Публикувана: 29 ян. 2019, 16:18 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2019, 10:23 ч.

За компромисите в една двойка

6 824
93
1

# 75 1 фев. 2019, 10:19 ч.

Мнения: 30 802

Аз се чудя при сегашните бракове на 29 и деца на 30+, след като мадамата е била учена/корпоративна акула толкова години, изобщо някой смее ли нещо да й рекне по типичните снахо-свекървенски разломни линии? В смисъл, на тия години и на еди-какъв си акъл просто тия неща няма да ги отбележиш, буквално ще ги оставиш да се пеняват и ще си правиш своето, защото просто няма с какво да те контролират.

Контролирането идва, само ако има с какво да те контролират. И ако имаш вътрешни несигурности.

С първия си брак айде, от възпитание, ходиш там по акъла, а после си правиш каквото си знаеш - да, благодаря за маста, страхотна е, ще намажа бебето, ама забравих...да, непременно ще го мажа с мас. Да, страхотни пеленки отпреди 40 години, незаменими са.

Втория път нямаше никакви подобни намеци, ама то смее ли, като синът й е докарал такова чудовище:)

# 76 1 фев. 2019, 10:26 ч.

Мнения: 18 635

Цитат на: Светулчица в пт, 01 фев 2019, 10:13

Скрит текст:

Всъщност като зсе замисля с името на бебето всеки отстъпи за нещо. Примерно аз много харесвах Ралица (живот и здраве, ако имам второ момиченце мисля, че така ще я кръстя) той обаче не го хареса. КАза нещо - но аз не го харесах. Това някъде около 4-ти месец, то всъщност ние до раждането не знаехме какво е, а и имахме време. След ден-два аз съм готова с името Ирина (бях го мислила отдавна, но без решение) и мисля да му го предложа. Лягаме си и той от нищото изцепва - "Знаеш ли, мислех си за име на момиче - "Ирина" Щях да падна! От този момент знаехме, че, ако е момиченце ще е Ирина. Както и е, де Simple Smile

Понеже БНД присъстваше на раждането след обявяването на пола и въпрос за името

Скрит текст:

, аз го поглеждам, казвам "Ирина", кимвам му, той отговаря с кимване и после обясни: "Ами чаках ти да кажеш. Че в това състояние, в което беше можеше да изръсиш и "Иванка!" Simple Smile

Мисълта ми беше за насилствено изказване - искам да е Пенка и това е. Не може така ми се струва в семейство. Иначе без малки компромиси няма как да се върви напред. Но примерно съм против пробоването на ушите на деца и няма сила на света, която да ме накара да го направя. Имам една позната, която с почти едогодишна дъщеря получи подарък за бебето красиви златни обеци. Бабата много настояваше, тя ѝ сложи, но когато тя поиска.[/color]

Ако ме бяха питали по време или веднага след раждането, даже моето име нямаше да мога да си кажа Joy

Записах име в деня на изписването.

# 77 1 фев. 2019, 10:29 ч.

Мнения: 3 439

Ще се отклоня, ама за втори път го чувам (първия от мъжа на приятелка, който съответно няма да позволи) и ми е интересно защо не бихте дали да се пробият ушите? Моята ще я продупча на Благовец и нямам търпение даже Heart Eyes

# 78 1 фев. 2019, 10:30 ч.

София
Мнения: 12 374

Нито в първия си брак, нито сега във втория, някоя свекърва е дръзвала да ми дава съвети. Мога да съм зла само с поглед и две думи - и хората моменталически подвиват опашка.

Амфибия, защо не я оставиш един ден да реши сама? Моята щерка е на 8 и все още не иска - казала съм й когато си промени решението, да ме уведоми, за да я заведа.

# 79 1 фев. 2019, 10:33 ч.

Мнения: 18 635

Нама да ги пробивам преди първи клас някъде - т.е. да е способна сама да каже дали иска. В градината и по площадките непрекъснато губят обеци, особено в градината - ходят преръщат се, дърпат си косите, ластиците, не знам какво и често виждам как се търсят обеци.

# 80 1 фев. 2019, 10:33 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: Amphibia в пт, 01 фев 2019, 10:29

Първо, опасност от инфекция. Пистолетите не се стерилизират добре и дупката е с други параметри. По-добре е пробиването да стане с абокат в татуистко студио.

Второ, децата се боричкат, дърпат, наличието на обеци крие опасност от нараняване.

Таис, въпросът е там - дори да не ти се налага зъл поглед. Просто не достигат до теб тия мисли и виждания, не те притесняват, не им отвръщаш даже. Правиш си каквото си знаеш не на инат, а просто си живееш вече.

# 81 1 фев. 2019, 10:35 ч.

София
Мнения: 4 358

Цитат на: Amphibia в пт, 01 фев 2019, 10:29

Защото смятам, че като стане пълнолетна и иска да си пробива тялото не мога да я спра, а и не трябва. Ако ще и носа да си пробие (сакъъъън Simple Smile

). Но докато аз взимам решенията за нея като родител съм против да си нарушва целостта на тялото. Да не говорим, че в ушите са състредоточени много важни точки, които с пробиването на дупка могат да станат неефективни (при разтриване лично съм усещала положителен ефект и смятам, че е много важно ). С това, разбира се не задължавам никого, мое мнение. Иначе, когато бях около 10годишна писнах на майка м и: Искам обецичкиииии! Всички деца имат, искам и ааааааз!". Тогава майка ми каза: "Аз ушите няма да ти пробия. Като станеш на 18, ако искаш си ги пробий". Безкрайно съм ѝ благодарна, вече съм на 40г не съм и не възнамерявам да си пробивам ушите.

