Ив,...
май многоточието казва нещата най-добре...
май многоточието казва нещата най-добре...
- Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.
За болката
Мама никога не забравя... Няма значение на каква възраст е рожбичката, когато си я загубил 
боли много боли, няма значение колко време ще мине, пак боли, но живота продължава и трябва да се научиш да живееш така ... Защото по пътя ти може... не дай си господи да се случи пак... Мислиш си, че си подготвен за това, но уви не е така... Отново болката те връхлита с нова сила, ала нямаш избор... продължаваш по течението и така до края... Когато си мислиш, че ще се събереш с тях обичните, но как да оставиш другите ... Така разкъсвана между двата свята живея вече повече от 15 години!
Наскоро загубих и татко си мислех си, че щом съм загубила детенце ще ми е по-лесно, но не...
боли много боли, няма значение колко време ще мине, пак боли, но живота продължава и трябва да се научиш да живееш така ... Защото по пътя ти може... не дай си господи да се случи пак... Мислиш си, че си подготвен за това, но уви не е така... Отново болката те връхлита с нова сила, ала нямаш избор... продължаваш по течението и така до края... Когато си мислиш, че ще се събереш с тях обичните, но как да оставиш другите ... Така разкъсвана между двата свята живея вече повече от 15 години!Наскоро загубих и татко си
мислех си, че щом съм загубила детенце ще ми е по-лесно, но не...
Преди да знам , че ще имам друго момиченце написах:
Три деца аз родих с желание , но не се гордея.
Загубих втората си рожба и мъжка майка станах.
Щастлива съм , че момченце здраво аз родих , но защо ,
защо не бе ТЯ моята малка дъщеря!
Никой и нищо не е способен да запълни празнината, затова мили момичета научете се да живеете с болката, споделяйте от време на време, и си мислете само хубави неща, опитайте се да простите и ще ви бъде по-леко и те ще се върнат при вас. На мен вече се случи...
Три деца аз родих с желание , но не се гордея.
Загубих втората си рожба и мъжка майка станах.
Щастлива съм , че момченце здраво аз родих , но защо ,
защо не бе ТЯ моята малка дъщеря!
Никой и нищо не е способен да запълни празнината, затова мили момичета научете се да живеете с болката, споделяйте от време на време, и си мислете само хубави неща, опитайте се да простите и ще ви бъде по-леко и те ще се върнат при вас. На мен вече се случи...
болката наистина никога няма да мине.При първият аборт ми беше толкова мъчно и мислех,че ногака няма да преодолея тази болка,но се минаха 8 месеца и отново бях бременна,това до някъде я заглуши.Разбрахме,че са близнаци и бяхме тоолкова щастлива.Казах си ето "когато Господ затравя врати,отваря порти".Е да ама не-портите се затръшнаха под носа ми и загубих бебетата в 20-та седмица.Все още вярвам,че ще имам и аз щастието да стана мама,но никога няма да забравя малките си ангелчета.За съжаление на дали някога пак ще имам близнаци.Знам,че съм лишена завинаги от възможността да бъда една спокойна и щастлива бременна-винаги ще треперя,винаги ще се страхувам.Просто не е честно. 
И все си казвам, че някой там някъде ни очаква, за да ни посрещне
и после не си вярвам...
и после пак си го повтарям...
и така.
и после не си вярвам...
и после пак си го повтарям...
и така.
И все си казвам, че някой там някъде ни очаква, за да ни посрещне
Беше чакала 50 години, за да отиде при първородното си дете, което тя си знаеше че я чака.
Сигурна съм,че ще ме чака моето малко ангелче!Дали има край болката!?ДА!!Края е точно тогава,когато го видиме отново!За сега болката е огромна и е завзела сърцето!Всеки ден се питам дали с едничката целувка която успях да му даря разбра коклко го обичам и дали ми прости,задето му обещах,че всичко ще е наред,а не беше.....простете ми майчици,зная и ви пожелавам НАДЕЖДА!!!"Ако имах магазинче едно,бих продавал,познайте какво-НАДЕЖДА,НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ"
И аз все се питам кога ще свърши болката?!След първия ми аборт в 12 г.с. болката беше огромна,не спирах да тъжа за бебчето,което толкова много желаехме.Все си мислех какво ли щеше да е ако не го бях загубила...
