Ролята на жилището в семейните отношения

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему." е казал Толстой.
Много е хубаво жената да остане да отглежда децата си в случай на раздяла, независимо чия собственост е жилището, но балканският манталитет у нас още пречи. Жените станаха "непослушни" и трябва да имат алтернатива, да не разчитат на СК , който в никакъв случай не ги защитава при раздяла. Хем са ощетени откъм кариера, докато отглеждат децата си, хем , ако жената остане с децата в жилище на мъжа след развода / без брак ясно, че няма нищо/, ще трябва да му плаща пазарен наем.
Затова , за да не изпадат в ситуациите с детските стаи, си трябва добро планиране и предвиждане и на най-лошите бъдещи варианти, колкото и да е голяма любовта.
Но я си представете ситуация- таткото оставя жилището да гледа мама децата , а тя  покани там нов мъж. Колко мъже ще са великодушни в този случай.
Иначе по темата- с бившия започнахме от квартира, така искахме, от едно канче и няколко вилици и лъжици. Разделихме се , когато имахме всичко- от жилището, колата и детето, до финанси и възможности. Най- хубаво е жената да си има. Мъж ще се оправи все някак. Майка с деца , доста по-трудно.

Не само живее нашироко в чуждото жилище,ами очакват и дете с нещастната майка.Бившия съпруг ще чака детето му да навърши пълнолетие ,за да влезе във владение.

1:1    Семейни от 28, заедно от 31г. Досега сме сменили 7 жилища, 4 от тях - собствени. Последното - жилище мечта!
Финансовият принос на 90% за всяко едно от тях е на ММ!  Ако не бях аз, обаче, още щяхме да си обитаваме панелката в Тракия! Та...кой с каквото може.....допринася.
Във всеки един момент може да си хванем раниците и да започнем всичко отначало....някъде.

Принципно за всички е по-хубаво с нов мъж отколкото без никакъв - трудно е за сама жена да отглежда деца, пък биологичният татко колкото и да помага като не живее с тях няма как да огрее навсякъде.

На мен ми се струва странно да оставиш майката на децата си да живее в твой личен имот, но да имаш някакви претенции над интимния ѝ живот. Звучи ми доста гадно. Естествено, че ще се вижда с други мъже, разводът да не е влизане в метох случайно. Вече ако има безотговорно поведение спрямо децата ситуацията е друга.

На мен обаче ми се струва, че нормален български мъж трудно би бил ОК да се нанесе в жилище на бивш съпруг, та святкат червени лампички някакви най-вече за новия "тати" на дечицата... Ох, за всички най-добре хората да си отглеждат децата и да мислят с кого ги правят...

Имал съм наблюдения над поведение на бивш съпруг спрямо доведен татко (доведеният татко ми е познат) и мога да кажа, че я разбирам майката защо са се разделили...

И при нас като при Сбъдваща и caprice. Млади, голи и боси.
Моите родители теглиха кредит и ни купиха първото жилище за да не живеем по квартирите. 6 месеца след това стегнахме куфарите и поехме към чужбина. Изплатихме кредита, който нашите теглиха а те ми прехвърлиха апартамента с дарение. Дефакто то си е мое нищо, че ММ бачка като вол и реално поне половината е негово. Дума не е казал след толкова години. Бяхме късметлии и успяхме да уреди имотните подробности преди децата, както и всички малки досадни битовизми, които биха ни навредили с годините. И така вече 23 години.

Та в тоя ред на мисли:

1. Най-добре общо. Когато двама гледат в една посока, няма значение кой какво точно е дал. Единият ще даде финанси, другият труд. Наеми и сметки кой колко дал, не е семейство за мен.
2. Живяхме там където са налагали обстоятелствата. Но двамата гледахме напред, в една посока, с еднакви желания така, че сме нямали драми. След 10 години закотвени на едно място ми се въртят някакви безумни идеи в главата. Споделих ги с ММ и отговорът беше: "Действай, аз съм зад теб". Има ли значение къде ще живеем? По същият начин сме решавали всички останали въпроси в тази подточка.
3. Според мен и моя опит децата трябва да дойдат след като двойката е убедена, че ще могат да се изтъпят един живот и има финансовата възможност да отгледа детето/децата. Кой каквото да ми разказва деца само с любов не се гледат.
4.По стечение на обстоятелствата живяхме по 2-3 месеца и при двата чифта родители. Изтърпяхме се  но не беше хич удобно. Пък за постоянно абсурд. "Всяка жаба да си знае гьола"

Защо хората не си говорят преди да се съберат? Не се ли обсъждат плановете, мечтите, желанията предварително? После всички тия неща излизат наяве и се оказва , че на другата страна не й оттърва. И кой от къде е. Тъжно ....

