♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

Синан благодря ти!

Глава 28

-   Какво правиш тук?- Попита Дефне с треперещ глас. Мразеше се заради слабостта, която му показва, но да го види тук бе голям шок за нея.- Какво искаш?
-   Няма ли едно „здравей”, едно „добре дошъл”?! Все пак съвсем скоро ще работим заедно, скъпа Дефне! Какво е това отношение?!- Весело попита той, изчаквайки я да се приближи.
-   Полудял си, ако мислиш, че някога ще приема предложението ти!- Ясно и спокойно изрече тя, докато го заобикаляше и сядаше на бюрото си. Липсата на Бурак я притесняваше, но не искаше Транба да си мисли, че я е страх.- Нито цветята, нито заплахите ти ще успеят да ме принудят да се съглася с тази глупост. Губиш си времето с мен!
-   Аз не мисля така. Дори съм подготвил всичко! Прочети го и помисли!- Подаде ѝ папката и тъй като тя не реагира, той я постави на бюрото пред нея.- Това е примерно копие, промени или махни това, което не ти харесва, после пак ще поговорим. Оставил съм празно място за заплатата- ти напиши сумата, която искаш! Обещавам да не я обсъждам!
-   Що за нахалство и безочие?! Нямаш ли поне малко гордост?- Изсмя му се Дефне.- Нима не са те учили, че когато една жена казва „не”, това означава не?!
-   Едно решение може да се промени, Дефне! Правилната сума оправдава всяко действие! Ти го знаеш най- добре!- Намигна ѝ, а тя се сви така, сякаш я бе ударил.
-   Върви си или ще повикам охраната!
Точно в този момент вратата се отвори и Йомер влезе, следван от Синан и Ясемин. Трябваше им само миг, за да схванат какво става. Синан бързо застана пред Йомер, молейки се на всички богове приятелят му да успее да се овладее. Нямаха нужда от сцена, не и когато всичко бе почти готово.
-   Дениз, каква изненада? Какво те води насам?- Попита Синан с възможно най- сладникав глас, поглеждайки към Дефне.- Дошъл си да притесняваш нашият дизайнер ли?!
-   Вашият какво?- Не разбра Транба, завъртайки се към Дефне.
-   Тя е моя!- Йомер звучеше като звяр, затворен в клетка.- Моя съпруга, моя служителка, моя по всеки един начин, за който можеш да се сетиш! А сега, ако обичаш, изчезни оттук, преди да съм загубил и малкото търпение, което имам към теб!!!
-   За какво говорят те? Какво си направила?!- Дениз им бе обърнал гръб, съсредоточен върху Дефне. Ако си мислеше, че може да я стресне, жестоко грешеше.
-   Застанах до съпруга си! Там, където е моето място!- Тя се изправи, заставайки очи в очи с него.- Казах ти, Дениз, тук няма нищо за теб! Отново съм служител на Пасионис, този път със специална клауза. Ако дори само един мой модел бъде използван в твоя колекция, ще бъдеш унищожен! Дори да купиш къщата на нашите, дори да унищожиш отново кафенето на батко, дори да вървиш след мен като кученце и да ме умоляваш, няма да можеш да използваш дори една щриха, която аз съм нанесла!!!- Гласът ѝ не се повиши и с тон, но очите ѝ блестяха с толкова див гняв, че Синан се притесни Дефне да не нападне Дениз.
-   Не можеш да го направиш! Вие не сте заедно, той никога няма да ти прости! Не и след всичко, което му причини!- Транба опитваше да се успокои, но не му се получаваше.- Ти също няма да му простиш, Дефне! Той те остави, забрави ли? Остави те на следващия ден след вашата сватба! Как може дори да си помислите, че ще се хвана на този номер?!
-   Ако искаш, вярвай! Ако не искаш, недей!- Дефне го заобиколи и отиде до Йомер. Хвана ръката му и погледна Дениз в очите.- Аз съм до Йомер, каквото и да се случи! Никой, най- малко ти, ще успее да ме принуди да му навредя!
-   Какво става тук?!- Бурак влезе и изгледа групичката.- Май съм закъснял за събирането?
-   Не, тъкмо навреме идваш!- Синан му посочи с очи Йомер, чието лице можеше да изплаши и дявола. Думите на Дефне не го бяха успокоили, напротив- напомнянето какво ѝ бе причинил онзи негодник просто доляха масло в огъня.- Дениз тъкмо си тръгваше!
-   Това няма да остане така!- Закани се той, макар сам да осъзнаваше, че вече няма какво да направи.- Винаги има друг начин!
-   Не се занимавай повече с нас! Приятелски съвет!- Помаха му Синан, докато всички се отдръпнаха, за да направят път на Транба.
-   Всичко хубаво и дано скоро наистина намериш онова, което търсиш! Слава Богу, това не съм аз!- Не се сдържа и Дефне, усмихвайки му се сладко, когато той мина покрай нея. Секунда след като вратата се затвори зад него, тя въздъхна.- Не ме стискай така! Йомер!
-   Извинявай!- Пусна ръката ѝ и тя започна да я разтрива.- Боли ли те? Съжалявам, аз…
-   По- добре аз, отколкото той!- Кимна Дефне.- Щеше да го убиеш, нали?
-   Ако се бе доближил само още сантиметър до теб!- Взе ръката ѝ и сам започна да прави леки кръгове по опакото на дланта ѝ.- Не се усетих! Много ли те заболя?!
-   Няма проблем!
-   Мхм!- Прокашля се Синан. Дефне се отдръпна като опарена.- Според мен нека подпишем договора, преди онзи да се е сетил да ни иска копие.
-   Точно така!- Ясемин, мълчала до този момент, отиде и прегърна Дефне.- Беше ужасно смела. Както винаги, всъщност!
-   Знаех, че ще дойдете всеки момент! И вие не закъсняхте!
-   Но не ние му казахме всичко онова!- Засмя се приятелката ѝ.- Гордея се с теб!
-   Нека влезем в кабинета, там ще ни е по- удобно!- Бурак отвори и ги покани с жест. Изчака Дефне да мине покрай него и я спря.- Извинявай, не трябваше да те оставяме сама!
-   Нямаше как да очакваме нещо такова! Не се тревожете, нищо не е станало!
-   Но можеше! Толкова време те пазихме и точно днес!
-   Така е било писано!- Успокои го отново тя.- Хайде, нека не ни чакат!
Дефне прочете договора два пъти, задавайки няколко въпроса на Синан и Бурак. Йомер бе с гръб, загледан в забързаното движение на колите под тях. Не бе продумал повече и Дефне се тревожеше какво ли минава през ума му. Надяваше се, че няма нищо общо с Дениз.
-   И така, щом си съгласна, нека подпишем!
Синан пръв сложи подписа си, а тя го последва. Бурак повика Йомер и сякаш току що събудил се от дълбок сън, той приближи към тях. Имаше отнесено изражение и замечтан поглед, който се стори доста странен на Дефне. Но нямаше време сега да разсъждава върху това.
-   Добре дошла обратно!- Ясемин я притисна силно към себе си, целувайки я и по двете бузи.
-   Това е само на хартия, нали знаеш?- Прошепна Дефне.
-   Ако искаш, ти си мисли така! За мен ти си част от нашето семейство!
-   Честито! Дано това споразумение носи само ползи и на двете страни!- Синан също я прегърна, а след това дойде ред на Бурак. Когато се огледаха, от Йомер нямаше и следа.- Къде изчезна този човек?!

