Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

Няма как един модел на поведение за възпитание на децата със строгост, заложен в мисленето на хората от библейски времена, да се промени толкова бързо - тези ветрове на по-меките мерки са повели чак след Втората Световна, а сега са на път да стигнат до "осигури го на 100% и дума не смей да му кажеш напряко". Неясно с каква цел.
Все пак и аз да повторя за 100-ен път - държавните институции да покажат, че прилагат съществуващите закони, преди да искат разширяване на правомощията си и преди  на стратегическо ниво да поставят равенство между семейната среда и близката до нея.

Аз съм сигурна, че ние сме много повече от тези, които са заявили мнението си в разни анкети и подписки. Да, със сигурност между нас има и хора, чието мнение по други въпроси (религиозни, политически) не споделям. Но всички сме обединени от омерзението си при мисълта да бъдем обект на някаква версия на Биг Брадър със залог най-скъпото - децата ни.

Неетично е да се приравняват домашните посещения от едно време с планирания надзор и слухтене с цел търсене на предлог да ти вземат детето.

И никой, ама никой от защитниците не отговори на въпроса: защо първо не оправят фрапиращите случаи в гетата?

Елица, ако тебе те пошляпва периодично контролата в автобуса, ти няма ли да си обидена, да ти е неприятно, да негодуваш, да спреш да се качваш на този автобус или пък няма ли да поискаш да се оплачеш на някого? Ако си 25 годишна и 50 годишната ти майка те шляпва периодично, как ще се чувстваш? Децата са хора - с чувства, с достойнство. Трябва да се отнасяме към тях така както искаме всички да се отнасят към нас - с уважение, справедливо, внимателно. Те нямат към кого да се обърнат и да споделят колко им е неприятно, страшно, обидно, кара ги да плачат, когато ги пошляпват. Те нямат и достатъчно развит речник, за да го изразят. Нито пък имат достатъчно информация, за да си знаят правата. Затова най-добре е да не бъдат пошляпвани.

Ф мейджър, най-доброто за децата не е мъглива цел, а установени норми от хора-специалисти - педиатри, педагози и т.н. Педиатрите винаги казват кое е най-доброто за детето. Учителите също помагат с каквото могат. Работят и други специалисти, и работят със знания, трупани през последните 200 години (откакто светът е разбрал, че за децата трябват специални грижи). Много пъти го коментирахме назад в страниците. Ако не ти се чете, то е долу-горе като пирамидата на потребностите на Маслоу, но в детски вариант. Поне нея погледни - нагледно и ясно е. Картинка е. На базовото ниво е  Х Х Х, на следващо ниво е Х Х Х, на по-следващо ниво е Х Х Х и т.н.

За някаквия незнаен патронаж - разказах какво беше това до 2000-та година. Ако сте родени през 80-те или ранните 90-ет и попитате майките си, те сами ще ви кажат дали патронажната сестра е нещо страшно. Всъщност, патронажната сестра е един добър начин до всички да стигат квалифицирани здравни грижи - и до най-отдалечените паланки. Вариантите като да си на самолечение, да не знаеш и да не знаеш откъде да намериш инфо, или пък да разчиташ само на нета - не са достатъчно сериозни. Сериозно е да имаш възможност да мине патронажна сестра да те пита как се оправяш, всичко наред ли е.

В интерес на детето е то да има условия да развие пълния си потенциал - всичко хубаво, с което е надарено от природата и от гена си, да се развие и от него да има полза и за детето, и за обществото.

Ананас, може би за малко сте го изпуснали този период. Патронажните сестри си бяха сестрите от детската консултация, които сутрин са в консултациите и дават съвети, а следобеда обикаляха "по адреси". Разтуриха детските консултации в годината, в която всички лекари трябваше да станат "джипи"-та (мисля, че беше 2000-та). Лекарката набързо е погледнала условията при вас. Не е нейна работа да те пита колко ти струват пердетата и килимът дали е котленски. Погледнала е - чиста стая, прозорец за проветрение, отопление - осигурено, майка, която не е в депресия, иска да се грижи за бебето, семейство около нея, което да й помага, всичко накупено за бебето, има храна. Става с един поглед, с едно бързо оглеждане.

