Номинации за "Златна малинка" на 2018 година

Моите Малинки отиват при:



"Малък живот" -  Ханя Янагихара. Силно надценена книга с ненужно смазващ обем. Много я очаквах, с огромна радост си я взех, но се оказа едно разочарование. Не разбрах смисъла на цялото това всепоглъщащо страдание, описано на 700+ страници. Защо бе всичко това? На какво ни учи това? Дали защото съм човек, който не е склонен да дълбае в миналото, но аз не открих за себе си нищо полезно в тази книга.



Втората ми Малинка е за "Спящите красавици" на сем. Кингови.
Инфантилна и смешна неофеминистка тематика в стил "мъжете са корена на всяко зло". Отново смазващ обем, скучна, мудна и пълен провал и загуба на време в крайна сметка

Тази тема ще ми е полезна, за да знам какво да не чета. 

Аз бих номинирала Венета Райкова и всичките и книги. Чела съм всички без последната ( и аз не знам откъде такъм мазохизъм) Казват, че последната била и най-слабата и даже ( те защото първите са върха на литературата).

А скоро видях, че получила грамота от Столичната библиотека за най- четен български съвременен писател. 

Не знам дали е точно така...
Специално моите две номинации са масово много харесвани книги. Аз споделих субективните си усещания за тях.

Аз бих сложила тук Ужас на Дан Симънс - добър замисъл, но реализацията никак не ми хареса, а финалът беше разочароващ.
Жената на посланика на Дженифър Стайл, доста плоска и скучна, не успях да я дочета.

Моята малинка е "Писмо до сестра ми". По-клиширано нещо не съм чела, а елементите на трилър бяха просто смехотворни. Още не проумявам високия рейтинг и многото положителни оценки на тази книга в ГР, но разбира се хората сме различни и харесваме различни неща.

Мария Пеева ми е виртуална приятелка и много я харесвам, но не харесах книгата й "Писмо до сестра ми".

Интересен замисъл, но някак действието се разви прекалено бързо с неочкаван и неразгърнат в подробности финал. И тези писма между двете сестри преповтаряха голяма част от нещата, мислите и действията, които вече бяха споменати. Не успях да усетя обичта и топлината между двете, може би защото писмата звучаха еднообразно.
Героините са хаотични и непоследователни.
Започнах да чета книгата с огромно желание, но я прочетох насила.

П.П. С Морско_момиче сме писали заедно.

Тази тема винаги е любопитна и особено показателна за това колко сме различни във възприятията си. Прави ми впечатление, че най-много хейт обират книги, който получават същевременно и най-много хайп. Това явно са книги, които провокират силни чувства. Независимо дали са в едната или в другата посока. Вероятно има и някакво психологическо обяснение на всичко това, но да не задълбаваме чак толкова ))

Моята номинация за 2018 е следната:

"Погребаният великан" на Казуо Ишигуро.

Номинирам я като своето най-голямо книжно разочарование за изминалата година, тъй като е от един от най-любимите ми автори, на когото съм харесала всичко друго, което съм чела.


П.С. "Малък живот" на Ханя Янагихира, с която за мое голямо съжаление започва тази тема, е една от книгите, които най-дълбоко ме докоснаха през 2017-та година, оцених я особено високо и беше в номинациите ми за супер книги.

Е, Хепи, разбира се, че е много субективно, ама ако една книга е спомената от много хора тук, честно казано едва ли ще си я купя.
Аз например не можах да се влюбя в Сафон като голяма част от вас, но не го слагам към малинките в никакъв случай, просто явно очаквах нещо различно.

Я, коя тема се е появила

Веднага изтипосвам моите книги Малинки за 2018 година, че са цели 4:

1. "Щастливата носталгия" на Амели Нотомб: Книжката е кратка, чете се много бързо и също след толкова време се и забравя. Така и не можах да разбера какво е толкова специалното както в стила на авторката, така и в сюжетите на нейните книги. До втора среща със сигурност няма да стигна, защото през цялото време имах неприятното усещане, че Нотомб се опитва да се прави на интересна и оригинална, но за мен хич не ѝ се е получило. Вътрешно усещах, че с нея няма да намерим "общ език", но не помня вече защо изобщо си причиних нейна книга. Е, това ще ми е за урок и следващият път ще внимавам какво да чета.
2. "Военните дневници на Рене Артоа" на Джон Хейзълдън: Ако не си фен на сериала "Ало, Ало", може и да ти хареса тази книга, иначе можеш да останеш дълбоко разочарован от нея... какъвто е и моят случай. Може би трябваше да спра да я чета след известно време, но незнайно защо продължих до самия край. Ще кажа само едно: тази история стои далеч по-добре на екран, отколкото на книга.
3. "Ключът към полунощ" на Дийн Кунц: Първите 60 страници на книгата започнаха доста добре и първоначалните ми съмнения за нея ще са били напразни, но с всяка следваща страница ставаше все по-зле и по-зле. Романът имаше проблясъци, това не мога да отрека, но ми остави цялостно усещане за скука, досада и отегчение. Не можех да повярвам, че това е трилър, писан през 70те години, толкова съвременен и клиширан ми изглеждаше.
4. "Пет дни" на Дъглас Кенеди: Ето за този роман ме е яд най-много. Яд ме е, защото започна обещаващо и през по-голямата част ми поддържаше интереса... поне докато не дойде един момент. Оттам насетне се превърна в една сапунка, в един Арлекин, от който ме заболяха зъбите. Така ме разочарова авторът, язък за темпото, което държеше през по-голямата част и сладкодумния си изказ. Със сигурност тази книга ще ми държи влага за доста дълго време и няма да смея дълго време да се докосвам до негова книга.

Всички наши грешни дни на Илан Мастаи. А така се зарадвах колко е дебела книгата успях да прочета едва петдесетина страници, голяма досада.

Тазгодишните ми малинки са

Човекът, който не беше убиец - Юрт и Русенфелт
Тайните на занаята  - Робин Хоб - едвам я избутах.
На ръба на света - Томъс Пинчър, обещаващо начало, но дотам.
Градът и звездите - Артър Кларк
Костенурки до безкрая - Джон Грийн

Не стига, че четох доста малко тази година , ами и толкова много малинки да ми се слчат...

Почти подозирам, че тук ще добавя и Музиката на тишината на Ротфус, но съм още вначалото, така че нищо категорично не мога да кажа за нея.

Искам и аз да споделя едно мое голямо разочарование - "Любов" на Елиф Шафак. Сигурно, защото имах много големи очаквания, но определено не ми хареса. Сигурно ще съм единствената, но това ми е мнението.

Определено не си единствената на това мнение. Някои дори не са успявали да я довършат и ѝ бият шута след 100-на прочетени страници. Аз книгата не съм я чела, но нямам и намерение, като това се отнася и за всичките ѝ останали книги.

Паула Хокинс-Разказано на водата. Тотално разочарование за мен.
Първата й книга Момичето от влака прочетох на един дъх и за мен беше изключителна емоция, но следващата й книга направо ми уби прекрасния вкус добит от първата й.