Хазартна зависимост

Не знам какво точно искаш да кажем по този проблем. Със сигурност обаче няма да срещнеш съжаление.
Според мен няма кой да ти помогне в такъв момент. Единствено ти самата трябва да си определиш , че повече няма да залагаш и край. Трябва да осъзнаеш , че освен материалните неща , които си загубила , можеш да загубиш семейството и приятелите си. Все пак ако мислиш ,че рулетката е по-важна от близките ти хора продължавай все така ......... право към дъното.

Надявам се да съм успяла поне мъничко да те мотивирам.
Посъветвай се с психолог.

Извинявай, ако прозвуча грубо, но аз не търся съжаление. В края на темата си съм написала, че търся приятели със същия проблем, за да споделяме. Ясно е, че хората, които не са се докарали до всичко това не могат да ни разберат. Няма как, тъй като действаме алогично. Това с определянето на край няма да залагам...Казвам ти честно, няма как да се получи. На думи е лесно, но реалността е друга. Това е същото, ако си страстен пушач, или се тъпчеш със сладко и смяташ, че не можеш без него. Пристрастеност чисто и просто. Само където би погледнала на тези две прострастености нормално, а не с укор. Соченето с пръст не помага на никоя от страните, гледам го този филм от година почти. Истината е, че този проблем е по-широко разпространен, отколкото мислим всички. И докато си затваряме очите и ушите ще става все по-голям. Само аз познавам двама души, забъркали се в същите лайна. Като сложите мен, ставаме трима, от колко? От 20 близки приятели.

Не съм искала да прозвучи грубо.
Ако търсиш приятели със сходен проблем това какво ще помогне? Ще залагате заедно или.....?!
Страстни пушачи познавам и някои от тях успяха да спрат цигарите. Аз не мога да коментирам колко е лесно , защото не съм пробвала и една цигара в живота си(не възнамерявам да го правя). За сладкото обаче , ако наистина го сравняваш със спирането му като трудност , то значи не е чак толкова трудно. Нещата стават постепенно, иска се силна воля и търпение. Аз самата съм имала подобен проблем в тийнейджърските си години. Преодоляването на зависимостта ще стане постепенно. Няма как да не ти липсва първите дни или седмици, но не е невъзможно.
Ако наистина желаеш да преодолееш тази зависимост , трябва да си определиш норми. Докато просто седиш и си мислиш как искаш да спреш да залагаш , но видиш ли било трудно и се оплакваш , няма да намериш решение на проблемите си.

Естествено, че не да залагаме заедно. Защо по дяволите да не искам и да нямам нужда да говоря по темата? С какво това е по-различно от кой да е проблем, било то психически, емоционален или здравен? Относно тъпченето със сладко- ако хората можеха.да спрат лесно поглъщането на огромни количества сладко и храна, нямаше да има 300килограмови хора и пръстени за стомах.

Авторката очевидно се опитва да направи нещо като виртуална група за взаимопомощ, по примера на реалните такива. Нейно право е, какви са тези въпроси, защо трябва да се обяснява като ученичка?

Здравей Надя! Много ще се радвам да намериш виртуални и реални приятели! Моя роднина има мъж комарджия. В продължение на няколко години беше спрял залозите и всички го дават за пример, че е първият и единствен, спрял хазарта комарджия. Но... аз имам някои съмнения, които засега не искам да обявявам на всеослушание, защото все пак нямам преки наблюдения над този човек, а само странични, но имам някакво 6-то чувство, че човека ги баламосва. Та въпросът ми към теб е: Ако един "бивш" комарджия, си сменя настроенията - най- често с агресивни и обвинителни, злобни, завистливи епитети към жена си. Не се интересува от децата си. Интересува се само от себе си. Често е замислен и не чува, ако някой му говори. Има мания за величие...Потаен е и нищо не споделя....  Привидно той си е вкъщи постоянно и няма как да залага в казина, както го е правил преди, но телефонът му е постоянно в ръцете и има парола.... Възможно ли е да се е върнал към залозите, примерно онлайн или? От тях не липсват пари или скъпи вещи по нейните думи, но аз съм нащрек и имам кофти предчувствие. Извинявай, че ти окупирам темата.

