Ролята на жилището в семейните отношения

За сопол не знам, ама за ден гледане болен... гледам скъпо върви! Ще изкараш пенсийката, усещам те.
Все пак зависи, колко дни бабиндом имаш?... Да не те мисля.

Еленна, подкрепям напълно мнението ти.
Баща ми се отказа от наследство в полза на сестра си. Майка ми пък получи всичко от родителите си, срещу издръжка и гледане. Да, не само гледане, а и издръжка. И гледа и двамата си родители до смъртта им. Леля ми също разбра след време, когато майка ми, която не желаеше да ощетява сестра си, прехвърли част от имота на едно от децата на леля ми, защото леля ми пожела да е така. Впрочем, в такива случаи има запазена част от наследство и всеки може да си търси правата, но много хора не го знаят или не им се занимава.
Имам пък бивша колежка, която изплащаше кредит на майка си дълго след смъртта и. Жената теглила кредит, но починала на около 51–52 години. Бях питала колежката защо не се е отказала от наследството, а тя каза, че в такъв случай ще загуби хубава къща в Елена. И си разделиха кредита с брат си и го изплатиха. Случки разни, животът е непредвидим.

То на шега, ама ние на сериозно си заслужихме апартамента на свекъра, като последните 6 г го гледахме с Алцхаймер.

явно забравих да спомена, че сестра ми си има отделен апартамент пак осигурен от родителите ми. друго наследство се дели 50/50. така че не всичко за мен.
родителите ми са решили и са ги разделили, така както са сметнали за добре.

след смърта на майка ми /вече 10 години/, сестра ми не е дала и 1 стотинка за баща ми и едва ли ще даде, нито пък ще се грижи за него. точно затова аз получих къщата, за да може баща ми да живее спокойно тук. баща ми не е биологичен такъв на сестра ми, осиновил я е когато е била на около 10. тогава се събират с майка ми.

Да изгледаш възрастен не  е като дете,доста разлики има.Бебето целунеш по дупето и  забравиш  акото.Писах и  преди ,родителите преценяват  кога  и на кого, колко да дадат или не дадат.Някои искат всичко за себе си и  троха да не остане неподелена.На един са дали едно ,на друг друго ,няма да правят рекапитулация тук хората.
Има много чувствителни  на тема имоти.

Има за жалост родители, които "делят" децата си. И двамата ми родители не са били сред "любимците" и за това са останали не само безимотни, но и наистина без нищо защото братята им са били на първо място. За това съм останала и едно дете просто защото лошия опит не води до нищо добро. За това нямам и нищо - просто защото бабите и дядовците не са подсигурили родителите ми (ама за другите деца е имало всичко). До сега не съм чула някой родител да каже, че обича еднакво двете си деца - винаги е имало симпатии към едно определено... а другото... него кучета го яли.

Има към момчетата ,баща ми казваше ,че има син да го гледа  и парите след дъщеря са хвърлени през прозореца.Той  разказва каквото е  чувал от преди него.Повече е за брат ми , когато раздържавипа ТКЗС взеха и му дадоха  доста.Но и аз отавих в повече ,той беше с тях ,аз си ходих веднъж седмично за часове и обратно ,че имам тук стари хора.Не се чувствам ощетена от имоти, а от внимание  съм.Но признавам ,тяхното внимание направи брат ми  човек дето не се справя в живота.Всичко се заплаща.
Не съм сигурна че си права за отношението към твоите родители ,как пък и от двете страни все такива лишени.

Еми ей така, случва се. И двамата ми родители се майтапят с това (поне, че имат сили да се шегуват само те си знаят какво им е). И на тях не им харесва положението, в което сме - факта, че нямам нищо също не е за подценяване ама те какво са виновни?

Виновни не са ,но са могли да постигнат нещо и да са горди с това.

Ей това винаги много ме е дразнило. От едно време съм слушала (от баба и дядо) как трябва да се осигури момчето, защото снаха ще дойде, а момичето защо да има нещо след като ще отиде при бъдещия си мъж.

Това в известна степен отговаря на възгледи от типа, че мъжът е редно да има повече от жената - жилище, доход и т.н. От друга страна исторически не е било съвсем така - не случайно я има думата "зестра". И в по-изостаналите като обичаи страни продължава нещо подобно - родителите на момиче плащат за нея да я вземат. В Индия дотолкова не искат момичета, че има сериозни притеснения как сега с лесните и не чак толкова скъпи генетични тестове, които показват от много рано полът на детето, ще почнат масови аборти на жени с момиченца в страни като Индия, Пакистан, ОАР, Саудитска Арабия, Египет и т.н.

Интересно как сме обърнали ние нещата. Ако сме ги обърнали, защото може би всеки родител си има някаква своя избирателна логика - аз пък съм чувал "роди си дъщеря, за да те гледа".

В семейството на съпругата ми цари малко марксизъм - „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“ и понеже тя се оправя и се е оправяла много добре самичка, не ѝ помагат особено. Тя също казва, че нищо не са ѝ дали, моите наблюдения са по различни - може би защото аз оценявам даденото не според абсолютната му стойност, а според възможностите на даващите го...

Ние сме двама братя, така че евентуално би трябвало да има фаворитизъм към първородния, но той се оплаква, че аз съм бил по-обичан, по-гледан, повече внимание ми е обръщано и т.н. Което според мен си е обикновена ревност на по-голямото дете към бебето, а след това рационализация на нормална близост и взаимопомощ между близки роднини, които живеят в един и същ град - той все пак си е бил камшика на 20г. някъде в чужбина и не е да не са му помогнали нашите с това, даже доста му помогнаха в началото. Но е трудно да помагаш на някого от такова голямо разстояние, както и той трудно може да ти помогне. Заявява желание, но като действия се изчерпва обикновено с даване на акъли, което е малко дразнещо и сигурно допринася към известната ми предубеденост към доста емигранти. Има нещо доста лицемерно в претенцията, че си семейство с хора, които са на хиляди километри и които евентуално ако стане нещо ще "видиш" чак на погребението. От друга страна има и емигранти, които изтеглят при себе си болни роднини и или си жертват семейната хармония (което всъщност е най-малкото) да гледат възрастни и чепати хора в дома си, или пък правят наистина огромна инвестиция в това да осигурят отделно жилище за възрастния човек. Което някъде и не е възможно.

Примерно ми е любопитно дъщерите с големи и скъпи къщи в скъпата и престижна чужбина дали някой ден ще вземат старите си родители или още по-зле - старата си свекърва да се грижат за тях? Или поне дали ще им намерят някой наистина хубав старчески дом, който обаче в скъпата чужбина ще изисква сериозно плащане + ще е доста голям стрес за стари хора,които не знаят езика изобщо.

 И баща ми е така. Бабичката е обичала другия брат повече. Няма да влизам в подробности, но другия, че и децата му имат по нещо.

Всеки мисли, че заслужава повече
Сещам се за две семейства, в които едното дете (вече са на по 60 г де) получава като дарение апартамент в града, другото - къща в село, като тези с апартаментите мислят, че са ощетени, въпреки, че техните имоти все още са по-скъпи.

аз съм чула - майка ми само това повтаря. Но усещам, че лъже - винаги е предпочитала сестра ми - по-добре се разбират с нея, тя е по-мазна и фалшива, а аз не умея да се мазня и усмихвам. Опитва се някак си и на мен да дава чат пат, но усещам че го прави с нежелание и не защото ме обича, а защото знае, че ми е длъжна и я гризе съвестта. Хвърля ми пари, но  го прави с омраза един вид: Влачи там и ми се махай от главата. Не ги вземам разбира се и ги дава на децата - те не отказват.
Самите вие, които имате повече от едно дете усещате ли че обичате някои повече от другите? Дъщеря ми като че ли ми е най-свидна. Същевременно тя си мисли, че повече обичам малкия и брат защото него повече го гушкам. Но не е така - просто той е по-миличък и ме предизвиква да го гушкам, а тя е устата и зла на моменти. С големият ми син нямам никаква комуникация - не умее да комуникира, нервен, раздразнителен, негативен... Дори някак си несгоден за гушкане. Никога не съм го възприемала като бебе, няма такова излъчване - изглежда сърдит, предизвикателен и нагъл. Та... разбирам че майките имат различно отношение към децата си, но въпреки всичко не бих казала че обичам някое повече или по-малко от другите - просто предизвикват да се държа различно с тях.


абсолютно съм съгласна с това


старчески дом ще намеря само ако пожелае майка ми. Иначе винаги е добре дошла да живее при мен - ще се грижа за нея. Проблемът е, че не иска да стъпи тук дори да ме види, защото хич не се разбираме и не може да ме понася. Нито аз нея затова гледам да избягвам контакт с нея. Но това не значи, че ще я оставя ако има нужда от помощ - помагам колко трябва и изчезвам за да не ми точи енергията и да ме депресира. Но тя това не го иска - иска да си се захранва женицата и като и спирам кранчето търси начини да ме дразни за да смуче. Сложно е с енергийни вампири и въпреки че съзнавам, че заслужава да я оставя да гние, пак не бих го направила защото съм човек. Свекървата също е зла кучка, но и нея не бих изоставила. Но поне тя за сега се оправя сама, че даже е по-здрава и енергична от мен.

има подобен проблем в Китай с политиката за 1 дете. отиват при лекаря, виждат че е момиче и аборт. сега има цели села пълни само с мъже и с много малко жени. даваха един който отиде да търси жена от тайван и я заведе в Китай.