Минахме средата вече и през МАЙ ще гушнем мъничко човече!

Съни, благодаря за темичката! 🤗
Да помоля и аз да допълним едно синьо щъркелче - няма спор момче ще е 😊
На разболяващите се момичета, съчувствам ви, аз тъкмо започвам да се оправям... слава Богу до сега минах без лекарства и усложнения,  но не и без филми. 😁 Тамън снощи се позакрепих и хремата поотшумя и тая сутрин реших, че развивам пневмония 😂 това бременните не сме от нормалния човешки вид... някакъв друг откачен е... та нямам кашлица, температура, секрети и тн. само два пъти се изкашлях тая сутрин и ме заболя гърба и няма спор, точно скрита пневмония е... веднага се изстрелях при личния и о, чудо! гърдите са  ми чисти и всичко е наред, но поне вече аз съм спокойна, което е най-важното 😌
Иначе се лекувах без лекарства, само природни истории, фрешове, мед, чесън, лук, инхалации, промивки със солени разтвори на носа, чайове, иска си постоянство, упоритост и по-лека храна, супички, бульончета и пресни салати.
Амурче, съжалявам за болницата, оправяй се бързо! При мен също има всеки ден по няколко контракции, наподобяващи менструална болка... леки за сега и за кратко, но нищо не пия, за сега не им обръщам внимание. Миналия ден, като бях на преглед, докторът нещо се беше филмирал с шийката на матката, та ме води при още един лекар да ме мерят с вагинален ехограф, караха ме да се напъвам даже, но се оказа че всичко е наред. Така и не разбрах колко сантиметра ми е, но щом е наред. Също съм забелязала, че ако се презатопля, лице, крака, тяло и веднага се почва с контракциите, хладното по-добре ми действа. Обърни внимание,  дали имат връзка с нещо.
Дитмейд, пробвай с повече витамин В1, отпуска организма и успокоява психиката, водоразтворим е и излишното се изхвърля от организма,  както фолиевата киселина.
На Данито майка му, пак много ме разсмя... трябва да има и хумор... тоя път много смешно ми стана на яж повече,  за да стане по-голямо бебето 😁 а, и благодарско за разясненията по кърменето, да си знам какво ме чака и да свиквам.
В тоя ред на мисли при мен бебето в 19+6 го мериха 540 гр. 😳 като ви чета, моя бебковец ми се струва огромен и вече влизам във филма... макар, че док каза, че си отговаря и си е в норма... а и таткото си е едричък, ако му мяса😁 да видим в 22-а на ФМ колко ще го измерят...

Мен ми дупчиха вената
Радвам се за добрите резултати, а на тези на които им предстоят изследвания, стискам палци 🍀

Редно е при обременяване с глюкоза, и трите пъти кръв да се взима венозно. Когато е кръвно захарен профил, тогава се взима от пръста.

И аз очаквах преди теста да е венозна и се зарадвах, че не ме дупчат 3 пъти. След това четох, че венозната кръв дава по-ниски стойности и за това за глюкоза по-добра е капилярната. Но има различни тестове, моя беше ОГТТ. Надявам се, че резултатите при мен не са били фалшиво добри и теста е бил валиден. Стискам палци при всички да е ок. И венозна да е кръвта, три боцкания не са толкова страшни.

