Какво ви дразни в работата ви?

  • 12 421
  • 157
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 069
Това ми е най-общо въпросът, като бих искала да си сверя часовника аз ли съм прекалено раздразнителна Grinning Кое приемате за нормално и в рамките на нещата и с кое не правите компромиси? Например отношения между колегите, отношение на ръководството, осигуряване, местоположение, почивки, работа в извънработно време, неспецифичен за длъжността труд и т.н.
За себе си мога да кажа, че водещо при изобщо кандидатстването ми за дадена позиция е информираността ми за местоположението и от тази гледна точка ми е малко неприятно да приема предложение, пък да се окаже, че се планира преместване, за което не е споменато. Дразни ме разликата в реално заплащане и осигуряване, това за мен означава, че работодателят не е сериозен и с отношение към служителите си или пък е надскочил себе си и възможностите си. И други неща, но понеже са специфични, засега няма да ги коментирам.

Последна редакция: сб, 22 дек 2018, 00:27 от Maidenly

# 1
  • Мнения: 54 413
Не бих работила за работодател, който не ме осигурява на реална заплата. И не съм работила за такъв.
Също и за такъв, който няма регламентирано работно време и почивки.
Отношенията са важни също. Но ако другите ми критерии са покрити, мога да направя компромис. Не държа изобщо да съм в близки отношения на работното място.

# 2
  • Мнения: X
Моят отговор е подобен на този на Дева. Заради доброто заплащане и условия преглъщам факта, че от време на време работата ми е живото въплъщение на вица "С какво е свързана работата Ви?- С идиоти."

# 3
  • София
  • Мнения: 7 990
Отношението на ръководството/собствениците: повишаване на тон, подвикване, неуважително отношение е нещото, което не мога да изтърпя.

# 4
  • Мнения: 10 993
В момента съм на такъв етап от живота си, че много искам смяна на работата. Това, което е хубаво на настоящата е: че ми е удобен транспорта, има едно място където обядваме супер евтино и че я работя тази работа 10 г. всичко ми е ясно и нищо не ме притеснява.
Това което ме дразни: че повишиха колеги, които са на половината на моят стаж и като цяло шефката не ме харесва. Има много интриги и клюки. Мен кой какво говори и какво мисли -  грам не ме интересува, важно ми е да са ми живи и здрави децата и да има кой да ги гледа докато съм на работа, щом този въпрос е уреден, друго не може да ме впечатли. Но това е причината шефката да не ме харесва и да не ме цени.
Другото което ме дразни е, че вече нищо не уча на тази работа. Не се развивам, и заплатата ми не се повишава.
Искам нова работа, за да уча нови неща, но ми е супер важно да е до 17,30 часа, да е удобен транспорта и да има къде да се обядва, не особено  скъпо.

Откакто навърших 20 години, винаги ме осигуряват на реалната заплата. В момента съм на 38 г. - има ли все още работодатели, които крият осигуровки?

Последна редакция: сб, 22 дек 2018, 10:48 от bubanka

# 5
  • Мнения: X
Има. Особено в провинцията.

# 6
  • Мнения: 4 808
Има, разбира се, и то много. Живея в голям град, но почти всички осигуряват на минималните прагове  за длъжността. В момента работя за софийска фирма и пак не ме осигуряват на реалната заплата. Но понеже се осигурявам допълнително, това не ме дразни чак толкова. Дразни ме това, че няма коледни бонуси, че вече трета година няма никакво увеличение на заплатите. От друга страна спокойствието, самостоятелността и свободата, които имам, нямат цена. И като тръгна да си мрънкам за заплатата, си напомням, че е доста по-добра от заплатите в предишните фирми. И шефовете са много по-разбрани.
В предната ми фирма последните две години ме осигуряваха на реална заплата, но беше такъв змиярник, с толкова много клюки и интриги, че накрая ходех с огромно нежелание на работа. Точно като Кристина и аз тогава се дразнех, че повишават хора с никакво образование и стаж, но близки с шефката. А шефката беше със средно образование и правеше в една дума по две правописни грешки.
Винаги се прави компромис с нещо, сега поне се научих да не правя компромис с работното време и да не работя извънредно при това без заплащане. Научих се да казвам "не" когато нещо не може да стане.

# 7
  • Мнения: 920
Не ми харесва и не приемам за нормално в колектива да се допускат и поощряват от страна на работодатели конфликтните отношения и интригите между служителите.
Работя в сфера, в която не се работи за успехите на цялата фирма, а се водят лични войни за надмощие, саботират се талантливите и лоялни служители, а това съсипва имиджа на фирмата, но работодателите си затварят очите, което е странно и нелогично за мен, защото в крайна сметка това води до неуспехи в техния бизнес, а от там и фалит.
Целта на повечето работещи в тази сфера не е просперитет на фирмата, а преминаване на по-висока позиция, но не чрез лично доказване, а чрез премахване на талантливите.
Не приемам за нормално и това, работодатели да дават лъжливи обещания на интервютата за работа, да манипулират кандидатите и да се отнасят към служителите си като към машини, без никакво зачитане на правата им.
Последният ми работодател казваше "Ако не ги лъжа, никой нема да дойде да ми работи."  Бях изумена, когато го чух..
Прави ми впечатление и че не се притесняват от напускането на служители, които са истински отдадени на работата си, а се стремят да запазят точно конфликтните, защото пък те се оказват и знаещи много вътрешна информация, та по този начин могат да навредят и да създадат много проблеми на фирмата.
Не харесвам и не приемам за нормално некоректността, от чиято и да е страна.

# 8
  • Мнения: 10 993
При нас  също никога не е имало коледни бонуси, май последно имаше през 2010, но не си спомням, беше отдавна. Ние си знаем и не мрънкаме по този въпрос. Заплатите също не бяха увеличавали от 2012 г., миналата ги вдигнаха със 100 лв., може би защото кризата свърши.
Мен не ме е яд, че има клюки, яд ме е че шефката се влияе, а не е обективна. Товарят ме много повече от останалите, но понеже мога да си свърша работата в срок, това също не ме ядосва. Ядосва ме това, че не се развивам, аз съм много амбициозна и това буквално ме съсипва.
Обаче събота и неделя почивам, след 17:30 не оставам, освен когато детето е втора смяна на училище, за да го взема, тоест по мое желание, и ме е страх да сменя работата и да трябва да работя и събота и неделя и вечер до 10 часа. Иначе заплатата ще си ми я дават и ще ме осигуряват на цялата заплата, просто позициите и компаниите в които работя и в които се целя са такива.

# 9
  • Мнения: 4 808
Кристина, и мен ме беше страх да рискувам и да сменя работата. Накрая започна вълна от съкращения и аз бях една от първите по простата причина, че не се подмазвам и не си затварям устата когато трябва. Много тежко го изживях, а знаех още тогава, че ми правят добро. Преминах през още три фирми докато намеря сегашната работа, сблъсках се и с некоректни работодатели, но се научих вече да си отстоявам правата. Пък каквото - такова, без работа няма да остана, въпреки че съм почти на 50. Даже периодично ми предлагат работа от други фирми, но заплатата не е чак толкова по-голяма, а аз свикнах да нямам началник на главата си, затова отказвам.

# 10
  • Мнения: 10 993
Дама от морето благодаря. Търся работа, но аз самата имам доста изисквания, защото в момента имам работа, тоест не бих я сменила за нещо по-лошо. Дано новата година донесе нов късмет. Работа има много, но на повече места има скрити условия, който не винаги можеш да преглътнеш.
Успех на всички търсещи и сменящи работа

# 11
  • Мнения: 690
Е как да няма укриващи осигуровки? 6 месеца работих в много голяма верига аптеки и то в голям град за няма и 300 лв осигуровки. На 4 часа по договор... Иначе бачках на 8 за 400 лв😀 без обедна почивка. Защо подписах ли? Защото бях студентка - млада и глупава.

# 12
  • Мнения: 54 413
Не само в провинцията. Има и много силни фирми, които работят така. Явно си плащат на НАП.

# 13
  • Мнения: 48
Масово осигуряват на минимума за длъжността. Това е нещо, с което сякаш не бих се примирила. И ако няма шанс за израстване. Мисълта, че ще бъда години наред на една позиция- твърдо не, къде ще ми е мотивацията за работа. За това най-добре директор нали Wink шегичка

# 14
  • София
  • Мнения: 8 348
Като се замисля, не ме притесняват много осигуровките. С тия темпове, я доживея до пенсия, я не.
Вече не ми пречи и работното време, въпреки че предпочитам да не работя събота и неделя. Обедната почивка я взимам когато преценя или когато имам време.

В момента най-важни са ми естеството на работата, колектива, заплатата и да ми е близо.

Тъй като от доста време съм в тази фирма се замислям понякога за промяна, но пък плюсовете са повече от минусите...

# 15
  • Мнения: 690
Осигуровките не се отнасят само за пенсията, а за майчинство, болнични, обезщетение при безработица, трудова злополука и т. н. Дори ако не ти изплатят заплатата навреме или изобщо, ще се бориш за колкото те осигуряват в крайна сметка .

# 16
  • София
  • Мнения: 8 348
Затова уточнявам, за мен. Няма да излизам в майчинство, няма да ходя на борса...
Виж, бих се замислила, ако иде реч за дълъг болничен, недай боже...

А и заплатата ми с бързи темпове върви към реална

# 17
  • Мнения: 4 808
Затова уточнявам, за мен. Няма да излизам в майчинство, няма да ходя на борса...
Виж, бих се замислила, ако иде реч за дълъг болничен, недай боже...

А и заплатата ми с бързи темпове върви към реална
То и аз си мислех, че няма да ходя на борса, но ми се наложи преди три години. И ми беше добре дошло реалното възнаграждение. Та човек никога не знае какво ще му поднесе животът...

# 18
  • Мнения: 54 413
Те всички говорят, че няма да доживеят пенсия, а после се вайкат защо им е малка пенсията. Я без договор са били, я осигуровки на МРЗ.

# 19
  • Мнения: X
Проблемът с пенсиите за мен е в смехотворната сума, която представлява дори максималната пенсия. Даже да доживея пенсия, ако искам стандарта, с който съм свикнала, ще трябва да работя докато съм жива. С една гола пенсия, макар и максимална, няма да стане.

# 20
  • Мнения: 54 413
Нали затова купихме имоти. Simple Smile
Не са смехотворни, например 900 лв.

# 21
  • Мнения: X
Да, добре че са имотите да допълват сумата, макар че и наемите не насмогват на прогресиращата инфлация. Иначе, понеже ние с Уишмастъров сме луди за концерти на живо, билетите ни за Hills of Rock, The Illusionists и Стинг надхвърлят въпросните 900 лева, а трябва и да се яде. Та така, ще се бачка.

# 22
  • Мнения: 4 808
Вчера четох, че от 2019-та новите пенсии няма да имат таван.

# 23
  • Мнения: 3 729
Затова уточнявам, за мен. Няма да излизам в майчинство, няма да ходя на борса...
Виж, бих се замислила, ако иде реч за дълъг болничен, недай боже...

А и заплатата ми с бързи темпове върви към реална
То и аз си мислех, че няма да ходя на борса, но ми се наложи преди три години. И ми беше добре дошло реалното възнаграждение. Та човек никога не знае какво ще му поднесе животът...

Човек наистина не знае какво ще му поднесе животът.
Първата си работа напуснах именно заради осигуровки на минимума. Колегите ме обявиха за "много гупаво момиче", задето си напускам уж хубавата заплата заради такава глупост.
След няма и седмица колежка бе приета по спешност за десетина дни в болница. След изписването отказала болничен за 20 дни домашно лечение и си пусна платен отпуск, че семейство имала да храни. Това от времената, когато МЗ беше 240 лв.

По темата, дразнят ме колегите, които уж случайно всеки път забравят да ми изпратят данни, та се налага да ходя и да ги издирвам, но никога не забравят да се наредят пред банкомата на десето число.

# 24
  • Мнения: 54 413
Концертите не са всеки ден и са в графа "екстри".
Исках да кажа, че има голямо значение дали ще получиш 200 (не знам колко точно е мин. пенсия), или 900.
А това поне всеки може да го контролира сам.

# 25
  • Мнения: X
Не всеки ден, ама са поне 5-6 пъти годишно. Иначе си права, че има разлика между 200 и 900.

# 26
  • Мнения: 4 808
Затова уточнявам, за мен. Няма да излизам в майчинство, няма да ходя на борса...
Виж, бих се замислила, ако иде реч за дълъг болничен, недай боже...

А и заплатата ми с бързи темпове върви към реална
То и аз си мислех, че няма да ходя на борса, но ми се наложи преди три години. И ми беше добре дошло реалното възнаграждение. Та човек никога не знае какво ще му поднесе животът...

Човек наистина не знае какво ще му поднесе животът.
Първата си работа напуснах именно заради осигуровки на минимума. Колегите ме обявиха за "много гупаво момиче", задето си напускам уж хубавата заплата заради такава глупост.
След няма и седмица колежка бе приета по спешност за десетина дни в болница. След изписването отказала болничен за 20 дни домашно лечение и си пусна платен отпуск, че семейство имала да храни. Това от времената, когато МЗ беше 240 лв.

По темата, дразнят ме колегите, които уж случайно всеки път забравят да ми изпратят данни, та се налага да ходя и да ги издирвам, но никога не забравят да се наредят пред банкомата на десето число.
Някъде около 2000 година работих в една фирма три години. Когато тръгнах да напускам, с изненада разбрах, че вместо три години стаж, ми се водят две. А си получавах и детски за посочения период. Общо взето през 90-те къде осигуряваха, къде не, и сега трябва да работим нон-стоп, за да успеем да си направим стажа за пенсия.

# 27
  • Мнения: 54 413
Вземете си ПИК от НАП и ще си гледате на колко ви осигуряват.

# 28
  • Мнения: 8 527
На сегашната ми работа заплата не ми е увеличавана от поне 3 години. Не ми е близо и имам разходи за транспорт.
Плюсовете са, че сме малък колектив и се разбираме. Шефовете също са точни. Няма напрежение. И най-важното мога да отсъствам когато ми се налага, има кой да ме покрие като работа, което на този етап ми е важно, защото имам две деца. Бонуси няма, ако не се броят 50лв/ваучери/ за Коледа.

# 29
  • София
  • Мнения: 574
В настоящата ми работа ,освен самата дейност,което не е малко, нищо друго не ме дразни. Колективът е страхотен, шефовете също.
За да сменя дейността, кандидатствах на друго място. Истински змиярник е и това ме кара да се замисля, дори и да съм одобрена, дали си струва преместването.

# 30
  • Мнения: 4 611
Досега съм сменяла две работи и на двете места не ме осигуряваха на реалната заплата. Струвало ми се е кофти, обаче бях студентка, работното време ме устройваше, нямах нерви и кой знае какви отговорности, можех да си работя от вкъщи... Като цяло - устройваше ме. Сега на новата работа слава богу ще ме осигуряват на пълна заплата и възнамерявам да се застоя по-дълго време там.

# 31
  • Мнения: 690
А за тези неща се разбирате на интервюто нали? Питам, защото си казах, че тази грешка втори път няма да допусна и след като ми минат изпитите и чудесии, ще опре ножа у кокала. А родителите ми цял живот са били на държавна работа и няма как да ги питам..

# 32
  • Мнения: 4 611
Аз съм разбирала при подписване на договор чак.

# 33
  • Мнения: 4 577
Според мен е нормално на интервюто или в момента, в който се уточнява заплатата, поне да се попита работодателя за размера на осигуровките.  Макар че трудовият ми стаж започна в смутните години в края на 90-те, винаги съм питала за осигуровките и никога не съм работила без. В края на студентските години бих се навила, ако има повече други плюсове, но с трупане на опит и квалификация, след 30 за добра професия ми е неприемливо.

# 34
  • Мнения: 54 413
Аз проучвам предварително, но и на интервюто питам задължително.

# 35
  • София
  • Мнения: 16 024
Аз съм разбирала при подписване на договор чак.
 
Ако не си съгласна може и да не подпишеш. Работа много, читавите хора са малко.
Работила съм с осигуровки на прага 2 -3 год., но пък другите условия аз ги определях и бях доволна и съгласна.
На въпроса на темата - дразнят ме 3те работни дни до края на 2018 г. Много хубаво ми беше 5 дни в къщи, нямаше аларма и излизане на студа. Натрупах си стажа за пенсия, годините ги нямам. Но взе да ми писва от  ходенето на работа, съобразяването  с офисния планктон и всички работни простотийки. Ще го мисля догодина, може и да ги лиша от присъствието си.

# 36
  • Мнения: 4 611
Пиша последно, за да не спамя повече.
Скрит текст:
Тогава бях на 20 без никакъв опит, бях студентка редовно обучение и много малко работодатели бяха съгласни с непълно работно време, работа от вкъщи ако се наложи, отпуски, обявени в кратък срок и по-плаващо работно време. За онзи момент по-добра възможност нямах. Но вече имам горе долу някаква основа, надявам се от тук нататък само нагоре, пък ще видим Simple Smile

# 37
  • София
  • Мнения: 8 348
Ние се разпуснахме до 7ми. Малко почивка.

На моето работно място ме дразнят част от колегите. Не обичам хора, дето само се преструват, че работят.

# 38
  • Мнения: 339
Според мен липсата на осигуровки, осигуряването на заплата на минимума /в размер под действителния/, извънредния труд, лошото и унизително отношение са все екстри за работодателите, продиктувани от липсата на работа за хората без занаят или висше образование и то от по-оборотните специалности.
Представете си една жена или един мъж със средно общо образование в малък град. Те имат 3 възможности - приемат условията на шефа “робовладелец”, мизерстват и гладуват или крадат и убиват.
Честно казано не съм запозната в детайли с данъчните закони, но явно да имаш фабрика /в най-широкия смисъл на това понятие/ в Горно Нанадолнище не е обезпечено със съответните данъчни стимули. Винаги се чудя каква е логиката /освен по- малките транспортни разходи/ предприятия от цялата страна, които дори към името си, за да се обозначат по-ясно добавят и името на града, където развиват дейност, да изместят производството си в големите градове и в частност в София. Действително спестяват от транспорт към големия град, където са съсредоточени потребителите, но пък трябва да плащат най-малкото по-високи заплати.  Освен, че в София никой не работи за под 1000 лв., има и голямо текучество на работници, защото всеки е в търсене на по-добра работа и при големия брой свободни места съвсем естествено е да се пробва на друго място. Така че според мен трябва да се стимулира дислоцирането поне на производството в цялата страна.

# 39
  • Мнения: 3 729
Дразнят ме колегите с остаряло мислене и навици.
Лошото е, че и стажът, и пенсията са още много далече. Но пък си харесвам работата.

Последна редакция: чт, 27 дек 2018, 19:12 от Дидичка

# 40
  • Мнения: X
Ще имат таван пенсиите от 2019 г., просто ще е по-висок. Не се прие предложението да нямат.

В работата не ми харесват отношенията, но пък имам близки приятели и това ме спасява. Има и други неща, но се преглъщат.

# 41
  • Мнения: 29 324
Принципно ме дразни, когато си търсиш работа и е обявен даден адрес, после ти се съобщава, че раб. място било еди къде си, ама не било страшно, имало колеги, които също се справяли....Rage

Осигуровките на минимум. Работила съм така, но не ми е ок. Още на първия месец знаех, че не е моето място. Освен това имаше интриги, викове, заяждане, голямо текучество поради вече споменатите.

