Искам да се разделим

Зависи от нейната конкретна ситуация и нивото й на търпимост. Почне ли да става самостоятелна, независима и категорична в решенията си, нещата сами почват да се обръщат на 360 градуса с такива Мунчовци според моя опит и наблюдения.

Точно де,няма нужда.

Аз май вече съм я казвал тази реплика в няколко теми в този форум, но трябва да я кажа и на авторката: като си живяла в жилището на мъжа си 10 години без да плащаш наем и сметки, би трябвало да си спестила нелоша сума пари в лична сметка, или? Докато той примерно 10 години е трябвало да си спестява пари, за да си го купи. Де да знам, може и да му е изпаднало от небето, но аз като повечето хора съм отделял сам, за да си купя жилище. Докато ти това, което си отделяла, би трябвало да ти седи налично в банката.
Така, та със спестените пари, които казваш, че имаш, и с работата, която би трябвало да си намериш, и като го осъдиш за примерно 200-300 лева на дете издръжка, какъв е проблема да живееш отделно?
Казваш, че наемът щял да ти изяжда цялата заплата - е кой е този град, в който един наем е една заплата на квалифициран човек (казваш, че имаш образование и опит). Ако е в малък град с малки заплати, там и наемите са малки. Ако е в София, 600-700-800 лева наем, но тук човек с висше/език/компютър и някакъв базов опит с лекота изкарва 2 хил. и нагоре. Отделно прибавяме издръжката, не знам защо се прие от всички, че бащата нямало да дава. Кой ще е този баща, който няма да си храни децата, особено ако остане сам в голямата си къща, за какво ще си харчи парите - ще си ги трупа, та като умре да ги заровят с него? Има наистина бащи, които не дават за децата си, но това са само най-пропаднали типове, пияници, комарджии, наркомани, които не им остава никакъв лев след тези "хобита". А за този човек не прочетох такова нещо.

И така, по моята сметка - никакъв проблем да се разведеш и да си живееш без него, след като не го искаш вече. Разбира се, както казаха по-горе, на чужд гръб и 100 тояги са малко. Ти си знаеш най-добре. Но на мен не ми звучи трагична ситуацията - здрав, работоспособен, разумен възрастен човек какво има да му се плаши толкова? Но може би не веднага, а да пораснат още 1-2 години децата да спрат да боледуват толкова, а и да започнеш работа през това време.

Хе-хе, ти затова си ги зарязала вероятно всичките тези "перфектни" мъже. Или на тях им омръзна принцесата от граховото зърно, и си тръгнаха сами?

Мдам минаваш през всички фази на завъртане включително с главата надолу (това е моментът когато излишното отпада, това към, което вече няма привличане и има отбъскване), и после почваш в изначална позиция - на чисто обаче без "отпадъците"..

Стига с тоя наем, бре! Ще се омъжа за някой и понеже живея в неговото жилище, а не под наем, ще заделям поне по 200 лв. на месец. Ти на жена ти напомняш ли ѝ всеки месец, че не ти плаща наем и да не забрави да отдели сума настрани?

Тия с леката работа на плаващо време, дето ги мързи, та две не виждат, не са си закупили жилищата, а обикновено имат харизан наследствен имот, който мислят за карт бланш да се разхождат по главите на хората и символ на това, че са хванали оня отгоре за шлифера.

Защото милите им майчици са ги научили, че с две деца жената няма къде да иде.
С едно - може, с две - не. Иначе на колене.
И най-добре ще са като се поразнообразят връщайки се на работа - 8 часа на работа, после домакинството и децата, плюс обгрижване на детето на свекървата.

360 градуса го разбирам в конкретния случай – завърташ се и се връщаш обратно в гнездото при киселяка. Демек никаква промяна.
180 градуса е нарицателно да преобърнеш живота си и да се промениш.

Зарежи

Градусите всеки да ги разбира както реши нали останалото е достатъчно ясно..

Николина, историята ти е сходна с моята, макар и доста по-далечно. Знам много добре как се чувстваш. Възпитавах и аз един Мунчо, който мама го беше научила, че мястото на жената е в кухнята и децата. От човек със самочувствие, обичащ себе си, душата на компанията, ме смаза до състояние, в което стоях пред огледалото и се мразех, вярвайки че за нищо не ставам. От човек, който обожаваше да се смее и да говори с хора, се затворих в себе си. С години не съм комуникирала с чужди хора. Комуникацията ми се е сцеждала до Как си. Добре. и млъквах. Дори усещах, че някой ме имаха за странна. Имах страх, че говоря глупости (това ми беше набито в главата) По същият начин докато бременеех или раждах и отглеждах кърмаче, ми се набиваше в главата, че не работя, а той видиш ли давал пратите вкъщи. Започнах работа, точно както ти искаш да започнеш, с надеждата, че ще бъде доволен. Но такова нещо нямаше. Уж щеше да помага с децата като започна работа, а когато опря момента да помага ми каза, че моята работа е много по маловажна от неговата и да се спасявам сама с децата. Така работех една, после друга работа, опитвайки се да напасна работното време с две деца във възраст детска градина, а той вечно беше недоволен. Последваха натяквания, че видиш ли моята мижава заплатка с нищо не помага на семейният бюджет. Децата порастваха и боледуваха все по-рядко, а аз постоянно търсех по-добре платена работа, а и по престижна. Че и това му беше проблем на господина. Че не съм директор. То ей така се става директор. Който търси намира. Намерих по-хубава и после още по-хубава работа. Той обаче все така недоволстваше. Все не е достатъчно. В един момент осъзнах, че каквото и да направя, никога няма да е достатъчно. И така както преди се гледах в огледалото и си казвах, че за нищо не ставам, така започнах да си казвам, че не съм чак толкова зле. Започнах отново да се провокирам да разговарям с хората. Бога ми който не го е изпитал, незнае какво е. Да си бил с години отделен от света и после да трябва да се върнеш в него. Амбицирах се и постигам все повече и повече. В момента сме на етап, в който той плаща една гола ипотека, а аз съм поела абсолютно всички други разходи по домакинството, включително вноски и застраховки по две коли (живеем в чужбина и това перо е сериозно), дрехи за децата и за нас двамата, храната, режийни. Абсолютно всичко. И той пак се смее и вика че той плащал всичко. Мълча си и се радвам на малките победи които постигам.  В един момент знам, че ще мога да предложа стандарта на децата си без негова помощ  и това ми дава сили да продължавам напред. Децата. Гледам ги и си казвам и си повтарям, че трябва аз сама да постигна всичко и знам, че един ден ще успея. Това е моят съвет към теб. Развивай се. Знам колко си уморена и колко е трудно. Но ако искаш да се отървеш от него, се развивай. След няколко години ще имаш реалната възможност да се грижиш за теб и децата без него. Много имам да напиша. Но стана дълго. Битката, която ти предстои е много по тежка от тази, която си водела до сега с него. Трудно е да постигаш, когато някой вкъщи постоянно ти казва, че си нищо. Но можеш. Човек стига да иска може. А да, някой спомена и любовник. (С риск да ме нападнат всички във форума)И през там минах. Не заради друго, а защото моя възлюбен ми казваше, че съм толкова смотана и тъпа, грозна и дебела (1,60см, 58кг), че ако някой ме вземел, щял да иде да му стисне ръката. Та ей така, за да докажа на себе си минах и от там. Сега добивам все повече самочувствие, чувствам се все по красива и силна и мъжко внимание не ми липсва. Мога да избирам. Но сега целите ми са все още други

И защо поемаш всички разходи и стоиш с такъв мъж? Направо се изнасяй. Егати "малките победи", да го хрантутиш, да се гърбиш с всичко, а той да те плюе.

Анонимна, ипотеката, която този мъж плаща, на името на двамата ли е? Къде сте сключили брак? Нямаш ли опции за добра издръжка и жилищна компенсация при развод? Че ти сега плащаш неговата издръжка, доколкото разбирам, това не те ли товари повече от тая ипотека?
Не мисля, че има какво да чакаш повече.

Стига с тия съвети жените да се примиряват! Разкарах БМ, когато малката ми беше на месец, а голямата - на 7 години. Е справих се сама, без лев издръжка!  Да, трудно е, но това те държи жив. Имам едно любимо изречение от "Двойната Лотхен" /цитирам по памет/  - Много деца страдат, че родителите им са разведени, но и много деца страдат, че не са разведени.

Във Вашия случай е напълно оправдано. Това е съквартирантска връзка на доизживяване единствено заради децата. Когато децата отлетят, ще отлетите и Вие, а мунчото ще умре сам, нещастен и горчив.

И да, описаното по всички дефиниции за домашно насилие е психологически и емоционален тормоз - едно към едно така го дефинират със системното мачкане на самочвуствието на партньора.