- Публикувана: 29 дек. 2018, 00:29 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2019, 02:34 ч.
Кога е правилното време да напуснем човека до себе си?
Добре де, говорим за семейна цялост, а някои от вас я разпарчотват по важност и избори.
Напомняш с писаниците си на моя приятелка, дето се тръшкаше, че й е заложено да е мащеха, щото инстинктивно сипвала повече от манджата на своите, а за приемното дете, за чиито родителски права тя толкоз драпа - квото остане.
Напомняш с писаниците си на моя приятелка, дето се тръшкаше, че й е заложено да е мащеха, щото инстинктивно сипвала повече от манджата на своите, а за приемното дете, за чиито родителски права тя толкоз драпа - квото остане.
Добре де, говорим за семейна цялост, а някои от вас я разпарчотват по важност и избори.
Напомняш с писаниците си на моя приятелка, дето се тръшкаше, че й е заложено да е мащеха, щото инстинктивно сипвала повече от манджата на своите, а за приемното дете, за чиито родителски права тя толкоз драпа - квото остане.
Напомняш с писаниците си на моя приятелка, дето се тръшкаше, че й е заложено да е мащеха, щото инстинктивно сипвала повече от манджата на своите, а за приемното дете, за чиито родителски права тя толкоз драпа - квото остане.
Има си йерархия: първо са децата - всичките деца, няма мои, няма твои, няма момчета, няма момичета - всяко според потребностите му за дадената възраст и индивидуални особености; после идва милото. Като женското мило априори има право на повече бонуси, що се отнася до физически натоварващите дейности.
Няма начин да не се приоретизира в живота - все пак ресурсите от време, пари и енергия не са неограничени.
И се чудиш кой в чия роля е.
И бившият ми инфантилен нарцис си въобразяваше, че понеже го обичам, ще го дондуркам като пеленаче. Като дойдоха пеленачетата - вместо да се впрегне и да ми помогне, си сложи оная работа къде свари и намери, докато се опитваше да изхарчи бюджета ни в Али експрес. И това от мъка, че го пренебрегвам.
Както в другата тема си говорехме, човек от мъка може да направи какво ли не😂
И бившият ми инфантилен нарцис си въобразяваше, че понеже го обичам, ще го дондуркам като пеленаче. Като дойдоха пеленачетата - вместо да се впрегне и да ми помогне, си сложи оная работа къде свари и намери, докато се опитваше да изхарчи бюджета ни в Али експрес. И това от мъка, че го пренебрегвам.
Както в другата тема си говорехме, човек от мъка може да направи какво ли не😂
И какво ще стане, ако наредиш милото до децата и задоволяването на потребностите е паралелно и взаимно.
Каква йерархия, до каква възраст?
Извини ме, аз това не мога да го назова избори, не знам под съдбовни какво тично имаш предвид.
Каква йерархия, до каква възраст?
Извини ме, аз това не мога да го назова избори, не знам под съдбовни какво тично имаш предвид.
А освен ежедневни, има и съдбовни избори - като се почне от образвателните и имуществените и се стигне до чисто биологични.
Надявам се, намерила си друг, който си знае мястото 
Дренке, успорваш мненията и позицията на пишещите. Заклеймяваш ги като грешни и водещи до нещастни семейства, а не излагаш своето мнение. Защо е това завоалирано писане? Добре кажи Пенке не е правилно децата да са на първо място, защото .... При тебе само не и не, и пак не, ама не се разбира защо не?
Права си, Сапфир, но има и чисто човешки потребности, които все някак трябва да бъдат задоволени, нямам предвид само сексуални, но и това. И като не е в семейството, то много по-лесно е извън.
Какво искаш да кажа, Злодеида? Правиш се, че не схващаш, докато не изплющя тук личната си история? Да ти напиша правила за успешно семейство, че да ги спазваш?
Не харесвам примитивни семейни йерархични модели. Първо децата, мъжът - натирен, където му е мястото.
Ок?
Какво искаш да кажа, Злодеида? Правиш се, че не схващаш, докато не изплющя тук личната си история? Да ти напиша правила за успешно семейство, че да ги спазваш?
Не харесвам примитивни семейни йерархични модели. Първо децата, мъжът - натирен, където му е мястото.
Ок?
Не харесвам примитивни семейни йерархични модели. Първо децата, мъжът - натирен, където му е мястото.
Ок?
Че то това въобще не е примитивно. Примитивното е мъжът цар-господар, после момчетата, като се почне от първородното, после момичетата и накрая съпругата.
Ясно е това за човешките потребности. Само да не се забравя, че и обслужващият персонал има такива, и че някога просто не му стига сулукът да обслужи всички.
Много хора не могат да направят разлика между ергенлъка и семейния живот с деца. Искат да си продължат да си живеят като ергени и се сърдят, ако се окаже, че се налага да се пренасочат ресурси - в пари, внимание, време и емоции - към отрочетата. И тогава половинката става гад мръсна и е оправдано да се търси липсващото някъде настрани.
Да, и това, но пак ми се струва крайно. Не е до ергенлък или затвора на семейния живот.
Затова, аз мисля и действам така - не губя време ресурс в превъзпитание, щом съм сбъркала в избора. При липса на еднопосочност намирам за приемливо да бъде освободен от пристствие под общ покрив, без драми в стил - ама той има деца. Да, има деца, заради които обаче аз лично не търпя
Затова, аз мисля и действам така - не губя време ресурс в превъзпитание, щом съм сбъркала в избора. При липса на еднопосочност намирам за приемливо да бъде освободен от пристствие под общ покрив, без драми в стил - ама той има деца. Да, има деца, заради които обаче аз лично не търпя