За компромисите в една двойка

  • 6 815
  • 93
  •   1
Отговори
29 ян. 2019, 16:18 ч.
  • София
  • Мнения: 4 323
Удариха ме едни мисли...
Провокирана от мнения, които чета напоследък, оставам с впечатлението, че ако е в едно семейство (визирам майката и бащата, останалите са ясни) има разминаване в мненията все жените пренебрегват себе си и усещанията си. Ако е нещо, което ти е "все тая" как да е, преминава и продължаваш, но, ако е нещо дълбоко в теб? Няма ли това да доведе в крайна сметка до негативизъм и в техните отношения. Особено "той ме накара" ме кара да беснея - как те накара, бре моме, опря ти нож в гърлото (макар, че напоследък прекалено често четем за такива неща в криминалната хроника. И тук съм на мнението, че на тези индивиди не им е отказвано и когато това се случи се побъркват.
Та... споделете какво правите, когато с партньора сте на дълбоко различни мнения за кардинални неща.  Преди малко една жена сподели, че не искала да кръщава детето и хич не ѝ е било все тая, но мъжът се обидил, тръшнал и в крайна сметка го направили. Преди време пък четох, че майката кръстила детето с някакво име, което дори не може да произнесе, защото бащата така искал. Не знам, може би аз съм куку, но просто не мога да си представя  да кръстя детето си с нежелано име, по-скоро ще дам начална скорост на мъжа, ако така процедира. Да, осъзнавам, че той е пълноправен родител и има правото да има мнение и да го отстоява, но трябва ли да е за сметка на другия родител? Колкото той има право, толкова и тя. Аз взимам решенията за живота си сама (не, че не се съветвам), но понеже никога никой не ми се е налагал и БНД не е бил на противоположно мнение по кардинални теми доста се замислих: Къде е истината и как може да продължи мирно съвместно съществуване без единия да е смачкан? И дали може тези неща да се разберат преди да стане мъчение за една от страните. Имам чувството, че много хора тръгват да си играят на семейство (не визирам никого) без реално да са подготвени за това, или от някакъв страх се юрват недоопознали партньора си /имам предвид и двете страни/ и впоследствие идват проблемите. Пак казвам, не говоря за неща, за които  би направил компромис без да ти пука много-много, а за кардинални различия
Какво е вашето мнение?

Последна редакция: вт, 29 яну 2019, 17:24 от Светулчица

# 1 29 ян. 2019, 16:37 ч.
  • Мнения: 3 128
Трябват компромиси и от двете страни, не само едностранно.

# 2 29 ян. 2019, 16:42 ч.
  • Мнения: 4 518
Ооо случвало се за някакви неща да прави неща, които не одобрявам. Сядам и си казвам мнението, коментираме и все ще стигнем до някакво разумно решение, което удовлетворява и двамата или поне никой не се чувства безгласен и незначителен. Има ситуации, в които нямаш възможност да събираш семейния съвет, въпреки че е нещо важно. Но за името на детето...никакъв шанс да се случи това нещо.

# 3 29 ян. 2019, 16:47 ч.
  • Мнения: 221
Случвало се е да сме на различни мнения по важни въпроси. В началото спорехме ожесточено и често се карахме. С времето се научихме (и двамата) да обсъждаме спокойно, като всеки излага доводите си. Понякога единият се съгласява с мнението на другия. В повечето случаи си оставяме известно време за обмисляне и след това предлагаме ново решение.
Най - важното е двойката да се е опознала предварително.

# 4 29 ян. 2019, 16:54 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: Издислав в вт, 29 яну 2019, 16:37
Трябват компромиси и от двете страни, не само едностранно.
Темата е за генералните неща, за които компромисите са пагубни, поне лично за мен. За незначителните неща въобще не отварям дума, това са подробности, но за основните никога не бих направила такъв, който е в разрез с разбиранията ми.

Светулчица, събрах се с човек, с когото имаме еднаква представа за основните неща, свързани със семейството, затова никой не е правил сериозен компромис. По принцип и двамата сме директни, така че си казваме каквото ни е на сърцето. Не сме обаче заслепени от егоизъм, изслушваме си аргументите, така че ако успее да извади такива, с които да ме убеди, на теория може и да се съглася, както и той с мен, зависи.

Иначе по темата - да. На това му се казва "глава на семейството". Може да е по-лошата алтернатива, но последната дума е на този, който има мъжки полов член в гащите. За мен е недопустимо, особено, когато става дума за решение за дете.

П.П. Не знам дали е по темата, но понеже следя "В търсене на дом по света", редовно като има излишна стая мъжете казват, че ще правят мъжка бърлога. Нито веднъж не чух жена да се обади с нещо различно, много са ми странни такива самосиндикални решения, при това само в негова полза.

# 5 29 ян. 2019, 16:55 ч.
  • Мнения: 8 952
Определено си трябват много компромиси и саможертви през първите две-три петилетки от брака.
Ако някой ми каже, че съвместното съжителство е само цветя и рози, бих го попитала това в кой сериал го е гледал. В истинския живот малко  са тези късметлии.
Вярно, че жените по-често отстъпват, но то е защото са по-умни /според българската ни поговорка!!!/
Има и жени -манипулаторки, които успяват да завъртят нещата в своя полза.

Към четвъртата петилетка от брака вече започва да ти писва и започваш да се опитваш да си отстояваш и своите позиции. Пък какво толкоз може да стане? Толкова време те е търпял, та сега ли за някоя дреболия ще се разтрогнат нещата?!


 

# 6 29 ян. 2019, 17:01 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: utro77 в вт, 29 яну 2019, 16:55
Определено си трябват много компромиси и саможертви през първите две-три петилетки от брака.
Ако някой ми каже, че съвместното съжителство е само цветя и рози, бих го попитала това в кой сериал го е гледал. В истинския живот малко  са тези късметлии.
Темата е за основните неща. Примерно къде да живеете, колко деца да имате, какво да работите, как да възпитавате децата...
Не мисля, че е токова рядко срещно двамата да са на еднакви мнение по тях. И чак цветя и рози е преувеличено, в общи линии хората нямат кой знае колко различна представа за тези неща.

# 7 29 ян. 2019, 17:11 ч.
  • Мнения: 4 416
Пренебрегвала съм няколко пъти себе си. След това съм стигнала до извода, че от ината ми не съм виждала грешките си. Няколко от случаите касаят възпитанието на детето. Не можех да допусна, че не съм права. Накрая "клекнах". След това взех да обръщам повече внимание и на неговото мнение и смея да твърдя, че за доста неща има правилна преценка. За други пък е много бос. Както сам си призна вчера - все още не знае кое състояние на детето е спешно. Ако й тече кръв от носа ще се побърка, но ако вдигне 39 и спи нон стоп, въобще няма да се притесни.
Най-големият компромис, който направих е с броя на децата, но това се наложи след доста премеждия.

# 8 29 ян. 2019, 17:22 ч.
  • София
  • Мнения: 971
В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink

# 9 29 ян. 2019, 17:23 ч.
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 332
Да не забравяме, че има спорни ситуации, в кито уж сте на едно мнение, а нещата не вървят по план. Най-често се проявява при възпитанието. Детето усеща луфта в подходите на родителите и започва игра на нерви особено ако бащата е натоварил майката с основните отговорности, но пък си е запазил правото да прави коментари пред детето, без да  се е интересувал от подробностите, известни на майката.

Пиша това по повод чести теми, публикувани от притеснени за възпитанието на чедата си майки, които често трябва да отговарят на въпроси от типа къде е бащата и какво прави през това време.

