Моля , някой да ми помогне с мнения , объркан съм

Живяла съм и в къща с двор,  и в апартамент в центъра на София.
В къщата лично за мен се живее по-приятно, защото излизаш от входа и си на природа. Децата се гледат по-лесно. Ако си в апартамент, трябва по 2-3 часа дневно да отделяш да ги разхождаш из кварталните градинки. Средата се обезопасява - инструментите се заключват, разните му там дупки се закриват, нещата за разрушаване от бесни дечурлига се ограждат. На двора може да се сложи батут, малък басейн и хамаци - чудно става и децата доста успешно се самоотглеждат. И откъм детски крясъци е по-приятно, ако не са ти в съседната стая. Лятото се живее предимно навън. Има си различни видове райграс, някои от които са специално за тичане. Има начини за поддържане на двора, които не изискват повече от 2-3 часа месечно. Ако човек не се обзаведе с цветя, жив плет и зеленчуци, а се задоволи само с няколко плодни дървета и трева, общо взето е пей сърце. Но си трябва поливна система, иначе е хамалогия (още 2-3 хиляди заедно със сонтажа). Няма нужда от никакъв градинар, а пчелите не са повече, отколкото в парка. Стига нарочно човек да не си ги отглежда в двора. И според мен едно дете, което има контакт с природата, може само да спечели от това, пък дори и да го ужили някоя оса.
Покривът се поправя средно веднъж на 10-15 години. Самото домакинство и вътрешно обзавеждане не се различават от това, което човек би си направил в апартамента. Комуникациите в повечето случаи са нормални.
Ако пък се строи нова къща, днес има технологии и материали, които ти правят къщата почти пасивна. Лятото топлата вода е без пари с 1 слънчев панел. Зимата - също, ако е вързана към парното.
Предимството е, че имаш много място, което да си организираш, както ти харесва. На себестойност не излиза повече от закупуването на апартамент в голям град.
Огромният недостатък е отоплението, което в повечето случаи е на твърдо гориво, дори и да е в цивилизования вариант с местно парно и котел. Хамалогия и мръсотия си е, но аз там не съм си цапала ръцете - имало е кой. Някои мъже се кефят да цепят дърва, а някои жени - да ги наблюдават в процеса. Иначе такъв топлинен комфорт, както тогава, не съм имала никога в други периоди от живота си. Разбира се, човек може да си направи всякакви модерни джаджи - термопомпи, соларни инсталации - но това са едни 15-20 бона отгоре. Изплащат се някога, ама кога? Отоплението на около 80 квадрата заедно с топлата вода ни е излизало около стотина лева месечно.
Другият съществен недостатък е, че трудно се поддържа чистота. Това постоянно влизане вътре-вън (дори и при събуване, а с децата и техните гости това е трудно изпълнимо) - все се носи мръсотия, и ако искаш да ти е като в апартамента чисто, поне 3-4 пъти дневно си с парцала. И самата външна среда предполага повечко кал и цапаница. От друга страна си спокоен, че детето ти не рови в пясъчника на площадката, където са се изпикали всички квартални кучета.

Така че, ако има кой да се разправя с отоплението, къщата си е благинка отвсякъде. Стига да не е в някой джандем, до който води черен път и зимата те отрязват за 2 месеца от света; или в някоя циганска махала, респ. неин аналог; или на място, където детето ти е единствено сред стотина умиращи старци. Изобщо не е въпросът дали къща или апартамент, а КЪДЕ се намира въпросното жилище. Здравеопазването е нещо, което никак не е за подценяване. В България и без това не останаха лекари, а малкото почти читави са в София. Ако в семейството няма хронично боледуващи, може да се рискува и с провинциалното здравеопазване. Но ако детето изисква системен лекарски контрол със спешни ситуации, нещата силно се усложняват.
Образованието също е проблем. До към 7-ми клас има и читави училища, даже по-читави, отколкото средно статистическото софийско основно училище. На много места в провинцията дисциплината дори е по-добра и децата учат повече, стига етническият състав да не е преобладаващо мултикултурен; и стига въобще да има деца в населеното място и да не се налага пътуване (съответно да бъде откарвано и докарвано всеки божи ден) още от 1-ви клас. Проблемът обаче със сигурност настъпва след това - в гимназията. Най-често се налага да се пътува поне по 1 час до близкия областен град. Приятелите са там, не може на един купон да останеш.  Е, ако едно дете е свястно, може да изкласи дори и при тази система. Но ако няма семейна подкрепа и специални лични качества, вероятността е по-скоро да се забие в някаква дива селяния и простотия, подобно на средата си. То този риск си го има така или иначе, но сякаш в големите градове е по-малък, защото има повече избор и повече различни примери.
Развлеченията и културният живот са практически никакви в малките населени места. Като изключим някаква читалищна дейност. Така че ако човек си пада по опера, театър или концерти, трябва да ги забрави. И съответно да пропусне да научи детето си да ги цени.
Като цяло стремежите и целите на хората в малките населени места са малки. И това се попива от децата, които копират манталитета на средата си. Крилата им биват подрязани още с прохождането.
Най-големият проблем на малките населени места обаче е пазарът на труда, който е свит, ниско платен и с ограничено разнообразие. Просто нямаш избор. И, ако не си в някое богаташко курортно селище, си обречен на мизерия.