Абе, какво говориш. Вчера накарах доктора да ми пуска пак токсоплазмоза, защото видиш ли си бях пуснала преди само Igm (активна инфекция в момента), а не съм си пуснала дали имам прекарана Igg. Това след като пръво реших, че няма да успея да задържа бебето, после, че то е много болно. Заради това при хубава ФМ и БХС му направих и НИПТ за 900 лв. После започнах спина бифида да сънувам. След това за 3-годишния ми да не ти казвам от какво си бях внушила, че е болен (най-лошото възможно). Чукам на дърво, само в главата ми се оказа. Миналата седмица реших да се притеснявам за здравето на ММ, че има много стрес в работата. Абе, филмът е пълен. Какво ли не си слагам в главата. Накрая се ядосах на себе си, че вместо да се радвам на това хубаво време  - здраво, право семейство, сплотено, без съществени непоправими проблеми, чакаме си бебе. Аз тука вече се чудя с какво да си разваля настроението. И като цяло в не-бременно състояние изобщо не съм такъв луд човек. Много аналитично скучна съм чак. Какво е това въображение сег? И хем си ги измислям, хем си им и вярвам и ми се виждат логични и реални.
Та не сме нормални хора, не. И знаеш ли кое е най-лошото - мислиш си, че ще мине като родиш. ГЛУПОСТИ! Става по-зле. Аз никога няма да забравя как както си седяхме с ММ на тераската лятото и новороденото си спеше блаженно, аз вместо да се радвам като ревнах, ама рев да видиш. Че еди си какво си станало днес и аз за малко да съм го била изтървала бебето. И рев, ама до заекване.
Иначе за пика ми на хормонални изцепки като бременна помня как ММ с най-голям мерак ми купува една скъпа чанта, която аз като я видях.... Жална му майка, направих го на 5 стотинки - само аз мисля в тая къща, ти глупак, харчиш пари. Ние чакаме първо дете, разходи ни чакат, той чанти ми купува. А на теб кой ти каза, че ми трябва чанта, бе???? А??? Аз си имам черна чанта. След което започнах и да рева, защото той видиш ли е прахосник, а аз отговорна. Накрая вече ревях, защото се усещах , че не съм в ред. Той добре, че е свестен, само ме погали по главата и вика: Ще ти мине, хормони са, не се притеснявай, ще ти мине. Мина ми, ама след около година и половина -две.

Опитвам да не мисля. Има толкова вродени заболявания, които не можем да диагностицираме. Правят се изследвания за най-честите.
Аз наистина си мисля, че като го родя всичко свършва. Родих дъщеря ми и в деня в който се прибрах у дома започнах да живее отново, да дишам, да съм свободна ! Много ревливо бебе, отгледала съм я сама. Нищо страшно не видях в майчинството. И хормона влезе в норма.  Започнах да приличам на себе си, да излизам и да водя социален живот.  Нямаше човек, който да не ми е казал клишето '' Сега ти е хубаво, почивай. После ще видиш !'' . Ами нищо толкова страшно не видях. Само да е здраво, аз също . Към втората година става тегаво и вече исках да ходя на работа . Липсваше ми много- това беше единствения ми зор.

Здравейте, момичета,

Аз си правих тест за диабет преди седмица. Тук е задължителен след 2428 седмица.както са казали, взема се кръв на гладно, след това глюкоза се пие, и след това пак кръв на 60 та и 120та минута. Глюкозата е неприятна, за мен добър съвет беше да я пия без да се замислям или забавям, защото става по лошо
Мисля, че е добре да се направи такъв тест. Изследванията показват, че окло 20% от бременните жени, развиват гетсационен диабет и може да протече съвсем безсимптомно, но да има не добро въздействие върху жената и бебето.. Четох по повод на моя тест миналата седмица.
За кърменето - не се навивайте. Може да премине съвсем безпроблемно. Пожелавам на всички.
Съгласна съм с Лолита, няма нищо страшно след раждането. Един голям кеф, е да не си доспиваш понякога, но изобщо не е такава мъка. Аз си бях 2 г у дома, не ми е липсвала нито работа, нито контакти, нито занимания. Най- хубавите ми години и минават страшно бързо. Изживейте си ги с кеф, побелавам на всички!

Здравейте аз чак сега ви откривам, а от доста време ви издирвам. Аз също очаквам момченце термин 27 май

Добре дошла, Инна! 😊

И предварително да се извиня за спама, ама не можах да се стърпя. 😁
Чета поста на На Данито майка му, смея се през сълзи и се успокоявам, чакай има още до 9-ия, пък и като родиш... и после в тоя ред на мисли чета коментара на ALISCA, която неволно е написала 2428 седмица /без тирето/и си викам - добре, че не ги караме по две хиляди седмици, че щеше да е  страшно 😂 малко като "Дързост и красота" 3252 епизод... и ме напуши още по-голям смях😂 ...абе май е време да си пия хапчетата и да си лягам... изобщо, нормалният човек не може да си представи това, което бременният мозък може да измисли😁

