Не съм чела нищо на Амос Оз. Започвам с "Черната кутия".
- Публикувана: 18 ян. 2019, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 май 2019, 10:44 ч.
В момента чета... 60
Аз четох "Паяжината и скалата" преди доста години, в така наречения следстудентски период 
. Тогава доста ми хареса, въпреки че ми беше леко протяжна. Не помня много от нея, само усещането - тъга, пустота. Сега сигурно не бих я издържала. Май вече нямам нерви за подобен род книги. И на мен ще ми е интересно да прочета за впечатленията на Майола.
. Тогава доста ми хареса, въпреки че ми беше леко протяжна. Не помня много от нея, само усещането - тъга, пустота. Сега сигурно не бих я издържала. Май вече нямам нерви за подобен род книги. И на мен ще ми е интересно да прочета за впечатленията на Майола. 
Аз четох "Паяжината и скалата" преди доста години, в така наречения следстудентски период . Тогава доста ми хареса, въпреки че ми беше леко протяжна. Не помня много от нея, само усещането - тъга, пустота. Сега сигурно не бих я издържала. Май вече нямам нерви за подобен род книги. И на мен ще ми е интересно да прочета за впечатленията на Майола.
. Тогава доста ми хареса, въпреки че ми беше леко протяжна. Не помня много от нея, само усещането - тъга, пустота. Сега сигурно не бих я издържала. Май вече нямам нерви за подобен род книги. И на мен ще ми е интересно да прочета за впечатленията на Майола.
Тарталета, гледала ли си Три метра над небето?
Още преди години казах, че филмите са по-добри от книгата.
Още преди години казах, че филмите са по-добри от книгата.
Не съм, ама ще го видя!
Изчетох и осемте книги от поредицата „Академия на проклятията“. Препоръчвам на любителите на фентъзито.
Интересни и много динамични книги. Цялата история е една непрекъсната поредица от събития и вихър от приключения в свят, изобилстващ от всякакви фантастични създания – от вещици, вампири, върколаци, гномове, тролове, елфи до дракони, демони и адски богове. Плюс тук-там някое човешко същество, като главната героиня например.
Авторката определено умее да пише увлекателно и потапя читателя в един вълшебен свят, от който не му се иска да изплува. Плюс е и доброто ѝ чувство за хумор (на места се смеех на глас).
Интересни и много динамични книги. Цялата история е една непрекъсната поредица от събития и вихър от приключения в свят, изобилстващ от всякакви фантастични създания – от вещици, вампири, върколаци, гномове, тролове, елфи до дракони, демони и адски богове. Плюс тук-там някое човешко същество, като главната героиня например.
Авторката определено умее да пише увлекателно и потапя читателя в един вълшебен свят, от който не му се иска да изплува. Плюс е и доброто ѝ чувство за хумор (на места се смеех на глас).
Скрит текст:
Единственият недостатък вече го споменах по-рано – неособено убедителните образи на главните герои Дея и Риан, както и любовната линия, която на моменти ми беше даже досадна. Можело е малко повече да се постарае авторката в това отношение, но явно е разчитала на безкритичната любов на младите читателки към розовите романи и им е предоставила това, от което може би имат нужда – вярата в принца на бял кон, който ще спаси Пепеляшка от тъжната ѝ участ. В случая – бедната сервитьорка, която се издига от продадено в робство момиче до жена на най-могъщия лорд в империята. Доста неубедително е представена и нейната еманципация – работещото момиче, което през цялото време трепери от страх пред великия лорд. Хем прави каквото си ще, хем и му трепери. За страха от първата брачна нощ пък да не говорим – може би подходящ за роман от 18 век, но за 21-ви направо е комично. Риан пък не спря да се люшка между двете крайности – от нежен и ласкав, едва удържащ страстта си влюбен до ревящ от ярост и злоба повелител и „началник“. Средно положение там (почти) няма.
Масовото влюбване на всякакви екземпляри от мъжки пол в невзрачната човечка пък вече съвсем пресоли манджата.
Останалите образи ми бяха много по-интересни. И по-симпатични - особено Юрао.
