Кога е правилното време да напуснем човека до себе си?

За мен партньорката е по-важна от децата. Децата са прекрасни, един родител не може да не ги обича безусловно и да се разтапя докато са малки и сладки. Но те допълват съюза между мъж и жена, не са основната му и единствена цел. Идват, получават нашето безгранично внимание, отдаденост и любов и отлитат някой ден да правят свои деца, да търсят себе си. А с партньора си оставаме наистина до края на живота си, както е написано по-горе.

Няма как да говоря от името на съпругата ми, но мисля че и за нея аз съм по-важен - на интелектуално, емоционално и чисто физическо ниво възрастните имат връзка, която няма как да имат с дете, а дори да има как (примерно емоционално) не е здравословно за никого един родител да влага емоции присъщи за връзка с друг възрастен в отношенията с детето си.

Със сигурност жените са програмирани и биологично и социално да искат повече деца от мъжете. Но едно е да искаш деца на теория, друго е да ги гледаш на практика. Ако беше най-хубавото нещо на света последното, нямаше да има стотици хиляди мнения в този форум, голяма част от които на майки на 3, 4 и сигурно повече деца - щяха да си се наслаждават по цял ден, нон стоп на "най-важното нещо в живота до края". Човек има многостранни потребности и едно дете не може да задоволи нито физическите, нито интелектуалните, нито дори емоционалните, с незрелите си, бурни емоции, липса на самоконтрол и т.н. и т.н.

Като човек, който има поне относително успешна семейна връзка и я е постигнал от първия път и също като мъж, мисля че ако една жена има размисли като тези на The Catcher in the Rye по-горе или пък като популярните за донор на сперма, провайдер и т.н. е най-добре да си ги запази основно за себе си във връзката, която има, за да не остане поредната самотна майка.

За мъжете жената е по-важна, да.
Спасителката, съвсем класика е. Повечето, ако са ти много важни децата, ще лъжат, че и на тях са им важни.
Като цяло из всичките теми напоследък лъщи как децата не са важни. Кой оставил в седмична детска градина, хвърлил по баби, друг жена му/мъжа му му били по-важни.
И после - децата били такива и такива. Ми такива са - българските деца са изоставени. Маловажни са за майките и бащите си, саморасли, гледат се сами и става каквото има да стане.
Слава богу, има родители, които наистина се грижат за децата си, грижите за тях са им важни и в резултат растат и стойностни хора. Обаче са малко.

Аз пък това да обявиш как партньора ти ти е по-важен от децата го намирам за доста тъпо. Не са ли поне еднакво важни, макар и по различен начин?? Не мога да си представя - ако трябва да спасявате детето или партньора си в кризисна ситуация, не е ли по-нормалното да си спасите детето???

Еми ето - сама си го каза.

Бианка, няма да коментирам тъпо или умно е - за мен квалификацията ти 'тъпо' е доста слаба. Не съм убедена, че познавам мъж, на който децата да са му високо в стълбицата с приоритетите. Абе ... дълга тема.

И да не обявят на глас, си личи от поведението. Не ги слушам какво говорят, гледам какво правят.

Не, Бианка, в кризисна ситуация разкарваш детето /при баба, в целодневна детска градина или където се намери/, скарваш се с партньора, който иска от теб все пак нещо да правиш за това дете и започваш да си гледаш себе си!

Кога било правилно ? Сериозно ? Няма правилно и неправилно. Правиш някакво действие в момента в който си решил че сегашното положение не те устройва и искаш промяна.
Не само за връзки , за работа , приятели въобще с живота си.

И аз това визирах, Бианке
Бгтатко, това, което си описал, не е точно "по-важен съм", а е преглед на отношенията и техните измерения и то в дългосрочен план.
В живота, особено на българите- поради ограничени ресурси (не визирам само финансови), често има ситуации, в които трябва човек да може да приоритизира. И смятам, че именно (почти) безусловната любов към децата винаги ще ги поставя на по- горно стъпало. Поне за майката. И че човекът отсреща трябва да се радва, че детето му е приоритизирано, защото би следвало и той да го обича повече от себе си.
Поне за мен е червена лампа, ако човек дърпа килимчето към себе си за сметка на детето.

Авторке, извинявам се, объркала съм се за годините

Не бъди толкова сигурен.
С думите си ти просто потвърждаваш моето мнение, че мъжете гледат на децата много по-меркантилно, отколкото жените. Мъжете просто искат да продължат своите гени. Или пък се навиват на дете, за да задържат някоя жена. Жените са биологично направени да отдават живота си на децата, без значение от перспективата децата да отлетят от гнездото един ден. Тук рациото няма нищо общо. Загубата на един мъж може да убие жената (включително физически) с много по-ниска честота, отколкото загубата на дете.
Не прави грешката да караш никоя жена да избира между тебе и детето си. Резултатът може да не ти хареса.

