Занимания на мама-пенсионерка!

Има природонаучни канали, които са озвучени - Nat Geo, Nat Geo Wild.
Но пък сапунките не са толкова лошо нещо, някои турски са направени добре. Преди години бях гледала Великолепния век - чудесно направен!

Да си гледа каквото иска пенсионерката. Днес и младите жени все пред телевизора и пред сериалите седят, като гледам. Цели теми са въртят с шеметна скорост във форума за сапунките.  Доколкото разбрах, притесненията на момичето са, че имат неблагоприятна фамилна предразположеност и затова следи поведението на майка си под лупа, но малко преиграва в тревогите си. Моят съвет е наистина да я остави да се поноси по течението тази година, година и половина, за да си почине добре, и ако и след това на пенсионерката не й омръзне да седи само вкъщи, да потърси съвет от специалист под някаква форма. Но да я кара да записва езиков курс, за да я стимулира, ми идва в повече Може жената да не обича и никога да не е обичала да учи чужди езици. И ако няма конкретен стимул, напр. дете в чужбина, как ще й е интересен или приятен един такъв курс! Носи й да решава судоку и кръстословици, ако е добре с очите - хубави книги, ангажирай я от време на време да ви сготвя по нещо, пращай й внука по-често на гости или я помоли да го заведе на някое от безбройните извънкласни занимания на днешните деца. Но не всеки път, защото ще се превърне в досадно задължение, а ти не искаш да я натоварваш, нали! Само понякога, когато ти "не можеш"

   Тук ,в "Нежни половинки" имаме КГБ-клуб на готините баби. Дайте и да чете темите ни!  Ще се радваме да се присъедини.Моята дъщеря ме насочи на времето и вече  10г съм част от групата.Седейки на дивана ,ще контактува с жени на нейната възраст и това ще я върне в живота.Казвам го от личен опит.Чакаме я!

Хората по различен начин гледат на пенсионирането.
Виждам го при моите родители. Работата на майка ми беше доста отговорна и с възрастта започна много да се натоварва психически. С огромна радост се пенсионира. Винаги е била дейна, но сега е по-дейна и от мен, а аз съм на 29. Ходи по театри, концерти, разхожда се, вижда се с приятелки, пътешества, чете книги, готви, търси и измисля нови и интересни рецепти. Телевизия почти не гледа. Много й се радвам.
Баща ми също винаги е бил работлив и енергичен, много обичаше работата си. От една година не работи (работи до 72-73 г.)  и изпадна в депресия. Чувства се ненужен и само черни мисли се въртят в главата му.

Не знам дали майка ти изпитва апатия или просто й харесва да води такъв начин на живот. Ако е второто, може би просто има нужда да си помързелува. В това няма лошо, ако е само за известно време. Но смятам, че за човек е важно да има по-разнообразно ежедневие, за да се чувства добре и пълен със сили. Много е важно и да се тренира мозъка. Някои потребителки са писали, че тя още е млада, но болестта Алцхаймер, например, може да започне да се проявява още на 50 г. възраст, а в някои случаи и по-рано. Да имаш разнообразно ежедневие не означава, че трябва да правиш нещо супер уау, което да те уморява. Ако сте в един град, защо не започнеш да я извеждаш вечер да вечеряте някъде или просто на разходка. Разходките сутрин много помагат на баща ми да се справя с апатията и да започне деня с позитивна нагласа.

Имам позната пенсионерка, на 70 г, която живее съвсем сама, роднините й живеят надалеч. Тя ходи на народни танци и е много доволна. Не само, че се раздвижва, но и общува с различни хора и се забавлява. Това го давам само като идея, ако обича да танцува. Няма смисъл да прави нещо на сила.