Масовото влюбване на всякакви екземпляри от мъжки пол в невзрачната човечка пък вече съвсем пресоли манджата.
Останалите образи ми бяха много по-интересни. И по-симпатични - особено Юрао.
Аз завърших Сама в Париж на Дж. Мойс Оказа се различна от очакваното ... не знам защо никъде в резюмето не е споменато , че книгата всъщност се състои от две новели и девет кратки разказа. Започвайки я си мислех ,че е сладникав любовен роман , а всъщност се оказа нещо друго. Въпреки това разказите ми харесаха. Изключително кратки , романтични ,зареждащи и отпускащи. Освен това действието се развива в Париж (голяма моя слабост) и просто няма как да не съм пристрастна.
Бях зарязала за малко Всичко започна в книжарничката на Хюго на Ш.Кинг , тъй като не ми беше никак интересна , но сега ще се опитам все пак да я прочета ...
Бях зарязала за малко Всичко започна в книжарничката на Хюго на Ш.Кинг , тъй като не ми беше никак интересна , но сега ще се опитам все пак да я прочета ...
Чета Последните Тюдори. Филипа Грегъри ми е слабост. Хубава книга , като всички останали нейни. Но още от началото се е загнездило чувството за обреченост и предопределеност. Не е била лека съдбата на кралете.Не си жена, а политически инструмент, не си дете, а престолонаследник в постоянна опасност. 
Избягвам от известно време да влизам в книжарница , защото винаги на рафтовете срещам книги, които коментирате и едва се сдържам да не купя. От декември ме чакат Зимата на нашите писма и Изгубената съпруга, които си купих. Отделно от библиотеката съм взела Любов по време на холера и Ние, лъжците. А съм дала поръчка за Замъкът на шапкаря. Някой чел ли е Ние, лъжците на Е. Локхарт?
Имах спомен, че е коментирана тук и си я взех от библиотеката.
Избягвам от известно време да влизам в книжарница , защото винаги на рафтовете срещам книги, които коментирате и едва се сдържам да не купя. От декември ме чакат Зимата на нашите писма и Изгубената съпруга, които си купих. Отделно от библиотеката съм взела Любов по време на холера и Ние, лъжците. А съм дала поръчка за Замъкът на шапкаря. Някой чел ли е Ние, лъжците на Е. Локхарт?
Имах спомен, че е коментирана тук и си я взех от библиотеката.
Аз прочетох "Люляковите момичета" (Марта Хол Кели).
С противоречиви чувства съм по отношение на тази книга. Интересна и четивна е, макар на моменти да ми се струваше доста по-навътре в розово-лековатия литературен спектър, отколкото тематиката предполага. Оценка 3* й сложих, не ми достигна дълбочина в изграждането на образите. С две думи , според мен е неоправдано висок рейтингът на книгата в ГР (4,30).
Прочетох и "Преводачът на болести" (Джумпа Лахири).
Харесвам нейните разкази - топли и уютни са ми - 3*
Сега ще видя с какво ще продължа, за да изляза от оценка 3* , която ме преследва от началото на годината
Много коментирана беше "Ние, удавниците"....
С противоречиви чувства съм по отношение на тази книга. Интересна и четивна е, макар на моменти да ми се струваше доста по-навътре в розово-лековатия литературен спектър, отколкото тематиката предполага. Оценка 3* й сложих, не ми достигна дълбочина в изграждането на образите. С две думи , според мен е неоправдано висок рейтингът на книгата в ГР (4,30).
Прочетох и "Преводачът на болести" (Джумпа Лахири).
Харесвам нейните разкази - топли и уютни са ми - 3*
Сега ще видя с какво ще продължа, за да изляза от оценка 3* , която ме преследва от началото на годината
Някой чел ли е Ние, лъжците на Е. Локхарт?
Имах спомен, че е коментирана тук и си я взех от библиотеката.
Имах спомен, че е коментирана тук и си я взех от библиотеката.
Много коментирана беше "Ние, удавниците"....
Препоръчани теми