Да, старостта е относителна. Когато си на 20, тридесет годишните ти изглеждат изкопаеми , а четиридесет годишните , с единия крак в гроба.
Но тук искам да говорим за наистина старите жени, хич не ме е срам от тази дума. Може да й измислим ефимизми, но числата са си числа. Ако си прехвърлил 55, ако си прехвърлил 60, няма как да извъртиш .
И ще се радвам ако се включите от първо лице. Не знам в този форум има ли изобщо такива жени, или повечето са в активна възраст.
Аз след като останах сама, реших, че не искам да стоя на прозореца, или до телефона, да чакам порасналото ми дете да ми звъни, да ме извежда на разходка, или на почивка, или на театър, или на опера.
Не искам да се превръщам в тежест.
Повечето ми приятели, доколкото ми останаха, гледат внуци, или са се предали, по цял ден пред телевизора със сапунките.
Не им се излиза! Опера? – Не!
Да отидат на планина !? О ужас!
В Гърция? Да, бе!
На кафе и торта или пица, абсурд.
А на мен ми се ходи къде ли не! Но с кого?
Какво правите вие? Как борите самотата? Споделете.