
- децата ми станаха по-самостоятелни, не им вися на главата като орлица (малко се бях пооляла с обгрижването), успявам да си почивам много повече от преди, защото приятелят ми се включва наравно с мен, а често и повече в домакинските задължения и относно воденето на малкия до училище. Помага с уроците по математика на дъщеря ми. Неговият син има компания вкъщи, често ги заварвам да играят настолни игри. Когато си е вкъщи, съм спокойна за децата. Баща му също поохлаби пресата върху сина си и младежът диша по-спокойно. Той ме обича и споделя с мен. Моите деца спряха да се джавкат помежду си. Когато си дойде дъщеря му настава празник, защото тя готви много вкусно. Иначе през уикенда често "готвят" децата - палачинки или сандвичи за вечеря, а ние си пием виното. Поддържаме селска къща плюс ежедневно ходене там да храним кучето и това всъщност е най-тежкият ангажимент, защото изяжда почти цял час от ценното време след работа. Не само че се справяме, ами дори освободихме чистачката ( по мое настояване), която е идвала преди да се съберем.
За организация няма какво да си говорим - успявам с всичко и винаги съм успявала да се справя, то и затова не ценя съжителството толкова много. 





Препоръчани теми