възползвам и да чуя вашата гледна точка, тъй като в момента съм много наранена и не мога да твърдя, че мисля трезво.
И така, проблемът е познат за някои от вас, а на мен ми се е случвал веднъж в миналото, като тогава просто продължих напред, без рев по телефона и молене.
Сега обаче е различно, може би защото този път се влюбих до полуда в мъжа, с когото бях. Връзката се случи много спонтанно, доста бурна смея да твърдя, може би защото сме млади все още.
Чувствах се наистина желана жена, показваше ми по всякакви начини, че се радва, че ме е намерил. Тъй като живеем в различни градове, имахме възможност да се виждаме само през уикендите, за което и двамата нямахме търпение, а през другото време познатата комуникация- фейсбук и телефонни разговори. Но на мен това в онзи момент не ми се отрази добре, започнах да се съмнявам (по-скоро в себе си, отколкото в него), започнаха караниците, като той по всякакъв начин се опитваше да ми покаже, че това, което говоря и правя е неоснователно.
Прощаваше ми глупавите изблици и казваше, че иска мен, че за втори път му се случва да изпитва толкова силни чувства и не е присъщо за него, а аз всеки път обещавах, че това ми е за последно, взела съм си поуката и пр. и пр.
Още в началото беше казал, че през лятото ще работи за месец в чужбина. Е, замина, а аз броях дните и си казвах, че след еди-колко си време ще го видя, ще го прегърна. Рожденният ми ден беше в този период и тогава отново се скарахме, което след няколко дни доведе до това да се разделим. При което аз си казах, че и друг път сме имали спънки, но сме успявали да намерим път един към друг. Той продължаваше да ми се обажда, всичко си вървеше все едно по старому, с това изключение, че всеки път, когато му кажех, че ми липсва отговорът беше: "ти на мен също, но е по-добре да не сме заедно".
Върна се в България, а аз вече бях в mode откачалка - рев по телефона, 100 съобщения едно след друго и всичко, което може да се сетите. Знам, изтормозих нещата много,
Скрит текст:
, но просто този път не искам).Боли ме, защото отговорът, който получавам към днешна дата е: "и аз те обичам, но няма как да си дадем втори шанс, защото не виждам бъдеще".
Виждаме се, търсим се (предимно аз него, но и обратното се случва), но не сме заедно и това не ми дава мира.
Рядко се влюбвам и не искам да оставя любовта ми да умре, защото в моите очи си струва.
Доста дълго, но за сметка на това хаотично, се получи. Моля да ме посъветвате. (Като знам каква би била трезвата гледна точка - да продължа напред
Виждаме се, търсим се (предимно аз него, но и обратното се случва), но не сме заедно и това не ми дава мира.
Рядко се влюбвам и не искам да оставя любовта ми да умре, защото в моите очи си струва.
Доста дълго, но за сметка на това хаотично, се получи. Моля да ме посъветвате. (Като знам каква би била трезвата гледна точка - да продължа напред
Този мъж вече НЕ те обича.Защо?Само той си знае.Защо не ти казва?Не знам....
Но не те обича.
Мъж, който обича, не се държи така.Влюбеният мъж няма много трезва мисъл, обяснения от рода "Не можем да си дадем втори шанс, защото нямаме бъдеще!" говорят за обмисляне.Което пък говори, че той просто вече няма "трепети в корема" от теб.
Край.Приеми го и забрави.
Нямате общо бъдеще наистина.
Поне женен не е със сигурност.
Не сме били две отделни единици, не е било само за уикенда. Не, че се опитвам да се успокоявам по някакъв начин, то няма вече и за къде много много.
Мисълта ми беше, ако някой е изпадал в подобна ситуация, да си изкаже мнението.
Не сме били две отделни единици, не е било само за уикенда. Не, че се опитвам да се успокоявам по някакъв начин, то няма вече и за къде много много.
Мисълта ми беше, ако някой е изпадал в подобна ситуация, да си изкаже мнението.
И след като прочетох цялата тема.....
На този мъж не му е чиста работата.Дали е женен, дали живее с друга жена, дали в чужбината е срещнал друга жена, дали е страхлив идиот, няма как да знам.Но че има нещо, има.
Каквото и да е, не си струва ни сълзите, ни тормоза, ни любовта.
TattoedInReverse не знам на каква възраст сте, нито ти, нито човека, който е предмет на обсъждане. Ще ти кажа за моята история, тя е от преди 20 години. Бяхме на 17. Имахме странна връзка, виждахме се два дни, после две седмици ни вест ни кост от него и това продължи месеци. Не знаех на кой свят съм. Когото бяхме заедно усещах този човек с цялото си същество, знаех че ме обича. Но след всяка наша среща, пълна промяна, все едно сме непознати. Всеки от неговото обкръжение ми обясняваше,че този човек не е за мен. Някъде вътре в себе си, знаех че не са прави и с този човек имам бъдеще. Един ден ми се обади за поредната среща. Седнахме в едно кафе, погледна ме и ми каза - мисля, че те обичам, но ти искаш сериозна връзка и нещо повече, а аз не съм готов и не знам дали някога ще мога да ти дам това, което очакваш. Разделихме се като приятели. Но аз не можех да приема това. В продължение на повече от година се стараех постоянно да съм в обкръжението му, без да се натрапвам, случайни на пръв поглед срещи, излизах на кафе с приятелите му, сестра му, говорехме си. Наистина се стараех да не изглежда като преследване, просто останах в полезрението му. Колко и какво ми е коствало това, няма да обяснявам. Душата ми се разкъсваше. Един ден той ми се обади, покани ме у тях /досега не го беше правил/. Говори ми с часове, за живота му, приятелите му, връзките му. Просто имаше труден момент, имаше нужда да поговори с приятел и аз бях там. От този ден до ден днешен сме заедно, имаме две прекрасни деца и аз се радвам, че послушах вътрешния си глас, колкото и луд да беше, че с този човек имам нещо недоизживяно. Оказа се вярно.
