И аз ще съм ощетена, че той не е имал девет месеца буре за корем 
- Публикувана: 29 ян. 2019, 16:18 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2019, 10:23 ч.
За компромисите в една двойка
Коремът едно на ръка, доктори, болници и какви ли не гадории, накрая и раждане.
Природата е такава, че жените вършат тежката част от работата, ако мъжът има поне малко уважение към жена си заради всичко това, няма да се меси в името и няма да се стига дотам тя да му казва нищо.
По желание, по нежелание, факт, че 2 от имената са негови.
Persephone97, споделям моето мнение (всъщност и това на мъжа ми), не те убеждавам в нещо...
П.П. Покрай тази тема направо изплуваха компромисите, които не бих направила
например мъжът да иска детето да носи името на баща му, майка му или на някой си друг роднина...
Природата е такава, че жените вършат тежката част от работата, ако мъжът има поне малко уважение към жена си заради всичко това, няма да се меси в името и няма да се стига дотам тя да му казва нищо.
По желание, по нежелание, факт, че 2 от имената са негови.
Persephone97, споделям моето мнение (всъщност и това на мъжа ми), не те убеждавам в нещо...
П.П. Покрай тази тема направо изплуваха компромисите, които не бих направила
например мъжът да иска детето да носи името на баща му, майка му или на някой си друг роднина... 
И това, че девет месеца жените имаме или ще имаме “буре за корем”, в повечето връзки също е решение, взето от двамата. Да, ние правим компромис девет месеца със себе си, но това е, защото искаме да имаме дете. Мисля, че не е редно да се коментира това и то по този начин, все едно с опрян нож в гърлото ни казват- ще търпиш всичко това девет месеца, ще родиш, ще правиш компромиси. Но все пак това ми е мнението преди да стана майка, може и да се промени.
Разбира се, че не ме убеждавате в нищо. Тук всеки казва своето собствено мнение, както вие като майки, съпруги, така и аз-все още навлизаща в този нов за мен свят.
Разбира се, че не ме убеждавате в нищо. Тук всеки казва своето собствено мнение, както вие като майки, съпруги, така и аз-все още навлизаща в този нов за мен свят.
Много от хората искат деца по взаимно съгласие, защото не са го преживели (когато щастливи решават да симат малко сладко бебенце) 
И аз бях за много неща категорична, но сега не се заричам вече толкова
Компромиси с възрастта все по-малко правя по принцип вече. Направо изключвам хора от живота си, както преди ги триех от фейсбук. Сега нямам (колко наивно)
С мъжа ми за да стигнем до това колко деца и какви имена да имат, значи сме в праеилната посока. Но и аз не бих живяла другаде, да речем. Вероятно ще се разведем. Засега няма изгледи, въпреки че съм истерична драма куин и поне веднъж в месеца чува от мен как още утре подготвям документите за развода
И аз бях за много неща категорична, но сега не се заричам вече толкова Компромиси с възрастта все по-малко правя по принцип вече. Направо изключвам хора от живота си, както преди ги триех от фейсбук. Сега нямам (колко наивно)
С мъжа ми за да стигнем до това колко деца и какви имена да имат, значи сме в праеилната посока. Но и аз не бих живяла другаде, да речем. Вероятно ще се разведем. Засега няма изгледи, въпреки че съм истерична драма куин и поне веднъж в месеца чува от мен как още утре подготвям документите за развода
Майка ми постоянно повтаря същото за годините и компромисите, но аз съм на мнение, че всичко си идва с опита и минаването на годините- осъзнаваме се, научаваме се да се ценим повече. Понякога опитът е болезен и горчив- но си е нашият болезнен и горчив опит, от който сме научили много. Мисля, че точно това-да вървиш в една посока с половинката също е много, много важно. Аз и моичкият сме на мнение, че ни е прекалено рано за сватби, деца и т.н. Да си поживеем малко, да си завършим и тогава. А и всичко с времето си идва на мястото.