# 10 29 ян. 2019, 17:29 ч.
  • Мнения: 4 416
Ляля, не всички мъже са безмозъчни и слушат само майките си.

# 11 29 ян. 2019, 17:32 ч.
  • София
  • Мнения: 971
Има изключения, но са много малко.

# 12 29 ян. 2019, 17:38 ч.
  • Мнения: 221
Моят мъж никога не е обсъждал с майка си нашите проблеми, дилеми, спорове.  Все пак това си е нашето семейство. По принцип освен че не я засяга, гледаме да не я натоварваме излишно. Той никога не се допитва до нея за такив неща, даже по често се случва аз да се по съветвам с нея, отколкото той.

# 13 29 ян. 2019, 18:54 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 710
Зависи какви компромиси. Има компромиси и КОМПРОМИСИ. Имам определени неща за които няма да направя компромис никога.

# 14 29 ян. 2019, 19:42 ч.
  • София
  • Мнения: 10 586
Много лош опит имам с компромисите аз. И уж едно говорим, съвсем друго се случва и "Говори си, не ми пречиш, аз ще си направя каквото си реша".
Тааа, нямам обективно мнение и компромиси вече не правя. Или по огромно изключение.

# 15 29 ян. 2019, 20:02 ч.
  • София
  • Мнения: 17 779
Светулчице, питаш ни за жертви, не за компромиси. : )
Вторите са нужни на всички ни, първите- излишно потискане на същността, което рано или късно избива.

# 16 29 ян. 2019, 23:31 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: ляля в вт, 29 яну 2019, 17:22
В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink
По-скоро това е изключение в днешно време. Повечето мъже, които познавам живеят далеч от майките си и се чуват по празници, колкото да се поздравят.

# 17 30 ян. 2019, 07:27 ч.
  • София
  • Мнения: 971
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 29 яну 2019, 23:31
Цитат на: ляля в вт, 29 яну 2019, 17:22
В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink
По-скоро това е изключение в днешно време. Повечето мъже, които познавам живеят далеч от майките си и се чуват по празници, колкото да се поздравят.

Твоето обкръжение съм го признала за идеално и безпроблемно. Simple Smile Но, очевидно при другите хора има проблеми и то немалко. Темите тук изобилстват от такива вмешателства и криворазбрани компромиси във вид на заповеди, изнудвания, психо и физически тормоз до постигане на желаното надмощие от страна на мъжете.

# 18 30 ян. 2019, 07:56 ч.
  • Мнения: 4 518
И моят мъж не обсъжда с майка му, по-скоро аз съм тази, която като има проблем звъни на маминка. Под проблем, обаче, нямам предвид семеен проблем, а здравословен, примерно. Тя и без това ако ѝ звънна да ѝ се оплача от мъжа ми, ще го защити миличкия Rolling Eyes
И и аз не познавам мъже, които се допитват до мама. Това по-скоро се случва когато живеят заедно.

# 19 30 ян. 2019, 08:13 ч.
  • София
  • Мнения: 10 586
Цитат на: Fairytale11 в ср, 30 яну 2019, 07:56
И и аз не познавам мъже, които се допитват до мама. Това по-скоро се случва когато живеят заедно.
Бившият ми😁. И не живеехме заедно!

# 20 30 ян. 2019, 09:12 ч.
  • Мнения: 18 559
Не съм от тези, които правят такива огромни жертви за мъж. Правила съм отстъпки, но огромни, кардинални компромиси - не.
За името на детето - аз избрах, уведомих мм и записах в документите, той имаше задачата да реши с каква фамилия да бъде - неговата или образувана от името на свекър ми.

# 21 30 ян. 2019, 09:28 ч.
  • Мнения: 30 802
Компромисът е нещо много субективно, погледнато от първо или от трето лице.

Има един набор неща, които са бранене на крехкия ни свят, нещо да не го разбалансира. Само че животът е движение и ако човек много си брани света и стила, се превръща в карикатура. За мен не е чак такъв компромис да разтуря някои неща, с които съм свикнала.

Не е компромис също понякога да се отклониш от пътя си, но после да си постигнеш пак същите цели по заобиколен път.

Компромис за мен е лекарка да вземе мъж тип Динко от Ямбол и да се откаже да работи, за да я контролират. Компромис е да се откаже от образование.

С възрастта все по-малко се боря и отстоявам дреболии. Знам, че ще си взема своето, не мисля на дребно.

Всички действия се усещат или не като компромис според ситуацията и целите, както и според очаквания резултат от компромиса. В първия ми брак имах чувството, че бавничко си умъртвявам душата. А уж физически не бях толкова натоварена, ама нещо много яко ме стягаше чепикът. Сега съм много по-натоварена, жива да ме ожалиш от "компромиси", но съм доволна и нещата вървят.

# 22 30 ян. 2019, 10:48 ч.
  • София
  • Мнения: 23 098
В нашето семейство мисля, че мъжът ми е този, който прави компромиси или да кажем, че е достатъчно умен, за да приема това, което искам аз. Той изповядва максимата, че доволна ли е жената, всичко в семейството е наред.  Grinning

# 23 30 ян. 2019, 11:45 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: ляля в ср, 30 яну 2019, 07:27
Твоето обкръжение съм го признала за идеално и безпроблемно. Simple Smile Но, очевидно при другите хора има проблеми и то немалко. Темите тук изобилстват от такива вмешателства и криворазбрани компромиси във вид на заповеди, изнудвания, психо и физически тормоз до постигане на желаното надмощие от страна на мъжете.
Не визирам моето обкръжение, включително от темите тук са ми впечатленията по този въпрос.
Също така не говоря за идеални и безпроблемни семейства, това че мъжете не са залепени до майките си не значи, че всички проблеми са изчерпани.
Цитат на: The Siren of Titan в ср, 30 яну 2019, 09:28
Не е компромис също понякога да се отклониш от пътя си, но после да си постигнеш пак същите цели по заобиколен път...
Никой не е казал такова нещо. Въпросът е към момента какви са целите. Че преди години пътят е бил друг, няма никакво значение.

# 24 30 ян. 2019, 11:49 ч.
  • Мнения: 2 050
Болната ми тема. Аз направих доста сериозен избор за да бъда със съпруга си.Години наред се борех за него и го обичам много. За съжаление винаги съм човека с компромисите. Да, обича ме . Въпреки това ми тежи, защото усещам последиците от собствения си избор.

# 25 30 ян. 2019, 14:29 ч.
  • Мнения: 17 407
Цитат на: Dicewithoutnumbers в ср, 30 яну 2019, 08:13
Цитат на: Fairytale11 в ср, 30 яну 2019, 07:56
И и аз не познавам мъже, които се допитват до мама. Това по-скоро се случва когато живеят заедно.
Бившият ми😁. И не живеехме заедно!

Много жени разбират комуникацията между съпруга и майка му като допитване Simple Smile
Страхът от “намесата” на мама е точно този, който изпитват и от някоя си там - друга(кръшкане, изневяра). Разбира се, че ще споделя с тази, която го изслушва, лошото е, че невинаги това е съпругата, но е обяснимо Simple Smile
Ако мъжът ми общува с майка си само по празници и въобще крайно дистанцирано, бих се замислила относно някои аспекти на избора си.

# 26 30 ян. 2019, 14:52 ч.
  • Мнения: 46 526
Повечето хора, които не живеят в едно населено място са така. Чуват се от време на време, как си, добре съм и дотам + разбира се, ако имат нужда от някаква помощ, търсене на лекар, примерно и подобни.

За допитването - ето нещо, с което не бих направила компромис, никога не бих живяла с мъж, който изнася какъвто и да е семеен въпрос извън дома ни, без значение дали става дума за родители, братя/сестри, приятели. Аз също не си позволявам, това са си наши неща и никой друг няма работа в тях.