За моето дете дойде такава патронажна сестра - пекох сладкиш и я чаках с нетърпение да си говорим за моето дете. Тя остана 10-15 минути, похвали ме и си тръгна. Аз бях недоволна, че не иска да седи 2 часа да се разправяме за детето. Въпрос на гледна точка е дали я приемаш като "шпионин" или като "ресурс".

Вени, радвам се, радвам се. В коя анкета гласувахте Черния Сапфир да ви оформи исканията и да ги разпространява? Петицията не я следя. Аз съм привърженик на това, че за всяко едно дете винаги може да се направи и още, и още.

Вейпор, защо да му казваш дума напряко?? Води го! Води го по пътя му - помагай му, обяснявай му, мотивирай го, дай му умения, дай му обич, рамо, погалване. Алтернативата на шамарената фабрика не е да го оставиш без помощ, без обяснение, без мотивация, без умения, без обич, рамо, погалване...

Черен Сапфир, пак ли почваме да цитираме Оруел и Хъксли? Нека хората четат и други книги, примерно - приказки на децата си за лека нощ в изобилие, вместо шамари да заспиват по-бързо.
И за фрапиращите случаи извън гетата, и за фрапиращите случаи в гетата - трябва да се работи еднакво. Аз лично виждам, че се работи. А ти виждаш само как някой идва да ти вземе твоето дете...

Изобщо не съм изпуснала този период - децата ми са родени в ранните 90. И патронажна сестра не помня да сме имали. Идва педиатърката два пъти.

Мари,съгласна съм с теб,че за всяко дете винаги може да се направи и още.Но това още ,трябва да е в полза на детето.В България фрапиращите случаи са точно в гетото,а точно там няма да направят нищо...
А тази стратегия би навредила  на повечето деца и  семействата им.

Fenris, благодаря за инфото, ще потърся...

Гледам, спорът за детското насилие и има ли то почва у нас не е преставал. Затова ще се опитам малко да изместя ракурса към Стратегията, която се предполага да обсъждаме.
Започвам с това, че съгласно действащия Закон за закрила на детето, не се допуска насилие срещу непълнолетен или малолетен. Примерно в чл. 11(2) е записано:
Чл. 11. (2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
Отделно от това е криминализирано нанасянето на телесна повреда, както и престъпната липса на грижи (вижте в НК- престъпления против семейството, престъпления срещу личността).
Така че, дишайте спокойно: насилието над деца в БГ е забранено, а определени действия са дори криминализирани!
Първият ми въпрос е защо в Стратегията е поискано да се отмени действащият закон за детето и да се приеме нов такъв? Какво се цели с това?  
Посочено е, че новият закон щял да насочи усилията на държавата към гарантиране на правата на всички деца. Но и сега действащият закон защитава правата на всички деца- това изобщо не подлежи на съмнение, записано е черно на бяло!
Ако основанието е, че сегашният закон не се изпълнява достатъчно добре- нима написването на нов автоматично ще го направи ефективен и ще накара всички стриктно да го спазват?
Тогава защо- за да може ролята на държавата в отглеждането на детето да бъде поставена на равна нога с тази на родителите ли?
Защо?
Законът не е ли добър- защо се иска неговата отмяна?! Какво по-различно ще бъде казано в новия? Искам да знам отговора на тези въпроси преди приемането на стратегията.