Така, виждам, че духът и настроението в темата доста се качиха, което е страхотно . Чебурита, такъв спам е добре дошъл за всички, малко да разчупим обстановката.
И аз така да поспамя.  Говорих си тази вечер надълго и нашироко с мой близък приятел, който ми е лекар и хомеопат и е ендокринолог. И който по някой път като залитна в притесненията, ме заземява.
За пореден път ми напомни, че страховете ни се материализират в различни неща, кой кръвно, кой нещо друго. И че трябва да имаме повече доверие на Вселената, че нещата ще бъдат наред и че най-естественото нещо за човека, е да бъде здрав. Така че колкото и да се чувстваме дискомфортно, не трябва да изпадаме в паники и крайности, защото това само ни вреди.
Само ще вметна, защото четох, че засегнахте темата с обременяването с глюкоза. След една стресова ситуация (не бях бременна още) отидох на лекар (рядко ходя вече на лекар) и се почнаха едни предположения и изследвания като стигнахме и до обременяването с глюкоза. Първо, че това е едно от най-отвратителните неща за мен на света. Не съм сигурна, че бих си го причинила отново. Второ, инсулинът ми беше скочил двойно. Почнаха да ми обясняват какви ли не неща, че съм в преддиабетно състояние и ми изписаха лекарство. Тогава бях задържала много вода и бях подпухнала. Дори ми се обясняваше, че съм с наднормено тегло поради този факт. Бях няколко кг отгоре над нормалното ми тегло, но то беше от друго (няма да навлизам в подробности).  Много се бях притеснила и се консултирах с моя човек, който ми обясни че такова обременяване не се прави, когато човек е притеснен или стресиран (подложен на по-дълъг стрес), защото тогава винаги могат да излезнат подобни резултати.
И тази вечер си говорихме пак по въпроса. Да, може контролно да се прави при хора, при които може да е наследствено и които са в рискова група ( той я нарече по някакъв начин, който забравих).
Та по въпроса, отказах да пия това лекарство (което е с адски гадни странични ефекти) и повече нито веднъж не си направих това изследване. Игнорирах го. За няколко месеца се отводних и си върнах старите кг. Държа да подчертая, че нищо в храненето не съм променила. От 20 год (непрофесионално) се занимавам с хранене, режими, диети, спорт, подлагала съм се на всякакви лишения и какво ли не съм пробвала, за да достигна до извода, че храненето е последното нещо, което влияе на теглото. Храня се като цяло по-здравословно, вярно, но не защото си го налагам, а защото така ми е свикнал организма.  Но пък не се и лишавам от "вредни" храни, когато ми се дояде. Научих се да си слушам тялото.
Ако почнем да си правим изследвания, все ще се намери нещо, което да не ни е в норма. Не казвам, че трябва да се неглижира здравето, но не трябва и да се вкопчваме, защото се завихряме в тази енергия и да няма нищо, ще си причиним нещо. Нещата, които се случват около нас, отразяват нашите притеснения и страхове.
А и хормоналните нива много бързо могат да се променят в зависимост от емоционалното състояние. Например ако човек е много стресиран, организмът започва да произвежда кортизол. Този кортизол е една от основните причини за напълняването.
Септември, когато разбрах, че съм бременна, си казах: неизбежно е, ще кача доста килограми, ще подпухна много и какво ли не. Еми приемам го, няма да се притеснявам, каквото такова. Приех го предварително и не се меря, не се интересувам колко кг съм. И за мое учудване до момента това не се е случило. Може по-нататък да се случи, но пак няма да се ядосвам.
И друго, което се сетих и за което си говорихме пак с доктора е относно тези болки, които някои от нас имат в костта отпред и таза, опашката и т.н. Една от основните функции на прогестерона е да прави матката по-еластична, по-мека, за да може да се разтяга, когато бебето расте. Същото прави с костите, прави ги по-меки, разхлабват се връзките, които подготвят таза да се разшири. Затова усещаме тези болки. Имам ги от самото начало на бременността.
А аз сега и с тези мускулни инжекцийки ми е още по-яко . Двоен кеф.
Та приключвам с вечерната лекция, все още философски настроена, докато не ме е хванало притеснението за нещо друго

С едно изречение- всяко залитане в крайности не води до нищо добро. Да кърмя на всяка цена, да родя естествено, да ходя по 1000 пъти да се изследвам и да търся патологии. Както и обратното . Златната среда е истината. Ще ни трябва изключително много, особено на тези с две деца. Жената е балансьор. Никой мъж не е способен на такова нещо.