П.П. Говоря за семейни решения. При случаи на тормоз, малтретиране, зависимости и подобни съм за търсене помощ навън.

# 27 31 ян. 2019, 00:43 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Цитат на: Тонка* в ср, 30 яну 2019, 10:48
В нашето семейство мисля, че мъжът ми е този, който прави компромиси или да кажем, че е достатъчно умен, за да приема това, което искам аз. Той изповядва максимата, че доволна ли е жената, всичко в семейството е наред.  Grinning
Твоето семейство и това на Човечето сте ми пример за хора, изградили близка до идеалната връзка Simple Smile

Сложна работа са ми лично на мен компромисите. Едно време не правех никакви, буквално. Бях на принципа - който иска да е с мен, ще ме приеме такава, каквато съм. И понеже, както казваше майка ми, около мен имаше толкова много мъже, че се спъвах в тях, всеки, който дръзваше да изрази несъгласие биваше заменен. Бившият ми съпруг също пое на плещите си голяма доза от моя инфантилен егоизъм, за жалост.

Години ми отне да проумея, че да обичаш някого означава да го сложиш редом с теб, а не под теб - както правех преди. Сега рядко ми се налага да правя компромиси, тъй като с мъжа ми мислим доста еднакво, но все пак се случва. Той май прави повече.

Общо взето, в мен съжителствуват две жени: първата иска всичко да става така, както тя го ''вижда'', а втората ненавижда точно този контролиращ тип съпруги, които постоянно дишат във вратовете на мъжете си.

Иначе моят не обсъжда нищо от връзката ни с мама, тате, сестра и други роднини. Аз обсъждам с майка ми, но честно казано, не знам защо го правя. Тя по дифолт е на негова страна, и освен да ме издразни, това ''споделяне'' нищо не ми носи.

# 28 31 ян. 2019, 03:18 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Правила съм много компромиси през живота си, но след 30 г. брак вече ми е писнало здраво и сега си правя каквото си искам. За важните неща се заинатявам като магаре на мост, а за дреболиите не ми пука изобщо.

# 29 31 ян. 2019, 10:37 ч.
  • София
  • Мнения: 476
Цитат на: ляля в вт, 29 яну 2019, 17:22
В повечето случаи жените си мислим, че мъжът има собствено мнение и се опитва да го наложи, нооооо истината е, че в повечето случаи при спор всъщност спорим и с него и с майка му. Защото преди това те са обсъдили надълго и нашироко проблемът за който се води битка и той мисли, че мнението на майка му тежи повече от нашето, защото майка му е отгледала вече 2 деца (примерно) и се е доказала като ефективна родителка, а пък ние, съпругите сме млади, зелени и тъпи и затова не трябва да знаем повече от родителката му. Wink
Не се обиждай, но като чета какво си написала ми се струва, че имаш проблеми със свекървата. newsm78
Моят мъж рядко има мнение сходно с това на майка му, а нейното мнение се взима в предвид при случай, които пряко я касаят. По принцип за важните неща гледаме в една посока и има леки разминавания в мненията ни.

# 30 31 ян. 2019, 10:51 ч.
  • Мнения: 15 618
И с двата ми брака в един момент се наложи да направя един и същ компромис. В първия ми брак компромиса не беше оценен, във втория все още се цени /вече 3 години/. Та според мен компромис се прави само, ако човека го заслужава и цени. Иначе няма никакъв смисъл.

# 31 31 ян. 2019, 11:19 ч.
  • Мнения: 234
Бих направила компромис само за нещо, което не е важно за мен, а е важно за другия човек. За истински важните неща е бомба със закъснител да се правят компромиси. Или трябва да се намери пресечна точка на интересите, решение, с което и двете страни са съгласни, или при непреодолими противоречия - да се откажем навреме.

# 32 31 ян. 2019, 11:31 ч.
  • Мнения: 3 353
Компромис с нещо, което мога да преглътна.

П.С. Авторке, имам приятелка която кръсти детето на свекървата си (не искаше и под натиск на мъжа си го направи). Не спря да ми циври как девет месеца го била носила, раждала и т.н. и най-накрая да го кръсти на свекървата понеже таткото натиснал. Зачудих се защо го е направила? Аз никога не бих направила компромис с името на детето си, още повече ако то не ми харесва. Ама хора разни... а и самата тя обича да се прави на жертва и да се вживява... та така.

# 33 31 ян. 2019, 11:32 ч.
  • Мнения: 321
Почти не правя компромиси, ММ като цяло е съгласен с мен, но ние се събрахме на възраст ( над 30), на която и двамата знаем какво искаме от живота и като цяло вървим в една посока. По принцип не търпя някой да ми се налага, особено пък мъж😁 В моето семейство жените имат мотото my way or highway....

# 34 31 ян. 2019, 13:20 ч.
  • Мнения: 11 112
За дреболиите - компромиси и от двете страни.
За важните неща - ако има непреодолими разногласия, най-добре е изобщо да не са заедно. То всяка втора тема тук е такава, но пак да си кажа - трайната връзка почива на обща ценностна система.

# 35 31 ян. 2019, 14:44 ч.
  • Мнения: 3
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е  само според мен.

# 36 31 ян. 2019, 15:35 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Цитат на: elizium21 в чт, 31 яну 2019, 14:44
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е  само според мен.
На думи е лесно, обаче на практика не винаги се получава.
Пример: една от малкото теми у дома, които винаги ни докарват до яростен спор и отказ от компромис, е купуването на мотор. Мъжът ми иска, за мен е тъпотия, която на всичкото отгоре, ако бъде купена, ще ми докарва нервни кризи да го мисля жив ли е или не. Мразя тази тема, но поне веднъж на 2-3 месеца тя изниква, като бурен, който колкото и да го скубеш, пониква пак. Нищо не мога да му предложа в замяна.

# 37 31 ян. 2019, 15:49 ч.
  • Мнения: 17 407
Можеш - мотора Simple Smile
Имала си очаквания - да спре да мисли за това, но уви. Дето се вика, такъв си си го избрала.

# 38 31 ян. 2019, 15:55 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: elizium21 в чт, 31 яну 2019, 14:44
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е  само според мен.
Може ли пример? Да кажем тя решава, че иска да живеят в малко, китно селце, в къща с дворче, идилия.
Той обаче иска да са си в големия град и да не пътува до работа извънградско, всичко да му е под носа и т.н.
Какво има да си дават и правят компромиси като са на различни планети?

# 39 31 ян. 2019, 16:17 ч.
  • Мнения: 234
Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 31 яну 2019, 15:55
Цитат на: elizium21 в чт, 31 яну 2019, 14:44
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е  само според мен.
Може ли пример? Да кажем тя решава, че иска да живеят в малко, китно селце, в къща с дворче, идилия.
Той обаче иска да са си в големия град и да не пътува до работа извънградско, всичко да му е под носа и т.н.
Какво има да си дават и правят компромиси като са на различни планети?

Могат да седнат и да поговорят. Какво за него е наистина важно, когато казва, че иска да е в големия град? Може да се окаже, че важното е примерно да не губи часове в задръствания и да има достъп до определени удобства. А за нея зад идилията и дворчето може да стои желанието за повече спокойствие или повече лично пространство. Като се тегли чертата, тези неща не си противоречат чак толкова. Може да се окаже, че има затворен комплекс с къщички с магазини и удобства и метро наблизо, който е точно на 5 минути от бизнес парка примерно Simple Smile)

Това в кръга на шегата, но се опитах да дам пример как ако задълбаем в това какво е истински ценно за всяка от страните, може да се намери сечение и съответно - решение, което за никого не е компромис.