Дениз бе бесен. Влезе в кабинета си, захвърляйки в движение вратовръзката и сакото си. Искаше му се да руши, да чупи и крещи, докато не остане без сили. Опита да се въздържи, но не успя. Само за миг нещата от бюрото му се оказаха разбити на парчета по пода, а обувките, наредени по близкия шкаф, последваха съдбата им. Ужасената секретарка нахълта в кабинета след секунда, но при вида на шефа си изпищя и бързо избяга, трясвайки вратата след себе си. Не ѝ беше за пръв път да вижда Транба бесен и знаеше, че докато не излее всичко, което е събрал в себе си, той ще е истински звяр.
-   Мислите си, че сте ме надхитрили?! Мислите, че можете да си играете с мен? Никой не може да се подиграва с мен! Ще ви унищожа, запомнете думата ми!
Виковете му се чуваха из целия етаж. Изплашените служители побързаха да се изпокрият по кабинетите, обсъждайки какво ли е причинило поредната криза на шефа им. Откакто Транба младши бе поел фирмата, тези избухвания бяха станали част от ежедневието им. Всички бяха свикнали да разпознават приближаващата се буря и да се предпазват от нея. Днес обаче бурята бе цял ураган. И виновен за това можеше да е само един човек.

Нихан позвъни на Дефне малко след като Ясемин и Синан си бяха тръгнали. Започна разговора с хиляди извинения, обяснения и молби за прошка. Повтори многократно каква глупачка е, как като всички останали и тя е нападнала Дефне, вместо да я подкрепи, и колко ѝ се иска да може да върне времето назад, за да изтрие онзи глупав разговор.
След уверението, че е получила опрощение, Нихан започна разказ за това колко са напреднали с възстановяването на кафенето. Дефне реши, че по едно „мхм” от време на време е достатъчно, за да може снаха ѝ да продължи да говори, затова тя се зае с работата си. Бе почти довършила справката, която пишеше, когато се усети за тишината, настъпила от другата страна на линията. Не бе разбрала кога Нихан е спряла да говори и сега не знаеше какво да направи.
-   Скъпа?!
-   Ти изобщо не ме слушаш, нали?- Приятелката ѝ бе ядосана.
-   Извинявай, разсеях се за малко. Наистина те слушам, просто ми донесоха едно документи и аз трябваше да ги погледна. Моля те, продължи! Какво е казал майстор Садри?- Използва Дефне последното име, останало в паметта ѝ от бърборенето на снаха ѝ.
-   Това бе преди половин час! Браво, Дефне, браво!
-   Исо ли плаче там? Какво му има на племенника ми?- Опита да я разсее тя.
-   Сина ми спи точно пред мен! Не ми прави номера!- Скара ѝ се Нихан.- Какво става с теб? И питам сериозно! Напоследък не мога да те позная!
-   Нищо ми няма, аз съм си!
-   Тия ги разправяй на шапката ми! Не е само Транба, нещо друго те тревожи!
-   Няма нищо такова! Покрай Исо си станала прекалено чувствителна и тъй като той е едно прекрасно бебе и не ти създава никакви проблеми, ти ги търсиш при мен!- Дефне мислено се поздрави за всички глупости, които изрече току що.
-   Синът ми е наистина много добро дете, нали! Толкова е кротък! Беше ме страх, че ще плаче постоянно и няма да ни оставя да спим. Или че няма да мога да помръдна никъде заради него, но не е така! Есра или някое от момичетата го гледат, докато помагам на Сердар в кафенето, и той няма нищо против. Щом е нахранен и сух, а някой му обръща внимание, моето сладко момченце е най- щастливото бебе на света!
-   Не се лигави толкова, ще го събудиш! И не му щипи бузките!
-   Не го правя!- Отрече Нихан, докато виновно отдръпваше ръката си, сякаш Дефне можеше да я види наистина. Но не можеше да му устои!
-   Да бе, сякаш не те познавам! Г-н Бурак звъни, ще затварям. Целувки на малкия и Есра и поздрави батко. Надявам се скоро да се видим!
-   От теб зависи, ние те очакваме винаги! Целувам те!
-   И аз! Чао!
Затвори и си отдъхна. Не понасяше мисълта, че отново лъже на поразия. Сякаш се бе върнала във времето! Но не можеше и да им каже! Животът ѝ пак бе пълна каша и колкото и да се стараеше да опази всички, Дефне знаеше, че накрая винаги щеше да има пострадал. И само от нея зависеше кой ще бъде това- семейството или съпругът ѝ.

-   Сердар! Ама вие наистина бързо действате!- Исо влезе в кафенето и се огледа.
-   Здравей! Добре дошъл!- Приятелят му избърса потта от челото си, приведен над някаква машина.- С толкова помощници няма как да е иначе!
-   Лека ви работа! Аз с какво мога да помогна!- Нави ръкави новодошлия.
-   Има едни столове отзад, трябва да се подредят и огледат!- Обади се някой.
-   Ти защо не си в ателието. Нямаш ли си работа?!- Попита го Сердар.
-   Майсторът не се почувства добре и се прибра вкъщи да си почива. Реших, че не ми се седи сам и реших да ви помогна!
-   Добре си направил! Не е нещо сериозно, нали?
-   Беше вдигнал кръвно, предполагам от вълнение. Очакват внучето всеки момент!- Засмя се Исо.- Днес ще полежи и утре ще е като нов!
-   Тогава ние ще се възползваме от теб днес! Има толкова неща още да се свършат!
-   Нихан няма ли я? Макар че защо ли питам, ако бе тук, до сега да се е показала!
-   Чшшт, да не те чуе отнякъде! Остана вкъщи, защото Есра ще закъснее и нямаше кой да гледа Исо. Но като нищо може да изнуди някоя съседка и да се появи всеки момент!- Тихо му обясни Сердар.- Втълпила си е, че работим само когато тя е тук, а докато я няма, стоим и си говорим! Срамота пред хората!
-   А така ли е?!
-   И ние сме хора, имаме нужда от почивка от време на време! Нихан сякаш има радари, винаги пристига точно в този момент!
-   Такъв ти бил късмета, братле! Аз да започвам с тези столове тогава, няма нужда излишно да предизвикваме съдбата! Не искам Нихан и на мен да се кара!
Всички, освен Сердар, избухнаха в смях, докато Исо излизаше. Веселите подвиквания и шеги не спряха, докато той не се върна, за да им се скара, че Нихан е права. Вместо ръцете, работеха устите им. А така нямаше да приключат преди края на лятото.

