Разведена с деца - шанс за нова връзка

Това въобще не е така. Все едно да кажеш "красива жена или грозна жена; добра жена или зла жена - шансовете им са еднакви - мъже много".
Не всички жени са еднакви, например жена с деца и жена без деца не са еднакви, и изборът им на мъже не е еднакъв. Да, "все с някой" ще си допаднат, но изборът е по-малък, а и тя едва ли търси "все някакъв там".

От това пък по-голяма глупост не бях чел. Въобще нямало да ги интересува? Аз не познавам мъже, които да не ги интересува. Представи си мъж на 40 г. как ще му се промени живота ако му влязат в къщата две деца, едното тийнейджър? Ако е стар ерген бих казал е почти невъзможно всичко да върви гладко. Деца се гледат достатъчно трудно дори като са твои, а като не са твои сигурно е дваж по-трудно. Само си представям като му направиш някаква забележка или му дадеш съвет и той каже "бе къв си ти бе - не си ми баща, че да ми даваш акъл?" - и това някой трябва да си го причини, и казваш ще му е все едно имала ли жената деца или не?

Не мисля, че помагате на някого с подобни нереалистично розови позитивни коментари.

Според мен може още по-просто да се обясни противоречието - очакваните потенциални позитиви от някакви интимни отношения с "несигурен" мъж не компенсират достатъчно риска от това да бъдете наранена + сложната логистика да си осигурите времето за контакта с него.

Аз съм силно изразен интроверт (накрая на скалата), силно изразен невротизъм (което значи, че вероятно се притеснявам доста повече от средностатистическия мъж от това да бъда отхвърлен, евентуално дори наранен емоционално и съм по-предпазвлив от средното), също така съм мъж и се очаква по принцип от мен да правя първите крачки. Въпреки това ако бях разведен или ерген, бих дал спокойно шанс на повечето необвързани жени в компанията. Нито една не ми допада супер много като човек, интелект и т.н., нито една не ме привлича сексуално (може би ако наистина бях необвързан щях да съм доста по-загорял), но смятам, че почти всяка една от тях би могла да е добра "сериозна" партньорка и си струва да се пробва, ако и тя има интерес. Казахте, че имате обща компания, покрай нея имате контакт с мъже - според мен си намирате оправдания поради страх (от отхвърляне, от преследване, от грешен избор и т.н. и т.н.), което е напълно нормално след дълга връзка, приключила обикновено с тежка раздяла. И основното оправдание явно е, че ги няма пеперудите, а с възрастта и опита пеперудите доста трудно ги има. Особено пък ако човек не е склонен да си разказва истории и да си режисира филми сам на себе си. Това са причините, не че нямало мъже или им падало качеството. Каквито има на 20, такива има и на 40, предполагам, че са много много много малка част "универсално" прекрасните мъже/жени. Човек който е добър партньор за една, би бил ужасен за друга и обратното. Точно понеже се познавам чудесно, гледам и да не си навивам на пръста някакви истории и да се боря с инерцията и рутината, защото е много по-лесна тя отколкото примерно да се насилиш да идеш на някакъв купон, където знаеш че вероятността да срещнеш бъдещо гадже е под 1% (примерно). Но ако не се бях насилил да ида на един такъв купон, където не ми се ходеше и по принцип смятам, че беше супер тъп купон, нямаше да се заговоря изобщо съпругата си.

Така че ако наистина искате някаква връзка, насилете се да дадете шанс дори на случаен принцип на някой, по когото дори да не си падате супер много, поне не е на пръв поглед/контакт отблъскващ или силно неприятен. Под "шанс" нямам предвид секс, а да общувате с него по-интимно (да си говорите малко по-лични и/или задълбочени работи и т.н.). Можете спокойно да го играете приятелство. Не бих се учудил и него това да вземе да го устрои дори да сте преценили, че се интересува от секс основно.

Пък ако не искате връзка - наистина не виждам нищо лошо в това.

Представите ми са съвсем реалистични. Щом на мен са ми се появили кандидати, след като съм се развела с 3 деца, значи и за всички други ще се намерят. Не съм нито манекенка, нито съм с други невероятни качества, с които да изпъкна над останалите жени.

@Бианка - е то по ТВ редовно можеш да видиш усмихнати хора с чек от лотарията, които казват "щом аз мога да спечеля, и вие можете - играйте и вие".
Хубаво е да се прави разлика между конкретен случай и обща тенденция на база статистика.
Виж, аз не споря, че мъж винаги може да се намери. Въпросът е какъв ще е този мъж?
Самият мъж прави голям компромис като взема жена с деца от друг - тук някой не вярвам да спори? Никой мъж не се влюбва в децата, влюбва се в жената, а децата са нейния "багаж" който върви с нея (съжалявам за клишето).
Щом мъжът прави компромис, по принципа на вселенския баланс и жената трябва да направи компромис като взема него, нали така? Значи от списъка с изисквания ще трябва да отпаднат поне няколко точки.

Много по-добре е да си сам и самотен , отколкото във връзка и пак самотен . Личен много горчив опит .
Пък и не мисля, че човек имащ две деца , може да е самотен . Сам живеещ - да , но самотен - едва ли .
  Така написано звучи много добре ,  на практика обаче , такава връзка не може да съществува . Такъв тип връзка е пълна утопия . Дълго е за обяснение . Но един ден сама ще стигнеш до този извод .

Например кои точки?

Да предложа малко смях от моя опит с ергените:
... Много те искам, ама само теб ще взема... (А аз съм дете на 3 години по това време).
... Ти ще ми родиш и на мен едно дете, ама после всеки ще си гледа децата... (Ама нали и двете деца ще са мои).
Сега се смея на тези спомени от преди 10 години, но тогава много се обиждах.
Сега също съм с ерген, много обича децата, но не търпи възражения, а всички знаем, че децата не са роботи.. затова всеки си знае къщата и си командва в нея. Когато се отдели детето може да си помисля за съжителство, но преди това категорично не!

Споделям мнението на chris78, че статистически изборът съвсем не е същият като на свободна жена без деца, особено след минаването на 40-те. Изискванията ни, като жени с деца, също се променят.
Например, колко зрели мъже ще са склонни да поддържат продължителна ексклузивна връзка на ниво "гаджета"? beki8,колко време си със сегашния си партньор, ако връзката ви е сериозна, той наистина ли се чувства добре със спорадични срещи? 
Как да се оцени предварително, че мъжът би се разбирал с детето? Как реално опознаваш някой в тип "гимназиална' връзка?  За мен това е изключително важно и съм се нагледала на примери,  в които майки неглижират явната липса на емоционална връзка между децата им и новите им мъже и сами себе си убеждават, че това е ОК и не вреди на детето.
Като изключим тия размисли, остават неангажиращите връзки, базирани на секс.

Аз се доверих на това, което прочетох  в разни специализирани сайтове, че след 6 месеца връзка е добре да запознаеш детето/децата с партньора си. И така направих. Не сме живели заедно, но след 7-8 месеца се оженихме, през това време децата го познаваха, бяха свикнали с него и той с тях. Разбира се, чак след заживяването виждаш как реално седят нещата, но при мен във връзка с новия мъж проблеми не е имало. Проблеми имаше от страна на бившия и неговите роднини, което е съвсем друга тема.

Крис не ми отговори обаче кои точки по-точно трябва да отпаднат от списъка.

Според мен разведените над 35-40, които не искат повече деца, трябва да се ориентират към разведени мъже от 50 нагоре с вече пораснали деца, които също не искат повече. Те са свободни, самостоятелни (включително самотни), без много ангажименти и някои са склонни да поддържат сериозна и дори напълно моногамна връзка от по-неангажиращ тип. Освен това има доста прилично изглеждащи, далеч не всички са старчоци и шкембелии, нито импотентни. Такъв мъж няма да бърза да се нанася в жилището на жената, нито да й командва децата.   Ще набляга на общуването с нея и благините от това. Е, ако нещата се задълбочат и се харесат и с децата, много хубаво. И повечето мъже биха се радвали на жена с десетина години по-млада. Ако не са от ония изперкалите, дето карат втори пубертет с 20-годишни.

Ако сега бях разведена, бих предпочела да се събера с такъв мъж, отколкото с мой връстник ерген. Старите ергени са в повечето случаи доста изкукали на една или друга тема (както и старите моми, разбира се).

Мъжете до и около 45, ако все още нямат собствени деца, искат по-млада жена, която да им роди такива.

Най-хубавото е да си намериш сродната душа и да се обичате всички заедно, включително децата, и той да облекчи товара на майката по гледията им, но това може стане, а може и да не стане.

Брей, какви специалисти, браво! Чакам 5 месеца и на шестия напирам за среща Запознавамето на децата с мъжа се случва, когато той даде знак за това, но не схематичното “искам те с децата”.

Глупости, запознаването настъпва най-вече когато реши този, който има деца - в случая аз. Ако мъжът не ме е приел с идеята за децата, за какво да го запознавам изобщо? А какво освен идея може да има за тях, докато не се познават лично. Полека - лека ако е писано стават нещата.

Бианка, а тия 7-8 месеца до сватбата след запознанството с децата ли бяха? Чела съм историята с големия ти син. Аз съм друг характер и сигурно щях да взема други решения в тази ситуация. Дано са се понормализирали нещата.

Да бе, как да не се ориентирам към 50+, предвид това, че ако искам още мога да привлека вниманието и на 20+, ако ще е за неангажиращи отношения     

След сватбата почнаха проблемите с големия ми син. Другите му роднини решиха, че детето не трябва да живее с друг мъж и т.н. Иначе преди сватбата не сме имали никакви проблеми.

Дори да се бях поддала на манипулациите и да се бях развела и замонашила, детето вече беше настроено така, че щяха да намерят друго, с което да го манипулират. Към днешна дата нещата изглеждат съвсем по друг начин. А баща му 8 години вече е със същата жена, заради която се разведохме, но той, разбира се, е невинен и чист уж.