# 40 31 ян. 2019, 16:26 ч.
  • Мнения: 3
Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 31 яну 2019, 15:55
Цитат на: elizium21 в чт, 31 яну 2019, 14:44
Аз смятам, че има психологически момент тук. Когато не сте съгласни с намеренията на отсрещната страна, можете да дадете друго от което човекът срещу вас пак ще е доволен и може да направи компромис за първото..., не можем само да отнемаме-нужно е и да даваме, но това е  само според мен.
Може ли пример? Да кажем тя решава, че иска да живеят в малко, китно селце, в къща с дворче, идилия.
Той обаче иска да са си в големия град и да не пътува до работа извънградско, всичко да му е под носа и т.н.
Какво има да си дават и правят компромиси като са на различни планети?

     
Може да се отнеме ''малко, китно селце'' но да се одобри идеята за '' къща с дворче'' има и в градовете! Но ако, не сме готови на никакъв компромис за мечтата на партньора ни, то дали той ще ни върне 'великодушната' постъпка за осъществяването на нашата мечта в друг етап от живота?!

Последна редакция: чт, 31 яну 2019, 16:45 от elizium21

# 41 31 ян. 2019, 16:26 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 29 яну 2019, 17:01
Цитат на: utro77 в вт, 29 яну 2019, 16:55
Определено си трябват много компромиси и саможертви през първите две-три петилетки от брака.
Ако някой ми каже, че съвместното съжителство е само цветя и рози, бих го попитала това в кой сериал го е гледал. В истинския живот малко  са тези късметлии.
Темата е за основните неща. Примерно къде да живеете, колко деца да имате, какво да работите, как да възпитавате децата...
Не мисля, че е токова рядко срещно двамата да са на еднакви мнение по тях. И чак цветя и рози е преувеличено, в общи линии хората нямат кой знае колко различна представа за тези неща.

За основните неща двойката трябва да е дискутирала сериозно преди отношенията да са станали съвсем сериозни. И да се допусне да станат такива, ако хората са на горе-долу подобно мнение по тези важни и за двамата неща.
Не виждам как ще съжителстват хора с кардинални разминавания по основни житейски въпроси.

# 42 31 ян. 2019, 16:33 ч.
  • Мнения: 30 802
To затова човек трябва по-млад да се жени, когато е по-гъвкав. Иначе понякога зад усещането за компромис стои инстинкт, че тоя човек не е за теб и тогава се хващаш за нещо дребно, че не ти е по вкуса. Иначе не че няма хора, които дори на млади години са пенсионерски настроени към комфорт и не щат да си нарушат кефа, но пак е странно. Човек трябва да е малко гъвкав, малко подпали-колиба и да си разтурва подредения свят, иначе е тежка гемия, тегав, и за най-малкото нещо ще си мисли, че е направил огромен компромис с великото си битие.

# 43 31 ян. 2019, 16:46 ч.
  • Мнения: 3 439
Цитат на: Tаис в чт, 31 яну 2019, 15:35
Пример: една от малкото теми у дома, които винаги ни докарват до яростен спор и отказ от компромис, е купуването на мотор. Мъжът ми иска, за мен е тъпотия, която на всичкото отгоре, ако бъде купена, ще ми докарва нервни кризи да го мисля жив ли е или не. Мразя тази тема, но поне веднъж на 2-3 месеца тя изниква, като бурен, който колкото и да го скубеш, пониква пак. Нищо не мога да му предложа в замяна.
Никога не отстъпвай.

# 44 31 ян. 2019, 16:48 ч.
  • Мнения: 11 112
Таис,
моторът си е типична волеизява на мидлайф крайзиса, устискай десетина години само още Simple Smile

# 45 31 ян. 2019, 16:54 ч.
  • Мнения: 25 651
Цитат на: Tаис в чт, 31 яну 2019, 15:35
Нищо не мога да му предложа в замяна.

Купи му въдица. И му вкарай идеята за моторна лодка или джет. Не че пак не може да се пребие, ама по-трудно сякаш...  Simple Smile

# 46 31 ян. 2019, 17:09 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Цитат на: Параход в чт, 31 яну 2019, 16:48
Таис,
моторът си е типична волеизява на мидлайф крайзиса, устискай десетина години само още Simple Smile
Цъ, той го иска вече 10 дълги години Simple Smile Още като пихме кафе първия път, което всъщност от едно бързо кафе се превърна в осемчасов (!) разговор, спомена, че мечтае да има мотор. Майка му винаги е била против, после заминал за Англия, абе все не успявал да сбъдне мечтата си. Аз тогава само кимнах, три секунди по-късно вече бях забравила за проклетия мотор - страшно ми беше допаднал и дори за космическа совалка да беше плямпал, пак щях да си мисля колко ме кефи. Fast forward 10 години: не се е отказал. Спорим, всеки си има доводи и това е. Реално не знам какво го спира да купи - има финанси, на домакинството няма да се отрази. Свестен мъж е и явно не иска да го прави въпреки мен, така си мисля поне.

Сийче, не се интересува от риболов, лодките са му безразлични. Иска мотор и това е. Майка му веднъж в ''частен разговор'' ме помоли никога да не му позволявам да купи, тя е голяма паника. Формулирането на молбата й ме размисли и ми остави кофти вкус. Не харесвам жени, които забраняват на мъжете си неща, но реално в конкретния случай правя точно това, макар и не с директна забрана.

Понякога няма среден вариант, в който и двамата да са хепи. Хипотетичният пример с жената, която иска на село, а мъжът й - в града, пък накрая си купили къща с дворче в града, е умилителен, но в реалния живот не винаги става. Понякога просто няма middle ground.

# 47 31 ян. 2019, 17:45 ч.
  • Мнения: 3
''Каквото повикало такова се обадило" До като се държите като майка-срещу вас ще седи дете, а когато се държите като жена - до вас ще застане Мъж! А истинският мъж, няма да ви въвлича в дилеми - най-общо казано.

# 48 31 ян. 2019, 18:22 ч.
  • Мнения: X
Криза на след 40-така. Някои избиват комплекса с пускане на брада и бръснене на пооплешивяло теме, фитнес всеки ден и т.н. Други тръгват по жени. Трети мотори...
У нас сме постигнали консенсус. Ще си купи мотор след като ми купи къща с 3 спални на плажа в Гърция (по мой избор) и си направи застраховка живот със съответното покритие на мое име.
Съседът (на същата възраст) си купи, покара и продаде мотор. Та в момента у нас е затишие.

# 49 31 ян. 2019, 19:21 ч.
  • Мнения: 18 559
Един от малкото компромиси, които съм правила, беше когато моят искаше да купи селска къща, понеже наблизо щяха да са негови братовчеди и познати. Купи, видя какво е да си собстевник на къща с голям двор, продаде я. Вече ме слуша. Сега молко не ме слуша във връзка с една кола, но и това ще мине.

