Здравейте!
Казвам се Иван и това е първата ми публикация. Имам нужда от съвет, защото определено съм объркан и не знам какво да правя, а същевременно съм сигурен, че в този форум има достатъчно компетентни хора, които да помогнат.
Ожених се преди около 4 години. Нещата се случиха бързо. Голяма любов! С девойката "ходихме" не повече от 7-8 месеца. Бяхме много щастливи. Това обаче за съжаление не трая дълго. Преди да навлезна в детайли ще дам малко повече информация за нас двамата. Аз в момента съм в началото на тридесетте, тя на двадесет и шест. Аз работя в ИТ сектора, като голяма част от деня си прекарвам в работа. Тя се интересува от психология и дизайн (учи псилогия). Към текущ момент не работи и е у дома (тук е важно да обясня, че аз работя от вкъщи). Не ни липсва нищо в материален план. Важно е също да поясня, че аз съм в инвалидна количка (от както се помня), а тя страда от нервно растройство (много лесно и става напрегнато и това я тормози).
Проблемите може би почнаха преди около 2 години, когато тя започна малко по малко да се отдалечава. Предпочиташе основно да прекарва време със своите приятели. Основно онлайн да играе игри с тях. Както и сравнително по-рядко, но да излиза и както тя казва "да се размаже" с приятелки и приятели (всъщност тя има само 1 приятелка, другата част от тъй наречените и приятели са момчета). Тук искам да отебележа, че винаги дори уморен след работа съм се опитвал да я ангажирам по някакъв начин, за да правим нещо заедно. Било то да излезем на по бира или просто да си пуснем някое филмче. Също така никога не съм преставал с милите жестове и изненадите (било то за празници или не). За съжаление ответните подобни дейстия малко по малко изчезнаха (забравяла ми е дори празник, като същевременно е търчала да купи подарък за приятел, който има подобен такъв). Тук ще бъда искрен и ще споделя, че постепенно това ме отблъсна и спрях и аз да правя някакви усилия, за да я направя щастлива...
Първият "червен флаг" беше, когато разбрах, че някои нейни приятели са се подигравали с мен, за това, че съм в инвалидна количка. Нейната реакция не е била никаква. Това ми подейства изключително тежко, но го преглътнах, а тя продължи да дружи с тези хора. Не съм се държал грубо, но не малко време се държах студено (не беше нарочно, просто така чувствах нещата). Връзката ни продължи.
Вторият "червен флаг" беше за съжаление свързан с един трагичен инцидент. Нейното бивше гадже почина в автомобилна катастрофа. А аз в последствие разбрах от странични хора, че тя е обяснявала след това как са имали планове да говорят, да се съберат, да правели любов... В интерес на истината тя преживя доста трудно смъртта му. Като и поисках обяснение защо е говорила такива неща ми каза, че не знаела къде се намира, било и много тъжно и като цяло от глупост. Това бе миналата година по Коледа.
Малко по малко охладнях и аз към нея. Не съм спирал да я обичам (и още я), ако трябва да съм искрен, но съм много разочарован. Последната година малко или много живяхме почти два различни живота. Основно тя на компютъра с приятелите си, а аз работейки по 12 ч. на ден. Колкото и да е странно дори не сме излизали двамата. Аз когато искам да излеза (основно, за да се разкарам и поспортувам) го правя с брат си и приятелката му (на съпругата ми не и харесва с нас, защото сме били скучни), а тя в редките случаи когато излиза излиза пак с приятелите си и повечето пъти се връща сериозно пияна... За този период сигурно сме правили секс може би 4-5 пъти...а единственото ни "засичане" да поговорим е когато поръчаме някаква храна и седнем да се храним (1-2 пъти в седмицата). Спрямо графиците ни е важно да отбележа, че последните 6 месеця, тя реално спи през деня (буквално до към 5-6 вечерта), а цяла нощ е на компютъра. Тоест вече ние дори не се виждаме. В последно време аз съм човекът, който работи по 12 часа, пере, чисти, бърше прах и гови. Сега като го пиша чак ми става смешно колко смотан звуча, но съм на ръба на силите си и ми е писнало...
Третият червен флаг бе тази година на първи януари (чудесно посрещане на Нова година). Направих нещо грозно, но сега реално се радвам, че го направих. Погледнах и във вайбъра. Там видях как се обяснява на неин приятел, че имала чувства към него, но я е било страх да ме напусне и да е с него, за да не си развалят приятелството... Аз бях шокиран. (проверката ми беше чисто случайна и чак не ми се мисли какво може да е имало в миналото...). Стана скандал, в който бях готов да приключа вичко, но тя някакси ме убеди, че и пукало, че независимо всичко още си ме обичала и тн. (пет дни по-късно ми сподели, че била на кръстопът и не знаела какво да направи (дали да се разделим или не)). А аз глупакът от моя страна и казах "Дай 2-3 месеца да дадем най-доброто от себе си, за да видим какво ще се случи.". И така...
Знам, че съм наивник, но я обичам. Също така обаче искам сериозен човек до себе си. Искам също така дете (тя не иска и да помисли за това) и стабилно семейство. Искам партньор, с който се подкрепяме и гледаме заедно напред. В момента честно казано имам чувството, че гледам дете... Искам също да отбележа, че дори сам се оправям с ВСИЧКО, тоест не съм с нея, просто защото ми трябва човек до мен.
Сигурно за повечет от вас отговрът е пределно ясен, навярно и за мен, но не знам защо ми е толкова трудно.
П.С. Извинявам се за правописните и пунктоационни грешки, но пиша под силна емоция...
