Сами сме в празното гнездо

Това, че младите хора са носители на повече енергия не е вярно и се повтърждава от резултатите от анкетни, физикални и функционални изследвания.
Да се “пишеш млад” на 60-70 не, че е модерно, в световен мащаб социално и здравноикономически се регистрира нова възрастова група, физически и социално активна, при това.

Да бе, да.
Аз все едно не знам какво перпетуум мобиле съм била на 20 и на 30, и как е на 40 и на 50 (на 60 още не съм била, живот и здраве - ще видим). Или пък хората около мен, все активни, действени и безтелевизорни. Ама старото си е старо. Я нещо автоимунно ще има, я на опорно-двигателната система (известно като "боли ме кръст" ), я рак, я високо кръвно, я просто умората пристига по-бързо, отколкото я желаеш и очакваш.

Обикновени демагогии с цел експлоатация на трудовата сила до края на живота са това, дето казваш

Лично мен общуването с млади силно ме зарежда и предпочитам, когато е възможно, по-млади колеги и - да го наречем - сътрапезници. Че имам и по-стари. Хич не са за хвалене.

Зависи от начина на живот. Аз станах активна след 35 и сега съм далеч по-жизнена от преди. И емоционално се чувствам по-добре.
На млади години не спортувах активно, гледах телевизия, мързеше ме да сляза от колата, а от децата ми се изнервях за глупости.
Не знам как е да съм на 60 и 70, но в сравнение с 30 и 40 съм и по-здрави, благодарение на спорта и на правилното хранене, вкл. с автоимунно заболяване разбрах как да се справям за себе си, за да съм добре. И умората по същата причина вече ме навестява рядко.
Проблемът не е във възрастта, а в това как живее човек. Дали се движи, дали си почива, дали се смее,дали се развива.
Ужасявам се от 20-годишни, които са обездвижени, затлъстели и не пускат чашката (кафе, енергийна напитка, алкохол или нещо друго) и цигарата. Те на 60 може и да не станат или тогава вече физически ще са над 90.
Биологичната възраст не зависи само от ЕГН, а от много други фактори.
Да, никой не става по-млад, но човек без социален живот и без двигателна активност е естествено да остарява по-бързо (реално е по-осезаемо и по-болезнено на физическо ниво).
Авторката надали би се чувствала толкова стара, стига да не чакаше децата ѝ да я извеждат, а ако сутрин преди работа излезе с приятелка или с кучето на кафе, в обедната почивка мине през залата по танци, после вечеря с някой приятен мъж и на прибиране се отбие да преплува 2 дължини в близкия басейн, а за уикенда замине на спа или на една бърза разходка с въпросния мъж или с 2 приятелки до Прага за по бира в "У медведку".

Синдром на празното майчиното гнездо се нарича вашето състояние, доколкото разбирам сте здрава и права, но ви липсва това да се огледате и да видите множеството възможности. Пълно е с всякакви екскурзии дори и тези еднодневни и хора пътуват сами, курсове, групов спорт. Някак си четейки написаното, оставам впечатление за състояние на жертва, че не чакате да дойдат да ви изведат на разхода, на театър.....  но всъщност ви се иска да е така. Излезте от това състояние на очакване, търсете начин вие да си организирате живота и да се забавлявате. Това го наблюдавам в баба ми, хем нищо не иска, но не пропуска да ни "ухапе" как си е дала живота, а сега нямало кой да и отвори вратата и ме стояли по 10 мин., което естествено, че не е вярно, но тя преекспонипа нещата и все е недоволна, а и всичко е проблем.

Много точно.
Всеки го изживява различно.
Аз точно под негово влияние реших, че искам най-малкото дете.

Тя вероятно добре знае този термин и неслучайно така е озаглавила темата си.

Разбира се, всички изложени от теб теории са ОК, Fever Ray. Но знам какво е да не си легнеш въобще някоя нощ заради купон и да изкараш без проблем до следващата вечер, дори на работа. Или да работиш 10 дни подред по 10 часа. Или я 50-60-годишен човек да изкара една сесия, както ги карахме на младини - с по 2-3 часа сън на нощ със седмици наред...