Колкото до "затворен комплекс" - за мен беше идеално, докато децата бяха малки. Защото годиначета, прохождащи - по-добре е да имаш зона без коли, с ограда, отколкото да излизаш с тях по тротоари, паркинги, междублокови пространства. Сега вече на тази фаза този тип живеене вече не носи много ползи, но към дадения момент беше ОК.

Нямам срок кога трябва да се купи жилище - особено с тия балони на цените. Когато може, ако може. В нашия случай го взехме на пожар 3 месеца преди да родя детето и се нанесохме с новородено, само след базови довършителни работи.

Децата, вече писах, имат много фази и нужди и едно "гнездо" само не би ги устроило. Не че не може, но би имало търкания. Отсега мислим какви ще са следващите "гнезда". За вече къща на мечтите - това е за 50+, сега не знаем още къде ще ни отвее вятърът.

Понеже май никой не е коментирал, спирам се на този въпрос. За мен някои от чужбините не са опция за живеене именно от гледна точка на здравеопазването. Знам от близки как чакат с месеци за преглед, как си стоят с болките, с проблемните зъби и пр., докато успеят да се приберат в България да се прегледат и лекуват. Чета в интернет как се чудят как да съберат пари да приберат телата на издъхнали от преумора и неглижиране млади българи в Анлия, как събират дарения за погребение уж успели хора в Щатите. Не знам, даже предпочитам да е вид измама за събиране на пари подобно нещо, отколкото наистина да е нормално случващо се. Уж е супер в чужбина, пък като тръгнат да раждат, се връщат да го правят в България и тук си гледат бебетата. Не че в България е много розово, има много проблеми, но не е чак така. В областните градове личните ми впечатления са, че в много случаи може да случи човек на по-добро здравеопазване и по-загрижен лекар, отколкото в столицата. За някои здравословни проблеми бих предпочела Пловдив, Плевен и пр., както и Стара Загора, особено ако става дума за животни, пред София. Освен това стресът се отразява доста зле на някои хронични заболявания и една смяна с по-спокоен живот в по-чиста среда и храна нерядко води до затихване на хронични алергии, кожни и стомашни проблеми, хормонален дисбаланс и пр. състояния, които доста влошават качеството на живота. Реално най-добрата опция за мен е живот в областен град или непосредствена близост до него. Да пътувам по 3 часа ежедневно обаче не бих си го причинила, нито бих се съгласила мъжът ми да го прави.

По темата: Самият призив, че не бива да се правят тънки сметки, но съпътсван с изказването, че все пак единият не плаща наем, така че трябва да влага наравно, е тънка сметка.
Прехвърлянето на част от имоти ми е непонятно. За мен има два варианта. Или си балък и прехвърляш нещо, което е постигнато с твои лични усилия (бракът е дълъг път, не говоря за придобиване след 20г., а в началото на сериозните отношения), или си някакъв тормозител, който иска да си държи човека вързан по някакъв начин и да си го тормози. На общ терен, но с чувство за длъжност "ето, аз ти прехвърлих част от дома си"

Ролята на подбутващия и допринасящия с емоции и мечти е надценена. (Когато не става дума за гледане на деца.) Човек, който има амбицията и пробивността да изкарва много пари и да върви напред, ще го прави и сам. А подбутвачката е просто персона, която се опитва да си рационализира нулевия принос.

Апартамент купихме малко преди да се оженим. Той има по-голям процент, защото имаше наследствени пари и ще го доизплащаме заедно. Не е имало дълги разговори и спорове. Предложих му, съгласи се и дотам. При развод не мисля и да имам някакви претенции, освен да имам повече време да се изнеса.
Естествено, че апартамент преди деца, но е въпрос на възможност, според мен, не на избор.
Живях със свекърите около половин година, сега събота и неделя сме заедно и проблеми нямам.

Аз обаче почвам да се замислям за другата опция: основното живеене да е в къща в малък или среден град, а "ваканционният имот" да е едно студио в София, като те стегне шапката, да попиеш малко жълтопаветно отношение към живота, малко мол, ресторанти, аху-иху и пак на тихо.

Иначе най-грозната опция с потенциал за кофти семейни отношения е тази, в която Мъжът получава някакъв наследен имот, снахата налива в него пари за ремонт, а той се бие в гърдите, все едно е херцог и е наследил замък, по милост прибрал бедното селянче и дарил го с фамилен герб.

Не си ли закъсняла с това "мислене"? Уж оправна мома, пък ...чак сега....

Много е добра тази идея, пък и Пловдив е близо.
И един апартамент на морето и сте ок.

Голям смях с тез подаръци. Сякаш на децата подаръци са им нужни - виж ме, тати, колко съм добър, аз съм като Дядо Коледа. Една от въпросните ми приятелки от детинство живее с детето си в детската стая, която е наполовина пълна с играчки от добрия татко - тонове играчки. И едни "оригинални" маратонки. А тя едвам смогва за лекарства, зъболекари, курсове, учебници, излизане, сладолед, абе най най скромни нещица - техните й помагат с мизерните си пенсии. Той си няма представа колко пари струва едно дете - той по закон плаща 110 лв и много му се виждат. Да не би майката да си щрака с пръсти на негов гръб със сто лева, хахаха! На нея не й стига заплатата да се гледат с детето. Остави нея, детето ИМ мизерства и си няма стая. И преди всичко темата е за жилищата и аз говоря за това. Защото той, който също ми е приятел и съсед, си живее ергенски в апартамента, купон след купон, жена след жена и е убеден, че е страхотен баща заради "подаръците" - той е готиният родител. И като го попитам нещо - "ми да не си е тръгвала". При все че знам, че той беше нетърпим. А ако мъж отстъпи апартамента на жената с децата, това не я прави дете, а спокойна майка, която всеки нормален мъж би искал за децата си. А ако тя нямаше родители? Или живеят на село?

И какво значи да си прави сметката - защо не сте реалисти, а все едно не говорим за България - бедна държава, а само за преуспели столичанки с професия, кариера и имоти. Другите, мнозинството, да не раждат значи? Децата са само за висшата класа?

ПС, говоря за жени с професия и работа - счетоводителка, юрисконсулт, учителка, всички образовани. Аз дето не живея в България имам по-земни и реални представи за живота там!

Каква трябва да е една жена, че да стане отговорна майка? И защо отговорността и децата са само нейни? Защо бащата, ако не будува над детското креватче, не учи с тях уроци, не възпитава, не се грижи за всичко, поне не им осигури дом?

С ММ сме заедно от 31 години, и ние така – млади и зелени се взехме. Аз нямах нищо още, тъкмо завършвах гимназия, той имаше етаж от къща на село от мама и тати, който реално все още не беше негов, ама не даваше и дума да се каже за квартира. Живяхме там седем години, още толкова после в къща на родителите ми.
Сега живеем в собствено жилище в голям град, но в квартал от селски тип, в къща, която е обща собственост. Но вече живеем без брак, той има по–голям дял от имота, защото първоначално вложи повече пари. За ремонти, поддръжка и обзавеждане даваме горе–долу по равно, както и в общия бюджет. Не издребняваме. Родителите ми са живи и здрави, но още преди години решиха да си уредят нещата, за да не караме след време с брат ми. Така брат ми се сдоби със стара къща, а на мен ми платиха дела в нея, което пък ми даде възможност да нямам кредити. Отделно сме съсобственици с брат ми в още един апартамент, ММ пък със сестра си си имат къщата на село. Имотът на всеки от родители си е негов личен и се оправя с него сам. Напоследък сериозно се замислям за още едно малко апартаментче – за инвестиция, а и защото ще си бъде само и единствено мое. На децата си не сме купили жилища, въпреки че вече са на по 30, още не са сигурни къде искат да живеят. Даже щерката е категорична, че не иска да купува, искала да се чувства гражданин на света, а жилището щяло да я закотви на едно място. Надявам се след време да си промени решението. Ако решат да си купуват жилища, бихме им помогнали с каквото можем, но основната част ще си е от тях.

И като ме цитираш, защо само за една дума се хвана? Не бях ли написала, че плаща всичко - и лекари, и образование, и почивки и какво ли не. Ама за твоята теза беше полезно да се хванеш само за една дума

Жените ще раждат разбира се, но не е никак добре да стават само майки и домакини, без грам стаж и без грам умения, ако стане нещо сами да издържат себе си и децата. А да стане може всичко, не само развод. Жената, за която писах, грам не беше работила и е ясно, че на стари години няма да просперира тепърва.