На 42 съм (и мъжОто също). Винаги сме искали мотори, но така се стекоха нещата, че се обзавеждахме с коли през годините - той сменяше служебна, аз акустирах в момента с един 20 годишен Ровърчо, че да карам децата ... Сега сме се договорили - чакам максумум още 5-6 години, че да си се движат чаветата сами с градския транспорт и ми купува моята мечта мотор
Ще съм малко под 50 - к'во пък ... Имам право да се повозя
Сериозно, дори за малко да е, но ще имам мотор! Иначе наистина много задълбочено четем и двамата за екипировка, модели, начин за придвижване в големия град. Не е някаква критическа, необмислена постъпка. И много добре ще бъде подбран мотора и съобразен точно с града и годините ни
Само ... как ще си го разделим?




Препоръчани теми