Здравейте! Чак сега виждам, че има и такава група. Дали може и мен да добавите с термин 31.05, първа бременност и е момиченце
ПС. А за фейсбук групата как стоят нещата? Angie Mitrova съм там

Шакри, много добре си го написала и те подкрепям за казаното. Мога да го допълня и от личен опит. Преди около 2 години бях влезнала във филма, че съм болна от някакво скрито заболяване, имах постоянни световъртежи, гадене, проблеми с ушите, болки тук и там по тялото, отделно психически се чувствах много зле, с почти хронична преумора... започна се едно ходене по доктори, общо взето гледаха да ми дадат хапчета и да видят какво ще се случи. Естествено започнаха с течение на времето да се появяват и реални проблеми - проблем с щитовидната жлеза, гинекологични проблеми. Докато един ден, отивайки при поредния лекар, в случая тя не ме погледна приятелски и не ми каза, че всъщност нищо ми няма просто се намирам под някакъв стрес и трябва да намеря начин да се справя с него, за да приключат и останалите проблеми. Била виждала много такива млади хора като мен. Да е жива и здрава тази лекарка, накара ме да се замисля какво си причинявам сама, това е истински лекар за мен, не само да гледа да ти вземе парите. Да не говорим, че през цялото това време бях страшно разсеяна изнервена и почти  тотално неработоспособна, в депресия, дори косата ми падаше на топки. В крайна сметка си наложих да гледам по-спокойно на нещата, тъй като преждевременно си имах и проблеми вкъщи, а и работата ми е доста стресова. Опитах се да променя моето виждане за нещата, а не просто нещата около мен. По стечение на обстоятелствата се наложи да мина и през операция, която ме изкара за няколко месеца от работа.  Еми,  почивката в къщи, промяната на нагласата към това, което ми се случва, вяра и надежда, че нещата ще се подредят по най-добрия начин, извършиха чудеса. Хормоните ми се нормализираха, проблемът с щитовидната жлеза изчезна, всички симптоми, депресии, преумора също... е, стигнах и до извода , че трябва да си сменя и работата, защото си дадох сметка, че ужасно много ме натоварваше... така и не се стигна дотам, защото се оказа, че съм бременна 😊 което промени нещата още повече в положителна насока. Мога да кажа, че сега съм направо друг човек, нищо общо с онази развалина, в която се бях превърнала. Затова и сега гледам да съм още по-спокойна, за да не вредя на себе си и на бебето. Не искам това малко създание да расте невротично. Това, което си мислите и нагласата ви към нещата не е нещо безобидно. Една моя позната лекар ми обясни нещата и по медицински път - в медицината съществува такава система ПНЕИ /психика -> нервна система -> ендокринна система ->  имунен отговор/ тоест нещата в организма са строго навързани и си влияят, така че изобщо не е без значение в какво състояние ти е психиката. В крайна сметка ние правим каквото можем, а за останалото да пази Господ. Не може да огреем навсякъде, а понякога и изобщо не е нужно. Гадни работи винаги ще се случват, но въпросът е  да не им се оставяме  да ни смачкат. Така, че положителни мисли и напред. 😊