Възрастният човек това не го може. Не казвам, че е задължително да го прави, даже е добре на някакъв етап да се научиш да го даваш по-лежерно. Но не разбирам какви са тия 20-годишни, които описваш, разплути, затлъстели и без интерес към живота. Никога не съм срещала такива.

Отделно, че за младия човек всичко е ново и интересно, все още има това базово удивление от света, което е характерно и за детето, няма проблем да харчи енергия залудо за някакви стремежи.
Човек с голям жизнен опит, преминал през безброй радости, скърби и разочарования, рядко се чувства по този начин, обикновено с доста повече безразличие и самозащитен рефлекс приема нещата.
Но както и да е. Мисля, че в повечето постове има нещо полезно, което авторката може да извлече.

П.П. Такива суперхора на 60 години, каквито се описват по форумите, никога не срещам в реалния живот. Ей сега бях в кварталния магазин (той е в центъра, де), всички над 25-30 едвам се влачат. Обикновено на срещите на випуска за 25-30-40 години от дипломирането се говори за болести, а не за гаджета

А на теб браво, щом успяваш на 50 бебе да гледаш, пак не е за всеки - но пък това също те поддържа млад (да се върнем към общуването с младежи и деца, което препоръчах по-горе).

Естествено, че е по-хубаво, колкото си по-млад. Обаче указаната възраст не кореспондира с проблема. Прав, крив, на 60 още работиш. Освен, ако си толкова болен, че не можеш, но то тогава скуката и липса на забавления точно няма да ти е проблем. Ако пък си достатъчно финансово осигурен, та не се налага, да работиш,  тогава обикновено си доволен, че след десетилетия бачкане най-после си свободен.

Проблемът на авторката за мен е самотата. Но на тази възраст спокойно може да си намери нова среда, както са я посъветвали всички.

И последен съвет давам, дори и нежелан - погледни от друг ъгъл и ще видиш колко е благодатно положението ти, ако си финансово стабилна, здрава и не се налага семейството ти вече да разчита на тебе. Разполагаш с най-ценния ресурс, за който по-младите мечтаят - свободно време и възможността да си избираш как да го прекарваш, та ако ще и в гледане на сериали да е.

Тялото и психиката са свързани. Увехне ли психиката и тялото увяхва скорострелно, болежки започват.
Живец си трябва.
Самосъжалението от години, самота, нам кво е много приятничко, но от време на време, за кратко убежище. Иначе смачква.
Ако човек е здрав, относително стабилен финансово, топката е в него и между двете му уши как да избере да живее и като какъв – като старец или като човек, който е наясно, че остарява, но се наслаждава на живота.

Параход, аз точно на 20+ не можех да изкарам без лягане цяла нощ. По купони не съм си падала никога. С възрастта установих, че вече нямам нужда по 10-12 часа сън като на 20-30. Ставането с големите деца през нощта ми беше убийствено. Сега си лягам рано единствено по навик (ако остана до по-късно, пак нямам никакъв проблем - имах реално преди години, докато работех такъв и от натовареност и преумора заспивах на дивана - т.в. не е до възраст, а до трупане на умора) и ставам страшно рано (по критериите на много хора). Лягам до 22:30, но в 6 вече съм станала, изкъпала съм се и си пия чая, правейки закуска на децата. А доскоро ставах междувременно за най-малкия. С годините повечето ми познати спят по-малко.
Проблемът е,че младите още нямат систематизиран подход към собственото си ежедневие, а с възрастта се научаваш да се организираш повече и да ти стига повече времето.
Проблемът със сесията ще е по-скоро в зрението (при всички хора около мен то рязко се влоши след 45+, а след 75+ съвсем стана зле, заради професиите им и постоянното четене и писане) и в това, че човек на по-голяма възраст има повече ангажименти, а не в натовареността. Както писах, имам доста познати, които записаха поредна специалност на голяма възраст и съвсем добре се справят, даже не влачат изпити като по-младите си състуденти, а не им пишат оценки по милост, защото са възрастни.
Просто пистите са различни и не е нужно човек на 60 да ходи по купони, лекции или детски площадки. Може да прави безброй други неща, които да го зареждат с желание за живот.
Достатъчно е да осъзнае, че животът му е в неговите ръце.
+1000