# 50 31 ян. 2019, 19:24 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 153
Таис, сега ме притесни..... и моят ми говореше в началото за мотори и все още навява чат-пат, ама аз си го гледам влюбено... Дано след 10-тина години не съжалявам. Май най-добре е да говоря с него и да си осигуря спокойствие за напред хахаха

# 51 31 ян. 2019, 19:26 ч.
  • Мнения: 2 013
Цитат на: Tаис в чт, 31 яну 2019, 17:09
Цитат на: Параход в чт, 31 яну 2019, 16:48
Таис,
моторът си е типична волеизява на мидлайф крайзиса, устискай десетина години само още Simple Smile
Цъ, той го иска вече 10 дълги години Simple Smile
Аз имам подобен казус, но с колелото. ММ обича дълги преходи с колело, но докато излезе от града - опасно си е. Обяснявах му да внимава, но той ме гледаше неразбиращо. Разказах му за един мой познат, който беше месеци в кома след като един шофьор го блъсна. Тогава моят мъж се позамисли малко. След време видяхме на улицата този мой познат в инвалидна количка, бутана от баща му. Толкова много мъка имаше в очите на баща му. Мисля, че тогава моят мъж вече наистина осъзна опасностите. Сега много рядко кара колело. За съжаление, докато не видиш сам с очите си колко е крехък човешкия живот, всичко ти се струва празни приказки.

# 52 31 ян. 2019, 19:34 ч.
  • Мнения: 25 651
Цитат на: Tаис в чт, 31 яну 2019, 17:09
Спорим, всеки си има доводи и това е. Реално не знам какво го спира да купи - има финанси, на домакинството няма да се отрази. Свестен мъж е и явно не иска да го прави въпреки мен, така си мисля поне.

Защо ли ситуацията ми напомня на нашата вкъщи? Аз искам куче, мъжът ми – не. Ако реша да си взема, няма да ме спре, даже ще се привърже и ще го глези повече от мен. Обаче... Грижите и извеждането ще паднат само върху мен. Аз не съм много убедена, че искам да си причиня това и явно се възползвам от всеки довод „против“, за да отложа удовлетворяването на този мой каприз. Защото отглеждането на куче в апартамент си е чист каприз и мъчение за животното, няма какво да се лъжем.
Като порасна и си купя къща с двор – тогава...  Laughing

Та и твоят мъж може да е като мен – да не е напълно убеден, че моторът е добра идея и да приема охотно доводите ти „против“. Ако беше чак толкова убеден и запален, досега да си го е купил. Така че продължавай със споровете, явно има нужда от твоята съпротива.  Grinning

# 53 31 ян. 2019, 20:16 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Сийче, може би, не бях поглеждала нещата от този ъгъл Simple Smile Двама от най-добрите му приятели имат мотори, гледам, щастливи са. Той е много независим по принцип, такъв го харесах и не искам да се променя, та щом досега не е отишъл и не е взел, може би наистина нещо, освен мен, го спира.

Ще се дърпам доколкото мога и това е. В най-лошия случай ще купи тъпия мотор, ще се размаже и детето ще остане без баща, като мен. За негово добро тогава се надявам да няма задгробен живот защото ще му сговня вечността Smile

М/у другото, ние взехме куче въпреки желанието му да останем само с двете котки. Аз и детето намилахме с месеци и накрая поддаде. Сега обожава песката, но фактът си остава, че беше против и се наложи да отстъпи. Чест му прави, че когато спорим за мотора, никога не използва подобни факти срещу мен.

# 54 31 ян. 2019, 22:23 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Мотор ще си купи, след като ми купи къща. Точка.

# 55 31 ян. 2019, 22:28 ч.
  • София
  • Мнения: 4 323
Цитат на: Tаис в чт, 31 яну 2019, 20:16

За негово добро тогава се надявам да няма задгробен живот защото ще му сговня вечността Smile






Ха-ха-ха! Оххх, 5 минути се кикотя на това изречение.
Благодаря ви, мили дами за мненията. Аз съм много шашава личност, никак не обичам конфликтите, гледам да има мир, но има някои кардинални светоусещания, които съм готова да браня докрай! А, наистина не можеш да знаеш всеки казус, пред който ще се изправи двойката. В интерес на истината съм самосиндикалистче и факта, че останахме сами с детето усили това. А преди това въобще не сме имали различия, за името на детето примерно никой не е обелил и дума и винаги ми е било много странно.

# 56 31 ян. 2019, 23:35 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 185
Аз пък честно казано не знам защо трябва да се правят компромиси. Какво е компромис?! Компромисът е много сериозно нещо. За мен човек не прави компромис за нещо ,а прави компромис със самият себе си.
Когато се взехме с мъжът ми си говорихме за компромисите и се разбрахме в нашата връзка да няма компромиси нито от моя, нито от негова страна.
Слава Богу , съпругът ми е човек с който гледаме в една посока, говорим си, обсъждаме ситуации, варианти и взимаме решения от които и двамата ще се чувстваме комфортно и удовлетворени без да има ощетени .
Аз му казах,че не желая той да прави компромиси , защото не искам един ден да се обърне и да ми каже,че заради мен не е направил това или онова.
Когато взимаме някакво решение и то е било моето виждане за нещата , естествено преди това е обсъждано,въртяно и сукано в различни сценарии , винаги го питам: Сигурен ли си,че наистина искаш да направим това и после няма да съжаляваш?
Винаги ми е отговарял, че щом сме взели решението двамата , няма за какво да съжалява.
За мен човекът който прави компромис ощетява себе си. Говоря за връзка между мъж и жена.
Заради децата си бих направила компромис,ако наистина смятам ,че ще е за тяхно "добро" или "по-добро". И пак този компромис ще е много обмислен .
Бившият ми годеник искаше да емигрираме в Щатите. Аз не харесвам Щатите и не можах да направя такъв компромис със себе си.
Пет години ми мрънка и ми натяква ,че живота му е щял да бъде съвсем различен там. Тоест много хубав.
Разделихме се!Някак раздялата беше нещо съвсем естествено и за двамата .
Той веднага замина за Щатите.
Живота му там сега не е нищо особено.
Нито има някаква страхотна работа, нито има страхотно жилище, нито има жена,деца... дори приятелка си няма. Има си сестра си и нейното семейство там.
Има си своят американски живот с телевизионните шоупрограми.
Понякога си мисля , представям си ,ако бях отишла както той желаеше... Колко ли време бих издържала и как бих се чувствала...
Със сигурност щях да се върна обратно в България ,но щях да събера много бреме, негативизъм, неприятни чувства, тъга, самота.
Раздялата така или иначе щеше да се случи ,но щеше да се протака във времето и вероятно щяхме да се разминем с моят съпруг с който съм много щастлива.
Всъщност мисля, че човек трябва да вярва в себе си и да се доверява на инстиктите си.Да не върви против волята си за да му се случват хубави неща.

Никога не трябва да се връщаме назад и да съжаляваме за минали решения. Времето не можем да върнем назад.
Живота е пред нас и очаква нашите решения 😊

# 57 31 ян. 2019, 23:46 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 153
По темата с имената на децата (все още не съм майка, но ще кажа какво мисля за правилно), мисля че и от двете страни трябва да се направи компромис. Детето е дете колкото на майката, толкова и на бащата. И двамата родители имат пълно право на мнение относно името му, начина на отглеждане, възпитание и т.н. Страшно егоистично е да държиш на своето без да се съобразиш с половинката си, с нейния/неговия начин на мислене. Теоретично, най-правилно е да седнат двамата родители да говорят и да стигнат до единодушно решение, в което например се стига до избор на име, което се харесва и на двамата, но и не е нито това
което иска майката, нито това което иска бащата. Така няма да има “ощетени”, а и името ще се харесва и на двамата родители. На практика съм сигурна, че не е така лесно.

