- Публикувана: 20 ян. 2019, 22:20 ч.
- Последно мнение: 20 март 2019, 00:13 ч.
Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн
Обаче фино пипа - първо говори как неуките трябва да слушат даскала и доктора, после вкарва в категорията неуки всички, които не са някакъв вид професионалисти в областта на детското развитие. Тоест - всеки, от проста даскалица НУП и ПУП, до всякакви учени с теории, или дори научни измамници, следва да се слушат безпрекословно от нас, неуките.
Ами това си е точно "взимане на властта" и тирания на дребно, под благовиден повод, в името на децата и потенциала им.
Ами това си е точно "взимане на властта" и тирания на дребно, под благовиден повод, в името на децата и потенциала им.
Не че нещо, но училищните тормозилници често са точно най-гледаните деца, никога не пипвани и с пръст.
Погледни горе анкетата.
То ако законите се приемаха по желание...
В училище големите побойници бяха от кофти семействата, където са яли каиш. Но това не значеше, че с години не бях тормозена от клика най-глезени момичета, вкл. физически. Усещането за арогантност също води до липса на контрол над агресията или дори нарочно агресиране.
Понеже не знам си какво можело да се тълкува еди как си, дайте да няма никакви закони против насилието. Ами да отпаднат и вече наличните.
Има общо с аргументите на Мари, че насилието в училище е също като семейното.
За да има резултат като цяло, нито една посока, в която има насилие не трябва да бъде изпускана, а домашното насилие е една от тях. Дори са закъснели.
Да, закъснели са. Къде нарочно, къде от глупост, ама наистина са закъснели с прилагането на наличното законодателство, което им дава всичко, което трябва. Първо да се научат това да правят, после да скачат с разни стратегии. Все пак досега не сме живели по дърветата, че да не знаем кое как.
Предната стратегия, която също е правена от учени хора и специалисти, какъв успех има?
Просто хората са скептични, че тази стратегия ще постигне някакви резултати. Заложени са някакви неясни формулировки, които отварят различни вратички...За това хората са скептични, а не защото се страхуват, че "ще им отнемат шамаросването"!
В момента има закони, които покриват част от нещата в Стратегията. Какво ще промени стратегията, ако действащите закони сега, не са успели?
Просто хората са скептични, че тази стратегия ще постигне някакви резултати. Заложени са някакви неясни формулировки, които отварят различни вратички...За това хората са скептични, а не защото се страхуват, че "ще им отнемат шамаросването"!
В момента има закони, които покриват част от нещата в Стратегията. Какво ще промени стратегията, ако действащите закони сега, не са успели?
То ако законите се приемаха по желание...
Там е работата, че законите се приемат със съгласието на мнозинството. То излъчва народни представители, които от негово име приемат закони. Ако мнозинството има силно нещо против някой закон, просто не го спазва и се налагат репресивни мерки срещу мнозинството, което е ясно какво означава. В отговор обикновено мнозинството се разбунтува и ритва самозабравилите се. Така е било и в тоталитарните общества, а в демократичните нещата се случват още по-бързо.
...
Според мен анкетата показва, че хората не вярват, че законът ще се спазва, съдейки по останалите, които вече ги има. А и хората по принцип в България са на принципа - Това си е моето дете, те пък ще ми кажат дали да дам сокче на 20 дена и дали да не му зашия един зад врата."
То ако законите се приемаха по желание...
Погледни горе анкетата.
То ако законите се приемаха по желание...
Съмненията и скептицизмът може да са разнопосочни. Първо, за голяма част от хората периодично шляпване по дупето не невъобразимо насилие над детето, нанасящо непоправими щети. А да не забравяме и моментът с "Бий дупе, та да не биеш дупище".
Второ, голям проблем са правомощията за намеса в семейството. Но дали намесата ще е в наистина проблемните семейства на едно известно малцинство или въпросните оправомощени ще отчитат дейност, занимавайки се със сигнали на съседката от горния етаж. Каквито тенденции се забелязват в разни западни общества, давани за пример.
Съмненията и скептицизмът може да са разнопосочни. Първо, за голяма част от хората периодично шляпване по дупето не невъобразимо насилие над детето, нанасящо непоправими щети. А да не забравяме и моментът с "Бий дупе, та да не биеш дупище".
Второ, голям проблем са правомощията за намеса в семейството. Но дали намесата ще е в наистина проблемните семейства на едно известно малцинство или въпросните оправомощени ще отчитат дейност, занимавайки се със сигнали на съседката от горния етаж. Каквито тенденции се забелязват в разни западни общества, давани за пример.
Второ, голям проблем са правомощията за намеса в семейството. Но дали намесата ще е в наистина проблемните семейства на едно известно малцинство или въпросните оправомощени ще отчитат дейност, занимавайки се със сигнали на съседката от горния етаж. Каквито тенденции се забелязват в разни западни общества, давани за пример.
За второто - това се отнася за всеки един въпрос. Примерно за домашно насилие над жени. Дали полицията ще се занимава с "правилните" двойки или ще губят ресурс, който може да се използва за друга цел.
Но няма как заради подобни размишления да игнорираме едно или друго.
В училище големите побойници бяха от кофти семействата, където са яли каиш. Но това не значеше, че с години не бях тормозена от клика най-глезени момичета, вкл. физически. Усещането за арогантност също води до липса на контрол над агресията или дори нарочно агресиране.
Понеже не знам си какво можело да се тълкува еди как си, дайте да няма никакви закони против насилието. Ами да отпаднат и вече наличните.
Вероятно става въпрос за повече от същите, които така “успешно” интегрират малцинствата към днешния момент и помагат на жените в риск.
И понеже хората, които ще се навият на такива експерименти с децата им са 8% (според анкетата в тази тема), стратегията упорито бива продавана като единствена и неповторима опция за защита на децата от некадърните им родители, които ги бият на лягане и на ставане.
Проблемът със Стратегията е , че с нея се допуска намеса на държавата в семейството и не са очертани лимитите на тази намеса. Тоест очертани са и могат да бъдат репресивни.Да не говорим, че се борави с много разтегливи понятия, които са от психологическо естество и са трудно дефинируеми границите . И санкциите могат да се окажат неправомерни.
Иначе стана като с Истанбулската конвенция - щом не я одобряваш, значи одобряваш насилието. Не ,не го одобряваме, но мерките срещу него , отварят врати за произвол.
А относно сестрите, които ходели по къщите през 90-те. Аз не помня такова нещо .Два пъти идва личната педиатърка, защото тогава се смяташе , че 2 седмици децата не трябва да се извеждат навън. Идваше да прегледа децата по домовете. Не помня да е надничала , да проучва условия. И тогава, все още не бяхме чували за приемни семейства и майката беше неоспорима фигура. Отнемането на дете , без съгласие на майката беше научна фантастика.
Иначе стана като с Истанбулската конвенция - щом не я одобряваш, значи одобряваш насилието. Не ,не го одобряваме, но мерките срещу него , отварят врати за произвол.
А относно сестрите, които ходели по къщите през 90-те. Аз не помня такова нещо .Два пъти идва личната педиатърка, защото тогава се смяташе , че 2 седмици децата не трябва да се извеждат навън. Идваше да прегледа децата по домовете. Не помня да е надничала , да проучва условия. И тогава, все още не бяхме чували за приемни семейства и майката беше неоспорима фигура. Отнемането на дете , без съгласие на майката беше научна фантастика.
