Разведена с деца - шанс за нова връзка

Eva+, точно така си представям нова връзка за мен, само дето нямам такъв колега . Много се радвам за вас!
bgtatko, не знам защо си мислиш,че имам нещо против секса, не съм  пуританка. Просто не ми се започва нещо само с такава перспектива. На мен лично ми се вижда крайно недостатъчно да градя връзка с 3-4 срещи на месец. За мъж е още по-невероятно и това ограничение ми изглежда едно от най-сериозните при започване на отношения с партньор, отглеждащ деца. Иначе, за мен, ако един мъж е грижовен баща, това е само в негов плюс.  Но в други теми с учудване разбрах, че повечето жени с деца не искат да се обвързват с мъже с деца. За мен това си е двоен стандарт.

Ама вие имате едни  представи, после може да стане нещо съвсем неочаквано.

Направо да ти търсим мъж и да го пращаме, ама няма да го връщаш.

TafTaf, май и двете много го мислим и сами си слагаме ограничения. Късмет ти желая, струваш ми се много зрял и готин човек.

Дренка - не знам за Адрес 4000, но съм абсолютно съгласна с това: "Being an old school romantic in a hook up culture is a special kind of hell"...

И аз да се включа в анкетата на TafTaf :
1. Къде се срещнахте?
Във фейсбук - разменяхме си коментари за една игра с общ виртуален за мен приятел и той без да иска се изказа...

2. Колко често се виждахте?
Всяка събота вечер до неделя на обед
 Кой гледаше децата ви, докато сте с него?
Сестра ми

3. Колко време продължихте да се виждате за по няколко часа и как той приемаше това (ако наистина е било нарядко за кратко време).
Все още се виждаме по този начин - с предварителна уговорка, все пак всеки си има собствен живот и ангажименти.

4. Кога казахте на децата за него и какво точно? Кога ги запознахте?
Наложи се да поправи нещо в дома и се запознаха. Не си спомням точно, но може би на втория месец. Представих го като мой приятел, който ще ни помогне за поправката на уреда.

5. Как преценихте, че е човекът за вас и бихте минали към съвместно съжителство?
Аз понеже съм огнена жена и обикновено искам всичко и го искам веднага, та в началото имах такива желания, които по-късно осъзнах, че никак не ме устройват
Имаше ли някакъв по-обвързващ период, който да не е просто срещи и ресторант и какъв точно?
През лятната ваканция детето предпочиташе да е при родителите ми и тези месеци си ги карахме заедно с цялото ежедневие на двойка.

6. Ако децата ви не са го харесвали, какво направихте?
Харесаха се.

7. Имате ли конфликти по повод на децата?
Не, нямаме конфликти по повод на моето дете (не позволявам да ми се меси), но все пак имаме разминаване в гледните точки. Той не е родител.

Сега аз имам въпрос: какво не му харесвате на секса?

това беше притеснително по 101 линии... не знам за кое да се притесня по-напред, дали че имате нещо, което да "падне", дали за това, че не е било "паднало" като сте почнали да четете чаршафа, дали за нещо друго... брррр.... важното е, че всеки с вкусовете си, щеше да е супер скучно и кофти, ако едни и същи хора бяха универсално привлекателни за всички. извън някакви клишета за атрактивност, които дори те се менят доста с времето и извън сметките за други облаги, странични на връзката, вкусовете варират много.

мисля си, че Вие си мислите, че всичко за мъжа е секса, а това не е точно така според мен. Особено пък при по-зрели мъже. Също си мисля, че имате някакви нагласи какво е ОК за един мъж и какво не е ОК. Нагласи каквито поне аз (като мъж) не споделям и реших че е полезно да кажа - ако харесвам жена, ще я чакам колкото е нужно и с 2 срещи на месец, ако не я харесвам особено - няма да я чакам, но тогава и секс да има, и на главата си да застане, все тая. За другите мъже не мога да гарантирам, но от познатите ми впечатлението ми е, че и за тях се отнася. Така че ако само това е пречката - пробвайте, пък ако някой не го устройства или иска само секс, или Вие искате само секс от него и не става за сериозна връзка, или не става по друга причина, вероятно ще си проличи.