В една връзка според мен трябва да се правят компромиси, защото няма перфектен мъж/жена. Но такива компромиси, от които няма да се чувстваш зле (тя/той да е комарджия, да те бие и тн, а ти да правиш компромис, защото го обичаш). Обаче тук идва и егото- колко от нас сме способни да го преглътнем, дори и за малък компромис, само и само в името на любовта? Затова мисля, че главна роля играе необщуването във връзките. Двойката не общува помежду си, а егото е прекалено голямо, за да се направи някакъв компромис, пак казвам, такъв, който не ни кара да се чувстваме зле. Примерно, горе някой беше писал, че мъжът иска да остане в града, а жената иска в селце, близо до града с къща, спокойствие, мир, градинка. Къщата й може да се направи в по-спокоен квартал на града и така и двамата ще имат каквото искат. Или пък може да се направи къща на село и да ходят там за уикенда. Варианти много, според мен главното липсващо във връзките са комуникацията и разбирането, ако тях ги има, няма да се налагат толкова много компромиси. Simple Smile

# 58 31 ян. 2019, 23:58 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: change my mind в чт, 31 яну 2019, 16:17
Това в кръга на шегата, но се опитах да дам пример как ако задълбаем в това какво е истински ценно за всяка от страните, може да се намери сечение и съответно - решение, което за никого не е компромис.
В кръга на шегата е едно, в действителност - който и да направи компромис се чувства зле цял живот. А ако и двамата са приели нещо половинчато - и двамата се чувстват така. Напрежението постепенно нараства и избива години по-късно, по съвсем дребен повод...
В идеалния случай единият е по-примиран като характер и накъдето го забутат, натам ходи.
Но не е лесно да се прави компромис за основните неща, защото винаги има последствия.

Цитат на: Persephone97 в чт, 31 яну 2019, 23:46
По темата с имената на децата (все още не съм майка, но ще кажа какво мисля за правилно), мисля че и от двете страни трябва да се направи компромис. Детето е дете колкото на майката, толкова и на бащата...
Разбира се. Но при положение, че 2 от имената, които ще носи идват от бащата, израз на елементарно уважение към нея е да не се намесва поне в третото. Не виждам с какво ще е ощетен, 2/3 от имената ще са негови.

# 59 1 фев. 2019, 00:08 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 153
Не се сърди, човече, не мисля, че това е много логично, защото все пак това, че имената на детето са 2/3 бащини не е решение, което трябва да се вземе, просто така трябва да е. Глупаво е според мен да кажеш на мъжа си “детето ни ще носи две от имената ти- няма да ми казваш как ще е и първото му име”. Това решение се взима от двамата родители. Ще е ощетен, защото няма право на глас, защото видиш ли детето е с 2/3 с бащински имена.
П.П. Редактирах, за да не спамя

# 60 1 фев. 2019, 00:21 ч.
  • Мнения: 3 439
И аз ще съм ощетена, че той не е имал девет месеца буре за корем Wink

# 61 1 фев. 2019, 00:24 ч.
  • Мнения: 46 526
Коремът едно на ръка, доктори, болници и какви ли не гадории, накрая и раждане.
Природата е такава, че жените вършат тежката част от работата, ако мъжът има поне малко уважение към жена си заради всичко това, няма да се меси в името и няма да се стига дотам тя да му казва нищо.
По желание, по нежелание, факт, че 2 от имената са негови.

Persephone97, споделям моето мнение (всъщност и това на мъжа ми), не те убеждавам в нещо...

П.П. Покрай тази тема направо изплуваха компромисите, които не бих направила Trollface например мъжът да иска детето да носи името на баща му, майка му или на някой си друг роднина...

# 62 1 фев. 2019, 00:34 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 153
И това, че девет месеца жените имаме или ще имаме “буре за корем”, в повечето връзки също е решение, взето от двамата. Да, ние правим компромис девет месеца със себе си, но това е, защото искаме да имаме дете. Мисля, че не е редно да се коментира това и то по този начин,  все едно с опрян нож в гърлото ни казват- ще търпиш всичко това девет месеца, ще родиш, ще правиш компромиси. Но все пак това ми е мнението преди да стана майка, може и да се промени.

Разбира се, че не ме убеждавате в нищо. Тук всеки казва своето собствено мнение, както вие като майки, съпруги, така и аз-все още навлизаща в този нов за мен свят. Simple Smile

# 63 1 фев. 2019, 00:44 ч.
  • Мнения: 3 439
Много от хората искат деца по взаимно съгласие, защото не са го преживели (когато щастливи решават да симат малко сладко бебенце) Joy И аз бях за много неща категорична, но сега не се заричам вече толкова Simple Smile
Компромиси с възрастта все по-малко правя по принцип вече. Направо изключвам хора от живота си, както преди ги триех от фейсбук. Сега нямам (колко наивно) Joy
С мъжа ми за да стигнем до това колко деца и какви имена да имат, значи сме в праеилната посока. Но и аз не бих живяла другаде, да речем. Вероятно ще се разведем. Засега няма изгледи, въпреки че съм истерична драма куин и поне веднъж в месеца чува от мен как още утре подготвям документите за развода Joy

# 64 1 фев. 2019, 00:58 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 153
Майка ми постоянно повтаря същото за годините и компромисите, но аз съм на мнение, че всичко си идва с опита и минаването на годините- осъзнаваме се, научаваме се да се ценим повече. Понякога опитът е болезен и горчив- но си е нашият болезнен и горчив опит, от който сме научили много. Мисля, че точно това-да вървиш в една посока с половинката също е много, много важно. Аз и моичкият сме на мнение, че ни е прекалено рано за сватби, деца и т.н. Да си поживеем малко, да си завършим и тогава. А и всичко с времето си идва на мястото.

# 65 1 фев. 2019, 01:00 ч.
  • Мнения: 3 439
Умно момиче Hug

# 66 1 фев. 2019, 02:41 ч.
  • Мнения: 15
С моя приятел много мразя да се караме и да спорим за някакви глупости. Понеже аз живея в София, а той в провинцията. Той ме кара да живея в провинцията, но аз не желая , защото за мен няма работа и не се чувствам достатъчно удовлетворена. За 300 лв няма да работя в провинцията. Даже ме кара да не работя. Той си има работа и взима добри пари, обаче аз не желая да чакам от него за жълти стотинки. В София си имам добра платена работа, взимам малко повече от него. Даже не ме подкрепя това, което работя. Аз да не съм проститутка, за да не ме подкрепя. Програмист съм и ми вика, че съм като робот и ме правят на маймуна на работа. Най- големия ни проблем е работа ми и не мога да правя компромис. А той не иска да дойде в София, сякаш го е страх от нещо.

# 67 1 фев. 2019, 02:46 ч.
  • София
  • Мнения: 17 779
Мне, просто се опитва да те подчини.
И ти завижда. Демек няма как да те обича.

# 68 1 фев. 2019, 03:32 ч.
  • Мнения: 15
Цитат на: The Catcher in the Rye в пт, 01 фев 2019, 02:46
Мне, просто се опитва да те подчини.
И ти завижда. Демек няма как да те обича.
Като не ме обича, какво прави при мен? Той дойде при мен, когато се видяхме той ме намери във фейсбик и аз после си изтрих фейсбук и той след един месец си направи инстаграм и ме намери там. Така, че защо е с мен и не ме подкрепя това, което правя.

# 69 1 фев. 2019, 07:51 ч.
  • Мнения: 3 439
Цитат на: The Catcher in the Rye в пт, 01 фев 2019, 02:46
няма как да те обича

# 70 1 фев. 2019, 07:59 ч.
  • Мнения: 18 559
А ти защо си с него?
Ти имаш проблем, не той.

# 71 1 фев. 2019, 08:08 ч.
  • Мнения: 3 439
Направо и двамата. Това не е компромис, а глупост. Следващият, моля Wink

# 72 1 фев. 2019, 09:35 ч.
  • Мнения: 225
Както има случаи, в които жената прави огромни компромиси, така в някои семейства мъжът е в по-слаба позиция. Има доста властни жени, които твърдо решават къде ще е сватбата, кога, кога ще има деца, как ще се казват те. Командорят мъжете си и решават всичко. Изброените от авторката случаи са показателни, че има жени, които са склонни на всичко, за да удовлетворят мъжете си. Крайните решения рядко са добри. Според мен между партньорите трябва да съществува някакво равновесие. Ти правиш компромис за едно, той - за друго. Иначе връзката е доста трудна и често - изпълнена с болка.
Може би е въпрос и на характер - има по-мекушави хора, които не обичат да спорят, лесно се съгласяват с всичко, което им се каже/предложи...

