Увеличаваше ли се тревожността ви с напредване на бременността и наближаване на термина? Аз съм в 30 г.с. и вече не мога да мисля за нищо друго!
- Публикувана: 27 ян. 2019, 21:31 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2019, 12:06 ч.
Увеличава ли се тревожността с напредване на бременността
Че то аз отакто разбрах,че съм бременна все си се тревожа. Нормално е като наближи още повече да се притесняваш. И аз бях така, а вярвам и всяка жена или поне тези,които са по природа по-страхливи. После като родих и вядях,че не е нищо страшно и разбрах,че напразно съм се тревожила.
Успокой се, нормално е все затова да мислиш-самата идея и стряскаща,но хшляди жени са като теб. Желая ти леко раждане. Почивай си и се наслаждавай на посредните дни от бременността си.
Успокой се, нормално е все затова да мислиш-самата идея и стряскаща,но хшляди жени са като теб. Желая ти леко раждане. Почивай си и се наслаждавай на посредните дни от бременността си.
Разбира се, не спирах да мисля за раждането. То като цяло от момента в който разбрах, че съм бременна ума ми беше зает изцяло с тази мисъл.
Накрая се тревожех за това дали всичко ще мине леко , дали ще родя бързо, дали детето ще е добре, въпроси ,които мисля всяка бъдеща майка , че си задава. Може би вече като влязох в 9тия месец ми беше спокойно, а и аз имах скъсена шийка и разкритие 1см от 5тия месец и при мен беше разбораемо притеснението.
Родих естествено, изключително бързо и леко раждане беше и се оказа, че страховете и притесненията са ми били напразно.
Спокойно, в този период в който си свърши неща ,които си отлагала или просто прави нещо което ти е приятно, за
да те разконцентрират. 😊
Всичко ще бъде наред!☘
Накрая се тревожех за това дали всичко ще мине леко , дали ще родя бързо, дали детето ще е добре, въпроси ,които мисля всяка бъдеща майка , че си задава. Може би вече като влязох в 9тия месец ми беше спокойно, а и аз имах скъсена шийка и разкритие 1см от 5тия месец и при мен беше разбораемо притеснението.
Родих естествено, изключително бързо и леко раждане беше и се оказа, че страховете и притесненията са ми били напразно.
Спокойно, в този период в който си свърши неща ,които си отлагала или просто прави нещо което ти е приятно, за
да те разконцентрират. 😊
Всичко ще бъде наред!☘
Ще прозвучи странно, но ако трябва да бъда честна, най-тревожно и напрегнато ми беше когато разбрах, че съм бременна (беше неочаквано) и следващите седмица-две, докато свикна с мисълта. След това бях напълно спокойна за всичко, дори за раждането. Бременността ми беше лека и безпроблемна, така че реално не е имало и за какво да се тревожа. За раждането мислех като за един напълно нормален и естествен процес - все пак не съм нито първата, нито последната родилка. Не родих напълно естествено, както исках, защото се наложи предизвикване, но успях да родя сравнително бързо и леко и вярвам, че и нагласата ми спомогна за това.
Опитай се да мислиш положително - как с всеки изминал ден се приближаваш до срещата с твоето бебе, а раждането е начинът това да се случи. Вярвам, че всичко ще бъде наред и тревогите ти ще са напълно неоснователни.
Опитай се да мислиш положително - как с всеки изминал ден се приближаваш до срещата с твоето бебе, а раждането е начинът това да се случи. Вярвам, че всичко ще бъде наред и тревогите ти ще са напълно неоснователни.
Нормално е да се притесняваш, но гледай да си спестиш излишното психясване.
Преди раждането умишлено се стараех да не чета теми, които само допълнително ще ме натоварят. В този смисъл всячески избягвах да се информирам относно нечии преживявания за раждането. Хората са различни, с различен темперамент, с различни възприятия. Единствено разпитах качествено лекаря, при когото щях да раждам, за чисто "техническата част": кога ще постъпя в болницата, кога да му се обадя, кога упойка, каква точно и пр.
Преди раждането умишлено се стараех да не чета теми, които само допълнително ще ме натоварят. В този смисъл всячески избягвах да се информирам относно нечии преживявания за раждането. Хората са различни, с различен темперамент, с различни възприятия. Единствено разпитах качествено лекаря, при когото щях да раждам, за чисто "техническата част": кога ще постъпя в болницата, кога да му се обадя, кога упойка, каква точно и пр.
Имаше една приятна тема : смешно ли е раждането... или нещо подобно. Много позитивно ме зареждаше, страхотни разкази имаше там.
Иначе, нормално е да се притесняваш, но все още можеш да изгледаш някой готон филм или да прочетеш някоя хубава книга. Отдай се на приятни занимания и почивка. Опитвай се да мисиш, че всичкп ще е наред и си представи как гушкаш скоро бебето.
Успех
Иначе, нормално е да се притесняваш, но все още можеш да изгледаш някой готон филм или да прочетеш някоя хубава книга. Отдай се на приятни занимания и почивка. Опитвай се да мисиш, че всичкп ще е наред и си представи как гушкаш скоро бебето.
Успех
След 37ма седмица не мислех за нищо друго, само за това кога ще реши да се появи човечето. Преди това ми беше много спокойно, запълвах си времето с много разходки и имах планирани покупки за всеки ден, дори нещо дребно да е. Но в един момент всичко вече беше готово и просто нямаше какво да правя или купя. От раждането не ме беше страх изобщо, просто го приех като естествен край на бременността. Точно от 30та седмица имам много хубав спомен - много ясна снимка на лицето на бебо. В деня на прегледа се чувствах страхотно и направо летях след това, защото бебчето се развиваше прекрасно и вече беше много оформен. Та, съсредоточи се върху тези красиви моменти, които само бременността носи. Леки оставащи седмици и всичко ще се нареди! Като мине време ще си спомняш с умиление за коремчето и за малките ритничета 
Имаше една приятна тема : смешно ли е раждането... или нещо подобно. Много позитивно ме зареждаше, страхотни разкази имаше там.
Ако нямаш основателна причина,избегне излишното мислене и напрягане. Има още малко,чакай този момент със спокойствие и радост. Аз през първата ми бременност все едно не бях бременна, изобщо всичко си беше ок и мина спокойно и леко и бременност и раждане. С втората ми бременност беше обратното,мн паника,мн страх,всичко си беше наред, но само го мислех,мрънка,бях уплашена,тъжна, почти до края.В момента в който разбрах,че отивам да раждам се събрах,чувствах се смела,силна и т.н. а в момента в който видях детето си всичко се изпари,бях толкова спокойна,щастлива. Стегни се няма нищо притеснително,толкова мн е минало,още мн малко и бебче ще дойде! Be happy!!!!🤗😇🤞