Много ми хареса написаното от Шани,дори и на 100 да станем,ще ни боли със същата сила.Който твърди,че времето лекува,никога не е преживявал нещо подобно.Незнам как е било при вас,но мен много ме дразнеше,когато някой ми кажеше "Нищо,ти си млада ще си имате друго". Аз пък си исках точно това.
- Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.
За болката
Аз пък си исках точно това.
Аз пък си исках точно това.
Аз пък си исках точно това.
по точно, не би могло да бъде казано... 
Аз пък си исках точно това.
по точно, не би могло да бъде казано...Абсолютно!
Болката винаги ще е жива. Няма по -тежка мъка на света от това да загубиш детенцето си. Не са прави, че друго дете ще запълни празнината. Няма такова нещо. Аз загубех третото си детенце и никой не може да ми заглуши мъката. Да са ми живи и здрави другите деца ,но всяко дете е отделна личност.Всяко дете е различно. Не можем да мислим ,че като изгубим едно на негово място ще дойде друго и всичко ще се забрави. Уви така не става. Раната винаги ще боли. 
прегръдки от мен. много ми липсва Мишето и да знаеш - единственото което ме крепи е, че се спаси от мъките си и няма да пишеш за болката й в нашия форум. Вярвам, че е на по-добро място и вярвам, че там ще е добре
надявам се ти да намериш успокоение и утеха, а до тогава - дано ивмаш сили да понесеш тази огромна мъка
Прегръдки за теб и семейството ти
надявам се ти да намериш успокоение и утеха, а до тогава - дано ивмаш сили да понесеш тази огромна мъка
Прегръдки за теб и семейството ти
Здравейте милички,
безкрайно ви благодаря за подкрепата. Всяка от вас с нещо ми помогна. Поклон пред вас!!
А аз наистина се съвземам. живота продължава и трябва бързо да се стабилизирам. Още повече имам други деца ,които страдат не по-малко от мен. Нямам право да ги товаря с моите проблеми. Върнах се на работа, което е добре. Помага ми да не мисля. Но ми трябва време. Казват ,че времето лекува. Не зная дали лекува ,но поне притъпява болката ни.
Много ви целувам и се пазете.
безкрайно ви благодаря за подкрепата. Всяка от вас с нещо ми помогна. Поклон пред вас!!
А аз наистина се съвземам. живота продължава и трябва бързо да се стабилизирам. Още повече имам други деца ,които страдат не по-малко от мен. Нямам право да ги товаря с моите проблеми. Върнах се на работа, което е добре. Помага ми да не мисля. Но ми трябва време. Казват ,че времето лекува. Не зная дали лекува ,но поне притъпява болката ни.
Много ви целувам и се пазете.
Не вярвам на думите,че времето лекува.Минаха вече почти 5 месеца,и всеки път когато си спомня,когато видя бременна с коремче каквото трябваше да е и моето в момента,всички спомени се връщат в мен.Най-страшното е ,че термина ми беше определен на датата на рождения ми ден и знам ,че ще ми бъде ужасно трудно.
Болката винаги ще я има,поне в моето сърце
Болката винаги ще я има,поне в моето сърце
Болката, всеки я е изпитвал в живота си, но тези, които са загубили нещо толкова ценно като детето си, просто свикват да живеят с нея... Вярно е, че с времето свикваш с нея, но тя си е вътре, има си отпечатък в сърцето ти...Ето аз на утрешния ден щях да си имам момченце на 7 години и да правя рожден ден, но ... И особено тежко преживявам датите, на които се е родил, на които е починал...
И това, че имам друго дете, толкова изстрадано и желано, ама никак не замества мястото на братчето си...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
И това, че имам друго дете, толкова изстрадано и желано, ама никак не замества мястото на братчето си...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
Само знам едно, човек, който е сложил пръст върху дете, не може вече да си отиде щастлив от този свят.
Така е... Болката ме е белязала, аз съм болката. Цялото щастие на земята не може да заглуши това. Щастлива съм сега, но ме боли, боли...
Мартин4е, много точно си изказала и моите мисли
И това, че имам друго дете, толкова изстрадано и желано, ама никак не замества мястото на братчето си...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