На моята майка-пенсионерка най ѝ е приятно да прекарва време с децата и внуците си. Не само попива енергия от по-младото поколение, но и общуването с близки и мили хора я зарежда много позитивно. Така че, най-добре е да планираш разходки, пазаруване или някакви други занимания заедно с нея. Не всеки има желание, а и възможност да учи език. Моята майка, например, е и свита и не толкова общителна, затова курсове или подобни мероприятия не са за нея. Има голяма градина и непрекъснато се занимава в двора с нещо. Бившите ѝ колежки я канят на сбирки на пенсионерите, но тя отказва, защото през цялото време клюкарят и на нея не ѝ е приятно. Поддържаме връзка дистанционно, но лятото три седмици са изцяло посветени на нея. През останалата част на годината брат ми я навестява. Така че, тя има стимул да поддържа къща и двор в ред и още от сега си прави планове какво да засади, за да има, когато дойдем. Интересува се от всичко, свързано с нас и гледа наистина да не се вглъбява в болести и болежки. Знае, че най-доброто, което може да направи за децата си, е да се запази здрава.
Неизбежно е чувството за старост, което идва с пенсионирането, и всеки различно се нагодява към новия етап от живота, но с подкрепата на близките и честите контакти с любимите хора този преход е по-гладък. Една година не е много, може би иска просто да се отдаде на занимания, за които не е имала време преди.

                  Колкото и невероятно да ви звучи "чувство за старост"...НЯМА.Казвам го от опит. Просто в огледалото виждаш нещо дето не ти харесва,но не се чувстваш стар.До сега не съм срещала възрастен човек,който казва,че е стар.Най-често се чува израза "чувствам се на 20". Точно това разминаване във визията и усещането поражда  проблемите.И тук всеки взима собственото си решение - един се предава и се дистанцира,друг - търси начина да продължи .Един остава активен и не променя начина си на живот,а друг-се отказва от него.Пенсионирането е момент ,в който прекратяваш активно конкретна работа,но...това не значи,че си излишен.Обикновено всички мислят,че можеш след него да се занимаваш с ",това ,за което не си имал време ".Истината ,обаче е една - не получаваш възможността да реализираш "това,за което не си имал време" по елементарната причина - финанси.Втори удар за някои от пенсионираните възрастни.И тук отново въпрос на характер и разбиране.Дистанцирането и "затварянето" в себе си ,ограничаването на социалните контакти обикновено оказва влияние на психиката на конкретния човек,а и в последствие влошава и здравето му.Между другото това не се отнася само за възрастните и млад човек изпаднал в подобно настроение и депресия ,ограничил социалните си  контакти се превръща в асоциален тип и това неминуемо води и до здравословни проблеми.
                  Опитай се да обясниш на майка си,че животът не свършва с пенсионирането.На купоните сега,когато сме "възрастни" смехът,танците и щуротиите не отстъпват на тези при "младите"!Вече са ти писали,че имаме група КГБ в мамата и това е от 2007 година.И всички в нея сме осъзнали,че физически сме не гаджетата от преди N-години,но като характери и поведение не сме се променили.Пък си има и приказка "Каквото сам си направиш,друг не може да ти го направи" и ако някои решават ,че с възрастта и пенсионирането излизат извън обществото ,то те никога не са били пълноценни в живота си.Вие,младите, сега минавате по пътека ,от която ние се връщаме и не всичко е било цветя и рози,но това не значи,че вие или ние сме се отказвали да живеем.Сега на тази възраст ,лично аз, оценявам с какви глупости понякога съм си тровила нервите,колко жалки изглеждат някои напъни за кариери,къщи и др. материални "ценности" и в същото време сме пропуснали прекрасни моменти с близки и приятели.Пропуснали сме в забързаното ежедневие да казваме "обичам те" и сега се старая да обясня на децата ми и внуците ми,че животът не е лудо препускане към на-хубавата къща,кола ит.н. Животът е обич,която даваш и получаваш.Старая се да бъда приятел на внуците си и никой от тях не ми вика "бабо".Гледам с тях анимета,кейпоп и не пропускам да се интересувам от интересите им,не пропускам да напомня,че днес трябва поне един път да кажеш на някой "обичам те" и съм безкрайно щастлива ,когато дойдат при мен вместо "добър ден" казват "Диди ,обичам те"! Е,аз съм от щестливците,на които децата са само на един етаж разстояние и мога да участвам активно в живота им.Ходя на зумба с малката внучка,водя я на пеене и пиано,актьорска школа,с брат и мъжът ми ходи на кендо.С другите двама ходим на таекондо и.....по-зает човек от пенсионера в нашия случай няма.Аз,даже все още ходя и на работа,защото искам да си изпратя випуска и тях ги обичам.
                   Убедила съм се,че някои хора се раждат "възрастни" и такива си остават докрай,но повечето живеят пълноцен и интересен живот без да се притесняват от натрупаните килограми или бръчки .
                   Опитай се да покажеш такива хора на майка си,а те не са малко.Има толкова много групи и във Фейсбук и духът не е пораженчески,а оптимистичен и жизнерадостен.
                   Извинявайте,че ви изчетох на бързо една лекция,но никога не съм се примирявала с пораженчеството и отказа от нещо,което ти се дава само един път .