Така е, не, че е много страшно, но поради множество обстоятелства от живота ми с предното майчинство, аз реално не съм имала пауза в работата.
Работих до последния си ден преди раждането. Дори и когато бях с отлепена плацента в болницата никой не разбра, защото си взех лаптопа в болницата с мен и писах през цялото време. Работих на 2 места - имам малка собствена фирма от много години и отделно си работех в една международна фирма на сравнително отговорна позиция. И двете бяха предимно на мейл. Но си има и обикаляне по фирми, куриери, транспорт и тн. От едната работа имах 2 месеца майчинство. От личната нямах и една минута. Клиенти ми звъняха и в деня на раждането. И от тогава научих един от много важните уроци в живота на работещите жени - не казвай на клиент, че си бременна или родила. Само на едни клиенти казах и ги загубих завинаги след това. Да не ме притеснявали повече ми казаха. Това ми костваше хиляди левове в годишен план.
После уж щях да имам 5 месеца майчинство, но от фирмата , в която бях служител ми пратиха SOS сигнал точно в деня, в който бебето стана на 2 месеца. Да съм помагала малко от вкъщи, че заместничката не се справяла. "Малкото" се превърна в 6 часа на ден и поради обстоятелствата не можех да кажа не. В деня , в който детето стана на 5 месеца вече бях в офиса.
Майка ми го пое тогава. Иначе до тогава ми помагаше повече с чистенето и по-малко с гледането.
В общи линии не спях цяла нощ и после през деня си бутах двете работи. Добре, че и двете бяха на компютър. Веднъж заспах докато пишех мейли на дивана. По средата на едно изречение.
На няколко пъти съм си поприпадала от изтощение особено през нощта като ставах да успокоя малкия. Не съм спала през деня както предполагам, че повечето майки са правели. Детето беше екслузивно на кърма и никога не съм му давала пюре от буркан. Готвеха му се по 4 яденета на ден и всеки ден беше раличен от предишния. Повечето пъти аз съм ги готвила преди работа.
Казвам ги всичките тия неща не, за да се изтъквам нещо колко съм работна. На мен ми се е налагало, за това съм го правила. А просто искам да изтъкна, че на всеки му е различен този период. Както е казала Лолита: жената е балансьор.  За мен беше период на много големи крайности в емоциите - най-хубавите и щастливи моменти са ми били тогава, но и някой от доста отчайващите, истеричните, определено това беше най-уморената година в живота ми (той започна да спи през нощта на около година и 2 месеца). А хормоните ме отпуснаха няколко месеца след раждането. Та в микса с двете работи и кърменето докато пиша мейли да кажем, че ми беше малко в повечко всичко.
Сега пак ми предстои да работя нон стоп за щастие само моята си работа. Но пък ще имам още едно дете, което го нямах предния път. Или съм с 2 деца и една работа, или с 2 работи и едно дете. Да кажем, че в момента съм се приготвила психически, че пак ще е така. А в професионален план ми се наложи да се откажа от някои амбиции и проекти, които бях подхванала. Но знам, че няма как да стане да развивам нова дейност от дивана в нас с бебе на цицата.
Та тъй - пожелавам на всички наистина да могат да си позволят да си останат вкъщи през първата годинка и да се посветят на бебето.

Раждането на дете наистина преобръща живота ти.
на Данито майка му - изключително ми е приятно да те чета. Знаеш ли защо ? Никога не съм мислила, че с идването на бебето то се превръща в целия ти свят. Вярно е, че от ден на ден го обичаш все повече и винаги се стараеш да му дадеш най-доброто на което си способен. Но никога не бива да се изпада в крайност. Ето при теб как се е получило, че въпреки майчинството си съумяла да запазиш и работата си, да балансираш. Аз имах невероятна работа , живеех на бързи обороти и водих активен социален живот. Поради редица обстоятелства загубих и трите, но спечелих дъщеря си.
Това което знам за себе си е, че за да бъдат щастливи децата , майката не бива да е нещастна. Аз се чувствам добре, когато работя и определено не мога дълго да стоя у дома. Въпреки, че моят съпруг е в състояние да ме издържа финансово и дори многократно е намеквал, че за него е даже по-добре да си бъда домакиня.
Не съм такава жена, обаче. Искам си свободата и независимостта. И тук идва трудната задача -да бъдеш майка и да се чувстваш осъществена в твоето си поприще. Не е невъзможно. Да , трудно е и много изтощително. Ина мен ми е идвало да вия от безсилие  в определени моменти, но се събирам. Това е обаче живота на съвременната жена и да си призная изпитвам наслада от факта, че правя нещо за своето собствено развитие.