Леля ми е на 75 години. Остана вдовица на 55 години с 2-ма пораснали синове. Ами тази жена вече 20 години не се е спряла. Не знам от къде намери съмишленици - май в някакви групи във ФБ се записа, обаче постоянно обикаля някъде - катерят планини, обикалят из Европа, ходят на море - постоянно, във всеки свободен момент са някъде. Ако са си в София пък са на концерти, кино, театър, организират си обеди в заведения, излизат на кафе и т.н. Много й се радвам и се надявам един ден, на нейните години, да съм в същата форма и със същата жажда за живот.

От поста Ви разбирам, че нямате човек до себе си! Но мога да Ви кажа, че изобщо не е късно отново да имате такъв! Преди години първа братовчедка на баща ми си намери приятел, когато беше на 50 + г., и то в не много голям град.  Изкараха доста дълго, години..., но човека просто се спомина в един момент. Иначе щяха още да са заедно!

Ти ако мериш по себе си - сегашните на 20 не са като теб на 20. И автоимунни, и онкологични заболявания са със снижена възрастова граница. И, и, и…

Има разлика дали в празното гнездо са останали и двете родителски птици, или само едната. Някои успяват да компенсират, други – не.
Просто заглавието е некоректно.

Само такива има около мен, свежи. Бабичка с болестите съм аз от 20 години поне, не че и аз не се пъна, но поне през половината година си почивам, докато старците са на ски и по пътешествия.
Съучениците ми 30 години след завършването са супер свежи, няма влелчване и вчичаване. Иначе си има хора от раждането са баби и дедки, лелки и чичовци, това е манталитет, а и до начин на живот. Повече интереси, по-висок стандарт и всичко е различно. От 30 години гледам пенсионери от най-различни страни как свежо се кефят из Коста дел сол. Шарени дрешки, голф, но имат достъп до по-добър живот. Сигурна съм, че никой няма да се сдуха на 60 ако е от ски на сърф и междувременно на голф. И съм сигурна от лични наблюдения. Същото и ако има буден ум, интереси. Седенето на дивана пред телевизора и броенето на хапчета и на мен ми убива чувството за младост и живот, а съм на 48, не на 68.

Искам да благодаря на всички вас, които отделихте от времето си.
Да си призная,  съм изненадана от позитивизма и съпричастността. 
Идеите, които давате , може и да се подразбират , но за повечето не  ми е хрумвало. Сега, остава да видя , как става, да се появиш на някакво място сама.

Някои пък , по-големи късметлии, или с двадесетина години по-млади, не разбират как се стига до това.   Как става, че най-скъпите ни приятели от възрастта на  училище и университета , постепенно се пръсват.
Ами логично, за моето поколение, което беше първата вълна емигранти .  Тя отнесе най-стойностните от обкръжението ми . Пишете си,  говорите си, виждате се на две години и постепенно ,  след тридесет  години, вече не е същото.   
Със  останалите  тук,   също не е много лесно. В трудните години,  в които се бориш за да отгледаш и възпиташ децата си, да изградиш кариера, като се обърнеш и Ха! останали двама-трима.  Близки сте си, можете всичко да си споделите, но имате различно разбиране за свободното си  време.

И когато децата ти пораснат, изведнъж виждаш,  че ако наистина ги обичаш , трябва да се отдръпнеш.
Така, де. Той синдромът е описан в литературата   Художествената и научната.
Чудя се защо в България доброволчеството е толкова слабо развито? Очаква се сигурно да ходим  в Африка .
Не говоря за себе си. Нямам нерви за толкова страдание , колкото има по домовете , приютите за хора и животни. Но днес се  зачетох в мрежата. Моите сродни души от английско - говорящия свят , основно в такива дейности, намират решение за прехода. Защото това си е преход. Да можеш да отстъпиш , без да ги  изоставяш , от живота на децата си.