Вторият ми въпрос: какво се цели с криминализирането на всякакво по вид и форма насилие над детето?
Вече видяхме, че Законът за защита на детето забранява насилието. Но какво ще се постигне, ако общите дефиниции за насилие от стратегията залегнат в Наказателния кодекс?
Ясно е, че тогава лесно може да бъде доказано, че всеки е насилник и следва да си изтърпи съответното наказание (примерно- затвор). Дори Мари, която препоръчва чашата с мляко да не се даде на детето- според дефинициите от стратегията това е насилие и следва да бъде преследвано от НК. Дори Fеnris, която предлага на детето да бъдат отнети определени привилегии (телефон, телевизор и др.) също оказва насилие и стратегията препоръчва да бъде съдена подобно на педофилите или тези, които не просто пошляпват, а направо смазват от бой деца. Само на мен ли ми изглежда идиотско това?!
Нали всяка законодателна инициатива трябва да има някаква разумна цел- точно тази какво цели? Защо се прави това? Кому е нужно? Кой ще спечели от подобно нещо? Дълбоко се съмнявам да са децата или техните родители...
Пак повтарям: дискусията не е "за" или "против" насилието над деца. Търсим отговор на въпроса разумни, приемливи, ефективни ли са целите и мерките, поставени от Стратегията.
Вие как мислите?

Vapor, подкрепям напълно всяка дума, която до този момент съм прочела от теб!

Елица, ако се вози без билет, съм убедена, че контролата в автобуса я пошляпва редовно с достъпните за пошляпване/тормоз/възпитание/дисциплина  финансови методи. Без да има право да се оплаче и без да има избор да не се качва на автобуса, ако  няма друг начин на придвижване.

Иначе и аз съм си раждала децата в периода, когато имаше детски лекари, не джипита. И е факт, че детския лекар правеше посещение, оттам насетне наистина е чиста проба безсмислено дублиране на детската консултация. Условията във и извън гетата са различни, стратегиите за тях трябва да различни, за да са ефикасни.

Мари, какво е шамарена фабрика? Перването през ръката, ако посегне към огън в камина? Докато тези неща са под един знаменател, няма как да стана привърженик на криминализирането.

 Не мога да разбера, защо продължавате да давате сравнения с "пошляпване" на възрастен и дете, като равностойни? Ако вие "не слушате" дали ще сте ок да ви отнемат телефона или да ви спрат интернета? Децата не са на 100% равностойни на възрастните. Ако бяха такива, щяха да имат същите права и задължения!

А  патронажните сестри от къде ще ги осигурят? Личните лекари/педиатри на децата не вършат ли същата работа? Децата до една година имат посещение при лекаря всеки месец.

Педиатърът и сега прави домашни посещения..
Но срещу заплащане.

Ех, патронажна сестра, та патронажна сестра...
И сега педиатърът ходи задължинтелно на домашно посещение след изписването. Каква е необходимостта от някаква формулировка? Вместо да оправят детската консултация и да ги задължат да отделят помещения за целта, а не да висят пред кабинетите бебета и заразно болни...


Мари, и аз искам да се оплача от малкия терорист и травмите, които ми нанася.
Да не говорим колко се трогва от пошляпването, ефектът е между 30 секунди и час.

Ще ти отговоря. Най-несериозно е
3. Критиката към криминализирането на всяка форма на употреба на физическа сила като наказание върху детето. И не само физическа, а и вербален тормоз.

Наистина няма страшно да са криминализирани физическия побой и вербалния тормоз върху децата. Страшно е за тези, които го упражняват.

Не виждам да е направено представително национално социологично проучване, но може и да е вярно, че мнозинството от българските родители подкрепят насилието върху деца или както по-красиво и безопасно се нарича - лека корективна мярка и здравословен шамар. Както написах по-рано, ще минат поколения преди тези нагласи да се променят в обществото. Докато се стигне до там, ще има доста ''откраднати'' деца от родители-насилници.

Т. е. според теб аз не съм чела приказки на децата си за Лека нощ, а съм ги приспивала с шамари? Ми то е изключено да приспиш дете по този начин!
За гетата - аз лично не виждам да се работи, защото виждам как децата ходят боси, голи, мършави, ровят по кофите и дишат лепила на Централна гара.
Иначе ти благодаря, че ме постави в ролята на някакъв флагман на родителските движения . Но не си права.

Ако примерно полицай ми каже 1-2 пъти нещо, а аз не се съобразя, той дали пък не би използвал физическа сила? Почти никой родител не се нахвърля да си бие детето просто ей така, щото му е нервно. Обикновено плясването се предшества от хилядократно повтаряне, обяснения, молби, примери, опити за отклоняване на вниманието и т. н. и към плясване се прибягва само в извънреден случай, когато нищо друго не помага и ситуацията излиза от контрол.
Така че примерът ти с контрольорката е невалиден. Впрочем - контрольорките не проверяват едни граждани от определен етнос...защо ли?

Контрольорите въобще и не се качват в определени участъци от маршрута на някои рейсове и трамваи.

Не знам какво наричаш "побой",  но ако е нещо, причиняващо болка и страдание, ако и без вреда за здравето, той е криминализиран и сега под името лека телесна повреда. Просто трябва да има дефиниции за приемливите граници, в които родителят може да упражнява правата и задължението си във възпитанието. Ако няма дефиниции, възможностите за злоупотреби са безброй.

А дали ще го наречеш здравословен шамар, violence éducative ordinaire, reasonable punishment - вероятно наистина трябва да минат години преди обществото да промени нагласите си - разбира се, ако практиката покаже, че новите нагласи за възпитание без строгост са по-добри.

Елица, ами ясно е като бял ден, че пошляпването не помага изобщо. Пробвай с всичко, което описах - и като търсене на причината (писах много) и с методи.

Ето ви я патронажната сестра - едно към едно е същото, с което ако не вие, то вашите майки са отгледани. Просто попитайте майките си, бабите си, някоя по-голяма съседка. Не всички отговори се намират по форумите, понякога.
https://www.unicef.org/bulgaria/истории/патронажната-сестра-геро … а-всяко-семейство

Ананас, ами сега какво - нямало е патронажни сестри, така ли, след като ти не си ги видяла? Зависи явно и от здравната служба, от района, от града, от махалата. Ако е било в годините на инфлацията - много сестри заминаха да се грижат за възрастни хора в Гърция. Може да сте нямали сестри, знам ли. Всички сестри от детските консултации работеха това следобедите. Имаше здравни служби в циганските махали. Там се обикаляше по домовете и за патронаж, и за ваксиниране, защото най-големия страх на циганките беше, че българките искат да й убият бебето с тия ваксини. На патронаж по царско време са обикаляли и докторите, тръгва с чантата и от двор на двор. Но толкова доктори вече няма, а и уж всички жизнени условия са вече подобрени (хигиенни, санитарни, карантинни и т.н.).


Вени, двата последни фрапиращи случая бяха с майки-българки, нали? Даниела от Сливен и другата жена от родопската махала? Семейството с 3-те щерки, нестъпвали в училище, от София, чийто дядо беше убит като разказа какво вижда и срещу какво негодува? Никой не ни дава право да делим родителите на българи и цигани. Можем да ги делим според качествата им - всеотдайни и слабо заинтересовани. И децата не бива да се делят - и българчето, и циганчето имат право да растат здрави и изучени.

Вейпор, аз вече много пъти писах какво ми е мнението - ще го напиша за 5-ти път с всички, синоними, които събрах в темата, в която иначе се обиждат като им кажеш, че е ужасно да си бият децата (нали изкарваме ги всичките, че си бият децата, а те са една шепа само, другите - не пипват):
Виж, някой друг ходи да рови да си намери точна дефиниция, а то май ти беше? Мен тази дефиниция не ме интересува - аз не си бия детето. Нито го первам, шляпам, нито му дърпам ухото, нито нищо. Ние се разбираме с говорене. Като човеци, а не като животни.