Казвам се Иван и това е първата ми публикация. Имам нужда от съвет, защото определено съм объркан и не знам какво да правя, а същевременно съм сигурен, че в този форум има достатъчно компетентни хора, които да помогнат.
Ожених се преди около 4 години. Нещата се случиха бързо. Голяма любов! С девойката "ходихме" не повече от 7-8 месеца. Бяхме много щастливи. Това обаче за съжаление не трая дълго. Преди да навлезна в детайли ще дам малко повече информация за нас двамата. Аз в момента съм в началото на тридесетте, тя на двадесет и шест. Аз работя в ИТ сектора, като голяма част от деня си прекарвам в работа. Тя се интересува от психология и дизайн (учи псилогия). Към текущ момент не работи и е у дома (тук е важно да обясня, че аз работя от вкъщи). Не ни липсва нищо в материален план. Важно е също да поясня, че аз съм в инвалидна количка (от както се помня), а тя страда от нервно растройство (много лесно и става напрегнато и това я тормози).
Проблемите може би почнаха преди около 2 години, когато тя започна малко по малко да се отдалечава. Предпочиташе основно да прекарва време със своите приятели. Основно онлайн да играе игри с тях. Както и сравнително по-рядко, но да излиза и както тя казва "да се размаже" с приятелки и приятели (всъщност тя има само 1 приятелка, другата част от тъй наречените и приятели са момчета). Тук искам да отебележа, че винаги дори уморен след работа съм се опитвал да я ангажирам по някакъв начин, за да правим нещо заедно. Било то да излезем на по бира или просто да си пуснем някое филмче. Също така никога не съм преставал с милите жестове и изненадите (било то за празници или не). За съжаление ответните подобни дейстия малко по малко изчезнаха (забравяла ми е дори празник, като същевременно е търчала да купи подарък за приятел, който има подобен такъв). Тук ще бъда искрен и ще споделя, че постепенно това ме отблъсна и спрях и аз да правя някакви усилия, за да я направя щастлива...
Първият "червен флаг" беше, когато разбрах, че някои нейни приятели са се подигравали с мен, за това, че съм в инвалидна количка. Нейната реакция не е била никаква. Това ми подейства изключително тежко, но го преглътнах, а тя продължи да дружи с тези хора. Не съм се държал грубо, но не малко време се държах студено (не беше нарочно, просто така чувствах нещата). Връзката ни продължи.
Вторият "червен флаг" беше за съжаление свързан с един трагичен инцидент. Нейното бивше гадже почина в автомобилна катастрофа. А аз в последствие разбрах от странични хора, че тя е обяснявала след това как са имали планове да говорят, да се съберат, да правели любов... В интерес на истината тя преживя доста трудно смъртта му. Като и поисках обяснение защо е говорила такива неща ми каза, че не знаела къде се намира, било и много тъжно и като цяло от глупост. Това бе миналата година по Коледа.
Малко по малко охладнях и аз към нея. Не съм спирал да я обичам (и още я), ако трябва да съм искрен, но съм много разочарован. Последната година малко или много живяхме почти два различни живота. Основно тя на компютъра с приятелите си, а аз работейки по 12 ч. на ден. Колкото и да е странно дори не сме излизали двамата. Аз когато искам да излеза (основно, за да се разкарам и поспортувам) го правя с брат си и приятелката му (на съпругата ми не и харесва с нас, защото сме били скучни), а тя в редките случаи когато излиза излиза пак с приятелите си и повечето пъти се връща сериозно пияна... За този период сигурно сме правили секс може би 4-5 пъти...а единственото ни "засичане" да поговорим е когато поръчаме някаква храна и седнем да се храним (1-2 пъти в седмицата). Спрямо графиците ни е важно да отбележа, че последните 6 месеця, тя реално спи през деня (буквално до към 5-6 вечерта), а цяла нощ е на компютъра. Тоест вече ние дори не се виждаме. В последно време аз съм човекът, който работи по 12 часа, пере, чисти, бърше прах и гови. Сега като го пиша чак ми става смешно колко смотан звуча, но съм на ръба на силите си и ми е писнало...
Третият червен флаг бе тази година на първи януари (чудесно посрещане на Нова година). Направих нещо грозно, но сега реално се радвам, че го направих. Погледнах и във вайбъра. Там видях как се обяснява на неин приятел, че имала чувства към него, но я е било страх да ме напусне и да е с него, за да не си развалят приятелството... Аз бях шокиран. (проверката ми беше чисто случайна и чак не ми се мисли какво може да е имало в миналото...). Стана скандал, в който бях готов да приключа вичко, но тя някакси ме убеди, че и пукало, че независимо всичко още си ме обичала и тн. (пет дни по-късно ми сподели, че била на кръстопът и не знаела какво да направи (дали да се разделим или не)). А аз глупакът от моя страна и казах "Дай 2-3 месеца да дадем най-доброто от себе си, за да видим какво ще се случи.". И така...
Знам, че съм наивник, но я обичам. Също така обаче искам сериозен човек до себе си. Искам също така дете (тя не иска и да помисли за това) и стабилно семейство. Искам партньор, с който се подкрепяме и гледаме заедно напред. В момента честно казано имам чувството, че гледам дете... Искам също да отбележа, че дори сам се оправям с ВСИЧКО, тоест не съм с нея, просто защото ми трябва човек до мен.
Сигурно за повечет от вас отговрът е пределно ясен, навярно и за мен, но не знам защо ми е толкова трудно.
П.С. Извинявам се за правописните и пунктоационни грешки, но пиша под силна емоция...