Здравей, Надя,

Стана ми някак симпатична. Звучиш доста интелигентно, а пишеш и грамотно. Което ме кара да мисла, че си някъде в горните социални групи.

Първата стъпка към преодоляване или контрол на зависимостта си вече си я направила - осъзнала си, че имаш проблем. Браво!

Втората стъпка е да научиш повече за тази зависимост. Като за начало, бих ти препоръчала не психолог, а психиатър - психотерапевт с опит в сферата на зависимостите и поведенчески аномалии.

Имам един въпрос. Може да не отговаряш на мен, но на себе си е добре да се опиташ да си отговориш честно: какви ситуации, случки, емоции отключват потребността да залагаш? Имаш ли наблюдения за някакъв pattern? (модел)?

Иначе съм чела, че хазартната зависимост е силна като алкохолната. Пише, че групите "анонимни алкохолици" и " анонимни хазатрнозависими" много помагат, в комбинация с психотерапия.

Имаш ли травми от детството? Какви са взаимоотношенията с родителите ти? Какво те кара да се чувстав обичана? От какво имаш потребност, но не можеш да я обслужиш?

Съжалявам, че ще ти го кажа, но ще съм искрена и.директна - не е бивш комарджия. Аз съм същата- като загубя ставам агресивна без причина, изливам си яда на мъжа ми. Наистина се надявам за него и за семейстовото му да не ги лъже, но това, което ми описваш... Не ми окупираш темата, не се притеснявай. Няма лошо да говорим за това, напротив, по-лошо е като не говорим за този проблем. Именно за това реагирах остро към жената, която ми обясняваше, че едва ли не нямам право да говоря и да се „оплаквам”. А аз не се оплаквам. Да ви кажа честно на всички днес се чувствам изключително добре именно защото говоря за това. Да, батака не е оправен, стои си, но някак си ми е по-леко, а и това е нещо.

Ами аз съм средностатистически човек. Истинската Надя не е лош човек, напротив. Две години преди да започне всичко това бях щастлива, тъй като точно се бяхме събрали с мъжа ми, с който се познаваме от години. С това дойдоха обаче и глупостите, които взе да говори майка ми, с която работехме тогава заедно. В продължение на тези две години преди Адът да се отприщи бях хем щастлива, хем нещастна. Вкъщи беше Рай- бях с мъжа, който обичам от години. На работа беше Ад- майка ми ме трояеше ежедневно като ми обясняваше каква патка съм, че съм с него, как за нищо бе ставам, че съм малоумна, че не мога да се справям с работата. От страни погледнато мога да кажа, чече нищо от това, което казваше тя не е вярно. Опитвах се да не й позволявам да ми повлияе за самооценката ми, но най- вероятно ми е повлияла негативно. Като малка имах мега занишено самочувствие, което преодолях с много усилия в продължение на години. И така до един „прекрасен ден”, в който майка ми ме нарече меркантилна курва, влачеща мъже от улицата и водеща ги вкъщи. Това вече преля чашата на търпението.ми и с майка ми се разделихме. Така на 22.12, вместо да се радвам на наближаващата Коледа, аз останах без майка и работа. След това започнах да залагам. Реално играта на рулетка не ми дава нищо. Аз не изпитвам удоволствие от това. Когато го правя се чувствам нервна, неспокойна, гневна дори. Исках да мога да изкарвам пари, тъй като с 600лв заплата на мъжа ми при. 250лв само ток...Сами разбирате, че не стигат. Пак казвам - НЕ СЕ ОПЛАКВАМ / за всички, които ще почнат да ме сочат с показалката /.