Дефне се прибра рано. Изкъпа се и изсуши косата си, след което позвъни на Исо. Разказа му новия план, който следобед бяха обмислили с Бурак. Подписването на договора провали идеята Исо да иде, уж за да изслуша предложението на Дениз, и сега трябваше да действат според новите обстоятелства. Или да се откажат, но Дефне не мислеше, че Транба ще го направи толкова лесно.
След като затвори телефона, реши да гледа филм. Беше ѝ скучно, но не ѝ се излизаше. А и нямаше с кого. Ясемин и Синан бяха заети- приятелката ѝ бе споменала, че ще започнат да обмислят планове за сватбата, която толкова време все отлагаха. Не искаше да си ходи до вкъщи, защото Нихан щеше отново да започне да я разпитва. Исо бе в кафенето на брат ѝ заедно със Суде. Всеки бе зает с нещо, а тя се чудеше с какво да се захване. Апартаментът беше подреден, пералнята въртеше, а в хладилника имаше останало пиле от онзи ден, което щеше да си претопли по- късно.
-   Но нали точно това исках? Да остана сама, за да подредя мислите и живота си?!
Филмът вървеше, а тя дори не забелязваше какво става на екрана. Мислите ѝ се бяха върнали към тази сутрин и мъжа, който толкова обичаше и когото толкова упорито отбягваше. Какво щеше да прави? Защо не можеше да стои далеч от него? Сякаш животът нарочно намираше начини да ги събере, дори и за кратко. А всяка среща с Йомер я оставяше все по- объркана. Сърцето ѝ говореше едно, а умът друго. И тя стоеше на този кръстопът, нямаща сила и смелост да реши накъде да поеме.
Звънецът на вратата я изтръгна от мислите ѝ. Намали още малко звука на телевизора и стана да отвори, молейки се да не е този, който си мислеше, че е. За съжаление, молбите ѝ останаха нечути.
-   Здравей!
Йомер стоеше пред нея по риза и дънки, стиснал в една ръка клетката на Дефне, а в другата- голям сак. Лека усмивка играеше на устните му, докато тя го гледаше въпросително.
-   Здравей! Какво правиш тук?- Опита се да не звучи войнствено, но май не ѝ се получи.
-   Местя се! Нали такъв бе плана?
-   Сутринта ти казах, че няма нужда! Мислех, че съм се изразила достатъчно ясно!
-   Тук ли искаш да водим този разговор? Възрастната жена от съседния апартамент утре ще е предала всяка наша дума на целия блок!- Намигна ѝ ухилен, след което сви рамене.- На мен не ми пречи, но ти винаги си се притеснявала от мнението на другите!
-   Влез!- Отдръпна се от вратата и взе от него клетката, за да поздрави съименичката си.- Как си, сладурче? Сигурно не обичаш да стоиш затворена там?
-   Никак, но не мога да шофирам, докато тя се катери по мен!- Обясни Йомер, оставяйки сака до дивана.- Извинявай, не те попитах дали мога да я доведа, но нямаше как да я оставя сама вкъщи. Надявам се, че няма да има проблем с това.
-   Няма да има проблем, защото вие няма да останете тук!
-   Значи си решила ти да дойдеш при нас? Нямам нищо против!
-   Не!- Бързо го прекъсна Дефне.- Никой няма да се мести никъде!
-   Ти каза на Транба, че сме заедно, Дефне! Ами ако той реши да провери?
-   Няма да го направи! Нали?
-   Защо не? Мислиш ли, че ще се откаже толкова лесно след всичко, което стана днес? Вместо да получи каквото иска, ние му нанесохме поредния удар! Сега той е по- опасен и от преди!
-   Той разбра, че не може да ме използва. Вече няма да се интересува от мен!
-   Дениз ще иска отмъщение! И аз няма да позволя да те използва или нарани по никакъв начин. Харесва ли ти или не, оставам с теб! Освен ако…
-   Освен ако какво, Йомер?
-   Живееш сама, нали? Не бях помислил, че той може да… Но тогава нямаше да дойдеш…
-   Кой той? Кого имаш предвид?!
Телефонът му иззвъня, прекъсвайки въпросите ѝ. Йомер погледна дисплея и отговори веднага. Обърна ѝ гръб и зададе тихо няколко въпроса, които я притесниха. След това затвори и се отправи към вратата, извинявайки ѝ се и обещавайки да се обади веднага, щом може.
-   Накъде? Какво стана?!- Спря го Дефне на вратата, изплашена от страха в очите му.
-   Майстор Садри. В болница е!

Джанъм, Йомер и Дафа в тесен апартамент под високо напрежение и за разкош котка Дафина, интересното тепърва предстои

ох,     колко съм доволна

Записвам се и аз да следя темата.

Благодаря Темпи, за пореден път и очаквам вълнуващо продължение!
Ох, момичета, нямам търпение, да гледам Борко в Гарвана вече!
И вие ли се вълнувате така, като мен, или само аз съм толкова луда?

Темпи


Насадила си Йомко на пачи яйца - с две Дафини под един покрив     

Хубав ден, момичета      

Добър вечер!:hugs:

 

Каква е тайната , която Вели е скрил от Кадир?

 

Баръш , бекстейдж  на рекламата за Форд.

Здравейте, момичета
Записвам се, да мога да ви следя, чак сега видях новата тема, връщам се да ви изчета

Глава 29
   
Дефне не успя да мигне. Йомер бе изхвърчал преди часове, казвайки ѝ, че майстора е в болница. Бе се обадил два часа по- късно, информирайки я, че е в операционната и той няма да мръдне от там, докато не се увери, че с него всичко е наред. Нареди ѝ да си ляга и да не го чака, но тя нямаше намерение дори да се опитва да го направи. Облече пижама, но вместо да си легне, свила крака под себе си на дивана, Дефне слушаше разсеяно вечерните новини, чието повторение вървеше тихо по телевизията. Минаваше два след полунощ и другата Дефне отдавна спеше, свита на кълбо до нея. Тя обаче отказваше да затвори очи, докато Йомер не си дойде. Знаеше, че той ще има нужда от нея, каквото и да се случи. И тя щеше да е тук, за да го успокои.
Чу превъртането на ключа, който в последния момент бе успяла да тикне в ръката му, преди да изхвърчи от апартамента. Стана да го посрещне и след минутка той вече бе в обятията ѝ, стискайки я толкова силно, че спираше дъха ѝ. Беше като изплашено дете - пребледнял, треперещ и притискащ се в нея с всички сили. Дефне целуна рамото му, повтаряйки, че всичко ще се оправи, ще премине и те дори няма да си спомнят затова след време. Освободи се внимателно от ръцете му, слагайки своите от двете страни на лицето му. Вгледа се в очите, чиито израз така добре познаваше. Там имаше само страх- да не бъде изоставен, да не загуби близък човек и отново да остане сам.
-   Всичко ще бъде наред. Обещавам!
-   Не мога да загубя и него, Дефне! Не мога!
-   Знам! Няма!
Никога не бе виждала Йомер такъв. Тъжен, гневен, изнервен, безпомощен- да. Но изплашен- не. Великият сеньор Ипликчи, студеният и властен собственик на Пасионис, от когото всички толкова се страхуваха, не изпитваше страх. Така смятаха другите. Дефне обаче познаваше човека Йомер, който се криеше зад тази маска. Нейния Йомер. И от всички хора на света, може би точно тя бе тази, която най- добре разбираше това, което изпитва той в момента.
-   Само той ми остана!- Йомер седна на дивана, скривайки лице в шепите си.
-   Каквото и да кажа, няма да помогне. Думите нямат нужната сила, за да потушат пламъците, обхванало сърцето ти, знам!- Седна до него, а ръката ѝ се плъзна по гърба му. Искаше да може да вземе болката му в себе си, защото не можеше да го гледа как страда. Сърцето ѝ се късаше от това колко съсипан изглеждаше той в момента.- Но не трябва да се предаваме, Йомер. Майсторът е силен, ще се оправи!
-   Дори мисълта, че нещо може да се случи…
-   Няма! Не мисли за това!- Скара му се тя.- Какво казва лекарят?
-   Че трябва да си почива. Да не се вълнува. Инфарктът е бил лек, но все пак опасността остава.- Разтърка лицето си, спомняйки си облекчението си от думите му.- Кръвното му е високо, Исо каза, че цяла сутрин не е бил добре и затова следобед се е прибрал вкъщи.
-   И Исо ли беше в болницата?
-   Видял линейката, докато откарвали майстора.
Дефне познаваше приятеля си и предполагаше колко усилия му е струвало да остане заедно с Йомер на едно място толкова време. Но личните им проблеми нямаха нищо общо със Садри. Исмаил знаеше колко ценен е възрастният човек за Йомер. Самият той го бе обикнал не по- малко.
-   Самообвини се, че не му е обърнал достатъчно внимание.- Изтръгна я от мислите ѝ Йомер.- Но дори съпругата на майстора бе категорична, че той не си пие редовно хапчетата и това рано или късно е щяло да стане. Бе толкова ядосана.
-   И с право! Мислех майстора за по- сериозен човек!- Подкрепи я Дефне.
-   Вълнението за очакваното внуче го направило разсеян. Поне така каза тя.- Повдигна леко  рамене Йомер.- Утре ще си поговоря сериозно с него.
-   Ще дойда с теб! Въпреки, че е болен, ще трябва да му се скарам едно хубаво!- Сви юмруци Дефне.- Изплаши ни толкова много!
-   Вината е и моя! Ако го бях посещавал по- често може би щях да забележа, че нещо не е наред! От кога не съм ходил в ателието!
-   Не започвай и ти като Исо, защото ще те ударя!- Заплаши го Дефне.- Така е трябвало да стане. Никой не е виновен! Сега ще се погрижим майстор Садри да си остане вкъщи, да си почива и да се възстанови напълно, за да може още дълги години да се радва на внучето, заради което толкова се вълнува. Момче или момиче ще е?
-   Не знам. Не попитах!- Йомер я погледна толкова странно, че тя подскочи леко. Бе на сантиметри от нея и това незнайно защо я притесни.- Благодаря!
-   За какво?
-   За всичко. Че ме успокои! Че си до мен! Че винаги знаеш от какво имам нужда и си тук, за да ми го предложиш!
-   Всеки би го направил, Йомер. Не е нищо особено!
-   Не всеки. Не и като теб!- Протегна се и помилва страната ѝ с опакото на дланта си. След това се наведе и бързо я целуна по бузата.- Благодаря!
Дефне не знаеше как да реагира, затова се опита просто да запази дишането си нормално. Макар да се бе успокоила, че с майстора вече всичко е наред, близостта на Йомер караше сърцето ѝ да бие като лудо и кислородът да не стига до дробовете ѝ. Отдръпна се бавно от него, след което се изправи.
-   Стана късно, тази нощ явно ще сте мои гости. Дефне вече се настани!- Усмихна се, сочейки малката купчинка под масичката.- За теб остава дивана!
-   Но не само за тази нощ! Няма да те оставя сама. Не спори с мен! Просто недей!- Застана пред нея, но не посегна да я докосне.- Ако не можем да останем тук, ще отидем в нашата къща. Дори според мен ще е по- добре, но не искам да ти налагам нищо. Това е твоят дом, или поне ти така си решила. Значи оставаме тук!
-   Посред нощ е, нека не започваме този спор сега. Ще ти донеса одеяло и възглавница!
Бързо завъртайки се, Дефне се скри в спалнята. Пое няколко пъти дъх, след което сложи ръка на гърдите си. Сърцето ѝ бе полудяло. Повтаряйки си, че утре ще има силите да го изгони, тя извади от гардероба резервното спално бельо и се върна в хола. Йомер все още стоеше там, където го остави.
-   Няма да ти е удобно, съжалявам! Другият вариант е да спиш на земята, но не искам да се разболееш! Ако свиеш крака, може и да се посъбереш тук!
Разпъна чаршафа, намести възглавницата и метна сгънатото на четири одеяло в другия край. Беше приключила със задълженията си на домакиня. Почти.
-   Взимам си вода и те оставям да се настаниш! Вече е почти сутрин, но все пак. Опитай се да поспиш поне малко!- Извади кана от хладилника и напълни висока чаша. Заобиколи го и точно преди да затвори вратата на спалнята си, допълни.- Лека нощ!

Дениз не успя да се успокои. Нито нервната криза във фирмата, нито алкохола, който изпи през останалата част на деня, спряха демоните, обхванали душата му. Представяше си какви ли не начини и способи, с които можеше да убие Йомер и Дефне. Бяха му се подиграли. За пореден път го бяха направили на глупак. Не можеше да остави да им се размине. Не и този път!
Нощта отдавна се бе спуснала над града, обвивайки и него в същите тъмнина и студ, които бяха сковали сърцето на младия мъж. Седнал на пода в кабинета си, Транба разглеждаше отново и отново скиците, които някога Йомер бе нарисувал за него. Поредната шега, която бе преглътнал. Мръсен капан, в който бе паднал, докато  самият той се бе опитвал да унижи великият Ипликчи. Още една малка победа на онзи кучи син, една загубена битка, засегнала не само самолюбието, но и финансовата стабилност на Транба. Дениз не бе забравил колко трудно се бе измъкнал от онази дупка, в която игричката на Йомер го бе вкарала. Той му бе платил огромна сума пари, а насреща не бе получил нищо. Нищо, което да може да използва.
И сега, отново, точно когато бе решил, че е намерил слабото място на Йомер, че е открил онзи единствен шанс, с който да разгроми сеньор Ипликчи, той отново го бе изиграл. Онази кучка, която му бе съпруга, бе предпочела да забрави всички страдания и предателства на Йомер, но не и да застане срещу него. Що за любов бе това? Как можеше Дефне да остане до мъжа, причинил толкова страдания на нея и семейството ѝ?! Дениз си имаше своите източници и знаеше почти всичко за злополучната сватба, тайната и историята на Дефне след нея. Бе следил с очакване кога тя ще се възстанови, за да може да я използва. И когато най- после реши да действа, тя го предаде.
-   Всички жени са еднакви! Глупачка! Дори си няма на идея с кого си играе!
Захвърляйки с всичка сила папката, Дениз се изправи. Олюляваше се, но вече почти не усещаше действието на алкохола. Значи бе време за още. Наля си поредната чаша от полупразната гарафа. Не искаше да се прибира, трябваше да изчисти всички детайли в плана си. Дефне Ипликчи щеше да дойде сама да му се моли да я спаси от онзи неин съпруг. Дениз бе сигурен, че един добър адвокат щеше да успее да развали договора, който Синан и Йомер я бяха накарали да подпише, стига тя да го поиска. А той щеше да ѝ даде правилната мотивация, за да го направи.

