- Публикувана: 29 дек. 2018, 00:29 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2019, 02:34 ч.
Кога е правилното време да напуснем човека до себе си?
Поставям питането от гледна точка на това не е ли любовта между двама души най-важната, а не възпроизводството. Хората се събират, за да им е хубаво заедно, защото са влюбени, не задължително, за да правят поколение, това желание или идва с времето по естествен път, или не. Какво става, ако намериш перфектната във всичко половинка, това за което си мечтал като качества, но човекът не може например да има деца? Трябва ли да искаш дете по-силно от мъжа/жената до себе си и защо?
Всичко това е много хубаво стига ТИ лично да не искаш деца. Обаче ако ти искаш деца, а мъжа ти те мотае 15-20 години ти е отишъл живота, в който да можеш да си имаш 1-2 деца. А повярвай ми боли много да бъдеш зарязана защото ти не си тази от която иска деца, а някоя друга. Знаеш ли, че след тази раздяла сама аз се чудех дали изобщо искам деца? А това ми беше мечта - да имам семейство, съпруг. След толкова разочарования вече не съм сигурна дали въобще ще имам семейство.
Не знам дали ще ти е полезно някак моето мнение, но аз като майка на две деца, безкрайно желани от баща им, за първото ме увещава почти година, за второто - две години и половина, след раждането им реши, че тая работа не е за него, неговите задължения се изчерпват с "аз платих сметките" и през другото време ни деца, ни семейство го интересува...
Та след тази плеяда искам да ти кажа, че не е хубаво да си самотна майка. Даже е много, ама много неприятно, тежко, трудно... И аз си мечтаех за дом, семейство, мъж, деца. Всичко да ни е наред и спокойно. Е, не стана. Ако имах право да върна времето, не бих родила. Много си обичам децата, но не исках да са поредните от разбито семейство. Но какво искам аз и какво стана - нямаше как да предвидя.
Та в този смисъл - не си губи времето безкрайно с човек, който те натъжава. И не мисли, че с раждането на дете всичко ще е супер.
Успех и дано се появи ТОЙ!
Та след тази плеяда искам да ти кажа, че не е хубаво да си самотна майка. Даже е много, ама много неприятно, тежко, трудно... И аз си мечтаех за дом, семейство, мъж, деца. Всичко да ни е наред и спокойно. Е, не стана. Ако имах право да върна времето, не бих родила. Много си обичам децата, но не исках да са поредните от разбито семейство. Но какво искам аз и какво стана - нямаше как да предвидя.
Та в този смисъл - не си губи времето безкрайно с човек, който те натъжава. И не мисли, че с раждането на дете всичко ще е супер.
Успех и дано се появи ТОЙ!
Иска деца, но не от теб. Това може и той самият доста късно да е осъзнал. Толкова ли е трудно за разбиране?
Шегувам се - не си. Не знам каква е историята ти, а бих искала да я чуя. Ти си на границата на реализма и пълния негативизъм. Разминаваш ме по черногледство.
Иска деца, но не от теб. Това може и той самият доста късно да е осъзнал. Толкова ли е трудно за разбиране?
Докато го "осъзнаят" той/тя ти изяжда ценно време от живота през което можеш да имаш деца. Не ти пожелавам никога да преминеш през това, през което преминах аз. До сега можех поне 1 детенце да си имам и мъж и семейство. Ама не - те все не са готови, все следващата е по-добра защото слушка, козирува и им се подчинява. А на мен нещо като не ми харесва си го казвам - такива жени доста често са недолюбвани, но не съм склонна да стана робиня на някой пульо само и само, за да имам деца.
Авторката не беше ли на 24?
Ако да, то между 20 и 24 не е времето, през което да лапаш мухите и да чакаш някок да се навие да те забремени, а да действаш по други неща- образование и лични цели, за да може утре да те хареса нормален мъж , а не мухльо, който бяга по тъча, като стане въпрос за семейство.
Ако да, то между 20 и 24 не е времето, през което да лапаш мухите и да чакаш някок да се навие да те забремени, а да действаш по други неща- образование и лични цели, за да може утре да те хареса нормален мъж , а не мухльо, който бяга по тъча, като стане въпрос за семейство.
Злодеида, мисля, че сценарият - неудовлетворена от изневеряващ бивш е приемлив, като за тук.:😀
Бъркаш обективна действителност с черногледство.
LadyNina, разбирам гледната ти точка, и без да ми се караш. Мъжете имат и други качества, освен донорски. Ако не го разбираш, можеш да подходиш точно като към осеменител, и да си спестиш главоболията за вбъдеще
Бъркаш обективна действителност с черногледство.
LadyNina, разбирам гледната ти точка, и без да ми се караш. Мъжете имат и други качества, освен донорски. Ако не го разбираш, можеш да подходиш точно като към осеменител, и да си спестиш главоболията за вбъдеще
Не се ли очаква, че той ще е най-важното нещо в живота ви до края, а не целта да имате деца?
Авторката не беше ли на 24?
Ако да, то между 20 и 24 не е времето, през което да лапаш мухите и да чакаш някок да се навие да те забремени, а да действаш по други неща- образование и лични цели, за да може утре да те хареса нормален мъж , а не мухльо, който бяга по тъча, като стане въпрос за семейство.
Ако да, то между 20 и 24 не е времето, през което да лапаш мухите и да чакаш някок да се навие да те забремени, а да действаш по други неща- образование и лични цели, за да може утре да те хареса нормален мъж , а не мухльо, който бяга по тъча, като стане въпрос за семейство.
За жалост авторката е на 30 и тази година правя 31. Та за това леко започвам да се притеснявам. Годинките започват да си притискат.
Иначе съм с висше образование, работлива съм и т.н. ама да само "мухльовци" ме харесват и обикновено тия "мухльовци" след като ме разкарат и са ми изяли ценно време от живота намират други жени с които свиват гнездо.
Не ми трябва осеменител и донор. Искам просто нормално семейство, което вече близо 10 години не мога да създам и се чудя къде точно е проблема (знам, че съм труден характер който не играе по свирката на мъжете и това може би ми изигра лоша шега, но пък винаги съм мразела жените играещи роля само и само, за да задържат "милото").
Да Дренке имат и други качества мъжете ... не си чувала явно мъж искащ деца на какво е готов и как за него е нормално да живее с някоя само заради децата. Мъжете са тези, които изневеряват, а остават с половинките си заради децата. Те използват жените за инкубатори. Един мой приятел ме изуми онзи ден, че края на годината кредита му изтича и щял да си отдъхне. Поздравих го и му казах, че понататъшния ремонт на къщата може да се случи и без кредит, а той заяви, че приключва с ремонтите и смята за се жени. Зарадвах се и го питах дали е предложил на приятелката си, а той ми каза " ти луда ли си, тя не става, няма цикъл, аз по-добре да взема съседката циганга, тя все още има и е готова да роди". Значи момичето, с което е от години и го е подкрепяло във всичко и е търпяло редом с него лишения и мръсотии покрай строежа на къщата му, и е изхвърляло като бараба кофите с керпич в един момент не става...