- Публикувана: 29 дек. 2018, 00:29 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2019, 02:34 ч.
Кога е правилното време да напуснем човека до себе си?
Децата осмислят живота- създаваш нещо значимо, отглеждаш го, даваш най- доброто от себе си, за да израсте стойностна личност.
Но, да се прави сравнение между отношението и важността им, с отношението и важността на баща им, е глупаво.
Само недорасъл индивид може да ревнува и да се чувства пренебрегнат заради децата.
"Дораслият" ще поеме своята част от ангажимента по отглеждането им, за да освободи време за личните отношения с жена си, а не да създава лагери- той, срещу жената и децата.
Но, да се прави сравнение между отношението и важността им, с отношението и важността на баща им, е глупаво.
Само недорасъл индивид може да ревнува и да се чувства пренебрегнат заради децата.
"Дораслият" ще поеме своята част от ангажимента по отглеждането им, за да освободи време за личните отношения с жена си, а не да създава лагери- той, срещу жената и децата.
Семейството излиза, че е нещо като затвор, от който няма мърдане обаче, веднъж влезеш ли.
Щом си се хванал на хорото, трябва да го играеш. Като искаш да си живееш по ергенски, не прави семейство.
И къде е драмата? Семейство, но в смисъла на партньорство, може да се създаде и в по-късн етап, дори с деца, но от двама души, напълно наясно как се усещат и какво искат, и не с база - търся баща/майка на децата си, мъж да ме отглежда/жена да ми готви.
А второто, ако е пак със същия егоистичен и инфантилен акъл, свършва като първото.
Аз лично отбелязах една година. Вярвам, че и 6месеца са достатъчни ако се придържаме към правилото, че един навик се гради за 90дни, независимо какъв е.
Най-много вярвам, че подходящият момент е веднага. Сърцето ми се къса, но аз си изчаках чакането няколко пъти. Преди не бях такава, на момента всичко приключваше. Дали изневяра, дали лъжа все ми беше тая. Имаш ли смелостта да излъжеш, то всичко рухва и стоиш на руини да събираш кураж, който еветуално няма да дойде.
1година, за да се убеди сърцето, не главата.
Най-много вярвам, че подходящият момент е веднага. Сърцето ми се къса, но аз си изчаках чакането няколко пъти. Преди не бях такава, на момента всичко приключваше. Дали изневяра, дали лъжа все ми беше тая. Имаш ли смелостта да излъжеш, то всичко рухва и стоиш на руини да събираш кураж, който еветуално няма да дойде.
1година, за да се убеди сърцето, не главата.