Публикувана: 29 ян. 2019, 16:18 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2019, 10:23 ч.

За компромисите в една двойка

6 809
93
1

29 ян. 2019, 16:18 ч.

София
Мнения: 4 294

Удариха ме едни мисли...
Провокирана от мнения, които чета напоследък, оставам с впечатлението, че ако е в едно семейство (визирам майката и бащата, останалите са ясни) има разминаване в мненията все жените пренебрегват себе си и усещанията си. Ако е нещо, което ти е "все тая" как да е, преминава и продължаваш, но, ако е нещо дълбоко в теб? Няма ли това да доведе в крайна сметка до негативизъм и в техните отношения. Особено "той ме накара" ме кара да беснея - как те накара, бре моме, опря ти нож в гърлото (макар, че напоследък прекалено често четем за такива неща в криминалната хроника. И тук съм на мнението, че на тези индивиди не им е отказвано и когато това се случи се побъркват.
Та... споделете какво правите, когато с партньора сте на дълбоко различни мнения за кардинални неща. Преди малко една жена сподели, че не искала да кръщава детето и хич не ѝ е било все тая, но мъжът се обидил, тръшнал и в крайна сметка го направили. Преди време пък четох, че майката кръстила детето с някакво име, което дори не може да произнесе, защото бащата така искал. Не знам, може би аз съм куку, но просто не мога да си представя да кръстя детето си с нежелано име, по-скоро ще дам начална скорост на мъжа, ако така процедира. Да, осъзнавам, че той е пълноправен родител и има правото да има мнение и да го отстоява, но трябва ли да е за сметка на другия родител? Колкото той има право, толкова и тя. Аз взимам решенията за живота си сама (не, че не се съветвам), но понеже никога никой не ми се е налагал и БНД не е бил на противоположно мнение по кардинални теми доста се замислих: Къде е истината и как може да продължи мирно съвместно съществуване без единия да е смачкан? И дали може тези неща да се разберат преди да стане мъчение за една от страните. Имам чувството, че много хора тръгват да си играят на семейство (не визирам никого) без реално да са подготвени за това, или от някакъв страх се юрват недоопознали партньора си /имам предвид и двете страни/ и впоследствие идват проблемите. Пак казвам, не говоря за неща, за които би направил компромис без да ти пука много-много, а за кардинални различия
Какво е вашето мнение?

Последна редакция: вт, 29 яну 2019, 17:24 от Светулчица

# 1 29 ян. 2019, 16:37 ч.

Мнения: 3 118

Трябват компромиси и от двете страни, не само едностранно.

# 2 29 ян. 2019, 16:42 ч.

Мнения: 4 518

Ооо случвало се за някакви неща да прави неща, които не одобрявам. Сядам и си казвам мнението, коментираме и все ще стигнем до някакво разумно решение, което удовлетворява и двамата или поне никой не се чувства безгласен и незначителен. Има ситуации, в които нямаш възможност да събираш семейния съвет, въпреки че е нещо важно. Но за името на детето...никакъв шанс да се случи това нещо.

# 3 29 ян. 2019, 16:47 ч.

Мнения: 221

Случвало се е да сме на различни мнения по важни въпроси. В началото спорехме ожесточено и често се карахме. С времето се научихме (и двамата) да обсъждаме спокойно, като всеки излага доводите си. Понякога единият се съгласява с мнението на другия. В повечето случаи си оставяме известно време за обмисляне и след това предлагаме ново решение.
Най - важното е двойката да се е опознала предварително.

# 4 29 ян. 2019, 16:54 ч.

Мнения: 46 509

Цитат на: Издислав в вт, 29 яну 2019, 16:37

Трябват компромиси и от двете страни, не само едностранно.

Темата е за генералните неща, за които компромисите са пагубни, поне лично за мен. За незначителните неща въобще не отварям дума, това са подробности, но за основните никога не бих направила такъв, който е в разрез с разбиранията ми.

Светулчица, събрах се с човек, с когото имаме еднаква представа за основните неща, свързани със семейството, затова никой не е правил сериозен компромис. По принцип и двамата сме директни, така че си казваме каквото ни е на сърцето. Не сме обаче заслепени от егоизъм, изслушваме си аргументите, така че ако успее да извади такива, с които да ме убеди, на теория може и да се съглася, както и той с мен, зависи.