Оставане след работно време. Да, ако се наложи инцидентно. За редовно не съм съгласна, дори и да се заплаща, което е в сферата на фантазиите.

Отношения с колеги - не обичам интриги, клюкарене и подобни. Не се бъркам в чужди, лични работи, не желая и в моите да се бъркат и/или коментират.

Придобивки - когато за едни може нещо, за други - не. Примерно на Иван му се разрешава да не ползва обедна почивка и да си тръгва по-рано, но на Драган не му разрешават, когато поиска същото.

Като цяло не харесвам да не се спазват уговорките между работник и работодател.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Оф това с осигуровките и пенсията малко ми е ... За съжаление съм с Телк и съответно инвалидна пенсия. Години бях осигурявана на два пъти по-висока заплата от минималната, инвалидната ми пенсия е минимума. Майната му да сме здрави.
Дразнят ме интригите, дразни ме всички сме равни, ама някои са по-равни. Дразни ме, че съм на ниска заплата, която не е мърдала вече 3 години, но като чуят, че имам Телк и интусиазма им се изпарява на бъдещите евентуални работодатели.
Хубавото е, че съм до 17,30, на топло и на бюро, официалните празници почивам.

# 43
  • Мнения: 8 802
Аз живея в чужбина, ще споделя малко опит оттук.
Основната разлика е, че ние българите сякаш сме 'женени' за работата си. Ако нещо не върви, започваме да оправяме фирмите. А тук - ако някой те обиди на раб. място, веднага напускат, без дори да имат къде да отидат. Толкова интриги, като в българска фирма, няма. Хората си работят, всеки си знае задълженията и не гледат в канчето на другите. но и не разрешават някой да им възложи повече.
Естествено  никой не работи с по-ниски осигуровки! И фирмите плащат големи.
Ако искаш по-голяма заплата, напускаш и отиваш в конкурентната фирма. И после може пак по същата причина да се върнеш след време в твоята си.

# 44
  • Мнения: 19 483
В моята работа ме дразни двойният аршин - за едни може, за други - не. Имам предвид закъснения и отсъствия за преглед при лекар например. Когато няма как да вземеш отпуск или болничен, а ти се налага да посетиш лекар или зъболекар. Хем си има работа и трябва да си там, хем не може за час-два да те няма. Това за определени хора, за други може и си излизат без проблем.

# 45
  • София
  • Мнения: 16 024
В моята работа ме дразни двойният аршин - за едни може, за други - не.

Да не работим заедно?
Същото + постоянни болнични за деца,  после за майката. И понеже е счетоводство как децата все се разболяват в най- напечения период. За други - абсурд да са в болнични. Случи ми се 2 пъти за 10 год. - постоянно  звъняха да отида поне за няколко часа, нищо че съм болна. Обясних и изпратих снимка със системата в Пирогов, на сутринта друга от натегачките звъни.
Сега искам да си направя сериозни изследвания за определени болести - ами няма как.
Заместничката се занимава само с касата. А другите  ежедневни задължения се натрупват докато ме няма и после няма наваксване. Ще избутам до след Великден и май ще им метна ключа от касата.

# 46
  • Мнения: 19 483
Да, а в моята служба когато една майка, перманентно в отпуск заради болно дете /няма лошо, налага се, всички разбираме това/ ми направи проблем, че когато аз веднъж си бях позволила да съм с 40 градуса температура и да изляза в болничен тя видите ли гледала пак болното си дете и не сме свършили някаква обща работа. Думите й бяха "Ами то аз да бях болна, щях да дойда, ама нали детето...и така натък" .  Стана ми много криво и Айша мисля, че хора като нас си привличат подобни неща - все на тях се хвърля отговорността, работата и прочее. За изследвания - и аз имам нужда и да живеят доктори и лаборатории, които работят в събота. За друго нямам време и ще си плащам цената един ден сигурно.

# 47
  • София
  • Мнения: 853
За мен е важно реалното осигуряване, не заради пенсия, а заради гаврата с нивото на заплатите. За мен е огромен плюс ако работното място не е прекалено далеч от вкъщи или с удобен транспорт. В сегашната ми работа ме дразни, че в някои от офисите ни колеги си клатят краката, а други офиси работят до припадък. Нямаме бонуси нито коледни. Не може да излизаме в отпуск през Декември и Юни, предвид естеството на работата. Колективът - голяма част са заети с това колко работи другарчето, а не те какво трябва да свършат. Ако трябва да минеш за годишни прегледи - почивен ден трябва да се взема. Поне заплатите се дават навреме и осигуряват на реална заплата.

# 48
  • Мнения: 19 483
Дори нямам против в определено време от годината отпуските да са забранени - тогава човек ще си предвиди друго време, в което да излезе и да почива.  В моята служба никога не е ясно дали и кога ще мога да изляза в отпуск, ако се зададе спешна задача - стоиш там и работиш, няма значение какво си планирал. През август е по-спокойно, но пък тогава няма как всички да се изсулим и да ни няма. Ако някой се излъже горкият да стои и да замества, тогава пък попада във водовъртежа на септември и отново има проблем с отпуската. Чиста експлоатация му викам аз на това.

# 49
  • Мнения: 3 911
Общо взето нищо не ме дразни, но понякога заради даден срок се случва да работя вместо някого, който си клати краката и не е особено приятно. За някои крайните срокове не са проблем, аз обичам всичко да е точно и навреме.

# 50
  • Мнения: 2 794
Работя от около 15-16 годишна (сега съм на 20). В началото работех без договор, след това на осигуряване на мин. работна заплата и т.н. ...Сега работя на реално осигуряване(това, което получавам). С течение на тези няколко години започнах да държа на именно това осигуряване, защото за бъдещ период е от значение. Иначе като цяло ходя на работа с идеята, че отивам там за да изкарвам пари, абстрахирам се от обстановката и клиентите (трудно, но успявам).
п.с. За много години!! Heart

# 51
  • Мнения: 10 993
Блонди за младо момиче, разсъжденията ти са много правилни. Браво

# 52
  • Мнения: 5 262
натегачество

# 53
  • BG
  • Мнения: 892
Заплатата!  Close Close Close

# 54
  • София
  • Мнения: 16 024
От началото на тази година - всичко ме дразни.
Самото ходене там и безсмисленото търчане на офисния планктон ми е противно.

# 55
  • Мнения: 1 918
Дразни ме, когато ме юркат в моя район - Северозапад, а всички сте наясно, че тук нещата не се случват много лесно. В същото време колегата от Пловдив, примерно, бичи айляк и никой не му дава зор за нищо.
С плаващо работно време съм и работя в движение. Дразни ме много, когато се прибера в 19:00 няма проблем, а когато изляза за работа не в 8:30, а в 9-проблем.
Дразни ме и когато се опитват да ми промиват мозъчето и искат от мен да говоря врели-некипели. И все пак, могс да го преживея - всичко останало е наред

# 56
  • София
  • Мнения: 853
Да допълня: Дразни ме, че трябва да си обявявам отпуска в началото на годината и да не мога да използвам незаявен такъв / което отдавна е отпаднало по КТ/. Дразни ме, че от този месец имам нови задължение, но заплатата ми не се променя. Дразни ме, че има определени месеци, в които не може да се излиза в отпуск.

# 57
  • Мнения: 19 483
То ти си направо щастливка, поне имаш гарантирано излизане в отпуск и знаеш в кои месеци не може да излизаш. При мен е абсолютно неизвестно това и всеки път съм на тръни - все пак са платени едни пари и то не малко на риск.

# 58
  • София
  • Мнения: 8 348
Ние сме малка хара. Абсолютно е задължителен графика, иначе страда работата.
Мислим да си избираме една седмица лятото и една късна есен и да пускаме всички накуп. По празниците почивахме две седмици.

В тоя ред на мисли. Дразни ме факта, че утре съм на работа.

# 59
  • Мнения: 4 808
Дразни ме, когато ме юркат в моя район - Северозапад, а всички сте наясно, че тук нещата не се случват много лесно. В същото време колегата от Пловдив, примерно, бичи айляк и никой не му дава зор за нищо.
С плаващо работно време съм и работя в движение. Дразни ме много, когато се прибера в 19:00 няма проблем, а когато изляза за работа не в 8:30, а в 9-проблем.
Дразни ме и когато се опитват да ми промиват мозъчето и искат от мен да говоря врели-некипели. И все пак, могс да го преживея - всичко останало е наред
Търговски представител ли си? С промитите мозъци се свиква, просто ги оставяш да си дрънкат, казваш да, добре и толкова. Аз съм работила преди и до 9-10 вечерта, да се доказвам, накрая тиквен медал ще ти дадат. Сега си спазвам до минута работното време, това ми беше едно от основните изисквания като започвах в тази фирма.

# 60
  • Варна
  • Мнения: 10 493
  Сега си спазвам до минута работното време, това ми беше едно от основните изисквания като започвах в тази фирма.

И аз го научих накрая този номер. Опъваш, оставаш извънредно накрая и мерси няма. Свърши, не ми дреме.

# 61
  • Мнения: 29 324
Така в предишната работа. Една сутрин ме привика шефката - била ме потърсила в 8 ч. вечерта /при раб.време до 5/, мен ме нямало на работното ми място, къде съм била?!?
Ми, рекох, вкъщи, къде да съм?
Не се работело там така, фирмата трябвало като лична да я имам.
Казах ѝ, че като почна да взимам заплатата на шефа, ще я имам като лична.