Така че мнението ми в резюме - раздяла в момента е необходима. И двете страни сте объркани - ти не знаеш какво искаш, той не знае дали иска точно това. Дай време на себе си и на него да ви се наредят чакрите. И задължително спри с тормоза, има други начини да му напомняш за себе си. Наистина такова поведение отблъсква. Липсата на доверие от твоя страна също отблъсква. Ако е твоя човек, няма да ти се размине
.
Така че мнението ми в резюме - раздяла в момента е необходима. И двете страни сте объркани - ти не знаеш какво искаш, той не знае дали иска точно това. Дай време на себе си и на него да ви се наредят чакрите. И задължително спри с тормоза, има други начини да му напомняш за себе си. Наистина такова поведение отблъсква. Липсата на доверие от твоя страна също отблъсква. Ако е твоя човек, няма да ти се размине
.
dildes, Благодаря, че си споделила историята ти.
Не искам да създавам грешно впечатление, че ще се хвана като удавник за сламка за нея. Просто и аз се чувствам по същия начин, усещам, че този мъж е това, което съм търсила. Дали и той ще го усети, ще се почувства така е друг въпрос.
Не ми е напълно замъглена преценката, знам, че шансът е малък, но все пак ми се иска да опитам.
Чиста ли му е работата, няма как да знам, но докато бяхме заедно се опита по всякакъв начин да ме кара да се чувствам добре, въпреки стената, която бях изградила около себе си.
Не искам да създавам грешно впечатление, че ще се хвана като удавник за сламка за нея. Просто и аз се чувствам по същия начин, усещам, че този мъж е това, което съм търсила. Дали и той ще го усети, ще се почувства така е друг въпрос.
Не ми е напълно замъглена преценката, знам, че шансът е малък, но все пак ми се иска да опитам.
Чиста ли му е работата, няма как да знам, но докато бяхме заедно се опита по всякакъв начин да ме кара да се чувствам добре, въпреки стената, която бях изградила около себе си.
Просто ти дадох друга гледна точка. Най-важно е да се успокоиш и да си кажеш, че каквото трябва да стане то ще стане, каквото не - няма. Не насилвай нещата. Трябва да си търпелива. Времето ще покаже дали връзката ви ще има някакво развитие или ще приключи така. Доста често думите и реакциите на хората не отразяват действителните им чувства, а са защитна стена. Не търси съвети, които са резултат само от представените факти. Довери се на собственото си усещане за човека и отношенията между вас.
Сигурно е така, но когато става въпрос за човешки взаимоотношения, не може да се генерализира. Има много нюанси, които виждат и усещат само участващите лица. И главно от тях зависи как ще се случат нещата.
Например: младежът е от друг град, съответно има своя компания, свои близки хора. Може да има някоя дама, с която споделя всичко и която привидно с приятелски чувства да го съветва не в правилната посока. И той въпреки, че има чувства към момичето започва да се съмнява в това дали такава връзка има бъдеще. Нашата героиня от друга страна, усеща че има някакво вмешателство и това предизвиква истеричните й прояви, което допълнително отблъсква младежа. Давам пример на съвсем случаен принцип. Всичко може да е. Те си знаят най-добре.
Например: младежът е от друг град, съответно има своя компания, свои близки хора. Може да има някоя дама, с която споделя всичко и която привидно с приятелски чувства да го съветва не в правилната посока. И той въпреки, че има чувства към момичето започва да се съмнява в това дали такава връзка има бъдеще. Нашата героиня от друга страна, усеща че има някакво вмешателство и това предизвиква истеричните й прояви, което допълнително отблъсква младежа. Давам пример на съвсем случаен принцип. Всичко може да е. Те си знаят най-добре.
Диди, твоя случай е по-скоро щастливо изключение
Това не означава, че и на авторката случая няма да е изключение. И като цяло няма как да се знае от 3 изречения във форум и то само от едната гледна точка, какво ще е развитието на връзката.
Човека, ако наистина е толкова "изплашен" от нея, защо продължава да я търси и да и повтаря, че още я обича, но не могат да са заедно? Никаква логика! Според мен той си запълва времето с теб, докато си намери някоя друга(ако вече няма). Нима не вижда, че си лудо влюбена (обсебена), в него и че още повече те наранява? Та ако той наистина те обичаше и го беше грижа за теб, никога нямаше да ти го причини. А сега какво? Иска да сте бест френдс ли? Докато сама не осъзнаеш в какво си се забъркала и докъде си се докарала, ние колкото и съвети да ти даваме, няма смисъл. Реши какво искаш, помисли рационално, най-вече не спирай да си напомняш, че този човек съзнателно те наранява. Мисли само за себе си и не прецаквай здравето си, заради някой, който или не знае какво иска, или просто си проветрява устата. Един живот живееш, млада си, няма смисъл от тези драми и психози. Мъже бооооол. Стегни се малко. Всички сме минавали през подобни ситуации и сме оцелели. И най-вероятно, има друга жена там... може и деца дори!!!