защото се ползват псих. инструменти като конкуренция, кариера, повишение и бонус ...
- Публикувана: 21 дек. 2018, 23:54 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2019, 22:25 ч.
Какво ви дразни в работата ви?
Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.
от его, според мен. Тя сама казва, че е била най-опитната. Искала е да се наложи в тази фирма и да оправи всички недостатъци на мениджмента. Да направи кариера, да стане значима, да я уважават - и затова се е старала много. Не е забелязала къде е границата вече със себенеуважението.
По същата причина хората влизат във Фейсбук - да получат някой друг лайк.
А хейт-бутони там няма, защото иначе ще намалее бройката на влизащите. 
Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.
от его, според мен. Тя сама казва, че е била най-опитната. Искала е да се наложи в тази фирма и да оправи всички недостатъци на мениджмента. Да направи кариера, да стане значима, да я уважават - и затова се е старала много. Не е забелязала къде е границата вече със себенеуважението.
По същата причина хората влизат във Фейсбук - да получат някой друг лайк.
А хейт-бутони там няма, защото иначе ще намалее бройката на влизащите. Аз не знам защо хората допускат да бъдат така експлоатирани. Особено в София. Това, което момичето описва, противоречи на всякакви трудови, а и морални закони. Махай се и пускай сигнал в Инспекцията по труда. А ти ще видиш, че има и друг живот, други възможности.
от его, според мен. Тя сама казва, че е била най-опитната. Искала е да се наложи в тази фирма и да оправи всички недостатъци на мениджмента. Да направи кариера, да стане значима, да я уважават - и затова се е старала много. Не е забелязала къде е границата вече със себенеуважението.
По същата причина хората влизат във Фейсбук - да получат някой друг лайк.
А хейт-бутони там няма, защото иначе ще намалее бройката на влизащите. И аз съм го наблюдавала това явление, включително и над себе си. Понякога го допускаш от ниско самочувствие и страх да не би като се опълчиш или изразиш мнение или кажеш "не" на поредната непосилна задача или услуга, на ръба на силите си, ще загубиш работата си или ще изглеждаш слаб, несправящ се, неконкурентен. Пропуснала бях факта, че е минало отдавна времето, когато съм имала 0 опит и току що съм излязла от университета, и е време да се държа по-тежко.
Или пък много харесваш точно тази работа, но защо, ако те кара да се чувстваш перманентно зле?
Въпрос на психика, а не на обективна реалност. Може да нямаш финансови дертове и да не е фатално да останеш без работа точно сега, но пак да допускаш да те мачкат. И обратното - виждала съм затънали в заеми хора, които при първите прояви на ненормално поведение (а то винаги се усеща), си хвърлят ключовете на масата и изчезват (буквално),някои и без да дават обяснение.
И най-парадоксалното е, че точно служители, допускащи да бъдат прекомерно натоварвани, не ги уважават достатъчно като хора. Може да ти плащат по-добре, но пак не те уважават. Свикнеш ли ги да те експлоатират и че винаги си на разположение, ти не си човек, нямаш право да имаш проблеми, да боледуваш, да отсъстваш, осиновяваш всички в офиса, секретарка си на всички клиенти и си най-силния и издръжлив играч. Честито.
И най-парадоксалното е, че точно служители, допускащи да бъдат прекомерно натоварвани, не ги уважават достатъчно като хора. Може да ти плащат по-добре, но пак не те уважават. Свикнеш ли ги да те експлоатират и че винаги си на разположение, ти не си човек, нямаш право да имаш проблеми, да боледуваш, да отсъстваш, осиновяваш всички в офиса, секретарка си на всички клиенти и си най-силния и издръжлив играч. Честито.
Просто се подписвам под тези думи. Толкова са верни ! А като си помисля колко мои колеги си работят тихо и кротко сякаш са невидими. Не ги закачат за нищо, те си мълчат и си вземат заплата наравно с всички останали.
Просто се подписвам под тези думи. Толкова са верни ! А като си помисля колко мои колеги си работят тихо и кротко сякаш са невидими. Не ги закачат за нищо, те си мълчат и си вземат заплата наравно с всички останали.
На мен пък ми омръзна колеги с тежък личен живот да ги носим на гърба си, да минаваме на пръсти когато имат драма в къщи, а при първа възможност същите забиват нож в гърба ти с огромно удоволствие. А, и отново не можем нищо да кажем, защото...нали, на тях им е позволено, те са наказани от съдбата, ние да си мълчим виновно. Колкото пъти съм изпитала съчувствие пред споделянето на един или друг такъв, толкова пъти при аналогичен проблем в моя живот съм пила една студена вода и съм се справяла както мога БЕЗ тяхна помощ. Отдавна разбрах впрочем, че службата е място, където стоиш с едни хора по няколко часа на ден. Там приятели не може да има, а който си е позволил да прекрачи и размие тази граница, впоследствие горчиво е съжалил.
Аз имах колежка преди години, която постоянно си бягаше по перваза и се скатаваше. Обаче по едно време започнаха съкращения и тя беше една от първите изхвърчали. Беше теглила кредит за някаква операция на мъжа си, не беше животоспасяваща, нещо по-леко, та тя ходи при шефовете, моли се, тръшка се и накрая я върнаха на работа. Мислех, че ще се стегне и ще се вземе в ръце, ама тя си продължи по старому и при следващите съкращения пак изхвърча, вече окончателно.