Както се подразбира, не останах дълго там....Trollface

# 62
  • Мнения: 920
Работех в една фирма, където впоследствие се изискваше да се работи и извън определеното по график работно време, като обещанието от ръководството беше, че всеки допълнително отработен час ще бъде коректно заплатен. Нямах проблеми с това, все пак имах нужда от по-висока заплата. 
Когато дойде деня да си я получа, бях неприятно изненадана да видя, че извънредните часове не са начислени и включени в заплатата. Реших, че от тук нататък ще бъда точно толкова коректна, колкото и управителите, и просто ще си спазвам графика, без да оставам след работно време.
Когато видяха това, шокирани ме попитаха що за нахалство имам да си тръгвам преди работата да е приключила. Отговорих им, че няма как да работя без труда ми да се заплаща и им обясних, че когато започнат да плащат коректно, могат да разчитат на мен, дори да става въпрос за още една 8-часова смяна.
Освен многото нецензурни  определения по мой адрес, резултатът беше и предупреждение за прекратяване на договора.
Развръзката - приключихме договорните си взаимоотношения.

# 63
  • Мнения: 8 802
В чужбина съм, тук служителите излизат на минутата, даже малко преди това са готови да си тръгнат и са облечени. Няма сила, която да ги задържи. Е, разбира се, ако те накарат да поостанеш, плащат овъртайм.

# 64
  • Мнения: 2 681
Според вас нормално ли е гл. счетоводител на една от 5те водещи търговски фирми в страната да бърка понятията авансов отчет и служебен аванс? Проста касиерка съм и днес въпросната ме пита Иван колко авансов отчет взе. И друг път го е казвала и вече се замислих. Иван взе служебен аванс за командировка. Не е била изморена или натоварена - черпят се за имените дни от рано.  Авансовия отчет ще го попълни след това.  Според същата дама номерата на РКО и ПКО трябва да вървят един след друг - напр. ПКО 1, РКО 2, РКО3 - 5, после ПКО 6.
За близо 30 г. трудов стаж това за първи път го чувам.

# 65
  • Мнения: 8 802
Според вас нормално ли е гл. счетоводител на една от 5те водещи търговски фирми в страната да бърка понятията авансов отчет и служебен аванс? Проста касиерка съм и днес въпросната ме пита Иван колко авансов отчет взе. И друг път го е казвала и вече се замислих. Иван взе служебен аванс за командировка. Не е била изморена или натоварена - черпят се за имените дни от рано.  Авансовия отчет ще го попълни след това.  Според същата дама номерата на РКО и ПКО трябва да вървят един след друг - напр. ПКО 1, РКО 2, РКО3 - 5, после ПКО 6.
За близо 30 г. трудов стаж това за първи път го чувам.
Работете си и не се занимавайте с такива проблеми. Кой колко знае не е ваша работа. Иначе се живее по-лесно.

# 66
  • Португалия
  • Мнения: 3 949
Pepina_n3, къде си в чужбина? и в какъв сектор работиш?
аз съм ..ох,17г станаха в чужбина, ...и в големи,ив малки фирми, и в различни браншове съм работила, и редови работник, и управител- ми,просто няма такова нещо- извънредното работене се включва в КТ като по необходимост на фирмата, и всички се опитват да го избегнат,но го има!
и никой,уважаващ работата си,не може да чака облечен да чукне времето да излети от работа-нито шеф, нито супервайзър гледа с добро око на тези работници.единственото ,което показва е незаинтересованост към дейността.

по темата- дразни ме, в сегашната ми работа,че не съм получавала повишение от 2г, но съм сред един голям личен батак, и не мога да си позволя да го поискам точно сега. Плюсове имам много,сред тях,че съм си сама шеф-отговарям само пред собственика, а той е доволно „печен“.
Основният минус-миналата година -само 6 дни планирана отпуска, другите -по стечение на обстоятелствата и според интензитета на работата.

# 67
  • София
  • Мнения: 12 374
Само 6 дни отпуска? Егати. Аз съм с 23 платена, мъжът ми с 25, и пак се налага да пускаме по Коледа и НГ 3-4 дни неплатена.

Не ми харесва местоположението. Живея в центъра и искам да работя на пешеходно разстояние от нас.

Не ми харесва и влаченето на сладки неща в офиса. За хора като мен, които сме със слаб ангел, наличието на шоколади и бонбони е изтезание.

# 68
  • Мнения: 3 729
Бих се примирила със сладки неща. Вместо това началникът си носи други работи за "гризкане" - ядки, солетки, хрупкави бисквитки, сурови краставици, чушки... Понякога имам чувството, че откачам.

# 69
  • Мнения: 8 802
Аз се дразня, ако някой яде на бюрото обяда си и работи, и мирише на всички останали.  Да отиде в ресторант. Или в кухичката на офиса.

# 70
  • Мнения: 920
Дразнят ме работодатели, толериращи служители, които са абсолютно торнадо за бизнеса им и за колектива като цяло, но мърморят как нямало кадърен персонал.
Но ме дразнят и колеги, които не умеят да ценят шанса да попаднат на коректен и компромисен работодател. 
Дразнят ме работодатели, които налагат странния си принцип, че злонамерен, агресивен и нагъл, означава кадърен и уверен, доказващ с това си поведение  лидерски качества.

# 71
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Бих се примирила със сладки неща. Вместо това началникът си носи други работи за "гризкане" - ядки, солетки, хрупкави бисквитки, сурови краставици, чушки... Понякога имам чувството, че откачам.

А началника дали би ги споделил, ако да казвай да идвам да си пускам CV-то Joy

# 72
  • Мнения: 339
Дразнят ме работодатели, толериращи служители, които са абсолютно торнадо за бизнеса им и за колектива като цяло, но мърморят как нямало кадърен персонал.
Но ме дразнят и колеги, които не умеят да ценят шанса да попаднат на коректен и компромисен работодател. 
Дразнят ме работодатели, които налагат странния си принцип, че злонамерен, агресивен и нагъл, означава кадърен и уверен, доказващ с това си поведение  лидерски качества.
Това за липсата на кадърен персонал е самата истина. Родителите ми имаха частен бизнес и беше ужасно трудно да намерят персонал, а тези, които работеха постоянно отсъстваха - един ще ходи на изследвания и си вземаше болничен /при положение, че работеха на смени и половината ден са свободни/, друг трябва да гледа дете/внуче, трети станало нещо вкъщи /майстори, аварии и т.н./ и не може да дойде, четвърти на погребение /това изрично го отбелязвам, тъй като имаха една работничка, която почти всеки месец беше на погребение - на братовчеди, лели, стринки и други до 10-то коляно/ и т.н.
Отделно възниква проблем и за заместване през периодите, в които някой излиза отпуска. Доколкото ми е известно в държавите от западна Европа, има много добре развита система за намиране на заместващ персонал от по 1,2 седмици, месец и т.н. Просто има напр. студенти или пенсионери, които от време на време работят и се регистрират в агенции /нещо като нашите бюра по труда/, които посредничат на тях и на работодателите, така че да се срещне подходящия кандидат с търсещия работници.
Не знам как е в частния сектор по принцип, тъй като за близо 20 г. си трудов стаж съм работила в частна фирма само за около 2-3 месеца и напуснах, тъй като не ми плащаха. От опита на родителите ми, а и на други близки, които също са в частния сектор, оставам с впечатлението, че фирмите, които искат да работят и работата им е свързана с набиране на хора с квалификация в определена област, предоставят доста по-добри условия от държавната администрация, пряват и много повече компромиси при нарушение от страна на работниците си.
Само за сравнение бих дала себе си за пример. За миналата 2018 г. ползвах само 3 дни отпуск - 27, 28 и 31 декември, при право на 35 дни. Реално отпуската ми ще се погаси, тъй като тези 3 дни са от 2016 г., а от отпуска за  2017 и 2018 г. не съм ползвала и ден. За последните 5 години ползвах и само 3 седмици болничен, от които 2 за детето. Така че работата в държавна администрация не е много за завеждане, въпреки че някои ми казват "ти какво се оплакваш, нали работиш на държавно".

# 73
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Това значи, че  държавата не спазва собствените си закони.

# 74
  • Мнения: 8 802
В чужбина, те замества колегата ти, но му плащат извънреден труд.

# 75
  • Мнения: 1 782
В чужбина, те замества колегата ти, но му плащат извънреден труд.
В коя чужбина? Аз съм в чужбина и няма такова нещо тук.

# 76
  • Мнения: 339
В чужбина, те замества колегата ти, но му плащат извънреден труд.
То и родителите ми плащаха, тъй като работинице им бяха на заработка, а не на твърда заплата, но никой не искаше да замества. Те не искаха на работа да идват, та какво остава за заместване. Според мен малко са съвестните хора, които се вършат добросъвестно задълженията. Всеки гледа да кръшне, а после се оплаква, че няма пари.

# 77
  • Мнения: 5 262
kuku_i_pipi как без отпуска? Аз няма да оцелея. Ползвам годишно между 45 и 50 дена платена пл. неплатена и не ми стигат! Искам още. Само финансово не го насмогвам.

Гризане в офиса мразя. Има си специални места за ядене.

# 78
  • Португалия
  • Мнения: 3 949
чете се избирателно май-
казах 6 дни планирана отпуска, останалите по стечение на обстоятелствата, или според интензитета на работата
в превод- не мога да си планирам живота, а за мен това е огромен минус
най-важното ми правило за качеството на работната среда е...колко ми краде от свободното време
научих го с годините, и по трудният начин
ако си позволяват да ми звънят,да ме занимават в извън-работно време- аут!
ако ми пишат даже мейл-аут!
Скрит текст:
имах един работодател,който беше върха на сладоледа- можеше да се каже ,че бях 24/7 на работа,защото не само whatsapp ,мейл, и телефон,ами и видео разговори по всяко време му бяха в арсенала- спеше от 4до10 сутринта-само тогава имаше мира от него,ама тогава вече работният ден е в разгара си...

# 79
  • Мнения: 339
kuku_i_pipi как без отпуска? Аз няма да оцелея. Ползвам годишно между 45 и 50 дена платена пл. неплатена и не ми стигат! Искам още. Само финансово не го насмогвам.


