Разведена с деца - шанс за нова връзка

При мен вариантите биха били два - или ще се разведа, или спирам всякакви контакти с подобни роднини на мъжа ми, ако ми се паднат такива. Няма сила, която да ме застави да общувам с някой, който ме обижда. Съответно не бих ходила на никакви семейни събирания с роднини. Изобщо не схващам защо жени мразят свекърите си, но сядат с тях на масата. После се оплакват и т.н.

Но съдбата си ме знае и ми праща все любезни и разбрани свекъри.

Къде забихме...
Роднините на мъжа ми ме обожаваха, за съжаление остана една братовчедка.
Ако мъж ви представи на роднините, то това си е сериозна работа...

Е не е задължително, мен всяко гадже ме е запознавало с родителите си. Виж, при мен е сериозна работа, нашите са виждали само двама мъже край мен за 30 години пълнолетен живот.

Ако слушах майка ми и баща ми нямаше да се омъжа вероятно, никого не харесваха те. Никой не е достоен за мен, или иска да ме използва и т.н. За щастие винаги съм си вземала решенията сама и съм си носила последиците.

Замислям се, че май родителите ни са били прави, щом сме се събрали тука

Въпреки че майка ми много одобряваше БНД и вече почти 4 години от раздялата ни май още не го е преодоляла. Само мен ме обвинява... щото нали не пие и не ме бие, работи човекът, кво съм искала...
Ъъъ- да не ми изневерява явно не е достатъчно .

Майка ми от началото много го харесваше и до голяма степен ми е повлияла да остана с него, особено като изпаднахме в криза към втората година на първото дете.

Майка ми мразеше всеки с когото излизах. Не просто не ги харесваше, а откровено ги мразеше. За първия ми сериозен приятел дори казваше, че ако реша да се женя за него, ще го отрови на сватбата /не знам дали се шегуваше / Баща ми си мълчеше, като цяло. Лепваше им разни грозни етикети, като "льольо", "шмугльо", "клесавец" и т.н., но си трайкаше. Първият ми съпруг и двамата не го харесваха. Като казах, че ще се женим, 9 месеца ми отровиха живота вкъщи. Скандали, разправии, рев всяка вечер. Беше ужас. После посвикнаха с него и се кротнаха. Като казах, че ще се развеждам стана трета световна война вкъщи. Майка ми тогава беше много щастлива, защото не го понасяше, обаче баща ми ме направи на пастет. Заплашваше ме, че ще ми вземе всичко, че ще ми вземе детето и ще му го даде на него, обиждаше ме каква майка съм, че ще си умра сама, че никой с ремаркето нямало да ме вземе, че обричам детето да расте без баща, че по-добър няма да намеря, защото всички били такива....... Тъъъъкмо се кротна и разбра, че си имам приятел /втория ми съпруг/. В началото си траеше и само ме гледаше лошо, но като разбра, че съм бременна и се започна кошмара. Баба ми /майката на баща ми/, започна уж да ме защитава, но през ден ми звънеше да ме убеждава да махна детето, лека полека се опитваше да прави интриги.... Абе ужас беше.


Уффф, при теб ситуацията наистина е заплетена и сложна. Не знам какво да ти кажа. А ти сигурна ли си, че искаш точно този мъж? Не го казвам с лошо, дори напротив - с най-добри чувства ти го пиша Защото така, като те чета, ако искаш да имаш отново съпруг и стабилно семейство, това малко ми изглежда, като загуба на време. Според мен това е от типа връзки "за убиване на времето, докато се появи подходящия". Което разбира се изобщо не е лошо по принцип. Даже си е супер - без драми, натоварване и отговорности. Въпросът е ти какво искаш, какво търсиш и дали този мъж може да ти го даде или не. Защото времето си минава

Леле, имало и по-зле от мен!
Нашите ми оказаха неочаквана подкрепа около раздялата.
Само словесна де. Ама и толкова стига.

Аз не искам семейство. Искам да остарея точно с този мъж. Не съм сигурна, че и той го иска, но ми е все тая! На мен времето ми е вече минало. Аз съм на 51, а той на 54. С мъж или без мъж по-млада няма да стана. А с него ми е спокойно и хубаво.

Роки, вие разделени ли сте? Съжаявам да го чуя, мислех, че мъжа ти пътува..

Аз съм разведена, и аз като Равена съм в Канада, ами трудна работа е с новите връзки. Аз имам и друг проблем, който ще прозвучи смешно, обаче не си изглеждам на годините и мъжете, които се завъртат край мене са млади, ама много по-млади. Сега на мене някой дядо не ми трябва, но и момчета на годините на сина ми също не ми трябват.

Тези, които са около моята възраст са женени, а неженени просто сякаш няма къде да срещне човек. Аз не искам да живея с някого и да му слугувам. Харесва ми да си живея сама и да слугувам на себе си само. Искам просто да имам човек за компания, да излезем, да отидем на вечеря, клуб, балет, почивка и после - всеки в къщата си. Не ми трябва мъж да ми плаща каквото и да било, нито ми трябва да ми поправя разни работи. Идеално си се справям с битовизвите.

И пак е трудно! Предполагам, в Северна Америка е така и аз лично сякаш се примирих.

Бабри, не е до местообитание. В България две мои много близки са със същите терзания. Искат мъж с когото да излизат, но всеки да си живее в тях си. Не могат да срещнат такъв човек вече няколко години.

Да, не могат, защото мъжете искат жена, за да живеят с нея и тя да ги обслужва. Колкото повече остаряват, толкова повече започват да търсят такива отношения. Другата категория мъже са да се захванат да изживяват втора младост на стари години. Но като цяло си търсят комфорта и не са много доволни от факта, че все повече техни връстнички хич не искат да се занимават с "простатата ви алармира".

Абе намират се при по-старателно търсене...

На мен в един момент ми стана по-удобно да съжителствам. Нямам време за разходчици по график, освен това е важно и дали другата страна е с вашата нагласа.
Много кофти предразсъдък е това със слугуването.

Може и жената да си смени мнението понякога. Аз не съм обмисляла да се омъжа повторно, а точно това направих, и то набързо. Иначе мислех, че добре ще ми дойде някой мъж да излизаме вечер на заведение, когато не съм с децата. И си се представях с мъж, който е разведен и си има деца вече.