# 82 1 фев. 2019, 10:41 ч.

Мнения: 25 724

Абе, и аз не мога да си го представя това с наливане на акъл на умна, образована, самоуверена жена със стабилна професия, която знае какво и защо прави.
Да си кажеш мнението по даден въпрос – да, то кой ли не го прави. Ама да се месиш и налагаш... Някоя от двете трябва да е съвсем малоумна, за да се стигне дотам. Grinning

# 83 1 фев. 2019, 10:45 ч.

София
Мнения: 12 374

Никакъв инат. С първата свеки се наложи веднъж да я погледна и да й кажа две приказки, от там насетне нямаше пробутване на акъл. С втората и от толкова нямаше нужда. За 10 години веднъж не е казала, че нещо трябва да бъде направено едикакси. Тя се смее, че е спряла да бъде реален родител още когато ММ е бил на 6.

Щерка ми сега е същата като него.

# 84 1 фев. 2019, 10:47 ч.

Пловдив
Мнения: 153

Майка ми ме е закарала да ми пробият ушите на около 2 годишна възраст. Казва ми как съм отишла с голямо желание, как съм се “киприла”, защото ще съм много красива, ноооооо след първата дупка съм започнала да плача и съм я карала да си ходим от там. В резултат втората дупка е леко крива. От детството си имам над 10 обеци, които са останали по една, защото постоянно съм ги губела, а са златни, красиви, подарени от баби, лели, стрини...

В началното училище, имахме в класа дете със специални потребности. Спомням си едни златни халкички малки, нещо я прихвана и като ме хвана за ухото, за малко да ми го скъса, но за щастие изгубих само обецата. После класната се чудеше как да каже на майка ми, която от своя страна каза, че сме деца и такива неща е нормално да се случат, добре че на мен не ми нямаше нищо.

# 85 1 фев. 2019, 10:57 ч.

Мнения: 3 439

Аз съм имала малки топченца с винтче и такива и на нея ще сложа Simple Smile

Благодаря ви за отговорите.

# 86 1 фев. 2019, 11:08 ч.

Мнения: 2 050

Човек трябва да е достатъчно интелигентен да проумее и да усети кога не е нужно да си излага мнението. Понякога изобщо не ми е необходимо да го знам, нито ме интересува.
Трудна работа е любовта в моя живот. Нелесни и съдбоносни решения взех за да я имам. Ясно осъзнавах какво следва, картите бяха на масата. Сега изживявам последици. От друга страна нямам идея какво щеше да се случи с мен, ако бях постъпила иначе. Може би щеше да е по-зле, никой не знае. Понякога ме човърка. Не говоря с никого за това, защото в редките случаи в които съм опитала да споделя чувам клишета.
Обикновено за нещата от ежедневието никой не прави компромис в нашата връзка. Често даже без да е необходимо да се обсъжда сме на едно мнение. Или моето е константа Simple Smile

Последна редакция: пт, 01 фев 2019, 11:27 от lolita1213

# 87 1 фев. 2019, 19:45 ч.

Пловдив
Мнения: 23 780

Цитат на: miglena_vas в пт, 01 фев 2019, 09:35

Както има случаи, в които жената прави огромни компромиси, така в някои семейства мъжът е в по-слаба позиция. Има доста властни жени, които твърдо решават къде ще е сватбата, кога, кога ще има деца, как ще се казват те. Командорят мъжете си и решават всичко. Изброените от авторката случаи са показателни, че има жени, които са склонни на всичко, за да удовлетворят мъжете си. Крайните решения рядко са добри. Според мен между партньорите трябва да съществува някакво равновесие. Ти правиш компромис за едно, той - за друго. Иначе връзката е доста трудна и често - изпълнена с болка.
Може би е въпрос и на характер - има по-мекушави хора, които не обичат да спорят, лесно се съгласяват с всичко, което им се каже/предложи...

Не си права. Давам пример със своето семейство - моя мъж изобщо не го интересуват някои теми. Примерно ей сега да му кажа "ще боядисам зелено на лилави ивици!", и той "а, добре" - не го интересува просто. И ще изглежда сякаш аз налагам своя избор, аз съм избирала всичко у нас при ремонт. Или например всички детски дрехи, че и повечето на мъжа ми. Обаче има теми, които го вълнуват - избора на кола, на техника, особено телевизори, компютри.

# 88 2 фев. 2019, 21:27 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 721

Тъй тъй

На времето и майка ми е казала, че като стана пълнолетна, сама да решавам искам ли да си пробия ушите. Пробих ги на 28 и закъсах. То не бяха инфекции, то не бяха чудеса. Повече от година раните набираха и кървяха. А съм го направила в медицински център, не къде да е и веднага ми сложиха златни обици. Ами не стана. После през годините пак пробвах, с лявата нямаше проблем вече, но с дясната беше същата история, накрая дупката и зарастна здраво и сега трябва ново пробиване. Ами отказах се, писна ми. Да спомена, че навсякъде ме смъмриха, защо не съм го направила като дете, ами да се мъча на дърти години.

# 89 2 фев. 2019, 21:29 ч.

Мнения: 30 802

Мисля, че за обеци не трябва чак пълнолетие - ако не се направи като бебе и заиска като тийн, то това е подходящият момент. Няма нужда от запъване като магаре на мост, това не е нещо чак толкова огромно, не е татуировка или друго. 13-14 вече имат съзнание и си е напълно в реда на нещата.

Препоръчани теми

Една глупава ситуация..

Чувствам се несигурна

Пред дилема съм..

Дали е време за раздяла или връзката може да се поправи ?

Причина:

Причина: