Дюдю, прати ми я на мен, моля, имаш ми мейла 
- Публикувана: 18 ян. 2019, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 май 2019, 10:44 ч.
В момента чета... 60
Прочетох "Ненаписан роман" и за съжаление нещо не можах да се спогодя с нея. "Планината помежду ни" ми хареса страшно много. Там успях да разбера героите, повярвах им. Можех да усетя емоциите им, разбирах мотивите им и съпреживявах с тях. Историята беше простичка, но силна и абсолютно възможна.
При "Ненаписан роман" нищо подобно не се случи. Много моменти ми се струваха като повторение от "Планината". Ако не бях чела първо нея, книгата можеше и да ми допадне, но сега ми стоеше като бледо копие. Не повярвах в историята, не съчувствах на героите
При "Ненаписан роман" нищо подобно не се случи. Много моменти ми се струваха като повторение от "Планината". Ако не бях чела първо нея, книгата можеше и да ми допадне, но сега ми стоеше като бледо копие. Не повярвах в историята, не съчувствах на героите
Тарталета, мисля, че точно заради това не харесах много книгата. Ако още не си чела "Планината помежду ни", те съветвам да поизчакаш известно време, 2-3 книги поне, и тогава да я четеш. Просто трябва да забравиш "Ненаписан роман", иначе ще те застигне моята участ .
И двете истории сами по себе си са хубави. Това, което ме подразни е, че са използвани едни и същи прийоми, едни и същи фрази. Може би затова първия път повярвах и се насладих, но след това се опитаха да ми пробутат същото ястие в малко по-различна аранжировка и нямаше как да ми хареса.
.И двете истории сами по себе си са хубави. Това, което ме подразни е, че са използвани едни и същи прийоми, едни и същи фрази. Може би затова първия път повярвах и се насладих, но след това се опитаха да ми пробутат същото ястие в малко по-различна аранжировка и нямаше как да ми хареса.
"Ненаписан роман" съм я чела преди три-четири години, вече нямам спомен за сюжета /само бегло/, но много ме трогна и докосна. По същия начин както го описа Тарталета. "Планината" четох миналата година, но не я свързах с другата, вероятно поради големия период, който бе минал. Остави ми друго емоционално усещане, действието бе доста по-динамично.
Като цяло Чарлс Мартин успява да те "вкара и да заживееш" с героите, това харесвам при него.
Като цяло Чарлс Мартин успява да те "вкара и да заживееш" с героите, това харесвам при него.
Започнах "Normal People" на Сали Руни - малка е и не е криминална - точно такова нещо ми се четеше. В същото време нашумя напоследък и сигурно има защо, а и вече следя с особено внимание препоръките на Лу. 
Остават ми 40-50 страници, за да завърша и "Росарио е мъртва" на Майгул Акселсон. Наистина тежка книга, по действителен случай и тема, за която трябва да се говори. Видях, че е преведена на английски, ако ви е любопитна, а самата история на Росарио е разказана тук: https://www.rappler.com/move-ph/ispeak/60590-rosario-baluyot-philippines-rape Книгата разказва историите и на други филипински деца, които са станали обект на сексуална експлоатация, включително се разказва (и наистина е потресаващо) за един град, който става известен с това, че там има много момченца, които продават телата си на богати бели мъже, често дори принуждавани от родителите си, за да помагат за издръжката на семейството. Просто смъртта на Росарио е била поводът да се зашуми и да излязат наяве подробности за тези неща.
След нея май ще продължа със "Знакът на предателя" на Хуан Гомес Хурадо.
Остават ми 40-50 страници, за да завърша и "Росарио е мъртва" на Майгул Акселсон. Наистина тежка книга, по действителен случай и тема, за която трябва да се говори. Видях, че е преведена на английски, ако ви е любопитна, а самата история на Росарио е разказана тук: https://www.rappler.com/move-ph/ispeak/60590-rosario-baluyot-philippines-rape Книгата разказва историите и на други филипински деца, които са станали обект на сексуална експлоатация, включително се разказва (и наистина е потресаващо) за един град, който става известен с това, че там има много момченца, които продават телата си на богати бели мъже, често дори принуждавани от родителите си, за да помагат за издръжката на семейството. Просто смъртта на Росарио е била поводът да се зашуми и да излязат наяве подробности за тези неща.
След нея май ще продължа със "Знакът на предателя" на Хуан Гомес Хурадо.
Започнах "Normal People" на Сали Руни - малка е и не е криминална - точно такова нещо ми се четеше. В същото време нашумя напоследък и сигурно има защо, а и вече следя с особено внимание препоръките на Лу.
Cioccolata, ще чакам с любопитство мнението ти за Normal People
На мен ми проговори на толкова много нива, че просто не е истина. А нямах никакви очаквания. 
Аз бавно и славно си чета Двор от крила и разруха на любимата ми С. Дж.Маас ,но май ми се иска действието да се развива една идея по -бързичко и да не се отделят толкова страници за описание на креватните умения на Рис и Фейра. Но като изключим това всичко останало ми харесва
след средата ме грабна. 
Аз прочетох Чаената роза и Дивата роза. Първата ми хареса повече. И двете са увлекателни и динамични, но с третата книга от поредицата ще изчакам малко.
Снощи приключих и Коледната тайна на Карън Суон. Като сюжет ми допадна, но "продуктовото позициониране" ми дойде в повече - обувките на Джими Чу, шалът на Ерме, червената чаша за кафе на Нескафе, солите за вана на незнамсикой. На всяка страница реклама.
Сега съм в чуденка коя книга да започна. Май съм се насочила към Вещицата на Камила Лекберг.
Снощи приключих и Коледната тайна на Карън Суон. Като сюжет ми допадна, но "продуктовото позициониране" ми дойде в повече - обувките на Джими Чу, шалът на Ерме, червената чаша за кафе на Нескафе, солите за вана на незнамсикой. На всяка страница реклама.
Сега съм в чуденка коя книга да започна. Май съм се насочила към Вещицата на Камила Лекберг.
Три минути има ли я в електронен вариант?