Таткото не е провел този разговор. И не само той, много жени също отказват да погледнат реалността, кой за кой е по-важен, дребни работи.
То всъщност и като се проведе разговора, доста от хората ще излъжат. Поведението показва.

Пътували сте в самолет? Всеки път досаждат с напомнянето, че първо си слагаш маска на себе си, след това на околните :Р

На дете се помага с предимство пред възрастен, защото не може да си помогне само. Не сме в ситуации "или/или" - винаги е И.

Ако при напреднала рискова бременност примерно трябва да избирам дали да загубя детето или партньорка си, ще избера да спася партньорката си, деца с нея мога да имам и други. Но това е казус от медицински драми, който в реалността вероятно 1 на 10 000 000 трябва да решава реално, т.е. все едно да питате ако ме удари мълния какво ще правя.


Ясно е, че за някои децата им са по-важни от партньорите, то зависи и от партньорите това.

А, и за протокола не смятам целодневната (ако се има предвид в работни дни и през работно време) детска градина за "изоставяне" на децата. Детето може и на никаква детска градина да не ходи, да си е нон стоп хванато за полата на мама и да е много по-изоставено отколкото на детска. Изоставено като внимание, изоставено емоционално и т.н.

Водил съм такъв разговор много пъти (не по моя инициатива). Но какво значение има това? Нали може да са ме излъгали? Колко от жените смятащи, че децата им са им по-важни от партньорите, че биха избрали дете, ако трябва да спасят или дете или партньор и т.н. и т.н. са го казвали в прав текст на партньорите си това? Или са отговаряли откровено, ако ги питат? Това с "еднакво, но по различен начин" е заобикаляне на въпроса и клинчене. Няма "еднакво". Няма "несравнимо". Всеки човек си знае вътрешно прекрасно как се чувства. Не обвинявам намерилите провайдер и донор, че не го обичат толкова колкото "своята плът и кръв", частта от самите тях, която е расла 9 месеца в коремите им и възприемат като свое продължение + са се грижили с години, а човек се привързва към тези, за които се грижи. Казвам, че доста от нормалните мъже не мислят така и за самите жени е по принцип добре, че мъжете не мислят така (иначе щяха най-малкото да се борят да си запазват децата много по-често при развод). От друга страна ако жената се скара с мъжа и си отиде, тогава негативните чувства към жената често се пренасят и върху децата, което е много лошо. Такъв е животът, кое е правилно не се наема да съдя, знам кое е правилното за мен и то отговаря на чувствата ми - егоистични или не (не знам защо това да обичаш друг човек повече от манифестацията на гените си беше посочено като "егоистично", но така да е)

Ако визираш мен, имах предвид детска градина от понеделник до петък, седмична, ако съм написала друго, се извинявам. Всъщност не знам как се казва това чудо на съвременната мисъл.

Такава градина не съществува отдавна. И между другото тя и гледането на децата от баби са си точно соц. прийоми.

А, що има и жени с промити мозъци, за които схпругът е по- важен и биха го избрали в много ситуации пред детето си, но е грешка да се смята, че тпва е нормално.
Сега е модерно нормалността да се върти, преразказва, изкривява с едничката цел уж да се освободим от някакви окови на статуквото, но природните закони не подлежат на това. И когато биват изменяни, звучат еретично и донякъде егоцентрично.
А относно "жени като кечъра трябва да си пазят тая мисъл за себе си, за да не останат самотни майки"- вж. поста на Пълна луна.
Винаги си личи по действията на човека, ако ти стиска да се загледаш и да си извадиш изводите.

Лейди,

Спасителката - ама разбира се, както има мъже, за които децата не са важни, така има и жени, няма спор. Дали живеят или не с децата си в случая няма особено значение за неглижирането.

По темата на ЛейдиНина, виж какви въпроси изникват след децата. Ти ако не можеш да се разбереш с мъж преди да проимате деца .... какво ли ще стане след това. Разбирам те идеално, и за мен е много трудно, само че аз много исках да имам деца и направих компромиса, не веднъж, а цели два пъти.
Ако решиш, че не искаш да имаш деца, ще ти бъде по-лесно да се разбираш с мъж обаче. Така мисля. Причините за дрязгите са около 100 пъти по-малко.

Спасителката, да останеш самотна майка не е най-голямата драма на света. За доста хора се оказва по-успешен модел, а често е и много по-лесно, ако не си меркантилен и нямаш за цел да се докопаш до нечии провайдърски умения.

Какви са тези ситуации, в които жената избира между съпруга и децата си? Говорим за втори съпруг, или?

Ежедневни. Или съдбовни. И може да не е втори съпруг.
Пълно е с мъже, които си въобразяват, че е нормално да са на първо място.
То даже патриархалната традиция го подкрепя: на мъжа се е давала кълката, на децата, особено ако са момичета - някакви там ребра и трътки. На съпругата - каквото остане, може и да не се добере до мръвка.