Искрено се надявам и хора, които се борят с този проблем да пишат. Моят призив към тях е : Хора, не се крийте, не се страхувайте и не се срамувайте от това! Нека говорим, нека споделяме, тъй като така ще видите, че не сте сами. Пишете тук, ако пък искате ми пишете на лични. Повярвайте ми, олеква. Неговоренето не ни прави по-силни. Знам, че се въобразявате, че можете да се справите сами с всичко това. Е, лоша новина за мен и за Вас - не можем сами. На линия съм да Ви изслушам, както и да решите да ми разкажете за ситуацията, в която се намирате. Както виждате - не съм умряла днес като признах на всеослушание за проблема. Напротив - чувствам се спокойна и по-уравновесена. Да, не съм излвкувана. Ще трябва да изминем дълъг път заедно с всички Вас, но все пак трябва да направим крачка, за да започнем да вървим.

Замисляла ли си се да посетиш часове, в които хора с подобни проблеми се събират , заедно с психолог/психотерапевт, и споделят проблемите, чувствата и трудностите си. Чувала съм за подобни групи. Там ще можеш да споделяш свободно и няма да има кой да те “осъжда” заради едно или друго. Поне всички , освен терапевта ще сте с проблеми от този тип.🙂

Да, още преди месеци търсих такава група, но в моя град се оказа, че няма. Вчера намерих група, но сеансите са по 20 лв за час, веднъж седмично. Писах вчера на психодиспансера, за да разбера дали там се занимават с такива проблеми, тъй като доколкото съм чела темата е специфична. Очаквам отговор от там. Надявам се да се занимават и с това, тъй като там е абсолютно безплатно и без направление. Ще видим. Ако няма как, ще се ходи на платено. С осъзнаване и разговори ще стане работата,това е истината. И с воля естествено, но като съм сама не я намирам. Вчера като прочетох в няколко статии от психолози //психоаналитици, които са вещи по този въпрос и се оказа, че категоризират хазартната зависимост като личностно разтройство...Ей тогава осъзнах, че е абсурдно да смятам, че мога да се справя сама.

На първо място искам да знаеш, че не те соча с показалката. Никой в тоя живот не е застрахован, че няма да изпадне в сходна на твоята ситуация. Колкото хора, толкова и съдби.

В отговор на това, което сподели, за което благодаря, си мисля дали именно майка ти не е проблемът в твоя живот?
Какво обстоятелство е наложило да работиш с нея? Не знам от кой град си, но 600 лева хич не са много пари, особено за по-голям град като София, Пловдив, Варна и Бургас.
Защо майка ти не харесва мъжа ти? Тя има ли съпруг/партньор? Къде е твоят баща? Имаш ли братя или сестри?

Знаеш ли, аз дълги години посещавах психотерапевт (психиатър) (и сега все още ходя, когато имам нужда да си поговоря с умен човек), защото страдах от депресия. Най-общо казано, отключи се след смъртта на баща ми. Но нещото, което научих от психиатъра, е че родителите много често са причината за провалите и нещастието на децата. Казваш, че си имала ниско самочувствие. Защо? Не са ли ти казвали като малка, че си хубаво, умно и добро дете? Не са ли те хвалили за успехите, а при провали (неуспехи) не са ли ти казвали, че по пътя има и върхове и спадове, и че това не е страшно, важното е да не губим посока?

Докато бях с депресия и аз нямах самочувствие. Не можех да отстоявам себе си. Бях дълбоко нещастна, но се усмихвах пред хората, бях силна, не се оплаквах. А вътрешно умирах. Заедно с депресията дойдоха и хранителните разстройства - първо анорексия, а после булимия. В един период, може би година - две - три, се тъпчех със сладки и тестени неща и после отивах да повръщам. Съзнателно и целенасочено. Имах потребност от това. Безумно е, знам. Докторът ми обясни, че това е механизъм да "изхвърля" гадните, лошите неща, които ми тровят живота. В момента в който смених средата (която ме тровеше към оня момент), позивите за тъпчене с храна и за повръщане изчезнаха като с магическа пръчка. Ако искаш ми вярвай. И да, бях развила нещо като зависимост - 50 стотинки да имах, ги давах за храна, която исках да повърна. Беше ме срам от две близки приятелки, с които излизах тогава. В края на деня не ми оставаха пари да си купя чай дори... тъжна история.