# 73 1 фев. 2019, 09:43 ч.
  • Мнения: 30 802
Сещам се за един филм, който добре илюстрира усещането ми за компромис: Груба Магия мисля се казваше. Та там една красива жена, асистентка на магьосник, трябваше да се омъжва за някакъв магнат и си "загуби сърцето", после ходеше при някакви шамани да я лекуват. Беше уж комедия, но точно ей такава загуба на личността е голям компромис.

Кога ще има деца си е точно решение за жената, защото си е и въпрос на лично усещане дали си на кеф. Иначе е малко неприятно, да не кажа, че е червен флаг за насилник.

# 74 1 фев. 2019, 10:13 ч.
  • София
  • Мнения: 4 323
Всъщност  като зсе замисля с името на бебето всеки отстъпи за нещо. Примерно аз много харесвах Ралица (живот и здраве, ако имам второ момиченце мисля, че така ще я кръстя) той обаче не го хареса. КАза нещо - но аз не го харесах. Това някъде около 4-ти месец, то всъщност ние до раждането не знаехме какво е, а и имахме време. След ден-два аз съм готова с името Ирина (бях го мислила отдавна, но без решение) и мисля да му го предложа. Лягаме си и той от нищото изцепва - "Знаеш ли, мислех си за име на момиче - "Ирина" Щях да падна! От този момент знаехме, че, ако е момиченце ще е Ирина. Както и е, де Simple Smile
Понеже БНД присъстваше на раждането след обявяването на пола и въпрос за името, аз го поглеждам, казвам "Ирина", кимвам му, той отговаря с кимване и после обясни: "Ами чаках ти да кажеш. Че в това състояние, в което беше можеше да изръсиш и "Иванка!"Simple Smile
Мисълта ми беше за насилствено изказване - искам да е Пенка и това е. Не може така  ми се струва в семейство.  Иначе без малки компромиси няма как да се върви напред. Но примерно съм против пробоването на ушите на деца и няма сила на света, която да ме накара да го направя. Имам една позната, която с  почти едогодишна дъщеря получи подарък за бебето красиви златни обеци.  Бабата много настояваше,  тя ѝ сложи, но когато тя поиска.

# 75 1 фев. 2019, 10:19 ч.
  • Мнения: 30 802
Аз се чудя при сегашните бракове на 29 и деца на 30+, след като мадамата е била учена/корпоративна акула толкова години, изобщо някой смее ли нещо да й рекне по типичните снахо-свекървенски разломни линии? В смисъл, на тия години и на еди-какъв си акъл просто тия неща няма да ги отбележиш, буквално ще ги оставиш да се пеняват и ще си правиш своето, защото просто няма с какво да те контролират.

Контролирането идва, само ако има с какво да те контролират. И ако имаш вътрешни несигурности.

С първия си брак айде, от възпитание, ходиш там по акъла, а после си правиш каквото си знаеш - да, благодаря за маста, страхотна е, ще намажа бебето, ама забравих...да, непременно ще го мажа с мас. Да, страхотни пеленки отпреди 40 години, незаменими са.

Втория път нямаше никакви подобни намеци, ама то смее ли, като синът й е докарал такова чудовище:)

# 76 1 фев. 2019, 10:26 ч.
  • Мнения: 18 559
Цитат на: Светулчица в пт, 01 фев 2019, 10:13
Скрит текст:
Всъщност  като зсе замисля с името на бебето всеки отстъпи за нещо. Примерно аз много харесвах Ралица (живот и здраве, ако имам второ момиченце мисля, че така ще я кръстя) той обаче не го хареса. КАза нещо - но аз не го харесах. Това някъде около 4-ти месец, то всъщност ние до раждането не знаехме какво е, а и имахме време. След ден-два аз съм готова с името Ирина (бях го мислила отдавна, но без решение) и мисля да му го предложа. Лягаме си и той от нищото изцепва - "Знаеш ли, мислех си за име на момиче - "Ирина" Щях да падна! От този момент знаехме, че, ако е момиченце ще е Ирина. Както и е, де Simple Smile
Понеже БНД присъстваше на раждането след обявяването на пола и въпрос за името
Скрит текст:
, аз го поглеждам, казвам "Ирина", кимвам му, той отговаря с кимване и после обясни: "Ами чаках ти да кажеш. Че в това състояние, в което беше можеше да изръсиш и "Иванка!"Simple Smile
Мисълта ми беше за насилствено изказване - искам да е Пенка и това е. Не може така  ми се струва в семейство.  Иначе без малки компромиси няма как да се върви напред. Но примерно съм против пробоването на ушите на деца и няма сила на света, която да ме накара да го направя. Имам една позната, която с  почти едогодишна дъщеря получи подарък за бебето красиви златни обеци.  Бабата много настояваше,  тя ѝ сложи, но когато тя поиска.[/color]

Ако ме бяха питали по време или веднага след раждането, даже моето име нямаше да мога да си кажа Joy
Записах име в деня на изписването.

# 77 1 фев. 2019, 10:29 ч.
  • Мнения: 3 439
Ще се отклоня, ама за втори път го чувам (първия от мъжа на приятелка, който съответно няма да позволи) и ми е интересно защо не бихте дали да се пробият ушите? Моята ще я продупча на Благовец и нямам търпение даже Heart Eyes

# 78 1 фев. 2019, 10:30 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Нито в първия си брак, нито сега във втория, някоя свекърва е дръзвала да ми дава съвети. Мога да съм зла само с поглед и две думи - и хората моменталически подвиват опашка.

Амфибия, защо не я оставиш един ден да реши сама? Моята щерка е на 8 и все още не иска - казала съм й когато си промени решението, да ме уведоми, за да я заведа.

# 79 1 фев. 2019, 10:33 ч.
  • Мнения: 18 559
Нама да ги пробивам преди първи клас някъде - т.е. да е способна сама да каже дали иска. В градината и по площадките непрекъснато губят обеци, особено в градината - ходят преръщат се, дърпат си косите, ластиците, не знам какво и често виждам как се търсят обеци.

# 80 1 фев. 2019, 10:33 ч.
  • Мнения: 30 802
Цитат на: Amphibia в пт, 01 фев 2019, 10:29
Ще се отклоня, ама за втори път го чувам (първия от мъжа на приятелка, който съответно няма да позволи) и ми е интересно защо не бихте дали да се пробият ушите? Моята ще я продупча на Благовец и нямам търпение даже Heart Eyes

Първо, опасност от инфекция. Пистолетите не се стерилизират добре и дупката е с други параметри. По-добре е пробиването да стане с абокат в татуистко студио.

Второ, децата се боричкат, дърпат, наличието на обеци крие опасност от нараняване.

Таис, въпросът е там - дори да не ти се налага зъл поглед. Просто не достигат до теб тия мисли и виждания, не те притесняват, не им отвръщаш даже. Правиш си каквото си знаеш не на инат, а просто си живееш вече.

