Какви хора/черти от характера харесвате и не харесвате

Много е различно, като прочетох въпроса не можах да отговоря директно. Всеки човек е пълен с недостатъци, същевременно в определена ситуация реагират много добре и си променяш мнението, казваш си - "е, да, този човек е ужасен, но пък виж какво прави". Може би не харесвам предимно такива, които се пъхат в личния живот на другите, непрекъснато се състезават и критикуват сякаш са безгрешни, а ако случайно се види, че грешат намират начин да се оправдаят. Имам такава семейна двойка приятели, често се събираме на вечеря и ходим на почивки, но стане ли на въпрос за нещо, което трябва да се прави, да се покаже умение и се почва великото сравнение. Но пък не мога да отрека, че много са ми помагали в определени моменти.

Истерични на първо място-и мъже и жени. Злобни също. Лишените от чувство за хумор, като уточнявам, че доста мъже си мислят, че дебелашките им шеги са забавни, но не би. И да не забравя-тегави-такива, които два часа умуват коя диня от пазара да си вземат, та камо ли нещо по-сериозно. А за глупавите, слушащи чалгица да не отварям дума..

Не харесвам хората, които парадират с това, че са много искрени и видиш ли"аз си казвам всичко в очите", "каквото ми е в главата, това ми е и в устата", сещате се за какво става дума. Забелязала съм, че такива хора са често най-лицемерните. Те смятат това, че казват истината в очите на другите за много специално свое качество, дори се гордеят с него.
А за мен граничи с липса на такт и откровена простащина понякога. Не харесвам такива директни хора, които дори могат да засегнат човека отсреща с думите си, но грам не се замислят, защото видиш ли аз всичко си ти казвам.
Ми, не, не е така.
Не харесвам прекалено претенциозните и многознайковците.
Псевдо партриотите също, злобарките и многознайките майки.
Обичам положетилните хора, загрижените, внимателните и хората с добра душа. Много са малко. Една от бившите ми колежки беше такава-липсва ми, много добра жена, във всичко намираше позитивното, аз не съм такава и затова харесвам тази черта у другите.
Не ми допадат хората, които са вечно в опозиция,все да се правят на оригинални, да са на различно мнение. Тези, които се опитват да те уязвят за да си погалят собственото его, парашутистите по държавните институции, дето един документ не могат да напишат, ама самочувствието им до небето.
Подигравачите, които ей така ще ти кажат нещо да те жегнат нарочно. И тези дето много се базикат като се мислят за хора с чувство за хумор и, че са много интересни.
Допадат ми хората, които са ведри, оправни и гледат на нещата положително, щото аз не съм такава.
Всякакви фанатици и хора с крайни мнения,обсебени от някаква диета, тема или подобно са ми неприятни.

Мис безкрайно си ми симпатична наистина.
Смятам,че умният,разумният човек умее да казва всичко с такт ,а не с лицемерие.
И да на свой гръб и от опит знам,че тези дето не си мълчат никой не ги харесва.

Харесвам добри, весели, искрени и широко скроени хора.
Не харесвам нагли, нахални, клюкари, лицемери, енергийни вампири, стиснати, алчни и всякакви особи, на които всичко човешко им е чуждо!

Не обичам злобни хора, вечно оплакващи се, нервни и припряни и  такива, постоянно бъркащи се и даващи акъл за лични неща, където не им е работа. Харесвам хора със слънчев характер,  толерантни,  и широко скроени.

Шумни хора. Страшно ме нервират шумни хора. Излезли на улицата, или в заведение, или у дома си, и крещят и се надвикват. Застанали едната на единия тротоар, другата на другия и си лафят така, че целият квартал да чуе. Или лапнали телефоните и крякащи, та всички да чуят и разберат с кого и за какво точно говори. Когато имаш нещо да кажаш на някого, правиш го така, че само този човек да те чуе, не огласяваш селото като юрдечка, сякаш си насред полето и няма никой около теб.