Преди две години имах приятел/познат, зависим от алкохола. Вече не е на този свят, Бог да го прости. Говорих с него, много, за това как е развил зависимост. С няколко думи: като тинейджър е имал потребност да се прави на мъж (вероятно ниско самочувствие). Бил е сравнително затворен и срамежлив, но алкохолът му е помагал да се отпусне, да стане интересен. Помагал му е в контактите с жени, по купони и т.н. С времето е свикнал да пие - вечер, след работа по 200 грама твърд алкохол. По някое време се жени, но не се разбират с жената. Започва да дави мъката с алкохол. Междувременно, баща му му е опора за всяка трудност - намира му работа - на едно място, на друго място и така до безкрай. Баща му му осигурява жилище и обзавеждане. Баща му помага с финанси, когато закъса. Преди някакво време се развежда с жена си (а тя доста шавлива е била), но не може да преживее раздялата, егото му не му позволява. Година след това баща му си отива от този свят. И този мой приятел/познат остава сам със себе си, напълно неспособен да приеме загубата на жена си и баща си. Не иска да работи, защото смята, че трябва да получава повече пари, но не може да ги изкара. Неспособен е, защото баща му го е дундуркал до 40 години. Приятелите му странят от него. По едно време пиеше по литър концентрат. Отказваше да ходи на терапия, защото считаше, че проблемът не е в него, а във всички останали. Продаваше и залагаше вещи, за да си осигури алкохол. Тъжна работа.

Разказвам ти всичко това, за да видиш, че има много други хора с проблеми, които прецакват животите им. Затова горещо те насърчавам да посетиш психотерапевт (психиатър). От това, което споделяш, ми се струва, че проблемът ти е дълбоко свързан с майка ти. На съзнателно ниво го изтласкваш някъде (чрез хазарта), но на подсъзнателно той си седи там, не можеш да го отработиш адекватно, тъй като нямаш инструментите и уменията за това. А ние не се раждаме с тях, учим ги. Също така, струва ми се, че може би не си хазартнозависима в класическия смисъл. Може би това е реакция към твое страдание, което ти не знаеш как да отработиш по адекватен и здравословен начин. Понякога родителите могат да бъдат много вредни, много егоистични. Това говори за незрялост и за ниска емоционална интелигентност. Ти нямаш вина, не носиш отговорност за потенциала и капацитета на твоите родители. Но можеш да развиеш твоя и да преодолееш това, с което си се сблъскала.

Между другото, споделянето е част от терапията. Виж, самата ти казваш, че се чувстваш по-добре като говориш за проблема. Продължавай в същия дух, но намери човек - специалист, който да ти помогне да не искаш (импулсивно) да сядаш пред рулетката.

Стискам палци бързо да се справиш.

Определено осъзнавам, че ще ми трябва специялизирана помощ, няма да стане само с виртуални приятели. Майка ми винаги е имала власт над мен, още пт малка. И не, като малка не ми казваха, че съм добро дете, точно обратното. Именно от там беше пълната липса на самочувствие. Като завърших гимназия заминах да уча във Варна / от Пловдив съм иначе/ и там далече от майка ми, с помощта на приятели развих нормално самочувствие и нормална самооценка. И твоята история и тази на другия човек са ужасни. Радвам се, че ти си успяла да се оправиш. Жалко за него. Аз също имам близък мой приятел, който ми беше шеф, който почина от алкохолизма си. Та...вероятно част пт причината е майка ми, другата е в мен. Все пак съм на 32, не съм малко дете, така че не мога да си измия ръцете с нея. Хубавото е, че нямам досег с нея, но в случая вече колелото е направило толкова обороти, че ще трябва доста време и усилия да го върна пак в нормално състояние.