Състоянието "тьотка" е свързано с главата, а не с възрастта 

А не може ли просто да се радвате на времето, прекарано заедно, защото никой не знае
кога ще свърши. Днес човек го има, утре за съжаление- не. Нормално е възрастният човек да няма същата енергия като по- млад. Щастливи сте, че я имате, мнозина родители не доживяват въобще до пенсия. Не мога да ви опиша колко ми се иска да заваря моята майка пред телевизора, да гледа сериалите, за които и надувах главата да не ги гледа и да и заведа внуците, които така и не видя.N.B. Въпреки активния си живот, интелектуална дейност и т.н., писателката Айрис Мърдок въобще не е била пощадена от болестта с немско име.

Не съм съгласна, че тази дъщерята се меси неуместно в живота на майка се, напротив тя иска познавайки маика си, да я вижда, че живее пълноценен живот, да е жизнена и щастлива.Дано повечето дъщери да са като нея - любящи и загрижени! Аз имам щастието да имам една прекрастна дъщеря, която също е загрижена за мен и съпругът ми и прави животът ни по - лек и щастлив!

Изразих мнението си по темата още, когато беше публикувана.

Сега искам да попитам, защо някои си мислят, че единствената и голяма радост на пенсионираната жена е да бъде с внуците си? Че някои за да я направят "щастлива" си натрапват децата да ги гледа бабата и да им се радва?
Не вярвам в разпространяваната легенда, че виждаш ли внуците се обичали повече от децата.

Оставете родителите си да си живеят живота, както намират за добре и се чувстват щастливи. Не им натрапвайте вашите виждания за хубав живот. Те не са малоумни и знаят добре, какво искат и какво да очакват.

За българина децата и внуците са много важни. За повечето поне. От това, което наблюдавам около мен, много баба и дядовци се опитват чрез внучето да поправят грешките си в отглеждането на децата.

Не, няма такова правило. Хората са много различни. Има достатъчно пенсионери, които искат просто да бъдат оставени на спокойствие и да не се занимават с малки деца.
Чувала съм около себе си достатъчно на брой хора, които споделят, че им тежи да полагат постоянна грижа или да са в постоянна помощ. Доста родители наистина издевателстват над възрастните, често пъти болни, пенсионери по този въпрос.
Само дето на "младите" родители не им се ще да прогледнат тази истина, понеже им е удобно да теслемят за по цели ваканции децата си на други. И изобщо на практика не гледат деца - събота и неделя, по празници и по време на ваканции изритват децата си при баби и дядовци и си вирят краката из къщи. Пардон - пред компа.

Ако възрастните наистина желаят да си гледат внуците, сами ще предложат. Има си такива хора. Както има и от другия чешит - не ги интересува и им е досадно. Е, няма да го кажат в прав текст, но то се вижда. Стига човек очи да има.
Да бъдат изнасилвани да го правят, когато не щат и то често и за дълго, е чист егоизъм от страна на собствените им деца.
Бива да помогнат инцидентно - болно дете, командировка на родител. Но да поемат внуците изцяло, както често съм виждала да се случва, си е живо прехвърляне на лична родителска отговорност.