И ето минаха 8 месеца-аз отново бях бременна,отново почуствах щастието че ще ставам мама.Но този път радостта беше още по-кратка-в края на 6 г.с. сред неистови болки бебко ме напусна.Много хора ми казват че бебе още не е имало.Но независимо,че лекарите гледат на бебето ми като ембрион,зародиш,плод за мен още от деня в който разбрах че съм бременна и видях малкото тупкащо сърчице на екрана това си беше моето бебенце......моите бебенца,които не успях да видя,не успях да прегърна.....Дали някой ден,някъде отново ще бъдем заедно???Може би тогава ще свърши и болката.....
Сега само се моля нашите ангелчета да са добре там,където са!
И ето минаха 8 месеца-аз отново бях бременна,отново почуствах щастието че ще ставам мама.Но този път радостта беше още по-кратка-в края на 6 г.с. сред неистови болки бебко ме напусна.Много хора ми казват че бебе още не е имало.Но независимо,че лекарите гледат на бебето ми като ембрион,зародиш,плод за мен още от деня в който разбрах че съм бременна и видях малкото тупкащо сърчице на екрана това си беше моето бебенце......моите бебенца,които не успях да видя,не успях да прегърна.....Дали някой ден,някъде отново ще бъдем заедно???Може би тогава ще свърши и болката.....
Сега само се моля нашите ангелчета да са добре там,където са!
Сигурна съм,че ще ме чака моето малко ангелче!Дали има край болката!?ДА!!Края е точно тогава,когато го видиме отново!За сега болката е огромна и е завзела сърцето!Всеки ден се питам дали с едничката целувка която успях да му даря разбра коклко го обичам и дали ми прости,задето му обещах,че всичко ще е наред,а не беше.....простете ми майчици,зная и ви пожелавам НАДЕЖДА!!!"Ако имах магазинче едно,бих продавал,познайте какво-НАДЕЖДА,НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ"
Мила приятелко, недай да си причиняваш такава болка
. Сигурна съм, че твоето малко бебче е усетило огромната ти обич с цялата си невинна душичка и след това е отлетяло спокойно към небето. 
Не се наказвай, болката ти и без друго е огромна. Дръж се здраво за надеждата и бъди сигурна, че тя крепи човека. Изпращам ти една силна прегръдка
Благодаря ти Yasna 
Само,аз ти и всичи момичета в този форум,знаеме,колко боли и как изгаря сърцата ни,но знаеме че има надежда и аз се моля,ако е рекъл Господ един ден всички, хей така случайно да се срешнеме в ''Отчетни..."и също зная,че за нас момичета дечицата които ще имаме ще са всичко в живота ни! 
Само,аз ти и всичи момичета в този форум,знаеме,колко боли и как изгаря сърцата ни,но знаеме че има надежда и аз се моля,ако е рекъл Господ един ден всички, хей така случайно да се срешнеме в ''Отчетни..."и също зная,че за нас момичета дечицата които ще имаме ще са всичко в живота ни!
Болката,казват,отминавала.Време трябвало.А защо с всеки изминал ден ме боли толкова?Сигурно защото осъзнавам какво загубих,сигурно защото постоянно си мисля какво можех да имам.Или защото не намирам отговор на толкова въпроси,и сигурно няма да намеря.Или защото не мога да спра да се обвинявам какво съм направила или не направих.Или защото сънувам всяка нощ,сънища които дори се страхувам да кажа на глас,кошмарни.Не знам.
Болката,казват,отминавала.Време трябвало.А защо с всеки изминал ден ме боли толкова?Сигурно защото осъзнавам какво загубих,сигурно защото постоянно си мисля какво можех да имам.Или защото не намирам отговор на толкова въпроси,и сигурно няма да намеря.Или защото не мога да спра да се обвинявам какво съм направила или не направих.Или защото сънувам всяка нощ,сънища които дори се страхувам да кажа на глас,кошмарни.Не знам.