Иначе по темата - да. На това му се казва "глава на семейството". Може да е по-лошата алтернатива, но последната дума е на този, който има мъжки полов член в гащите. За мен е недопустимо, особено, когато става дума за решение за дете.

П.П. Не знам дали е по темата, но понеже следя "В търсене на дом по света", редовно като има излишна стая мъжете казват, че ще правят мъжка бърлога. Нито веднъж не чух жена да се обади с нещо различно, много са ми странни такива самосиндикални решения, при това само в негова полза.

# 5 29 ян. 2019, 16:55 ч.

Мнения: 8 949

Определено си трябват много компромиси и саможертви през първите две-три петилетки от брака.
Ако някой ми каже, че съвместното съжителство е само цветя и рози, бих го попитала това в кой сериал го е гледал. В истинския живот малко са тези късметлии.
Вярно, че жените по-често отстъпват, но то е защото са по-умни /според българската ни поговорка!!!/
Има и жени -манипулаторки, които успяват да завъртят нещата в своя полза.

Към четвъртата петилетка от брака вече започва да ти писва и започваш да се опитваш да си отстояваш и своите позиции. Пък какво толкоз може да стане? Толкова време те е търпял, та сега ли за някоя дреболия ще се разтрогнат нещата?!

# 6 29 ян. 2019, 17:01 ч.

Мнения: 46 509

Цитат на: utro77 в вт, 29 яну 2019, 16:55

Темата е за основните неща. Примерно къде да живеете, колко деца да имате, какво да работите, как да възпитавате децата...
Не мисля, че е токова рядко срещно двамата да са на еднакви мнение по тях. И чак цветя и рози е преувеличено, в общи линии хората нямат кой знае колко различна представа за тези неща.

# 7 29 ян. 2019, 17:11 ч.

Мнения: 4 411

Пренебрегвала съм няколко пъти себе си. След това съм стигнала до извода, че от ината ми не съм виждала грешките си. Няколко от случаите касаят възпитанието на детето. Не можех да допусна, че не съм права. Накрая "клекнах". След това взех да обръщам повече внимание и на неговото мнение и смея да твърдя, че за доста неща има правилна преценка. За други пък е много бос. Както сам си призна вчера - все още не знае кое състояние на детето е спешно. Ако й тече кръв от носа ще се побърка, но ако вдигне 39 и спи нон стоп, въобще няма да се притесни.
Най-големият компромис, който направих е с броя на децата, но това се наложи след доста премеждия.

# 8 29 ян. 2019, 17:22 ч.

София
Мнения: 971

В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink

# 9 29 ян. 2019, 17:23 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 321

Да не забравяме, че има спорни ситуации, в кито уж сте на едно мнение, а нещата не вървят по план. Най-често се проявява при възпитанието. Детето усеща луфта в подходите на родителите и започва игра на нерви особено ако бащата е натоварил майката с основните отговорности, но пък си е запазил правото да прави коментари пред детето, без да се е интересувал от подробностите, известни на майката.

Пиша това по повод чести теми, публикувани от притеснени за възпитанието на чедата си майки, които често трябва да отговарят на въпроси от типа къде е бащата и какво прави през това време.

# 10 29 ян. 2019, 17:29 ч.

Мнения: 4 411

Ляля, не всички мъже са безмозъчни и слушат само майките си.

# 11 29 ян. 2019, 17:32 ч.

София
Мнения: 971

Има изключения, но са много малко.

# 12 29 ян. 2019, 17:38 ч.

Мнения: 221

Моят мъж никога не е обсъждал с майка си нашите проблеми, дилеми, спорове. Все пак това си е нашето семейство. По принцип освен че не я засяга, гледаме да не я натоварваме излишно. Той никога не се допитва до нея за такив неща, даже по често се случва аз да се по съветвам с нея, отколкото той.

# 13 29 ян. 2019, 18:54 ч.

Пловдив
Мнения: 23 666

Зависи какви компромиси. Има компромиси и КОМПРОМИСИ. Имам определени неща за които няма да направя компромис никога.

# 14 29 ян. 2019, 19:42 ч.

София
Мнения: 10 578

Много лош опит имам с компромисите аз. И уж едно говорим, съвсем друго се случва и "Говори си, не ми пречиш, аз ще си направя каквото си реша".
Тааа, нямам обективно мнение и компромиси вече не правя. Или по огромно изключение.

Препоръчани теми

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Бебеправене, но без много правене

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: