Знаете ли колко получава вашия мъж

Разбира се, че знам колко получава мъжа ми, че и карта ми е поверил към заплатата си - смелчага Той също знае колко получавам, а и ако се чуди винаги може да надникне в сметката ми. Взема заплата около 5то число, а аз на 25то. Опитваме се да заделяме в моята карта защото заплатата ми е доста по-малка от неговата. И като излязат каскота, граждански, данъци и непредвидени харчове знаем, че имаме на страни без да разклащаме кораба майка и се справяме със ситуацията. И двамата сме окей с това и за мен това е нормално. Напоследък все разходи и нищо не мога да заделя. Почивки, големи покупки и т.н решаваме заедно.

Знам колко получава, въпреки че няма фиксирани доходи и не му искам отчет всеки месец колко точно е изкарал до стотинка.
Какво значи да му "позволявам" да изхарчи нещо за себе си? Той не е малко дете и аз не му давам джобни, нито му държа сметка на парите.
Всеки от нас харчи за това, за което прецени, парите са общи. И двамата сме разумни хора обаче, с добра финансова култура и си имаме доверие.

Знам колко получава, редовно ми казва, сигурно, за да си правя сметката колко пари да харча.

Ти не беше ли този с любовницата и жената, която гледаше турски сериали, не си говорехте и не искаше секс? Нали щеше да напускаш жената заради любовницата, как така още ти натяква за заплатата?

Изобщо защо ти отговаряме по темата като ти не искаш да вникнеш  в болшинството отговори, а търсиш само такива, които успокояват собствената ти съвест?

То аз не се знам колко точно пари съм изкарал миналата година, че жена ми ще знае...
Вземам заплата, някой бонус, нещо на частно ако съм изработил, някой ми е върнал заем дето съм му дал преди 2 години, на някой друг познат пък съм дал тази година, от инвестиции дивиденти, някой наем от имоти, те обаче имат и разходи които трябва да се плащат от брутния доход така че нетния дявол го знае колко е... Не че съм богат и "не си зная парите", просто не съм седнал да смятам колко влизат и излизат за определен период. Гледам да има за текущи харчове, плащам каквито има разходи за домакинстовто, другото спестявам.
Жена ми личните разходи от типа на козметика и дрехи си ги купува сама, каквото ѝ остане от заплатата си го спестява, никога не съм я питал колко е събрала или за какво ѝ са. Когато ми е казала примерно "дай 200 лева, че трябват за еди-какво си" съм вадил и давал - не много често, тя е разумна откъм харчене и не се изхвърля.
Това да дебнеш и да знаеш до стотинка колко партньора ти е изкарал и похарчил (независимо мъж или жена) според мен е за хора, които свързват двата края от месец за месец. Тогава съм съгласен, че е важно - инак ако единия е неразумен, може другия заради него да седи гладен или на тъмно до края на месеца.
Но след като нужните семейни разходи се посрещат всеки месец, какво има един човек да си вре носа и да държи сметка на друг колко е изкарал и за какво ги е похарчил? На децата помагам да си правят бюджет на джобните, ама жена ми е възрастен човек, мисля и сама може да се оправи във финансовите си дела без мен, както и аз без нея.

Аз пак да си питам?

О, я стига, дебнене до стотинка въобще не става дума за подобно нещо в темата.
В случая на автора става дума за твърда заплата. И да, напълно нормално е хора, които са семейство да си знаят доходите.

Знаем си доходите, да. Не стоят по една сметка, не си контролираме разходите, все пак сме възрастни индивиди. Всеки има зачислен дял от месечните разходи и се грижи да го покрива. По-големите разходи подлежат на обсъждане и планиране.

Да знаеш доходите на някой човек не е толкова трудно, най-малкото като знаеш каква професия има и в кой град работи, ти е ясно колко приблизително изкарва като заплата. Ако дава имоти под наем, ясно ти е колко приблизително получава от тях месечно. В този смисъл жена ми, разбира се, знае горе-долу колко пари изкарвам.
Но никога не си е позволявала да каже нещо от рода на "абе мъжо, ти тоя месец изкара 1000 лева, а в къщи донесе 800, къде са другите 200 - я ги дай да ги изхарча". Ако някой ден вземе, че ме пита подобно нещо, просто ще кажа "изпих ги". За мен подобен въпрос заслужава подобен отговор.

Нормално да се знаят - да. Нормално да се иска позволение всеки как си харчи или за какво си спестява доходите, които лично е изкарал - не.

Аз съм гуверньорът вкъщи, така че да, знам колко му е заплатата. И той знае моята. Касата е обща, за ежедневните разходи и сметки се грижа аз. Двамата обсъждаме само големите покупки.

Личните разходи нито си ги дебнем до стотинка, нито пък си ги изравняваме. Сакън, нали, някой да не изхарчи 50 стотинки повече. Важно е все пак да не се забатачват ежемесечните режийни за сметка на някоя глезотия.

Знам, защото водя статистиката в Ексел.

Знаем си доходите, като всеки си има перо "и аз съм човек". Факт е, че моето перо е малко по-голямо, но той самият се шегува, много добронамерено, че е така понеже съм била дама и имам нужда от повече неща.

И двамата си знаем кой колко получава, при нас всеки получава официален документ от работодателя, който служи за доказателство пред всички други органи, че съм получила €Х заплата и съм си платила всички възможни данъци и осигуровки, и че нетната ми заплата е преведена на предоставената от мен банкова сметка. Освен това, аз приготвям общата нинданъчната декларация, така че няма как да остане тайна.

Знам, да. Имаме обща сметка, а до другите имам достъп.
Още повече, че заедно правим годишните си данъчни декларации, там всичко е от ясно по-ясно.