А не може ли да искам да кача Мон Блан, защото... ми се качва?
Иии това наистина ли е толкова лошо? Хората, които правят неща освен работа-вкъщи лоши хора ли са и непригодни за семейство? А тези, които примерно имат любим спорт или ходят на танци, или нещо друго от този десен и му отделят някакво време седмично, не стават ли за семейство? Не мисля, че човек трябва да се превърне в кон с капаци, че за да е годен за семейство.
Но, ако е от тези- качващи върховете, би трябвало съвсем трезво и сериозно да прецени другият, дали това е човека, с когото иска да създаде семейство.
Аз не бих.
За мен, екстремните хобита е коректно да се поддържат само ако не са поети морални и семейни отговорности към други хора.
ПП. Ако искаш да изкачиш Мон Блан, трябва да тренираш здраво, което не става с 2- 3 часа катерене на някоя скала до София през единия от почивните дни.
Означава да те няма вкъщи куп време+ сериозни пари за хобито и треперенето на близките, подложени на допълнителен стрес.
