Как да се пазя от каракачанка?

Никога не си галила куче? Като малка те е гонило куче или родителите ти постоянно са повтаряли колко са страшни?
Според мен е редно е да се опиташ да смекчиш страха. Погали някое малко кученце, бебе. Ще ти оближе ръката, ще видиш колко невинни и искрени очички има. След това ще се научиш как се подхожда, ако срещнеш някое куче.
И ще ти олекне.

Здравейте, и аз имам сходен проблем. Живея в село до Сифия, където всяка къща има двор от мин. 500 кв.м., но от това лято един “гражданин” реши, че трябва да разхожда питбула си без намордник и кашка в градинката в центъра на селото. Това продължи лятото и до към началото на м.ноември. И тъкмо бях решила, че вече се е отказал, и миналия петък и този понеделник пак го беше извел. Най-лошото в понеделник беше, че се е появил в градинката след като аз бях излязла от вкъщи и отишла до магазина. Като се връщах трябваше да мина покрай него и изпитах истински ужас. Иначе като го забележа, въобще не излизам. Вярно е, че стопанина разхожда кучето за не повече от 10-тина минути - докато си изпие кафето и изпуши цигарата, както и че кучето видимо не е агресивно, но мен ме е страх. Аз по принцип имам умерен /ако мога така да се изразя/ страх от кучета, имала съм куче, имам приятели и познати с кучета, от които не се паникьосвам, но в случая дали заради породата или защото не познавам стопанина що за човек е /а това според мен е важно за поведението на едно животно/ много ме е страх.
Все още се колебая дали да пусна жалба, защото както вече писах за около месец и половина-два, кучето не го извеждаха в градинката. От този понеделник направих снимки, на които се вижда породата, както и че кучето е без намордник и повод.
Чудя се обаче дали не се вманиачавам, защото и други съседи виждат кучето / дори от тях разбрах кой е собственика и къде точно живее/, но не го правят на проблем. Иначе веднъж една случайно преминаваща жена направи забележка на стопанина /беше още лятото/ и той без да й противоречи си го върза и си замина към вкъщи.
Очевидно не е конфликтен, но не знам как да реагирам и дали е нормално толкова да се впрягам. Ако някой има мнение по въпроса, нека пише.

Ами ако толкова държиш, подай жалба. Все пак кучето трябва да е вързано.

Но според мен прекалено се впрягаш.

И страхът ти от кучета явно не е умерен.

Факт е, че необоснованият страх от кучета може да докара големи ядове.
Преди време разхождаха едно дого в моя квартал (на повод), покрай което съм минавала всекидневно и което не обръщаше внимание на никого, освен на стопанина си. Нито чужди кучета го интересуваха, нито други хора.
Един ден ги виждам, че се задават от другия край на улицата и докато се усетя какво става, една леля взе да вика и размаха пръчка срещу кучето да го пъди. Пъдеше го от отсрещния тротоар, явно голям страх я тресеше. Ами добре, че стопанинът му е едър мъж, та успя да го удържи, защото догото се спусна към нея, явно се почувства заплашено или от желание да защити човека си.
Стана голям скандал, лелята викаше, стопанинът и той взе да я псува, кучето изкука, а реално нямаше повод.

Ако жената беше размахала пръчка срещу едно от 2-те бездомни в околността, можеше и да не и се размине.

Обичам кучета и имам.
Но за случая - влизате в хубав оръжеен магазин и си купувате хубав кучегон. Хем уж нищо не правите, хем кучето ще ви избягва.

И защо му е размахвала пръчка на дого-то? Нали е било със стопанина си? Ненормнални хора, като имаш страхове, си ги лекувай. Затова ги хапят. И на мен някой да ми размахва пръчка, в главата ще му я строша.

Очевидно някаква фобия ще да е била. А може и главата да не я е слушала, има го и този момент. Не я оправдавам, защото кучето буквално беше като сляпо и глухо, никаква реакция не бях виждала от него до този момент. Има всякакви луди. Едно време на село имахме съседка - една луда бабка, която мереше кучетата в дворовете с камъни.
Виждала съм хора, които подскачат като ужилени при един поглед от куче. Напоследък се налага едно негативно отношение към кучетата, сякаш всяко ще те захапе, само да му се изпречиш на пътя.

Според моите наблюдения подобно поведение не показва фобия, а по-скоро омраза към кучетата и търсене повод за скандал с ненавистните кучкари. Истински уплашените хора не се държат така.
И да, за жалост озлоблението към кучета всякакви, без значение дали реално пречат или са заплаха, се среща доста често и поведение като на този стопанин на каракачанка от първия пост на темата само разпалва такива страсти, а си го отнасят примерни стопани и възпитани кучета.