Бурак се изненада, когато сутринта откри кантората празна. Дефне отдавна не бе закъснявала и изнервен, той опита да ѝ позвъни. Телефонът ѝ бе изключен и това още повече го притесни. Набра още веднъж, но резултата бе същия. В следващата секунда неговият телефон изпищя.
„Дефне днес ще закъснее. Не се притеснявай. Ще се постарая да последвам съвета ти!”
Значи Дефне беше с Йомер? Бурак не бе сигурен да се радва или да се притеснява от тази новина. Да, щеше да е много щастлив, ако тези двамата най- после успееха да съборят стената, която глупаво бяха изградили между тях. Но дали не бе малко прибързано? Сдобряване под натиска на адреналина, причинен им от заплахата от Транба, не бе като че ли най- доброто решение?!
-   И все пак, сдобряването си е сдобряване! Важното е да са щастливи!
„Не бързайте! Надявам се всичко да се нареди! Успех!”
Подсвирквайки си весело, адвоката вече си представяше изчервеното лице на Дефне, когато дойде следобяд на работа. Ако дойдеше въобще днес.

Дефне се събуди от аромата на храна. Протегна се в леглото, решавайки, че явно все още сънува. Но само след минутка истината нахлу в съзнанието ѝ и тя седна, заравяйки пръсти в косата си.
-   Той наистина е тук!
Погледна се в огледалото на вратата на гардероба. Косата ѝ стърчеше във всички посоки. Очите ѝ бяха подути от малкото сън. Босите ѝ крака се подаваха под края на одеялото, а едното ѝ рамо стърчеше под свляклата се тениска. „Истинска красавица!”.
-   Но защо трябва да съм красива за него?!- Запита се на глас, докато се взираше в образа си.- Нека се запознаем наистина, мили ми съпруже!
Усмихвайки се дяволито, Дефне взе ластика и събра косата си в някакво подобие на гнездо, което птички бяха свили на главата ѝ. Нахлу домашните си чехли, които бяха във вид на зайчи муцинки, и бавно отвори вратата на спалнята си. Йомер бе само по долнище и слава Богу, с гръб към нея. Дефне въздъхна тихо, питайки се как щеше да премине през всичко това. След това се огледа отново и събрала смелост, излезе от укритието си, пожелавайки весело „добро утро”.
-   Добро утро и на теб!
Йомер се обърна и застина. Дефне събра цялото си самообладание, за да не избухне в смях при вида му. Но трябваше да му се признае, бързо се съвзе. Обстойният оглед на визията ѝ бе последван от така познатата ѝ усмивка. Усети как краката ѝ се разтрепериха и побърза да седне на един висок стол до плота, отделящ хола от кухнята.
-   Виждам, че вече си се погрижил за закуската си. Не помислих за това!
-   Закуската ни! Ще закусим заедно.
-   Нямам време. Колко е часът всъщност?- Дефне се огледа, чудейки се къде ли е телефона ѝ.- Защо навън е толкова светло?
-   Почти девет е, а телефонът ти е ей там!- Посочи Йомер към телевизора.
-   Девет?!- Изпищя тя.- Как ще е девет?!
-   Имаше нужда да си починеш! Бурак знае, че днес си с мен! Трябва да поговорим!
-   Не! Какво си мислиш, че правиш?!- Взе телефона си и побесня още повече, когато видя, че е изключен.- За кого се имаш, Йомер, че взимаш такива решения вместо мен?!
-   Аз съм ти съпруг! Да, може да не съм се държал като такъв досега!- Продължи, без да ѝ позволи да го прекъсне, макар тя да опита.- Направих грешка, също като теб. И съжалявам! Но оттук нататък сме заедно! Ще забравим миналото! Ще започнем отначало! И двамата направихме прекалено много глупости досега. Нека опитаме още веднъж, Дефне. Само аз и ти! Нека изживеем любовта си! Нека сме „ние”!
-   Ти вече си решил! Ти вече си направил първите крачки в този опит! Ти отново си измислил всичко, а аз трябва да те следвам! Ти, ти, ти! Ти казваш, аз изпълнявам! Решаваш, че днес няма да ида на работа, и говориш с шефа ми, без дори да ме попиташ! Изключил си дори телефона ми! С какво право?! Ами ако беше станало нещо?! Ако се бе случило нещо с Исо? Или с баба?! Как щяха да се свържат с мен, ако трябваше спешно да се прибера вкъщи?! Не си помислил, нали? Защото за теб единственият важен си ти! Какво искаш ти, какво си решил, какво смяташ, че трябва да се направи!
-   Не е така!
-   А как е?!- Беше бясна. Очите ѝ блестяха, а ръцете си бе стиснала в юмруци от двете страни на тялото си.- Не мога да повярвам! Що за смелост е това?!
-   Не е смелост, любов е!- С няколко крачки се оказа до нея. Преди да е успяла да реагира, ръцете му хванаха нейните и ги обвиваха около кръста му. Телата им се оказаха толкова близко едно до друго, че тя чуваше ударите на сърцето му така, сякаш беше нейното.- Не искам да се караме повече! Моля те! Довери ми се отново! Никога повече няма да те нараня, Дефне. Обещавам!
-   Ти вече го правиш!
Измъкна със сила ръце от неговите и побягна в спалнята. Скри се и посегна да заключи вратата, когато се сети, че тя не може да се заключва. Проклинайки се отправи към банята, искрено молейки се той да не я последва. Беше бясна, но топлината и пеперудите в стомаха ѝ нямаха нищо общо с гнева ѝ. Близостта му ѝ действаше дори в тези мигове и ругаейки се затова каква глупачка е, Дефне влезе под душа и пусна докрай студената вода.
Йомер си повтаряше, че трябва да се успокои. С караници нямаше да стигнат до никъде. Дефне щеше да го изслуша, само ако той е спокоен и говори разумно. Но как да запазеше ума си, когато тя бе застанала срещу него в този вид. Единственото, за което можеше да мисли, бе как да я прегърне и целуне. Толкова красива бе, без дори да го осъзнава. Дори и такава- рошава, раздърпана и все още зачервена от съня. А може би защото бе именно в този вид, тя му се видя толкова невинна. Толкова малка и нуждаеща се от закрила. Толкова негова.
-   И как стигнахме до всичко последвало?!
Знаеше, че тя е права до някаква степен. Той бе свикнал винаги да става на неговото. Да командва и всички да изпълняват това, което е казал, без да го оспорват. Но не съжаляваше и за миг, че я бе оставил да поспи малко повече, отколкото сама би си позволила. Бе изморена и под стрес последните дни, а вината до някъде бе негова. Ако го чуеше, отново щеше да го обвини в егоизъм, но той така чувстваше нещата. Ако не бе Йомер, Дениз никога нямаше да е част от живота ѝ. Вината бе негова, затова и той трябваше да я избави от това.
-   Мисля, че вече е време да си тръгваш!- Дефне стоеше в средата на хола, облечена, гримирана и напълно готова за поредния работен ден.- Както вече неведнъж казах, няма нужда да си причиняваме всичко това.
-   Няма да ходя никъде. А ти ще ме изслушаш!- Тръгна към нея, но тя отстъпи крачка назад. Можеше да я притисне, но не искаше. Спря.- Дениз няма да се откаже. Сама знаеш това.  Дори да не си го искала, ти ме помоли да ти помогна. И аз ще го направя. Това първо!
-   Йомер, не ми се слуша отново всичко това!
-   Ще живеем и ще работим заедно. Ще се постараем Дениз да повярва, че отново сме един до друг, въпреки всичко, през което преминахме. Това второ!- Вдигна два пръста и когато тя се опита отново да го прекъсне, ги допря до устните ѝ, спирайки протеста.- Права си, аз съм един съвършен егоист. Искам всичко и го искам веднага. Но осъзнах, че това няма как да стане. Обещавам, че ще се постарая да заслужа и оправдая доверието ти. Ще ти докажа, че съм мъжът, в когото се влюби. Това трето!
-   Защо ми причиняваш всичко това?!- Проплака тя, отдръпвайки се отново от него.
-   Защото вече не мога да живея без теб! Не издържам! Не искам да прекарам дори още ден далеч, Дефне. Да, егоист съм, но те искам дo мен! Мисълта, че той е толкова близо до теб, а аз толкова далеч, ме побърква. Как можа да ми го причиниш, Дефне?!
-   Да ти причиня какво, Йомер? За какво говориш?

 адреналиииин  -  нямам думи...   благодаря

 



Текста към снимката от мамашите
" Бягай Баръш, бягай, ти не си Йомер, а там не е Дефне..."

Джанъм, сега и с Транба ли ще се тормозим , дай малко романтик