С моя приятел много мразя да се караме и да спорим за някакви глупости. Понеже аз живея в София, а той в провинцията. Той ме кара да живея в провинцията, но аз не желая , защото за мен няма работа и не се чувствам достатъчно удовлетворена. За 300 лв няма да работя в провинцията. Даже ме кара да не работя. Той си има работа и взима добри пари, обаче аз не желая да чакам от него за жълти стотинки. В София си имам добра платена работа, взимам малко повече от него. Даже не ме подкрепя това, което работя. Аз да не съм проститутка, за да не ме подкрепя. Програмист съм и ми вика, че съм като робот и ме правят на маймуна на работа. Най- големия ни проблем е работа ми и не мога да правя компромис. А той не иска да дойде в София, сякаш го е страх от нещо.
Мне, просто се опитва да те подчини.
И ти завижда. Демек няма как да те обича.
И ти завижда. Демек няма как да те обича.
няма как да те обича
Както има случаи, в които жената прави огромни компромиси, така в някои семейства мъжът е в по-слаба позиция. Има доста властни жени, които твърдо решават къде ще е сватбата, кога, кога ще има деца, как ще се казват те. Командорят мъжете си и решават всичко. Изброените от авторката случаи са показателни, че има жени, които са склонни на всичко, за да удовлетворят мъжете си. Крайните решения рядко са добри. Според мен между партньорите трябва да съществува някакво равновесие. Ти правиш компромис за едно, той - за друго. Иначе връзката е доста трудна и често - изпълнена с болка.
Може би е въпрос и на характер - има по-мекушави хора, които не обичат да спорят, лесно се съгласяват с всичко, което им се каже/предложи...
Може би е въпрос и на характер - има по-мекушави хора, които не обичат да спорят, лесно се съгласяват с всичко, което им се каже/предложи...
Сещам се за един филм, който добре илюстрира усещането ми за компромис: Груба Магия мисля се казваше. Та там една красива жена, асистентка на магьосник, трябваше да се омъжва за някакъв магнат и си "загуби сърцето", после ходеше при някакви шамани да я лекуват. Беше уж комедия, но точно ей такава загуба на личността е голям компромис.
Кога ще има деца си е точно решение за жената, защото си е и въпрос на лично усещане дали си на кеф. Иначе е малко неприятно, да не кажа, че е червен флаг за насилник.
Кога ще има деца си е точно решение за жената, защото си е и въпрос на лично усещане дали си на кеф. Иначе е малко неприятно, да не кажа, че е червен флаг за насилник.
Всъщност като зсе замисля с името на бебето всеки отстъпи за нещо. Примерно аз много харесвах Ралица (живот и здраве, ако имам второ момиченце мисля, че така ще я кръстя) той обаче не го хареса. КАза нещо - но аз не го харесах. Това някъде около 4-ти месец, то всъщност ние до раждането не знаехме какво е, а и имахме време. След ден-два аз съм готова с името Ирина (бях го мислила отдавна, но без решение) и мисля да му го предложа. Лягаме си и той от нищото изцепва - "Знаеш ли, мислех си за име на момиче - "Ирина" Щях да падна! От този момент знаехме, че, ако е момиченце ще е Ирина. Както и е, де
Понеже БНД присъстваше на раждането след обявяването на пола и въпрос за името, аз го поглеждам, казвам "Ирина", кимвам му, той отговаря с кимване и после обясни: "Ами чаках ти да кажеш. Че в това състояние, в което беше можеше да изръсиш и "Иванка!"
Мисълта ми беше за насилствено изказване - искам да е Пенка и това е. Не може така ми се струва в семейство. Иначе без малки компромиси няма как да се върви напред. Но примерно съм против пробоването на ушите на деца и няма сила на света, която да ме накара да го направя. Имам една позната, която с почти едогодишна дъщеря получи подарък за бебето красиви златни обеци. Бабата много настояваше, тя ѝ сложи, но когато тя поиска.
Понеже БНД присъстваше на раждането след обявяването на пола и въпрос за името, аз го поглеждам, казвам "Ирина", кимвам му, той отговаря с кимване и после обясни: "Ами чаках ти да кажеш. Че в това състояние, в което беше можеше да изръсиш и "Иванка!"
Мисълта ми беше за насилствено изказване - искам да е Пенка и това е. Не може така ми се струва в семейство. Иначе без малки компромиси няма как да се върви напред. Но примерно съм против пробоването на ушите на деца и няма сила на света, която да ме накара да го направя. Имам една позната, която с почти едогодишна дъщеря получи подарък за бебето красиви златни обеци. Бабата много настояваше, тя ѝ сложи, но когато тя поиска.