По принцип ако поискам отпуска няма да ми откажат, но както съм писала и друг път, моята работа е свързана с резултат. Действително нямам точно фиксирано работно време, но от мен се искат резултати. Ако изляза отпуск за 2-3 седмици, цялата натрупала се работа си остава за мен, никой не ме замества. Така после като се върна трябва да работя 10-тина дни по 10 часа на ден, за да смогна с всичко изостанало. Затова излизам в отпуск само когато съм извън страната /през 2018 г. не съм пътувала, затова и не съм ползвала отпуск/ или знам, че през периода, в който няма да ме има няма много работа /както е по коледните и новогодишните празници/ и после няма да ми коства кой знае колко усилия, за да наваксам. Лятото ходя на море по няколко пъти за по 4 дни -четвъртък вечерта пътувам и оставам за петък, събота, неделя и в понеделник вечерта се връщам. Същото е и когато отивам на планина. Не виждам смисъл в това да ползвам отпуск, като знам, че след това ще се натоваря двойно повече и реално няма да мога да си почина. От една страна през отпуска не мога чисто психически да се отпусна, тъй като все си мисля какво ли ще заваря след 2-3 седмици, а от друга страна, макар и физически да съм се възстановила, после ми излиза през носа.
И тук може би е мястото да попитам и да обменя опит със съфорумци в същото положение, как се справяте при такива условия на работа. Как почивате, как навексвате и т.н.

# 80
  • Португалия
  • Мнения: 3 949
kuku_i_pipi, разбирам те
трудно е да зависи всичко от теб, в подобна ситуация съм
аз имам и друг проблем, не знам дали съм се самонавила, или в действителност , но след 5тия ден почивка, ми става трудно да вляза в ритъм,отпускам се
затова и предпочитам варианта 4пъти по седмица да почивам през годината, но в момента даже това не успявам

инъче съм скромна- половин ден в петък +  уикенда е идеална почивка за мен,поне веднъж месечно

в интерес на истината, в близкото и далечното ми обкръжение, никой не си позволява повече от 2 седмици накуп отпуска- конкурентната среда не го позволява просто,и съвсем ми е чудно как хората взимат цял месец отпуска

# 81
  • Мнения: 5 262
Mamagemelar като не се конкурират и като си намират работа в екип . да има кой да ги замества. Работя в два екипа по два проекта . И в двата имам колеги без деца. Разбрали сме се. Аз взимам отпуска по време на ученическите ваканции , а те когато искат в останалото време. Единия ми колега прави кратки отпуски, другия прави веднъж годишно 5 седмици и после някои кратки по 3 дена.
Аз правя лятото 4 или 5 седмици , в зависимост какво сме предприели останалите ваканции с децата. Плащам си дните.

# 82
  • Мнения: 19 483
Като говорим за отпуски - аз тази година бях на 31-ви декември до 17,30 на работното си място. Замествах поне седем-осем човека. При нас не е възможно всички да си вземат отпуск, трябва някой да те замества, имаш или нямаш работа. Та...май и догодина ми се очертава пак такава НГ, щото май сряда се пада 31-ви. Поне да то направят почивен ден, ама не. По-нахалните се уреждат, нямаме график за тези неща и това много ме дразни.

# 83
  • Мнения: 29 324
Още в средата на годината казваш, че си работила миналата Нова година и сега е твой ред да си в отпуск. Peace Пускаш си молба и това е. Peace

# 84
  • Мнения: 19 483
Ама нали тр. някой да ме замества, а никой не иска. Тоест някой да се сети, че е почивал миналата година по това време.

# 85
  • Мнения: 29 324
Е, нали те са почивали, а ти си ги замествала...?!?! Нормално е другата година да е обратното. Заявяваш го на всеослушание - че тази година, някой друг ще работи, да се разбират помежду си тези, които са почивали.

# 86
  • Мнения: 2 681
Ама нали тр. някой да ме замества, а никой не иска.

И аз съм в същото положение. Заместник - само 1 колежка от време на време.
Намерих начин да ги принудя - пускам заявлението  за отпуск 1 месец предварително.
Ако и тя не може - информирам гл. счетоводител, че ще и дам ключа от касата в деня.
Ако не го приеме - заявлението за напускане е готово, само му слагам датата.
Тр. стаж за пенсия съм си направила, доходи имам.
А и да нямам - работа в София колкото искаш.

# 87
  • BG
  • Мнения: 892


А и да нямам - работа в София колкото искаш.


Ей това е ключът от палатката! Жалко, че на този етап не мога да се върна Sad

# 88
  • Мнения: 19 483
Блазя ви че имате тр. стаж. На мен май 37 години ми трябват и бая ми остава още.....

# 89
  • Мнения: X
Като не иска никой да те замества, така и ти не искай да заместваш никой. При нас положението е същото, но се разбираме помежду си и няма недоволни. Къде е шефа в такава ситуация, не може само един да е будалата?

# 90
  • Мнения: 2 681
На шефката и е удобно да има 1 -2 товарни кранти  за работа.
А наборките и /35 -40г./ да са глезени  и обгрижвани.
Все пак трябва да има с кого да ходи по обедни ресторанти и да нищи клюки.
Постоянно се прехвърля работа и улесняват т.н. звезди.
За диспропорцията при заплатите - ясно е. Все пак толерираните са мноооого изстрадали.
Дали пари за инвитро, сега са вечно в болнични за децата.
То ние все едно деца не сме гледали.

# 91
  • Мнения: 19 483
Като не иска никой да те замества, така и ти не искай да заместваш никой. При нас положението е същото, но се разбираме помежду си и няма недоволни. Къде е шефа в такава ситуация, не може само един да е будалата?
А, много хубав въпрос.....Любимата ми негова реплика "Ами разберете се там"

# 92
  • Мнения: 29 324
Като не иска никой да те замества, така и ти не искай да заместваш никой. При нас положението е същото, но се разбираме помежду си и няма недоволни. Къде е шефа в такава ситуация, не може само един да е будалата?
А, много хубав въпрос.....Любимата ми негова реплика "Ами разберете се там"

Ами, разбирате се! Заставаш на средата и казваш, че няма да работиш на НГ, защото си работила миналата. Да се уговарят другите. Щом си замествала 7-8 човека, значи има избор.

# 93
  • Мнения: X
Направо казвай, че имаш платена екскурзия, естествено чинно 2 месеца преди празниците.

По принцип не искам да ме толерират, защото имам деца. За справка - единствена с 2 деца съм в целия отдел и ползвам най-малко болнични и отпуски. Привилегии по този параграф ползвам точно - 0! Но приказки, че едно време някой си също е гледал такива ме изкарват извън нерви!

# 94
  • Мнения: 5 262
Ако никой не иска да работи на 31 до 17>30 то може да се предложи на шефа да даде бенефит на работилия . Т.е. половин или един ден допълнителен бонус ... така този човек може да си нагласи празниците съобразено с работата , но да има привилегии при взимане на останали почивки.

# 95
  • Мнения: 19 483
При нас подобно договаряне е немислимо. Пуснах си три дена от редовната отпуска след 1-ви, че то голяма НГ щеше да бъде, пак добре, че имаше кой да ме замества тогава. Но си подготвих трапезата още в съботата и неделята за вторника. Тази година като се пада в средата на седмицата ще е по-неудобно. Преди години имах и гости в къщи за НГ, сега е немислимо това начинание при така подредените почивни дни.

# 96
  • София
  • Мнения: 12 374
Чета ви и направо си обиквам работата. Нито за болничните правят проблем, нито за отпуските. Имам право и по лично усмотрение да работя home office - днес и утре например съм си у дома.

Милитана, скръцни им със зъби на тия твои нахални колеги. Ако ти не защитиш интересите си, кой тогава?

# 97
  • Португалия
  • Мнения: 3 949
😁 то като има на кого да скърцаш, пак добре!
Аз на шефа няма как да му скърцам- ща не ща, според неговия кеф, трябва да се наредя и аз -
Само той ме замества

Няма ли в КТ карта за отпуските за цялата година планирани?

# 98
  • Мнения: 19 483
Отмениха го. Няма. Таис, за завиждане си наистина.

# 99
  • Мнения: 4 808
Мен пък регионалния мениджър иска да ме замества през отпуските, а аз не виждам смисъл. Обикновено излизам четири пъти в годината по една седмица, рядко ползвам две накуп и си предвиждам нещата така, че да си свърша всичко. Обаче той идва за два дни от Пловдив и иска да му напиша на мейла най-спешните и неотложни задачи. С триста зора му измислям за един ден, за втория му казвам да се прибере по-навреме. Но нали и той трябва да отчете дейност... При мен няма почти нищо спешно и неотложно, дори да се случи, като се върна, бързо наваксвам.

# 100
  • Мнения: 5 262
Дама от морето пишеш в програмата посрещане със закуска , въведение, обяд с обяснения, разтоварваща вечеря и за втория ден слагаш тържественото изпращане и заключителната реч и програмата ти е пълна!

# 101
  • София
  • Мнения: 8 348
Аз съм се насадила на пачи яйца, един вид.
Понеже работата е много с шефа сме си я разделили, аз си движа едни проекти, той други. Следим се по малко ама отгоре отгоре. Ако изляза отпуска аз, обаче , настава мазало. Седмица предварително се подготвям със задачите за като ме няма. Детайлно разписание, график и картинки за всичко и всички. И пак ми звънят почти всеки ден за нещо. Та отпуска понякога някой понеделник, една седмица лятото, това бяха три дена, и излизаме поне веднъж за седмица цялата фирма. Декември се разпуснахме на 21 и се събрахме на 7.01. Почивка.

# 102
  • Мнения: 19 483
Поне по Коледа и НГ сте могли да разпуснете.
А я кажете как стои въпросът с инцидентните излизания - зъболекар, лекарски преглед, някои административни задължения, които все са в работно време? Пускате отпуск, ползвате почасово такава или се разбирате с шефовете да ви пуснат?

# 103
  • Мнения: 29 324
Трудно.
Някои от колегите нямат проблем, но тяхната работа е свързана с излизане.

Един път пусках отпуск /за документи/, един път успях да се вместя в обедната почивка.

Два-три пъти съм искала да си тръгна час по-рано за тържество на детето, като тогава не излизам на обяд. Peace

# 104
  • София
  • Мнения: 8 348
Ъъъъъм, то пачите яйца са понякога хубаво нещо.
Казвам, че едикогаси ме няма, цял ден, половин ден и тн.
Колегите също така, обаждат се и всичко е ок.
Рядко и ако не е нещо спешно ги караме да си променят плановете, също рядко се мрънка по въпроса.
Е, ако не злоупотребяват де.
Имахме една жена, всяка седмица имаше семейна драма, водеща до липса на въпросната от работа. Ми накрая я освободихме перманентно, да си оправя семейсвото

# 105
  • Мнения: 19 483
Моята обедна почивка е 30 минути - абсурд да свърша нещо в този интервал. Ако пък си пускам отпуск за всички излизания по лични въпроси - лекари, изследвания, документи - категорично няма да ми стигне годишния такъв, защото при нас почасово не е разрешено да се пуска, тоест целия ден за 10 минути работа отива. И по този въпрос има неравно третиране.

# 106
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Оф най ми е трудно и най ме е яд за ходенето на профилактични прегледи. Хем си казваш, а то не е спешно мога и да не ида, хем пък така реда им никога не идва. И седиш и се чудиш как да завъртиш нещата, че никой да не е сърдит.

# 107
  • Мнения: 19 483
Да...а тук четеш теми като "Не пропускайте година без цитонамазка, защото може да коства живота ви"

# 108
  • София
  • Мнения: 12 374
Когато ми се наложи, казвам, че ще закъснея или ще си тръгна по-рано и толкоз. Не правят проблем. Аз така или иначе не ходя точно в 9, а в 9 и половина обикновено. Обедната ми е час, тръгвам в 18ч. Никой не ми сочи часовника, защото знаят, че си движа нещата и не ми е необходимо да вися точно едиколкоси часа в офиса, за да си свърша работата.

Понеже мъжът ми, а и приятели, работят при същите условия, си мисля, че това е нещо специфично за айти компаниите. Когато бях преводач в едно НПО, можех само да си мечтая за такава свобода. Като университетски преподавател пък никога не си позволявах да закъснявам за семинари - добре помнех колко съм се дразнила на такива преподаватели, за които чуждото време е без стойност. Но тогава работното ми време беше особено, а не от девет до шест.

# 109
  • Мнения: 5 262
Tаис в някои от ай ти компаниите цари в момента свободa, понеже са дъщерни на с подобни соц. условия в чужбина. Аз не бих предизвиквала съдбата да се хваля с подобна свобода, защото ... ами на косъм е чуждите компании да декларират съкращения или ... ами знаеш как е. Всичко виси на косъм. т.е. Не бих предизвиквала съдбата. Но ти може да не си фаталист като мен ...
По принцип избягвам да се хваля с късмет ... А описаното от теб не е твоя заслуга, а изключение на някаква наследен абаза ...

Моето мнение просто казвам. Ти си правиш както ти харесва Simple Smile

Последна редакция: пн, 14 яну 2019, 16:39 от bella_ciao

# 110
  • Мнения: X
Аз не съм работила в айти сектора, а в реклама и медии и съм била по същия начин. Гледат какво правиш, а не колко стоиш. Повечето нормални фирми са така, малко са тези със затворническия режим. За съжаление рязко смених сферата и сега нямам възможност да съм гъвкава. Но има начин човек да си свърши работа, стига да не се злоупотребява. Но то навсякъде е така - който разбира свободата като свободия, в един момент започва да дразни.

# 111
  • Мнения: 29 324
Принципно съм ЗА спазване на работно време и почивки и като цяло уговорки между работник и работодател. Да не говорим, че в повечето фирми има поне по 5-10, че и повече минутки за ровичкане в интернет, поща, форум. Не е като да си на полето с мотиката.
Все пак трябва да има разбиране и от двете страни. Ако ме помолят да остана след работа, ще го направя /стига да не им стане навик/, но, ако трябва да изляза за нещо, се надявам да е без проблеми.

Въпреки това работата ми е изцяло свързана с офиса и, ако ме няма, веднага се забелязва. Затова е трудно да се излезе....

# 112
  • София
  • Мнения: 12 374
Говорим си, няма ''хвалба''. Затова споделих и на предишни позиции какво е било Simple Smile

Аз съм в българска компания, мъжът ми - сега в израелска, преди бачкаше за Honeywell. Приятели също са по американски и прочие големи фирми. При нас е така.

М/у другото, това не е някаква супер новост - напоследък и в LinkedIn постоянно чета статии от чужди медии, където се коментира, че все повече компании започват да дават свобода на служителите си по отношение на раб. време, home office-a и т.н.

Старото правило е било - и се спазваше до дупка в НПО-то - че си на работа точно от 9 до 18, пък дали ще свършиш по-рано със задачите, никой не го интересуваше. Доведеният ми баща, който от години е шеф на отдел в едно от министерствата, все от това се оплаква. Буквализмът при отчитане на работното време.

# 113
  • Мнения: 19 483
Много бих искала и да е възможно да си свършиш някоя работа в почивни дни или през уикенда. Някои лекари и лаборатории вече работят в събота, няма да е зле и администрации като НАП и паспортна служба на МВР и те да почерпят този челен опит.

# 114
  • Мнения: 4 382
И aз съм съгласна с "по-голямата" свобода, но да не забравяме, че може да е вратичка към злоупотреби за това 'работното време" да се разтяга прекалено широко в полза на някои работодатели и оттам, да се получават злоупотреби. Нож с две остриета, въпреки че свободолюбивата ми натура предпочита точно варианти извън рамките.

Последна редакция: пн, 14 яну 2019, 19:14 от Iza_

# 115
  • София
  • Мнения: 8 348
Аз все още се опиттвам да измисля начин да работя събота и неделя и да почивам през седмицата. Смятам напролет да повлека крак полечка, да видим ще се получи ли.

# 116
  • Мнения: 4 808
Това е една от причините да си харесвам работата. Работя в движение, денят ми минава в колата и в срещи с клиенти, винаги мога да си свърша и всичките лични задачи. Имам gps, но никой не ме следи, никой не ми казва защо си ходила там и там, за разлика от предишните две фирми, особено от последната, където се чувствах като в биг брадър. А тук шефът ми е душичка, не съм го чула глас да повиши, но и общо взето, не ми се бъркат, имам голяма самостоятелност, важното е да има резултати, пък и аз гледам да не злоупотребявам.

# 117
  • София
  • Мнения: 3 069
Редовият бг работодател никога няма да стане толкова гъвкав по отношение на служителите си, просто защото той винаги иска да вземе повече, отколкото дава. Също така не съм виждала бг работодател да заяви, че предлага work-life баланс, т.е. допълнителни дни платен отпуск. Това го предлагат международните фирми. В същоото време все още се срещат обяви, в които трудовият договор и служебен телефон трябва да са супер предложение! Скоро ми попадна обява, в която изрично е посочено, че в петък следобед се работи с намалено работно време - международна фирма, както се очаква.
Като цяло в Европа се наблюдава стремеж към избягване на 40-часова работна седмица или най-малкото се предлагат 25-30 дни отпуск. Дано и тук доживеем да стане масово.

# 118
  • Мнения: X
Мъжът ми работи в българска фирма и има допълнително отпуск, даже повече от мен, която уж съм облагодетелствана в това отношение. Отделно има бонуси, гъвкаво работно време, може да ползва болнични, да закъснява, да си тръгва по-рано и изобщо да е родител без да се притеснява. Не обобщавайте!

# 119
  • София
  • Мнения: 3 069
Не обобщавам, написала съм "Редовият". Дай Боже повече свестни български работодатели да се срещат.

# 120
  • Мнения: 819
Това, че сме по-малко от нужната бройка, извънредните часове и това, че на практика личен живот нямаме. В много случаи идваме сутрин и не знаем, кога ще си тръгнем.

# 121
  • Мнения: 29 324
Това, че сме по-малко от нужната бройка, извънредните часове и това, че на практика личен живот нямаме. В много случаи идваме сутрин и не знаем, кога ще си тръгнем.

Това в София ли е?

Колко време ще издържиш на това темпо?

# 122
  • София
  • Мнения: 1 434
И ние сме претоварени, защото всеки изпълнява поне по 2 административни длъжности със сериозна отговорност за капак. Естествено и грешките са по-чести, но ръководството не си дава сметка за обемите, защото работата си върви. Спазва се работното време поне. Заплащането е над това, което всеки от нас може да намери "утре" на друго място и по тази причина всички си траем. Тъпо е отношението обаче. Една блага дума не сме чули  (аз за близо 4 г.), но има колеги с 10 г. стаж тук. Карат ни да се чувстваме нeзначителни и все едно не им пука дали утре ще ни сменят ако някой покаже недоволство или си поиска повишение например. Убедена съм, че едно "потупване по рамото" действа по-силно и мотивиращо от бонус за Коледа.

Последна редакция: вт, 15 яну 2019, 11:23 от Franie

# 123
  • Португалия
  • Мнения: 3 949
Franie, благодарен шеф няма- поне от този тип,дето го описваш
бившия ми шеф беше от тази категория- безскрупулен наглец, който те товари двойно, и ако вземеш,че се справиш- тройно те товари
като ми писна от машинациите му-че и мен караше да ги правя и от 24/7 работене, получих като оценка на работата си „задоволителна“ .
Е,мерси за парите,ама аз работя за да живея, не живея за да работя

# 124
  • Мнения: 4 808
Има и обяви, в които изтъкват като предимство редовното изплащане на заплатата. Много се дразня като видя: фирмата предлага: трудов договор, 8-часов работен ден, 20 дни платен годишен отпуск и редовно и навреме изплащане на месечните възнаграждения. Все неща, които са задължителни според КТ, а те ги изкарват предимства. И очакват едва ли не да им благодариш, че те вземат на работа...

# 125
  • София
  • Мнения: 1 434
И аз се дразня на обявите! Но понеже некоректните работодатели са явно много, може и да целят да подчертаят, че те не са такива. Мисля, че в известна степен ние сме си виновни, че не си търсим правата, търпим и се съгласяваме на пари "под масата" и ниски осигуровки. Много ми е интересно какво ще стане ако всеки откаже или напусне.
Само дето няма да се случи, защото народът е гладен и се съгласява на всичко.

# 126
  • София
  • Мнения: 8 348
Ами, при нас идват хора редовно, дето искат да са на минимална заплата. И се цупят, като им кажем, че не може.

Та хора всякакви.

# 127
  • Мнения: 19 483
Тези дето се цупят си просят да ги назначите на минималната заплата, и след това да получат това, което е записано в договора и нито стотинка повече. Да ги питам как ще си търсят правата тогава. Загубени хора!

# 128
  • София
  • Мнения: 1 434
Ами, при нас идват хора редовно, дето искат да са на минимална заплата. И се цупят, като им кажем, че не може.

Та хора всякакви.
Може да са длъжници и така не им взимат много пари месечно. Има и социален минимум, който няма как да им пипат.

# 129
  • София
  • Мнения: 8 348
Е така де, те си идват и казват, имам запор, искам на минимална.

# 130
  • Мнения: 15
Редовият бг работодател никога няма да стане толкова гъвкав по отношение на служителите си, просто защото той винаги иска да вземе повече, отколкото дава. Също така не съм виждала бг работодател да заяви, че предлага work-life баланс, т.е. допълнителни дни платен отпуск. Това го предлагат международните фирми. В същоото време все още се срещат обяви, в които трудовият договор и служебен телефон трябва да са супер предложение! Скоро ми попадна обява, в която изрично е посочено, че в петък следобед се работи с намалено работно време - международна фирма, както се очаква.
Като цяло в Европа се наблюдава стремеж към избягване на 40-часова работна седмица или най-малкото се предлагат 25-30 дни отпуск. Дано и тук доживеем да стане масово.

Аз работя в чужда фирма в България и в петък сме с намалено работно време - до 14 ч., вместо до 17ч.  НО уловката е, че обедна почивка в петък няма, а рлез седмицата - 30 мин. на ден, с което работната седмица си остава с 40 работни часа. По чужд модел, ама не съвсем...

# 131
  • Мнения: 5 262
няма такъв виц в чужбина > на договора пише 40 часа , но си работим по колкото си искаме.
Ако пише 35, то е мин. 35, ако пише 30 то е мин. 30 ...

# 132
  • София
  • Мнения: 1 434
Веднага бих се съгласила да си тръгвам в 14 ч. при тези условия. И без това си ям на бюрото за няма и 10 мин.
Тези няколко часа в петък, биха отворили доста възможности за пътуване, административни дела, прегледи, спорт и какво ли не.

# 133
  • Мнения: 592
Веднага бих се съгласила да си тръгвам в 14 ч. при тези условия. И без това си ям на бюрото за няма и 10 мин.
Тези няколко часа в петък, биха отворили доста възможности за пътуване, административни дела, прегледи, спорт и какво ли не.
Много е труден баланса работа-личен живот. Но знаете ли, от гледна точка на човек с 9 г. стаж по специалността, вече утвърдил се, мога да кажа, че винаги съм се раздавала на макс и не съм си изисквала законовите права, по 12 дни отпуск годишно системно, един път в годината болничен за максимум 2 дни. Идват обаче млади колеги, които са безкомпромисни, ценят се и не са склонни да търпят, защото професията ни е високо квалифицирана и поначало би следвало ако не си високо платен, то поне да не живееш с усещането, че си постоянно експлоатиран. И понеже аз съм от "старите..." (по-горе някой се беше изказал), на която й се налага да отсъства и спестява за репродуктивни изследвания и процедури , ми е много обидно да виждам подобни коментари от младите момичета. Едновременно се чувствам и глупава, че допуснах да се отдам твърде много емоционално на работата си, което психически ме е товарило и колкото и да е, има връзка и с незабременяването. Затова съветът ми към по -младите дами е да не винят колегите си, защото не знаете на тях какво им е и през какво са минали, а като усетите трайно некоректно отношение, да знаете, че работодателят носи отговорността и вината за това и ако имате избор -сменете работата си незабавно.

# 134
  • Мнения: 5 262
... а като усетите трайно некоректно отношение, да знаете, че работодателят носи отговорността и вината за това и ако имате избор -сменете работата си незабавно.

Абсолютно. Прекия началник , който представя за вас работодателя е виновника. 

# 135
  • Мнения: 19 483
Като човек който дълги години се е утвърждавал в професията си, но е работил не за себе си, а за друг трябва да ви кажа, че няма никакъв смисъл да се отдавате емоционално и по всякакъв друг начин на работата си, да загърбвате личния си живот и близките, здравето си заради служебни проблеми, тъй като от това няма никакъв смисъл. Правила съм го и аз преди много години, нощни часове работа /иначе съм с нормално раб.време/, носене на работа в къщи през почивните дни, оставане до късно и т.н. Благодарност нулева. Ценете си личния живот, а и себе си като професионалист, за да ви уважават и ценят и околните. Иначе вече някой писа тук, ако се справиш бързо с два пъти повече работа, моментално ти се дава три пъти повече работа и до там.

# 136
  • Мнения: 29 324
Напълно вярно. Изпитах го на гърба си в предишната работа. Като тръгнах да напускам, защото вече не се издържаше, започнаха - Ама, недей, то сега кой ще работи, те другите ...не знам какво си...

Сетили се!!!!  Mr. Green

# 137
  • София
  • Мнения: 853
Днес бях на интервю в банка. Е, всичко хубаво, но като започнахме да си говорим за техните искания и предлаганото възнаграждение....
Та, дразни ме, че има работодатели, които изискват много, но не им се плащат приемливи запалти.
За справка, днес - искат 2 чужди езика, заплащането значително по-ниско, от работник в хранителна верига.

# 138
  • Мнения: 54 413
Като човек който дълги години се е утвърждавал в професията си, но е работил не за себе си, а за друг трябва да ви кажа, че няма никакъв смисъл да се отдавате емоционално и по всякакъв друг начин на работата си, да загърбвате личния си живот и близките, здравето си заради служебни проблеми, тъй като от това няма никакъв смисъл. Правила съм го и аз преди много години, нощни часове работа /иначе съм с нормално раб.време/, носене на работа в къщи през почивните дни, оставане до късно и т.н. Благодарност нулева. Ценете си личния живот, а и себе си като професионалист, за да ви уважават и ценят и околните. Иначе вече някой писа тук, ако се справиш бързо с два пъти повече работа, моментално ти се дава три пъти повече работа и до там.

Точно така.
Затова, по-спокойно, няма смисъл от излишно претоварване.

Iv4EnCeTO, те пък веригите да не плащат много?
За банките знам, че е така, плюс напрежение дали ще си достигнеш таргета.

Сега оценявам колко е добре да не носиш отговорност нито за хора, нито за материали, да не те викат в извънработно време за разни срещи, да нямаш служебен телефон и да не се налага да пишеш имейли, справки и т.н.
И даже заплатата ми е значително по-висока от предните ми отговорни позиции. Peace

# 139
  • София
  • Мнения: 853
Днес ходенето ми на интервю, беше сверка на часовника. Е, за същата заплата, искат да ме натоварят с още неща, че и 2 езика.... Започвам да се чудя, защо работя в банка. Grinning

# 140
  • Мнения: 29 324
Днес бях на интервю в банка. Е, всичко хубаво, но като започнахме да си говорим за техните искания и предлаганото възнаграждение....
Та, дразни ме, че има работодатели, които изискват много, но не им се плащат приемливи запалти.
За справка, днес - искат 2 чужди езика, заплащането значително по-ниско, от работник в хранителна верига.

В банка е добре само, ако си на ръководна длъжност, които позиции всички знаем, че не се заемат от случайни хора.
На гише е много работа за малко пари. В някои банки и клонове е една идея по-добре, където няма много хора да минават, но много зависи къде ще се паднеш.

ПС: Сега видях, че ти работиш вече в банка, значи си наясно....

# 141
  • Мнения: 3 729
Преди десетина години се явих на интервю в банка.
Преминах първите два кръга - решаване на разни задачи и казуси, но на интервюто тотално катастрофирах, още на първите въпроси. Питаха ме защо искам да сменя работата.
"Не ми осигуряват извънредния труд", отговорих.
Двама бяха интервюиращите, мигновено се спогледаха.
"А плащат ли Ви го? Защото ние в банката работим със срокове и поне няколко пъти седмично ще Ви се налага да оставате след работно време, за което нито ще се плати, нито осигуровки ще има."
Повече не ги чух, но още споменавам банката, дето иска работна ръка, ма да не ѝ плаща по възможност.

Работила съм сезонна работа в чужбина и бях изумена от работната атмосфера и професионалната етика. Мисля, че успях да възприема доста, но за съжаление, с годините безславно затрих добрите навици. Причината - на възпитаната, работлива, отзивчива и любезна колежка всякакви идиоти се упражняват да държат тон, да бавят данни, да отказват справки, да не говорим за "я, да ти възложим и тая работа". Стане ли човек сърдит и кисел, изведнъж започват да стъпват на пръсти покрай него, да изпращат данни в срок и да не го занимават с несвършената работа на някой друг.
Не ми харесва да съм киселяк, но поне успявам да си свърша работата, без да изперкам.

# 142
  • Мнения: 819
Това, че сме по-малко от нужната бройка, извънредните часове и това, че на практика личен живот нямаме. В много случаи идваме сутрин и не знаем, кога ще си тръгнем.

Това в София ли е?

Колко време ще издържиш на това темпо?
Да, в София е. И аз много често си го задавам този въпрос колко още ще издържа, но  въпреки всичко съм стиснала зъби и търпя. Проблемът ми е, че имам още няколко месеца до дипломиране и не смея много, много да мърдам, не, че няма да намеря на друго място, но пак си е разправия. А и имам някаква надежда, че все пак ще дойдат още колеги и нещата ще се наредят, ноо за сега е само някаква надежда.

# 143
  • Мнения: 5 262
да. младите ентусиасти с ниски заплати са голяма далавера. нямая много избор и ние бяхме така Smirk
лека полека си слага; границите, но идва с опит .

# 144
  • Мнения: 29 324
Стискай зъби, докато се дипломираш и почни да се оглеждаш за по-добра работа.  Peace

# 145
  • Мнения: 4 808
Когато видят, че човек може и се справя, винаги започват да го товарят повече. Питала съм, добре, бе, защо само няколко души поемаме цялата тежест, ами Мими примерно, защо все бяга по тъча?! Отговорът: Ами тя толкова си може, по–добре вие я свършете, че тя ще вземе да оплеска нещо, както винаги. И това при различни работодатели неведнъж се е случвало. В някои случаи и заплатата еднаква, а въпросната колежка, вижда, че за нея така е по–лесно и си трае.

# 146
  • Мнения: 5 300
Напоследък ме дразни всичко, точно за това и подадох молба за напускане. Дразни ме липсата на почивен ден, поради липса на персонал, лудите врътки от втора първа смяна, от нощна, втора... Дразни ме, че цяло лято бях на 12 часови смяни, без почивен ден. Товареха ме най-много понеже в отдела ми аз съм с най-много опит, а другите не ставали. Дразни ме това, че на 23 години аз останах без личен живот, заради работата и накрая срещнах неблагодарността на шефовете, преместиха друг човек, от друг отдел с повече стаж и той промени целият начин на работа, спрямо това той как е работил досега, уволни стари работници, за да назначи негови хора и когато се противопоставих никой не ме отрази, все едно аз вече съм никоя и не съм нужна вече. Най-вече ме е яд за това, че на Коледа стоях от 10 до 22, за да им стане тъпата заявка и това в един момент вече се забрави. Дори не попитаха защо напускам.

# 147
  • Мнения: 29 324
Разбрала си го по трудния начин - не чакай благодарност! Затова си гледай себе си и това е.

Не се тормози, всяко зло - за добро! Пожелавам ти успех!  Peace

# 148
  • Мнения: 8 802
Напоследък ме дразни всичко, точно за това и подадох молба за напускане. Дразни ме липсата на почивен ден, поради липса на персонал, лудите врътки от втора първа смяна, от нощна, втора... Дразни ме, че цяло лято бях на 12 часови смяни, без почивен ден. Товареха ме най-много понеже в отдела ми аз съм с най-много опит, а другите не ставали. Дразни ме това, че на 23 години аз останах без личен живот, заради работата и накрая срещнах неблагодарността на шефовете, преместиха друг човек, от друг отдел с повече стаж и той промени целият начин на работа, спрямо това той как е работил досега, уволни стари работници, за да назначи негови хора и когато се противопоставих никой не ме отрази, все едно аз вече съм никоя и не съм нужна вече. Най-вече ме е яд за това, че на Коледа стоях от 10 до 22, за да им стане тъпата заявка и това в един момент вече се забрави. Дори не попитаха защо напускам.
Правилно решение сте взели (според мен). Вие сте допускал/а да ви товарят и те са ви товарили. И в смените, и на празиците. Има и други работни места, ще видите. Няма незаменими, както работници, така и работодатели.  Има работи, където може да изпитвате положителни емоции и да работите с радост и в добър колектив.

# 149
  • София
  • Мнения: 3 069
Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.

# 150
  • Мнения: 5 262
защото се ползват псих. инструменти като конкуренция, кариера, повишение и бонус ... 

# 151
  • Мнения: 8 802
Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.
(разсъждавам по прицип- има много хора в това положение)
от его, според мен. Тя сама казва, че е била най-опитната. Искала е да се наложи в тази фирма и да оправи всички недостатъци на мениджмента. Да направи кариера, да стане значима, да я уважават -  и затова се е старала много. Не е забелязала къде е границата вече със себенеуважението.

По същата причина хората влизат във Фейсбук - да получат някой друг лайк. Simple Smile А хейт-бутони там няма, защото иначе ще намалее бройката на влизащите. Simple Smile

# 152
  • Мнения: 5 300
Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.
(разсъждавам по прицип- има много хора в това положение)
от его, според мен. Тя сама казва, че е била най-опитната. Искала е да се наложи в тази фирма и да оправи всички недостатъци на мениджмента. Да направи кариера, да стане значима, да я уважават -  и затова се е старала много. Не е забелязала къде е границата вече със себенеуважението.

По същата причина хората влизат във Фейсбук - да получат някой друг лайк. Simple Smile А хейт-бутони там няма, защото иначе ще намалее бройката на влизащите. Simple Smile
От една страна това, от друга и това, че се чувстваш добре в това, което правиш. И не на последно място заплащането, реалист съм и знам, че едва ли ще взимам тези пари другаде, но вече съм и физически и психически уморена.

# 153
  • Мнения: 592
Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.
(разсъждавам по прицип- има много хора в това положение)
от его, според мен. Тя сама казва, че е била най-опитната. Искала е да се наложи в тази фирма и да оправи всички недостатъци на мениджмента. Да направи кариера, да стане значима, да я уважават -  и затова се е старала много. Не е забелязала къде е границата вече със себенеуважението.

По същата причина хората влизат във Фейсбук - да получат някой друг лайк. Simple Smile А хейт-бутони там няма, защото иначе ще намалее бройката на влизащите. Simple Smile

И аз съм го наблюдавала това явление, включително и над себе си. Понякога го допускаш от ниско самочувствие и страх да не би като се опълчиш или изразиш мнение или кажеш "не" на поредната непосилна задача или услуга, на ръба на силите си, ще загубиш работата си или ще изглеждаш слаб, несправящ се, неконкурентен. Пропуснала бях факта, че е минало отдавна времето, когато съм имала 0 опит и току що съм излязла от университета, и е време да се държа по-тежко.

Или пък много харесваш точно тази работа, но защо, ако те кара да се чувстваш перманентно зле?

Въпрос на психика, а не на обективна реалност. Може да нямаш финансови дертове и да не е фатално да останеш без работа точно сега, но пак да допускаш да те мачкат. И обратното - виждала съм затънали в заеми хора, които при първите прояви на ненормално поведение (а то винаги се усеща), си хвърлят ключовете на масата и изчезват (буквално),някои и без да дават обяснение.

И най-парадоксалното е, че точно служители, допускащи да бъдат прекомерно натоварвани, не ги уважават достатъчно като хора. Може да ти плащат по-добре, но пак не те уважават. Свикнеш ли ги да те експлоатират и че винаги си на разположение, ти не си човек, нямаш право да имаш проблеми, да боледуваш, да отсъстваш, осиновяваш всички в офиса, секретарка си на всички клиенти и си най-силния и издръжлив играч. Честито. 

# 154
  • Мнения: 690
Много хубави думи! Но то и в живота е същото - в частност в семейството.

# 155
  • Мнения: 2 050
И най-парадоксалното е, че точно служители, допускащи да бъдат прекомерно натоварвани, не ги уважават достатъчно като хора. Може да ти плащат по-добре, но пак не те уважават. Свикнеш ли ги да те експлоатират и че винаги си на разположение, ти не си човек, нямаш право да имаш проблеми, да боледуваш, да отсъстваш, осиновяваш всички в офиса, секретарка си на всички клиенти и си най-силния и издръжлив играч. Честито. 

Просто се подписвам под тези думи. Толкова са верни ! А като си помисля колко мои колеги си работят тихо и кротко сякаш са невидими. Не ги закачат за нищо, те си мълчат и си вземат заплата наравно с всички останали.

# 156
  • Мнения: 19 483
На мен пък ми омръзна колеги с тежък личен живот да ги носим на гърба си, да минаваме на пръсти когато имат драма в къщи, а при първа възможност същите забиват нож в гърба ти с огромно удоволствие. А, и отново не можем нищо да кажем, защото...нали, на тях им е позволено, те са наказани от съдбата, ние да си мълчим виновно. Колкото пъти съм изпитала съчувствие пред споделянето на един или друг такъв, толкова пъти при аналогичен проблем в моя живот съм пила една студена вода и съм се справяла както мога БЕЗ тяхна помощ. Отдавна разбрах впрочем, че службата е място, където стоиш с едни хора по няколко часа на ден. Там приятели не може да има, а който си е позволил да прекрачи и размие тази граница, впоследствие горчиво е съжалил.

# 157
  • Мнения: 4 808
Аз имах колежка преди години, която постоянно си бягаше по перваза и се скатаваше. Обаче по едно време започнаха съкращения и тя беше една от първите изхвърчали. Беше теглила кредит за някаква операция на мъжа си, не беше животоспасяваща, нещо по-леко, та тя ходи при шефовете, моли се, тръшка се и накрая я върнаха на работа. Мислех, че ще се стегне и ще се вземе в ръце, ама тя си продължи по старому и при следващите съкращения пак изхвърча, вече окончателно.

Общи условия

Активация на акаунт