Раздялата (моля за съвет).

  • 14 214
  • 127
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 24 467
Че ти не се отказваш от чувствата си, а от това да го притесняваш и да му досаждаш. Което е плюс, ако наистина го обичаш.
И да, много е лесна любовта. Стига човек да е осъзнал, че за нея са нужни двама души - и двата ангажирани с другия и с връзката.

# 31
  • Мнения: 13
Да, той беше ангажиран, но както ми казаха по-нагоре, аз успешно го прогоних от себе си.
Въпросът е, че аз все още го искам, колкото и да е грешно.

# 32
  • Мнения: 24 467
Ми то и стотина пъти да го повториш, с повтаряне няма да се реши тоя проблем.
Както и с писане на СМС-си.
Не се центрирай толкова около една връзка. Та вие дори не сте живели заедно под един покрив. Деца нямате. Самонавиваш се просто. 

# 33
  • Варна
  • Мнения: 38 293
Тази надежда, която така упорито подхранваш, те прецаква, пречи ти да продължиш напред и зацикляш на едно място. Това само удължава агонията. От личен опит ти го казвам.

# 34
  • София
  • Мнения: 971
Със сигурност имаш някое старо, бивше, досадно гадже, с което се чудиш защо си се мотала и какво си му обичала? Със задна дата разбира се! Тези прозрения се нуждаят от време... Ми и тук така... Всяко чудо за 3 дни. Само че, в твоя случай ще се чудиш защо си се унижавала за мъж....

# 35
  • Мнения: X
Когато има любов все пак ти се иска другият да е щастлив... Може да не е щастлив с теб и тогава го пускаш, макар да боли. Описаното в темата избива на Его и обсебване: Аз, Аз, Аз. Аз Искам, Аз трябва да го имам. Какво иска той не е от значение. Е, каква любов е тази, на която не ѝ пука за уж обичания? Никаква.

# 36
  • Мнения: 13
Той твърди,че му пука, иначе не бих се натискала, ако ми кажат "не ме търси, не искам да те виждам".
Не си оправдавам държанието, но имам някаква почва да го правя, дори в очите на много хора да не е правилният път.

# 37
  • Мнения: 2 359
Разбирам те донякъде, вкопчила си се точно в него.
Запомни една проста житейска истина-  колкото повече се държиш на положение с един мъж, толкова по-голям шанс имаш с него. Хленчиш ли, обясняваш ли се или недай си боже да му се молиш да бъдете заедно- забрави! 
Имаш минимален, да не кажа никакъв шанс с това момче, просто е добре възпитано.
Ако спреш всякакъв контакт с него и поработиш върху себе си и самочувствието си, може и да се върне, въпросът е тогава за какво ти е.
Боли те, вярвам ти, но колкото по-рано се откопчиш от него, толкова по-добре за теб.
Иначе ще луднеш.

# 38
  • Мнения: 4 768
Не съм сигурна дали си го прогонила ти. Сега остава и да почнеш да чувстваш вина, че заради теб се е провалила връзката, съвсем ще се съсипеш така. Сигурна съм, че не е толкова безгрешен и той.

# 39
  • Мнения: 13
Разбира се, че и той има някакви уловки, просто явно не са се набили толкова на очи като моите.

# 40
  • Мнения: X
А нужно ли е да се стига до грубости и директно рязане? Защо? Аз не мисля, че и тогава ще спреш. Ако е от по-възпитаните хора и му е жал за теб, никога няма да отреже рязко. Но ти къде оставаш в края на краищата? Някъде ако не те вземат на работа нали не висиш вкопчена на оградата? Случвало ми се е да имам настоятелни кандидати, отначало ти е жал, после се вкисваш, накрая може и да ги намразиш, докато непрекъснато държат да напомнят за себе си и страданията си.

# 41
  • Мнения: 2 359
Истината е, че повечето мъже са страхливци и когато си тръгват нямат доблестта да кажат- не те обичам повече, не искам нещо сериозно и т.н
А ние жените сме патици, които понякога и години се питаме защо ме изостави, и би могло много да боли. Аз затова ти казвам от опит- недей. Не си го причинявай.
Има много по-страшни неща, които са непоправими, а мъжете слава богу могат да се заменят- като по калъп са. Усмихни се и поне малко спри да мислиш само за него.
Когато преди години преживях тежка раздяла, ме болеше толкова много, че си мислех,че ще умра.
Сега ми идва да си удрям тъпата кратуна в стената, всеки път като се сетя колко нерви и сълзи изхабих за някой си. Стягай се момиче, животът е пред теб!

# 42
  • Мнения: 3 841
Не го търси, дай си време да се съвземеш. Когато се почувстваш стабилна и стъпила на краката си, може и да се оправят нещата. Ти в момента го плашиш. Щом и той има чувства е възможно след кратка раздяла да преосмисли нещата и да се съберете. Но за целта ти трябва да си спокойна, а не хленчеща и залепнала за него.

Много плашлив този мъж.

# 43
  • Мнения: 3 841
Да, той беше ангажиран, но както ми казаха по-нагоре, аз успешно го прогоних от себе си.
Въпросът е, че аз все още го искам, колкото и да е грешно.

Не че ми пречи, но ти вярваш ли си? Бил ангажиран, обичал те, но понеже ти си с още детински прояви и той изведнъж не вижда бъдеще. А не ти ли хрумна, че не иска нищо повече освен за през уйкенда?
И че му е най-лесно да се откопчи от теб с "няма бъдеще". Какво бъдеще след като за толкова време поне не е предложил да живеете в един град?
Какви са тези страдания на девойките в днешно време  от типа "аз съм виновна, защото му досаждам"?

# 44
  • Мнения: 7 389
А какви сте вие, девойки в днешно време, които си мислите, че мъжете са длъжни да ви търпят инфантилното поведение? И не визирам авторката.

Общи условия

Активация на акаунт