Вкараха ме в операционната, аз много спокойна, сложиха ми упойката и тогава вече много се психирах. Имам лека клаустрофобия и чувството на обездвиженост ме побърка, не бях подготвена за такава реакция. Показателите ми бяха перфектни, но се чувствах ужасно. Анестезиоложката успя да ме успокои чак като вадеха бебето. Показаха ми го, целунах си го и се успокоих, почти заспах докато ме шиеха.
После бях в интензивното около 6-7 часа, донесоха ми и бебето по някое време. Постоянно минават акушерки да питат имаш ли нужда от нещо, предлагат обезболяващи, помагат да пиеш вода. В интензивното пак си на системи. Добре е да не пускаш шеги и да не се разсмивате.
Вдигнаха ме до банята, измиха ме, сложиха ме на количка и ме заведоха в стаята, бях с още една жена. Първата вечер взимат бебето, от там нататък си е при теб. Първите два дни си мислех, че никога няма да спре да ме боли и няма да мога да ходя нормално На изписването вече си бях добре.
За успокоително може да попиташ, не мисля, че би попречило.