Оглавяваме антикласациите по смъртност, обездвижване , социална и културна изолация на пенсионери. Всеки от нас е виждал самотни възрастни с явни психични отклонения.  Най-страшната присъда е изолацията от близки. Самотата е страшна депресия. Няма нищо страшно, срамно или деградивно да обичаш и обгрижваш близките си.

Не мисля че точно това е проблемът на нашенският пенсионер. Дори "на запад" тези тесни и взаимообвързани родствени връзки са по-рядко срещани. Не всеки иска постоянно да е с роднините си точно. Доста пенсионери предпочитат компания от други като тях - карти да играят, табла, на гости да си ходят, да се разходят някъде. Познавам и възрастни хора, които се чувстват добре и в старчески дом, когато са сред себеподобни - хора на тяхната възраст и в сродно положение. Стига домът да е добър.
По-скоро причината за незавидното положение на нашия пенсионер е, че той живее в мизерия, която не му позволява да се храни добре, да пътува, да почива /като пенсионерите по белия свят/, да има хоби, да е здрав /лечението за много възрастни, а и не само, у нас е непосилно/. Затова е ниска възрастта, на която се умира у нас, хората масово живеят в много лошо здраве, затова са социално изолирани и обездвижени.

                    Не знам дали е легенда,но със сигурност внуците се обичат наравно със собствените
ти деца и ако в момента трябва да направя избор ще е в + за внуците! Никой не ми е помагал когато гледах собствените си деца и се зарекох,че ще помагам когато има нужда.Не се натрапвам,но децата ми знаят,че винаги съм до тях във всички необходими моменти.
                    Проблемът на българските пенсионери е в липсата на финикийски знаци за да могат да приличат на западните.При това социалната изолация разгражда личността.Лишиш ли се от контактите губиш постепенно и психическото си и физическо здраве.Активните възрастни живеят по-дълго и рядко страдат от психически разстройства.
                    Прехвърлянето на отглеждането на внуците от баба и дядо да не се бърка с оказването на помощ при нужда.Знам как младите работят повече от 8 часа на ден,не могат да взимат болнични когато се налага и т.н.Тогава наличието на баба и дядо си е направо шестица от тотото.Аз все още работя,но водим с дядото децата на пиано,кендо /даже дядото тренира с внука/ на пеене,на тайкондо ,в театрална школа и отделно театър,кино,частни уроци  и т.н.Нали се сещате,че ако не помагаме няма как да се справят родителите им.Това не значи,че ги гледаме единствено ние.Когато родителите са свободни сами си ги водят навсякъде.Ние сме "отряд за бързо реагиране" както се смее големият внук.
                   При това не сме се лишили от контакти в нашия си кръг,от почивки,от различни развлечения.Не сме се завайкали колко сме остаряли,какви болежки се обаждат от тук от там.Мразя да съм в компания,в която постоянно се обсъждат задушници ,болести и ...... все от тоя род.Чета книги ,които четат внуците,гледам анимета,слушам тяхната музика и с една дума се старая да съм в крак с техните интереси за да съм полезна.За сега мисля,че успявам и четиримата ме чувстват като приятел ,а не като баба.До сега нито един от тях не ми е казал "бабо" и не съм ги учила аз на това.Обръщат се към мен по име.Не ми тежи помощта,която им оказвам и не се чувствам задължена за това.Ако нямат нужда от мен не се натрапвам.Има си приказка "Когато децата не се обаждат значи са добре" 
                   Разбира се това е моето мнение по въпроса ,но разни хора разни идеали и всеки е свободен да постъпва така ,както на него му е удобно.Животът  обаче показва,че като седнеш у дома и се концентрираш само върху собствената си особа скоро и бързо се превръщаш в мърморещ,досаден възрастен и появата на психичните проблеми е гарантирана.
                  Така,че ако пенсионираните ви родители заседнат у дома опитайте се да им обясните,че животът продължава без значение възрастта и работата.