Идеята ми да контрирам поначало беше, че поне при мен поне апетитът идва с яденето - като си говоря с някое момиче, като се създаде някаква романтична или секси обстановка, като науча някакви неща за нея, постепенно интересът ми се покачва. Да се гледаме от съседни маси в кръчмата (независимо колко често се случва в обща компания) - доста трудно да я харесам особено или да "преценя" дали става или не става за партньорка. Говоря изцяло за несексуален контакт в случая, който увеличава интереса ми, нищо че не е сексуален.

Не бих казала, че зрелите мъже се интересуват само от секса. Ако беше така много по-изгодно им е да си плащат за него - секс без усложнения... Щото колкото и да сме "готини" и "пичове", все пак сме жени и си имаме своите капризи (особено в онези женски дни...)

Почти всичко му харесвам на секса, само че моето сексуално привличане следва емоционалното, а не обратното. Всичките ми влюбвания са били в мъже, които изобщо не съм отразила като потенциални партньори при запознанството ни, но са ми станали интересни като личности при дъълги познанства и приятелства и чак после нещо ми е "светнало". Същото важи и за отсрещната страна. С ограниченото ми свободно време, нямам мотивация да си търся креватен партньор. Мъжете, които са ми обръщали внимание след развода,  са малко и от типажа "пробвам се редовно, пък с която стане".  В неангажиращите връзки няма нищо лошо, просто аз нямам нужда от такава. Естествено, че не всички мъже търсят само секс, но дори и когато е така, платената любов няма как да е заместител.  Мъжете, както и ние, искат да се почувстват желани, привлекателни, добри любовници.
bgtatko , наясно съм с това, което си написал. Имах предвид, че за много мъже потенциална връзка с разведена жена с деца  си има доста негативи и компромиси,  така че още в началото нагласата е или само секс, или "не ми се занимава". Естествено, че ако вече е създаден интерес, това може да се промени, но трябва да е мината първа база.
CuteOfelia, успех и на теб!

Много хубави работи искаш, но и на много нестабилна за теб сама плоскост  си стъпила/искаш да стъпиш - да ти обещаят дългосрочна, ангажираща връзка. Не желаеш да поемеш риск и да почнеш неангажиращо, та вечно си ходиш разочарована

Не, не искам да ми обещаят. Но аз трябва да харесам човека достатъчно и да виждам потенциал за нещо повече, аз трябва да усетя емоционално привличане. Откакто съм разведена, просто не се е случвало.

Това е двустранно, ти трябва, но и той трябва, а това не става по модели и спазване на утвърдени правила. Един свързва любовта с лабрадора, друг - с друго, но най-важното са отношенията между хората. Трудно би познала своя човек, затворена в рамките на търсенето, липсата на време, фиксиран брой срещи отсега още, и каквото друго сама си си очертала.

Привличането мога да го установя още на втората минута и първите изречения?
Кому са нужни месеци?
Първото впечатлние винаги е правилно..

Само тийновете се хвърлят през глава след любовта. После човек разбира, че не е лошо да има някакво предварително отсяване, преди да се накисне с чувства и дори зависимост (преди всичко емоционална) в една връзка, която изначално не би имала бъдеще. Да, много сериозни връзки започват като инцидентни контакти за забавление. Но ако са с човек, който по принцип няма капацитет за сериозна връзка, те задължително приключват с голямо страдание за другата страна, ако е имала глупостта да вложи чувства. И точно тук е проблемът - че никой не е изцяло господар на чувствата си. Хлътването става и без да го желаеш и планираш.

Всеки има капацитет за сериозна връзка, но той се проявява или не, спрямо личността на другия. Не “връзката” крепи връзката, а отношенията вътре. Колкото и да желая сериозност, разбира се, че ще бягам от човеци, които искат зорлем да ме променят. И обратното

Хаха, ако беше така, все с някого щеше да си завързала сериозна връзка. Пък то...само ги пробваш и фърляш.