# 81 1 фев. 2019, 10:35 ч.
  • София
  • Мнения: 4 323
Цитат на: Amphibia в пт, 01 фев 2019, 10:29
Ще се отклоня, ама за втори път го чувам (първия от мъжа на приятелка, който съответно няма да позволи) и ми е интересно защо не бихте дали да се пробият ушите? Моята ще я продупча на Благовец и нямам търпение даже Heart Eyes


Защото смятам, че като стане пълнолетна и иска да си пробива тялото не мога да я спра, а и не трябва.  Ако ще и носа да си пробие (сакъъъън Simple Smile ). Но докато аз взимам решенията за нея като родител съм против да си нарушва целостта на тялото. Да не говорим, че в ушите са състредоточени много важни точки, които с пробиването на дупка могат да станат неефективни (при разтриване лично съм усещала положителен ефект и смятам, че е много важно ). С това, разбира се не задължавам никого, мое мнение. Иначе, когато бях около 10годишна писнах на майка м и: Искам обецичкиииии! Всички деца имат, искам и ааааааз!". Тогава майка ми  каза: "Аз ушите няма да ти пробия. Като станеш на 18, ако искаш си ги пробий". Безкрайно съм ѝ благодарна, вече съм на 40г не съм и не възнамерявам да си пробивам ушите.

# 82 1 фев. 2019, 10:41 ч.
  • Мнения: 25 651
Абе, и аз не мога да си го представя това с наливане на акъл на умна, образована, самоуверена жена със стабилна професия, която знае какво и защо прави.
Да си кажеш мнението по даден въпрос – да, то кой ли не го прави. Ама да се месиш и налагаш... Някоя от двете трябва да е съвсем малоумна, за да се стигне дотам.  Grinning

# 83 1 фев. 2019, 10:45 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Никакъв инат. С първата свеки се наложи веднъж да я погледна и да й кажа две приказки, от там насетне нямаше пробутване на акъл. С втората и от толкова нямаше нужда. За 10 години веднъж не е казала, че нещо трябва да бъде направено едикакси. Тя се смее, че е спряла да бъде реален родител още когато ММ е бил на 6.

Щерка ми сега е същата като него.

# 84 1 фев. 2019, 10:47 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 153
Майка ми ме е закарала да ми пробият ушите на около 2 годишна възраст. Казва ми как съм отишла с голямо желание, как съм се “киприла”, защото ще съм много красива, ноооооо след първата дупка съм започнала да плача и съм я карала да си ходим от там. В резултат втората дупка е леко крива. От детството си имам над 10 обеци, които са останали по една, защото постоянно съм ги губела, а са златни, красиви, подарени от баби, лели, стрини...

В началното училище, имахме в класа дете със специални потребности. Спомням си едни златни халкички малки, нещо я прихвана и като ме хвана за ухото, за малко да ми го скъса, но за щастие изгубих само обецата. После класната се чудеше как да каже на майка ми, която от своя страна каза, че сме деца и такива неща е нормално да се случат, добре че на мен не ми нямаше нищо.

# 85 1 фев. 2019, 10:57 ч.
  • Мнения: 3 439
Аз съм имала малки топченца с винтче и такива и на нея ще сложа Simple Smile Благодаря ви за отговорите.

# 86 1 фев. 2019, 11:08 ч.
  • Мнения: 2 050
Човек трябва да е достатъчно интелигентен да проумее и да усети кога не е нужно да си излага мнението. Понякога изобщо не ми е необходимо да го знам, нито ме интересува.
Трудна работа е любовта в моя живот. Нелесни  и съдбоносни решения взех за да я имам. Ясно осъзнавах какво следва, картите бяха на масата. Сега изживявам последици. От друга страна нямам идея какво щеше да се случи с мен, ако бях постъпила иначе. Може би щеше да е по-зле, никой не знае. Понякога ме човърка. Не говоря с никого за това, защото в редките случаи в които съм опитала да споделя чувам клишета.
Обикновено за нещата от ежедневието никой не прави компромис в нашата връзка. Често даже без да е необходимо да се обсъжда сме на едно мнение. Или моето е константа Simple Smile

Последна редакция: пт, 01 фев 2019, 11:27 от lolita1213

# 87 1 фев. 2019, 19:45 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 710
Цитат на: miglena_vas в пт, 01 фев 2019, 09:35
Както има случаи, в които жената прави огромни компромиси, така в някои семейства мъжът е в по-слаба позиция. Има доста властни жени, които твърдо решават къде ще е сватбата, кога, кога ще има деца, как ще се казват те. Командорят мъжете си и решават всичко. Изброените от авторката случаи са показателни, че има жени, които са склонни на всичко, за да удовлетворят мъжете си. Крайните решения рядко са добри. Според мен между партньорите трябва да съществува някакво равновесие. Ти правиш компромис за едно, той - за друго. Иначе връзката е доста трудна и често - изпълнена с болка.
Може би е въпрос и на характер - има по-мекушави хора, които не обичат да спорят, лесно се съгласяват с всичко, което им се каже/предложи...
Не си права. Давам пример със своето семейство - моя мъж изобщо не го интересуват някои теми. Примерно ей сега да му кажа "ще боядисам зелено на лилави ивици!", и той "а, добре" - не го интересува просто. И ще изглежда сякаш аз налагам своя избор, аз съм избирала всичко у нас при ремонт. Или например всички детски дрехи, че и повечето на мъжа ми. Обаче има теми, които го вълнуват - избора на кола, на техника, особено телевизори, компютри.

# 88 2 фев. 2019, 21:27 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Тъй тъй Simple Smile На времето и майка ми е казала, че като стана пълнолетна, сама да решавам искам ли да си пробия ушите. Пробих ги на 28 и закъсах. То не бяха инфекции, то не бяха чудеса. Повече от година раните набираха и кървяха. А съм го направила в медицински център, не къде да е и веднага ми сложиха златни обици. Ами не стана. После през годините пак пробвах, с лявата нямаше проблем вече, но с дясната беше същата история, накрая дупката и зарастна здраво и сега трябва ново пробиване. Ами отказах се, писна ми. Да спомена, че навсякъде ме смъмриха, защо не съм го направила като дете, ами да се мъча на дърти години.

# 89 2 фев. 2019, 21:29 ч.
  • Мнения: 30 802
Мисля, че за обеци не трябва чак пълнолетие - ако не се направи като бебе и заиска като тийн, то това е подходящият момент. Няма нужда от запъване като магаре на мост, това не е нещо чак толкова огромно, не е татуировка или друго. 13-14 вече имат съзнание и си е напълно в реда на нещата.

# 90 2 фев. 2019, 21:31 ч.
  • Мнения: 3 439
Това е гадно, съжалявам. Наистина го чувствам, защото обожавам обеци. Но просто е малшанс според мен. Има красиви обеци с клипс обаче и не са нужни дупки за тях Wink

# 91 2 фев. 2019, 22:29 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Е аз се отказах,слагах с клипс, падат ми, хубавите са си за дупки в ушите  Simple Smile
Не помня защо не съм поискала като тийн. Но при всички случаи е по-добре като тийн да се направи това. Не на бебе де.

# 92 3 фев. 2019, 09:44 ч.
  • Мнения: 18 559
Навремето веднага след пробиване не даваха да се слага злато, а някаква друга сплав беше, точно за да се избегнат такива раздразнения.

# 93 3 фев. 2019, 10:23 ч.
  • Мнения: 3 439
Цитат на: EmmaT в нд, 03 фев 2019, 09:44
Навремето веднага след пробиване не даваха да се слага злато, а някаква друга сплав беше, точно за да се избегнат такива раздразнения.
Медицинска стомана Simple Smile и сега е така Wink

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата